„Да обичаш Вили Казасян” от Добромир Славчев – Маестрото през погледа на хората
Маестро Вили Казасян е един от дребното ни светли образци, които потвърждават, че достойният живот даже и в спорни времена е вероятен. Неговото творчество оставя ярка и неизличима диря на музикалната сцена и се е трансформирало в нарицателно за невъобразим гений, положителна артистичност и работоспособност.
На българския пазар за първи път се появява публична биография на именития музикант, композитор, аранжор и диригент, дело на писателя и създател на голям брой начинания, дали опция за креативна изява на разнообразни създатели Добромир Славчев.
Неговият дълготраен труд „ Да обичаш Вили Казасян” е не просто опит за преразказ за живота на създателя, само че и удостоверение за неговото значение през трите столетия, през които минава. Епохи, които несъмнено са разнообразни, само че и в същото време си наподобяват по учудващо доста неща.
Книгата е основана на срещи и диалози с разнообразни спътници на Маестрото. Сред тях се открояват имената на: Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Тончо Русев, Дечко Делчев, Александър Бръзицов, Димитър Симеонов-Мончо, Недко Трошанов, Стефан Славов, Иван Стайков, Катя Филипова, Джони Пенков, Лени Вълкова, Емануил Манолов-Бадема, Бисер Киров, Христо Кидиков, Константин Драгнев – Графа, Диян Тимнев, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Мими Николова, Александър Казасян, Йорданка Христова, Васил Петров, Петя Буюклиева, Ахинора Куманова, Любомир Оджаков, Надежда Ранджева, Михаил Белчев, Стефка Оникян, Димитър Йосифов, Асен Гаргов, Лиана Антонова, Кирил Йорданов – Киката, Бедрос Киркоров, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Стефан Димитров, Нели Рангелова, Генчо Въртовски, Мими Иванова, Георги Христов, Светлозара Казасян, Румен Тосков – Рупето, Богдана Карадочева, Христо Йоцов, Татяна Лолова, Хилда Казасян, Филип Киркоров и други
Смесвайки художествения прийом с съвсем писмено изложени разкази, Добромир Славчев с деликатност и самообладание рисува петолинието на един креативен плевел, само че в същото време с това грациозен път на гения.
За нощите в Слънчев бряг след фестивалните концерти на „ Златния орфей”, за онази артистична българска бохема, която оцелява макар клопките и рестриктивните мерки на тоталитарната система, „ Да обичаш Вили Казасян” от Добромир Славчев съумява освен да скицира най-важните стадии в виталния път на маестро Вили Казасян, само че и да предизвика читателите – да ги накара да почувстват сами обаянието и уникалността на този безпределно надарен, харизматичен и обичан от всички човек.
Защото „ свободата е вътрешно положение, а не догма” и единствено тя е „ метод на битие и в изкуството, и отвън него”.
„ Той бе духовно извисена и светла персона с огромно сърце, способно да обича всички. Затова и обликът му се къпеше непрестанно в спирали от любов и светлина.
Разбрах, че няма нищо по-естествено от това да обичаш Вили Казасян. А когато един път си имал другар като Вили, в теб вечно се настанява възприятието, че си загубил нещо, което никой не може да ти даде.
И макар че ти става тъжно, не спираш да се усмихваш.
Изпушѝ им пурите в Рая, маестро!”
Добромир Славчев
„ Не познавам различен човек с сходно възприятие за комизъм и самоирония като Вили Казасян.
Начинът, по който се усмихваше, правеше света комфортен за другите.”
Георги Тошев
На българския пазар за първи път се появява публична биография на именития музикант, композитор, аранжор и диригент, дело на писателя и създател на голям брой начинания, дали опция за креативна изява на разнообразни създатели Добромир Славчев.
Неговият дълготраен труд „ Да обичаш Вили Казасян” е не просто опит за преразказ за живота на създателя, само че и удостоверение за неговото значение през трите столетия, през които минава. Епохи, които несъмнено са разнообразни, само че и в същото време си наподобяват по учудващо доста неща.
Книгата е основана на срещи и диалози с разнообразни спътници на Маестрото. Сред тях се открояват имената на: Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Тончо Русев, Дечко Делчев, Александър Бръзицов, Димитър Симеонов-Мончо, Недко Трошанов, Стефан Славов, Иван Стайков, Катя Филипова, Джони Пенков, Лени Вълкова, Емануил Манолов-Бадема, Бисер Киров, Христо Кидиков, Константин Драгнев – Графа, Диян Тимнев, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Мими Николова, Александър Казасян, Йорданка Христова, Васил Петров, Петя Буюклиева, Ахинора Куманова, Любомир Оджаков, Надежда Ранджева, Михаил Белчев, Стефка Оникян, Димитър Йосифов, Асен Гаргов, Лиана Антонова, Кирил Йорданов – Киката, Бедрос Киркоров, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Стефан Димитров, Нели Рангелова, Генчо Въртовски, Мими Иванова, Георги Христов, Светлозара Казасян, Румен Тосков – Рупето, Богдана Карадочева, Христо Йоцов, Татяна Лолова, Хилда Казасян, Филип Киркоров и други
Смесвайки художествения прийом с съвсем писмено изложени разкази, Добромир Славчев с деликатност и самообладание рисува петолинието на един креативен плевел, само че в същото време с това грациозен път на гения.
За нощите в Слънчев бряг след фестивалните концерти на „ Златния орфей”, за онази артистична българска бохема, която оцелява макар клопките и рестриктивните мерки на тоталитарната система, „ Да обичаш Вили Казасян” от Добромир Славчев съумява освен да скицира най-важните стадии в виталния път на маестро Вили Казасян, само че и да предизвика читателите – да ги накара да почувстват сами обаянието и уникалността на този безпределно надарен, харизматичен и обичан от всички човек.
Защото „ свободата е вътрешно положение, а не догма” и единствено тя е „ метод на битие и в изкуството, и отвън него”.
„ Той бе духовно извисена и светла персона с огромно сърце, способно да обича всички. Затова и обликът му се къпеше непрестанно в спирали от любов и светлина.
Разбрах, че няма нищо по-естествено от това да обичаш Вили Казасян. А когато един път си имал другар като Вили, в теб вечно се настанява възприятието, че си загубил нещо, което никой не може да ти даде.
И макар че ти става тъжно, не спираш да се усмихваш.
Изпушѝ им пурите в Рая, маестро!”
Добромир Славчев
„ Не познавам различен човек с сходно възприятие за комизъм и самоирония като Вили Казасян.
Начинът, по който се усмихваше, правеше света комфортен за другите.”
Георги Тошев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ