Магарето на Райчо Пампора посреща туристите в Пампорово
Магарето на Райчо Пампора към този момент посреща туристите в Пампорово. На входа на курорта, до автогарата, проработи туристически център. А „ Пампорово “ е изписано на статуя, символизираща „ транспортното средство “ на Райчо Пампора – притежателят на горите, които в този момент попадат в ски-зоната.
Дълго време тучните поляни и гъстите гори под скатовете на връх Снежанка локалните хора наричали Букова планина. По-късно почнали да им викат по прякора на техния собственик - Райчо Хаджи Белев - Пампора, споделя негов пра-правнук.
В средата на XIX век един от най-големите притежатели на гори, пасища и ливади (близо 3 000дка) под северния скат на връх Снежанка бил Райчо Хаджи Белев от Смолян. Той построил мандра и произвеждал масло и сирене, като с изключение на със скотовъдство се занимавал и с търговия.
Купувал артикули от Беломорието и с кортеж от мулета и катъри ги разнасял из планината. Завързвал животните едно за друго като вагони на трен, а самият той яздел начело коня си с димяща лула тютюн. Така керванът приличал на самобитен трен с локомотив.
След султанско позволение за строителство на християнски храмове през 1858 година в тогавашното населено място Пашмакли (днес Смолян), разграничено на две махали - Горна и Долна, решили да си построят черква.
В устрема кой да изпревари със своя храм се стигнало до там, че пазарените майстори-дюлгери сложили три дни период на Долно Смолянци - в случай че дадат предплата, ще повдигнат първо тяхната черква, а по-късно на комшиите им. Тръгнали от къща на къща да събират жълтици, само че за един ден съумели да съберат единствено половината от желаната сума.
Вечерта Райчо Хаджи Белев споделил желанието си да " кракне " до Ксанти и вземе от свои познати заем, с цел да не се посрамят. Приятелите му се възпротивили - та нали единствено два дни бил пътят в едната посока.
Райчо обаче не ги послушал и отпътувал. Сменял в страноприемниците изтощените коне с отпочинали и по този начин, препускайки без отмора в тъмна нощ, дошъл в Ксанти. Взел нужния заем, нали сътрудниците му имали доверие, и без отмора поел по противоположния път.
На третия ден по здрач долносмолянци се събрали на селския площад в очакване дали Райчо ще успее да избави реномето им. Тогава в далечината се появил запенения жребец на Райчо и хората го видели да размахва в ръка торбичка със жълтици. Последвали аплодисменти и след стихналите радостни възгласи се чул гласа на остарелия Табак: „ Ашколсун бре Райчо, ти си бръз като ПАМПОР (влак)! “
Чули били хората в затънтените родопски планини, че изобретили нейде по света такава бърза машина. В тези времена толкава бързо можел да се придвижва единствено влакът, именуван " пампор ", поради парната машина, която го движела и наричали със същото име...
Така земляците на Райчо утвърдили прякора Пампора, даден му поради невероятната скорост, с която съумял да отиде и се върне от град Ксанти. От тогава хората почнали да посрещат идващия към селата им кортеж от мулета с възгласи: " Сбирайте се, Пампора иде.. ".
И започвала търговията с предстоящите артикули, които до началото на ХХ век идвали само от Беломорието. Много бързо след описаната преживелица и местността се добила с името Пампоровото.
Туристическият център с атрактивната статуя ще работи непрекъснато, с цел да дава оптималната информация на посетителите в курорта за всевъзможни атракции и услуги могат употребяват в другите сезони.
Организират се разнородни летни събития, екскурзии, пешеходни и вело турове, както и забавна седмична стратегия, с която туристите да разнообразят своя престой и да прегледат прелестите на района. За маршрутите от лятната стратегия са обезпечени квалифицирани планински и вело водачи и комфортен превоз.
Сред атракциите, които се оферират са втурване с лодки в пещера, джип сафари и скално катерене, пешеходни преходи измежду водопади, посещаване на въжени паркове и учебно заведение по планинарство.
Пред туристическия център има детска площадка, а вътре - закрит детски ъгъл със занималня за деца от 4 до 12 години. За хлапетата са готови игри, стена за изобразяване, видео-стена за прожекции на детски филми и увлекателен ъгъл за най-малките.
Дълго време тучните поляни и гъстите гори под скатовете на връх Снежанка локалните хора наричали Букова планина. По-късно почнали да им викат по прякора на техния собственик - Райчо Хаджи Белев - Пампора, споделя негов пра-правнук.
В средата на XIX век един от най-големите притежатели на гори, пасища и ливади (близо 3 000дка) под северния скат на връх Снежанка бил Райчо Хаджи Белев от Смолян. Той построил мандра и произвеждал масло и сирене, като с изключение на със скотовъдство се занимавал и с търговия.
Купувал артикули от Беломорието и с кортеж от мулета и катъри ги разнасял из планината. Завързвал животните едно за друго като вагони на трен, а самият той яздел начело коня си с димяща лула тютюн. Така керванът приличал на самобитен трен с локомотив.
След султанско позволение за строителство на християнски храмове през 1858 година в тогавашното населено място Пашмакли (днес Смолян), разграничено на две махали - Горна и Долна, решили да си построят черква.
В устрема кой да изпревари със своя храм се стигнало до там, че пазарените майстори-дюлгери сложили три дни период на Долно Смолянци - в случай че дадат предплата, ще повдигнат първо тяхната черква, а по-късно на комшиите им. Тръгнали от къща на къща да събират жълтици, само че за един ден съумели да съберат единствено половината от желаната сума.
Вечерта Райчо Хаджи Белев споделил желанието си да " кракне " до Ксанти и вземе от свои познати заем, с цел да не се посрамят. Приятелите му се възпротивили - та нали единствено два дни бил пътят в едната посока.
Райчо обаче не ги послушал и отпътувал. Сменял в страноприемниците изтощените коне с отпочинали и по този начин, препускайки без отмора в тъмна нощ, дошъл в Ксанти. Взел нужния заем, нали сътрудниците му имали доверие, и без отмора поел по противоположния път.
На третия ден по здрач долносмолянци се събрали на селския площад в очакване дали Райчо ще успее да избави реномето им. Тогава в далечината се появил запенения жребец на Райчо и хората го видели да размахва в ръка торбичка със жълтици. Последвали аплодисменти и след стихналите радостни възгласи се чул гласа на остарелия Табак: „ Ашколсун бре Райчо, ти си бръз като ПАМПОР (влак)! “
Чули били хората в затънтените родопски планини, че изобретили нейде по света такава бърза машина. В тези времена толкава бързо можел да се придвижва единствено влакът, именуван " пампор ", поради парната машина, която го движела и наричали със същото име...
Така земляците на Райчо утвърдили прякора Пампора, даден му поради невероятната скорост, с която съумял да отиде и се върне от град Ксанти. От тогава хората почнали да посрещат идващия към селата им кортеж от мулета с възгласи: " Сбирайте се, Пампора иде.. ".
И започвала търговията с предстоящите артикули, които до началото на ХХ век идвали само от Беломорието. Много бързо след описаната преживелица и местността се добила с името Пампоровото.
Туристическият център с атрактивната статуя ще работи непрекъснато, с цел да дава оптималната информация на посетителите в курорта за всевъзможни атракции и услуги могат употребяват в другите сезони.
Организират се разнородни летни събития, екскурзии, пешеходни и вело турове, както и забавна седмична стратегия, с която туристите да разнообразят своя престой и да прегледат прелестите на района. За маршрутите от лятната стратегия са обезпечени квалифицирани планински и вело водачи и комфортен превоз.
Сред атракциите, които се оферират са втурване с лодки в пещера, джип сафари и скално катерене, пешеходни преходи измежду водопади, посещаване на въжени паркове и учебно заведение по планинарство.
Пред туристическия център има детска площадка, а вътре - закрит детски ъгъл със занималня за деца от 4 до 12 години. За хлапетата са готови игри, стена за изобразяване, видео-стена за прожекции на детски филми и увлекателен ъгъл за най-малките.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ