В Главната роля: Вдовицата Адамович, която загуби мъжа си пред очите на света
Магдалена Адамович е с жена, претърпяла по изключително нечовечен метод голяма загуба, само че все пак е намерила сили да продължи. Благодарение, на което е тук през днешния ден.
В мразовитата вечер на 13 януари 2019 година, Павел Адамович, кметът на Гданск, се качи на сцената с мисълта, че ще поздрави публиката на най-големия благотворителен концерт в страната.
Пред очите на феновете обаче се разиграва страшна панорама. Докато кметът на втория по величина град в Полша, дал на Европа придвижването " Солидарност ", приказва пред хората, на сцената се качва мъж. Никой не осъзнава това, което се разиграва за по-малко от секунда.
Кметът пада на земята, прободен в сърцето. Непознат мъж размахва оръжието, а 15-сантиметровото острие хвърля отражения пред смаяната аудитория, в която има и доста деца. Павел Адамович е погубен пред всички. Той издъхва часове по-късно в ръцете на брачната половинка си Магдалена. Записът с неговото ликвидиране обикаля света и демонстрира до какви крайности може да стигне едно общество, живеещо в токсична политическа и медийна среда.
Мъж намушка кмета на Гданск на благотворително събитие Състоянието на Павел Адамович е съществено
Магдалена Адамович, която влезе в Европарламента единствено няколко месеца след убийството на мъжа й, в студиото на " 120 минути " в Страсбург.
– Благодаря ви за присъединяване.
– Много ви благодаря, благодаря за поканата. Здравейте на феновете на bTV.
– " Представете си, че няма ненавист ". Какъв е отговорът ви?
– Това е слоган, който употребявам след ликвидиране на брачна половинка ми. Беше доста трагична история в живота ми. Езикът на омразата и други фактори като дезинформация, подправени вести, по този начин нареченият обществен инженеринг, са огромни проблеми в Европа и освен, в целия свят.
Този феномен е доста по-опасен даже от атомните оръжия, тъй като Европа може да бъде унищожена от вътрешната страна, от сърцето ѝ. Вместо да седнал съм у дома, плачеща в стаята си с месеци, взех решение да работя. Искам да трансформира неприятното нещо, тази покруса, гибелта на брачна половинка ми да не е била безрезултатна, да я обърна в нещо положително. Искам да оказа помощ на други хора, да се предотврати покруса като тази на моето семейство и на Гданск.
Реших да провеждам интернационална коалиция и си мислех какво да бъде мотото – " Край на омразата ", " Не на омразата ", има доста такива слогани. Хрумна ми " Представете си, че няма ненавист ", нещо положително, и като си затворим очите, можем да си представим нещо такова. Така започнах акцията си.
– Разбирам. Съпругът ви беше член на Гражданската платформа в Полша и критик на ръководещата партия. В доста страни, критиците на държавното управление постоянно са нападани в проправителствени медии чрез репортажи, агитация и изказвания, целящи уронване на престижа им. Мога ли да ви попитам по какъв начин бихте описали отношението на медиите в Полша по отношение на брачна половинка ви преди нещастието през януари 2019 година?
– Преди да отговоря на въпроса ви, брачният партньор ми беше член на Гражданската платформа няколко години, само че последния мандат, последните четири години, беше самостоятелен претендент и на тези избори също беше самостоятелен претендент. Но да, той подлагаше на критика дейностите на ръководещата партия " Право и правдивост ", чиято политика се основава не на приобщаване, а на изключване на избрани групи от нашето общество, да разделя хората. С моето семейство се чувствахме преследвани от по този начин наречената национална медия…
– Националната медия, това е доста значимо, не са стратегически офанзиви от таблоиди, а националната медия…
– Националната медия, от време на време и десни вестници. Репортерите гонеха мъжа ми по улиците и викаха по него, ходеха в службата на майка ми, желаеха да ни уплашат посредством фамилията ни. Правеха репортажи за фамилията ни, даже далечни родственици, някои чичовци, търсеха обстоятелства и използваха непълна истина, доукрасена с подправени вести, с цел да ни показват в такава светлина, че сме нечестни хора, че имаме някаква мрежа, като мафия или нещо такова.
Бяхме преследвани и ни беше боязън, в годината на изборите даже изпратихме щерка ни надалеч в чужбина, чак в Щатите, тъй като езикът на омразата, омразата, подправените вести бяха толкоз доста, че ни беше доста мъчно да го понесем. Независимият съвет за медийна нравственос разгласява отчет, в който демонстрират, че през 2018 година е имало над 100 излъчвания за брачна половинка ми.
– 100 и какъв брой?
– Повече от 100 излъчвания за мъжа ми, без да го питат, едностранно демонстрират и от материалите, които те са събрали. Другата експертиза демонстрира, че над 1700 пъти е показвана дезинформация, 100 излъчвания, които са били преповтаряни. Целта е била само да принизят фамилията ни, да принизят брачна половинка ми, тъй че хората да стартират да го ненавиждат и да не му имат вяра. Но за благополучие жителите на Гданск му имаха доверие и го демонстрираха на последните избори, като го избраха с над 65-процентно болшинство.
Почина кметът на Гданск, който бе намушкан с нож Нападателят е арестуван
– И смятате, че този облик, тези етикети, тази отвратителна акция против вас, фамилията ви и брачна половинка ви е повлияла на решението на килъра да извърши това…?
– Цялата система не застава на страната на жертвите, а на тези, които атакуват. Цялата атмосфера в Полша докара до нещастието. Има и други образци. Съпругът ми и други кметове получиха по този начин наречени " актове за политическа гибел ".
Прилича на автентичен акт за гибел, взет от службата, само че надписан " акт за политическа гибел ". Разбира се тези политици, тези кметове, уведомиха и предадоха информация на прокуратурата, само че година по-късно, те не желаеха да ги съдят. Казаха, че не било същинска заплаха, а било просто " представление ", по този начин да се каже. Седмица откакто прекратиха производството, когато прокуратурата отхвърли да повдигне обвиняване пред съда, аз трябваше да вървя до службата да извадя същински акт за гибел за брачна половинка ми…
– Разбирам .
– Другият образец е с някои от полските евродепутати от последния мандат, беше същата обстановка с езика на омразата. Техните портрети бяха окачени по улиците от националисти.
– И токсична атмосфера…
– И токсична атмосфера. И през вчерашния ден научихме, че прокуратурата, след 2 години следствия по случая, не желае да продължава. Счели, че не може да бъде наложително за някого, не било рисково, било единствено за представление. Бих желала да попитам дали е някакъв нов табиет към този момент в Полша на всеки ъгъл да висят портретите на политици, които не харесваме, и то не увиснали като на стена, а като на бесило?
В Полша погребват убития кмет на Гданск Павел Адамович беше намушкан по време на благотворителен концерт
– Описвате какъв е бил брачният партньор ви съгласно тези пропагандни публикации в медиите. Невероятно е, че е минавало през националната медия, на такова ниво. Но вие, действително, по какъв начин бихте го описали? Какъв човек беше?
– О, мъжът ми беше прелестен брачен партньор и прелестен татко на двете ни дъщери. Но, почтено казано, на първо място беше политик и то от локалната власт. Обичаше хората, обичаше Гданск, който беше неговата пристрастеност. Той стартира кариерата си, зает в самоуправлението, беше на двадесет и няколко години, като беше заместник-ректор на университета, един от най-младите в света, тъй като беше юрист и работеше в съда.
В началото на 90-те години имаше потребност от високообразовани хора, юристи, с знания за закона, за самоуправлението. Така стартира и повече от 30 години беше деен в града. Първите 10 като общински консултант, един мандат ръководител на съвета и след това 20 години кмет на града.
Работеше доста старателно, само че и непрекъснато учеше, учеше и се самообразоваше, беше доста придирчив по отношение на хората, с които работеше, само че и по отношение на себе си. Докато бяхме дружно, 20 години – от самото начало, до момента в който беше кмет – следих по какъв начин се променяше, по какъв начин се развиваше на позицията си. Много бях горда с него.
– Горда?
– Да.
– А когато се случи случая, каква беше реакцията в града? За вашата реакция няма да запитвам, тъй като е доста персонално, единствено вие знаете през какво сте минали с дъщерите си…
– Когато се случи, за жалост или може би за благополучие, бях в чужбина... Обикновено дъщерите ми постоянно бяха до брачна половинка ми. Те постоянно бяха до него, тъй че сега на убийството му, несъмнено щяха да бъдат там. Но тогава бяхме в Щатите. Разбира се в границите на час, откакто разбрахме, към този момент бяхме на летището и се прибирахме. Но, както разбрах по-късно, още сега, в който се е случило, хората са почнали да поддържат брачна половинка ми, да се молят дружно. Имаше хиляди души, чакащи пред университетската болница, до момента в който го оперират. След интервенцията и на идващия ден, когато умря, хората се събраха непринудено освен в Гданск, само че и в цяла Полша. Беше седмица, в която хората – 15-20 хиляди души в Гданск – се събраха на бдение и слушаха " The Sound of Silence ", алегорична ария след гибелта му.
Хиляди се простиха с кмета на Гданск – Павел Адамович На церемонията по сбогуването с Адамович участваха президентът на Полша Анджей Дуда, както и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск
Получих писма и съболезнования от целия свят. Знам, че даже в Брюксел, в деня на гибелта му, доста хора се събрали на площад Солидарност, до Парламента, и по алегоричен метод желали да му отдадат чест. Действията им бяха страхотни и ми помогнаха, като ги видях.
– Абсолютно, дали са ви сили…
– Да, сили, и демонстрира какъв брой добър човек бе той. И за миг, към седмица, ситуацията в медиите, даже в националната, се промени и се поуталожиха нещата. Но след седмица, като почнах да слушам обвиняванията, кой бил отговорен, чия била отговорността, тогава… Все още би трябвало да се работи, с цел да се преборим с езика на омразата.
– Къде е килърът сега?
– Той е под психиатрично наблюдаване.
– Четох изявление с майка му, тя молеше за амнистия, потвърждавайки, че той страда от шизофрения.
– Мхм.
– Реагирахте ли на това?
– Все още не знам, не се знае тъкмо какви са доказателствата от медицинските или психиатричните прегледи. Има една експертиза, само че не е задоволително изчерпателна, тъй че ще забележим. Аз персонално простих на майката, тъй като тя не може да носи отговорност за стореното от сина ѝ. Не тая никаква ненавист към индивида, умъртвил брачна половинка ми. Смятам, че той беше като инструмент в ръцете на цялата обстановка, системата, езикът на омразата, който е на всички места към нас, само че публичната телевизия, публичните излъчвания, хората виновни за това, което се излъчва по малкия екран, те трябваше да се погрижат какво се демонстрира.
Знам, че е доста тънка границата сред език на омразата и независимост на словото. Не желая да лимитирам хората, не желая да им затварям устата. Но може доста неща да се кажат по различен метод, нали? Да се кажат по този начин, че децата, майката, брачната половинка, приятелите да не плачат след това и да не са уплашени, както бяхме ние.
– Казахте, че мъжът ви е бил добър човек, само че съгласно мен вие сте добър човек, тъй като единствено добър човек би споделил такова нещо. Накрая, имахте ли опция да се сбогувате с него?
– Ами… Той ни посети в Щатите и си отпътува седмица, преди да се случи това. Закарахме го до летището, с цел да се сбогуваме, само че полетът му имаше забавяне, тъй че имахме още няколко часа на летището. Беше ни доста прелестно. Винаги се прегръщахме и целувахме, когато се разделяхме, доста се обичахме в фамилията. Затова, макар че когато се прибрахме в Полша, той към този момент беше умрял, нямах чувството, че не сме се сбогували, тъй като непрекъснато поддържахме връзка. Разбира се, както и при всеки брак е имало разногласия, само че тези дни бяха доста хубави. Същото бе и с дъщерите ми. После сме си говорили, дори и с терапевти, тъй като след сходна преживелица би трябвало да приказваш с специалисти и не ме е позор да го призная, те ни споделиха, че е хубаво, че нито аз, нито дъщерите ми имаме чувство, че не сме имали опция да се сбогуваме с него, а сме се разделили с мир.
– Много ви благодаря за споделеното, за изявлението. Хората ще оценят това изявление, нашите фенове. Благодаря ви.
– Много ви благодаря и се надявам малкия екран в България да нямате сходен опит като нашия в Полша.
– Към момента нямаме, надяваме се и в бъдеще да няма.
– Стискам палци да можете да отбраните свободата на медиите, тъй като това е изключително значимо. Много ви благодаря.
– Благодаря ви, Магдалена.
В мразовитата вечер на 13 януари 2019 година, Павел Адамович, кметът на Гданск, се качи на сцената с мисълта, че ще поздрави публиката на най-големия благотворителен концерт в страната.
Пред очите на феновете обаче се разиграва страшна панорама. Докато кметът на втория по величина град в Полша, дал на Европа придвижването " Солидарност ", приказва пред хората, на сцената се качва мъж. Никой не осъзнава това, което се разиграва за по-малко от секунда.
Кметът пада на земята, прободен в сърцето. Непознат мъж размахва оръжието, а 15-сантиметровото острие хвърля отражения пред смаяната аудитория, в която има и доста деца. Павел Адамович е погубен пред всички. Той издъхва часове по-късно в ръцете на брачната половинка си Магдалена. Записът с неговото ликвидиране обикаля света и демонстрира до какви крайности може да стигне едно общество, живеещо в токсична политическа и медийна среда.
Мъж намушка кмета на Гданск на благотворително събитие Състоянието на Павел Адамович е съществено
Магдалена Адамович, която влезе в Европарламента единствено няколко месеца след убийството на мъжа й, в студиото на " 120 минути " в Страсбург.
– Благодаря ви за присъединяване.
– Много ви благодаря, благодаря за поканата. Здравейте на феновете на bTV.
– " Представете си, че няма ненавист ". Какъв е отговорът ви?
– Това е слоган, който употребявам след ликвидиране на брачна половинка ми. Беше доста трагична история в живота ми. Езикът на омразата и други фактори като дезинформация, подправени вести, по този начин нареченият обществен инженеринг, са огромни проблеми в Европа и освен, в целия свят.
Този феномен е доста по-опасен даже от атомните оръжия, тъй като Европа може да бъде унищожена от вътрешната страна, от сърцето ѝ. Вместо да седнал съм у дома, плачеща в стаята си с месеци, взех решение да работя. Искам да трансформира неприятното нещо, тази покруса, гибелта на брачна половинка ми да не е била безрезултатна, да я обърна в нещо положително. Искам да оказа помощ на други хора, да се предотврати покруса като тази на моето семейство и на Гданск.
Реших да провеждам интернационална коалиция и си мислех какво да бъде мотото – " Край на омразата ", " Не на омразата ", има доста такива слогани. Хрумна ми " Представете си, че няма ненавист ", нещо положително, и като си затворим очите, можем да си представим нещо такова. Така започнах акцията си.
– Разбирам. Съпругът ви беше член на Гражданската платформа в Полша и критик на ръководещата партия. В доста страни, критиците на държавното управление постоянно са нападани в проправителствени медии чрез репортажи, агитация и изказвания, целящи уронване на престижа им. Мога ли да ви попитам по какъв начин бихте описали отношението на медиите в Полша по отношение на брачна половинка ви преди нещастието през януари 2019 година?
– Преди да отговоря на въпроса ви, брачният партньор ми беше член на Гражданската платформа няколко години, само че последния мандат, последните четири години, беше самостоятелен претендент и на тези избори също беше самостоятелен претендент. Но да, той подлагаше на критика дейностите на ръководещата партия " Право и правдивост ", чиято политика се основава не на приобщаване, а на изключване на избрани групи от нашето общество, да разделя хората. С моето семейство се чувствахме преследвани от по този начин наречената национална медия…
– Националната медия, това е доста значимо, не са стратегически офанзиви от таблоиди, а националната медия…
– Националната медия, от време на време и десни вестници. Репортерите гонеха мъжа ми по улиците и викаха по него, ходеха в службата на майка ми, желаеха да ни уплашат посредством фамилията ни. Правеха репортажи за фамилията ни, даже далечни родственици, някои чичовци, търсеха обстоятелства и използваха непълна истина, доукрасена с подправени вести, с цел да ни показват в такава светлина, че сме нечестни хора, че имаме някаква мрежа, като мафия или нещо такова.
Бяхме преследвани и ни беше боязън, в годината на изборите даже изпратихме щерка ни надалеч в чужбина, чак в Щатите, тъй като езикът на омразата, омразата, подправените вести бяха толкоз доста, че ни беше доста мъчно да го понесем. Независимият съвет за медийна нравственос разгласява отчет, в който демонстрират, че през 2018 година е имало над 100 излъчвания за брачна половинка ми.
– 100 и какъв брой?
– Повече от 100 излъчвания за мъжа ми, без да го питат, едностранно демонстрират и от материалите, които те са събрали. Другата експертиза демонстрира, че над 1700 пъти е показвана дезинформация, 100 излъчвания, които са били преповтаряни. Целта е била само да принизят фамилията ни, да принизят брачна половинка ми, тъй че хората да стартират да го ненавиждат и да не му имат вяра. Но за благополучие жителите на Гданск му имаха доверие и го демонстрираха на последните избори, като го избраха с над 65-процентно болшинство.
Почина кметът на Гданск, който бе намушкан с нож Нападателят е арестуван
– И смятате, че този облик, тези етикети, тази отвратителна акция против вас, фамилията ви и брачна половинка ви е повлияла на решението на килъра да извърши това…?
– Цялата система не застава на страната на жертвите, а на тези, които атакуват. Цялата атмосфера в Полша докара до нещастието. Има и други образци. Съпругът ми и други кметове получиха по този начин наречени " актове за политическа гибел ".
Прилича на автентичен акт за гибел, взет от службата, само че надписан " акт за политическа гибел ". Разбира се тези политици, тези кметове, уведомиха и предадоха информация на прокуратурата, само че година по-късно, те не желаеха да ги съдят. Казаха, че не било същинска заплаха, а било просто " представление ", по този начин да се каже. Седмица откакто прекратиха производството, когато прокуратурата отхвърли да повдигне обвиняване пред съда, аз трябваше да вървя до службата да извадя същински акт за гибел за брачна половинка ми…
– Разбирам .
– Другият образец е с някои от полските евродепутати от последния мандат, беше същата обстановка с езика на омразата. Техните портрети бяха окачени по улиците от националисти.
– И токсична атмосфера…
– И токсична атмосфера. И през вчерашния ден научихме, че прокуратурата, след 2 години следствия по случая, не желае да продължава. Счели, че не може да бъде наложително за някого, не било рисково, било единствено за представление. Бих желала да попитам дали е някакъв нов табиет към този момент в Полша на всеки ъгъл да висят портретите на политици, които не харесваме, и то не увиснали като на стена, а като на бесило?
В Полша погребват убития кмет на Гданск Павел Адамович беше намушкан по време на благотворителен концерт
– Описвате какъв е бил брачният партньор ви съгласно тези пропагандни публикации в медиите. Невероятно е, че е минавало през националната медия, на такова ниво. Но вие, действително, по какъв начин бихте го описали? Какъв човек беше?
– О, мъжът ми беше прелестен брачен партньор и прелестен татко на двете ни дъщери. Но, почтено казано, на първо място беше политик и то от локалната власт. Обичаше хората, обичаше Гданск, който беше неговата пристрастеност. Той стартира кариерата си, зает в самоуправлението, беше на двадесет и няколко години, като беше заместник-ректор на университета, един от най-младите в света, тъй като беше юрист и работеше в съда.
В началото на 90-те години имаше потребност от високообразовани хора, юристи, с знания за закона, за самоуправлението. Така стартира и повече от 30 години беше деен в града. Първите 10 като общински консултант, един мандат ръководител на съвета и след това 20 години кмет на града.
Работеше доста старателно, само че и непрекъснато учеше, учеше и се самообразоваше, беше доста придирчив по отношение на хората, с които работеше, само че и по отношение на себе си. Докато бяхме дружно, 20 години – от самото начало, до момента в който беше кмет – следих по какъв начин се променяше, по какъв начин се развиваше на позицията си. Много бях горда с него.
– Горда?
– Да.
– А когато се случи случая, каква беше реакцията в града? За вашата реакция няма да запитвам, тъй като е доста персонално, единствено вие знаете през какво сте минали с дъщерите си…
– Когато се случи, за жалост или може би за благополучие, бях в чужбина... Обикновено дъщерите ми постоянно бяха до брачна половинка ми. Те постоянно бяха до него, тъй че сега на убийството му, несъмнено щяха да бъдат там. Но тогава бяхме в Щатите. Разбира се в границите на час, откакто разбрахме, към този момент бяхме на летището и се прибирахме. Но, както разбрах по-късно, още сега, в който се е случило, хората са почнали да поддържат брачна половинка ми, да се молят дружно. Имаше хиляди души, чакащи пред университетската болница, до момента в който го оперират. След интервенцията и на идващия ден, когато умря, хората се събраха непринудено освен в Гданск, само че и в цяла Полша. Беше седмица, в която хората – 15-20 хиляди души в Гданск – се събраха на бдение и слушаха " The Sound of Silence ", алегорична ария след гибелта му.
Хиляди се простиха с кмета на Гданск – Павел Адамович На церемонията по сбогуването с Адамович участваха президентът на Полша Анджей Дуда, както и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск
Получих писма и съболезнования от целия свят. Знам, че даже в Брюксел, в деня на гибелта му, доста хора се събрали на площад Солидарност, до Парламента, и по алегоричен метод желали да му отдадат чест. Действията им бяха страхотни и ми помогнаха, като ги видях.
– Абсолютно, дали са ви сили…
– Да, сили, и демонстрира какъв брой добър човек бе той. И за миг, към седмица, ситуацията в медиите, даже в националната, се промени и се поуталожиха нещата. Но след седмица, като почнах да слушам обвиняванията, кой бил отговорен, чия била отговорността, тогава… Все още би трябвало да се работи, с цел да се преборим с езика на омразата.
– Къде е килърът сега?
– Той е под психиатрично наблюдаване.
– Четох изявление с майка му, тя молеше за амнистия, потвърждавайки, че той страда от шизофрения.
– Мхм.
– Реагирахте ли на това?
– Все още не знам, не се знае тъкмо какви са доказателствата от медицинските или психиатричните прегледи. Има една експертиза, само че не е задоволително изчерпателна, тъй че ще забележим. Аз персонално простих на майката, тъй като тя не може да носи отговорност за стореното от сина ѝ. Не тая никаква ненавист към индивида, умъртвил брачна половинка ми. Смятам, че той беше като инструмент в ръцете на цялата обстановка, системата, езикът на омразата, който е на всички места към нас, само че публичната телевизия, публичните излъчвания, хората виновни за това, което се излъчва по малкия екран, те трябваше да се погрижат какво се демонстрира.
Знам, че е доста тънка границата сред език на омразата и независимост на словото. Не желая да лимитирам хората, не желая да им затварям устата. Но може доста неща да се кажат по различен метод, нали? Да се кажат по този начин, че децата, майката, брачната половинка, приятелите да не плачат след това и да не са уплашени, както бяхме ние.
– Казахте, че мъжът ви е бил добър човек, само че съгласно мен вие сте добър човек, тъй като единствено добър човек би споделил такова нещо. Накрая, имахте ли опция да се сбогувате с него?
– Ами… Той ни посети в Щатите и си отпътува седмица, преди да се случи това. Закарахме го до летището, с цел да се сбогуваме, само че полетът му имаше забавяне, тъй че имахме още няколко часа на летището. Беше ни доста прелестно. Винаги се прегръщахме и целувахме, когато се разделяхме, доста се обичахме в фамилията. Затова, макар че когато се прибрахме в Полша, той към този момент беше умрял, нямах чувството, че не сме се сбогували, тъй като непрекъснато поддържахме връзка. Разбира се, както и при всеки брак е имало разногласия, само че тези дни бяха доста хубави. Същото бе и с дъщерите ми. После сме си говорили, дори и с терапевти, тъй като след сходна преживелица би трябвало да приказваш с специалисти и не ме е позор да го призная, те ни споделиха, че е хубаво, че нито аз, нито дъщерите ми имаме чувство, че не сме имали опция да се сбогуваме с него, а сме се разделили с мир.
– Много ви благодаря за споделеното, за изявлението. Хората ще оценят това изявление, нашите фенове. Благодаря ви.
– Много ви благодаря и се надявам малкия екран в България да нямате сходен опит като нашия в Полша.
– Към момента нямаме, надяваме се и в бъдеще да няма.
– Стискам палци да можете да отбраните свободата на медиите, тъй като това е изключително значимо. Много ви благодаря.
– Благодаря ви, Магдалена.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ