Мъдростта не се крие в това да знаеш всички отговори

Мъдростта не се крие в това да знаеш всички отговори във всеки миг, а в това да задаваш верните въпроси. В дълготраен проект простите въпроси, които постоянно си задаваш, дефинират какъв човек ще станеш, написа блогърът Марк Черноф, написа " Мениджър Нюз ", базирайки се на marcandangel.com.
Най-малкото, всеки има потребност да си отдели малко време в края на всяка седмица, което са посвети единствено на себе си – персонална пауза за разсъждение и себеизследване. И да се запита следните неща:
1. Какви приятни изненади открих тази седмица?
Някои от най-големите открития идват, когато минимум ги очакваш и тук-там, където в никакъв случай не си мислил да търсиш. Това, което не си търсил може да се окаже повече от това, което в миналото си се надявал да намериш.
Преследвай фантазиите си старателно, само че недей да ограничаваш кръгозора си. Не ставай кьорав за всички непредвидими чудеса и благоприятни условия, които минават в периферията на вниманието ти.
Никога не сме прекомерно остарели, прекомерно заети или прекомерно образовани, с цел да намерим полезност и наслада в новите, непредвидени благоприятни условия. Оглеждай се за тях и не ги пропускай в бързината на седмичните задания.
2. Какви уроци научих от работата си, които мога да надграждам идната седмица?
Този въпрос оказва помощ да се обясни разликата сред активност и достижение. Винаги ще има рутинни задания и задължения, които би трябвало да се изпълнят, въпросът е какво друго с изключение на тях ти донесе работата тази седмица.
Прегледай седмицата от началото до края – не си се въртял, без да правиш нищо – била е седмица, в която си имал да свършиш какво ли не, и към този момент си го приключил. Потупай се по гърба, и след това оцени уроците на седмицата – изключително нещата, които не станали, както искаш.
Ако не си съумял да изпълниш дадена задача по метода, по който си се надявал, или несъмнено решение не е проработило, това единствено значи, че има нещо по-добро, което те чака идната седмица. И уроците, които преди малко си научил, са първата стъпка към него.
3. Дали краткосрочните ми старания към момента са в синхрон с дълготрайните ми цели?
Важно е не това, което постигаш понякога (голямата картина), а това, което правиш всеки ден (малката картина). Това, което искаш да постигнеш, е директно обвързвано с всекидневните ти дейности. Начинът, по който прекарваш времето си, е основен за това кой си и кой ще станеш.
Следователно увери се, че това, което правиш (малката картина) в действителност е в синхрон с това къде искаш да стигнеш (голямата картина). Докато пристрастените към удоволствието ще заобикалят болката и дискомфорта непременно, ти бъди човек, който схваща какъв брой е скъпо да се оправиш с сложните обстановки, които останалите най-често заобикалят. Гледай дали нещо е дейно, а не дали е елементарно. Докато всеки търси късия път, ти избери този метод на деяние, който ще ти даде същински резултати.
4. За какво можех да отделя повече време, и защо – по-малко?
Както споделя Стивън Кови, „ Повечето от нас прекарват прекомерно доста време, с цел да правят незабавните неща и не задоволително, с цел да правят значимите неща.” С други думи продуктивността не е в това да успееш да свършиш всичко, а да успееш да свършиш това, което е от голяма важност.
В края на всяка седмица виж по какъв начин си прекарал времето си, и в случай че би трябвало, го разпредели по различен метод идната седмица. Опитай да се опростиш графика си, тъй че да ти остане време за нещата, които са от голяма важност. И най-много, знай по кое време да оставиш настрани тези основни неща за сметка на жизненоважните, като да вземем за пример фамилията.
5. Как страхът и несигурността повлияха върху това какво направих и какво не направих?
Да не знаеш по кой път да поемеш може да е мъчително, само че нищо не е по-обезкуражаващо от това да стоиш на едно място и в никакъв случай да не вземеш решение. Ето за какво е наложително да следиш страховете си и да им отделяш внимание всяка седмица.
Какво да направиш? Каквото и да е, даже нещо напълно дребно – няма значение, стига да не стоиш на едно място. Ако сбъркаш, започни още веднъж. Опитай нещо друго. Ако чакаш, до момента в който удовлетвориш всички несигурности, може да е прекомерно късно.
Най-важното е, че печелиш мощ, убеденост и растеш прочувствено при всяко прекарване, при което си заставен да спреш и да се изправиш против страха лице в лице. След като тази борба свърши и осъзнаеш, че още дишаш, можеш да си кажеш – „ претърпях този интервал на неустановеност, научих нещо от него и в този момент съм по-добре. И мога да се оправя със идващото плашещо събитие, което застане на пътя ми.”
6. Каква непотребни неща мога да изчистя от мозъка си?
Както човек не се мести на ново място, без преди този момент да си подреди нещата и да изхвърли непотребното, по този начин би трябвало да направи и с това, което е събрал в мозъка си, преди да продължи нататък. Не внасяй непотребен багаж в идната седмица. Изхвърли всички съжаления, позор и яд, които си натрупал и си вземи единствено това, което си коства да се пази – уроците, любовта и най-хубавото от спомените.
Един от най-лесните способи да се подреди мисловния хаос и да се реши кое е за мятане, е едно просто упражнение, в което безусловно изхвърляш всичките си страсти в дневник или тетрадка.
Помисли за моментите, които се открояват през седмицата, направи лист по какъв начин си се чувствал във всяка обстановка и след това прегледай резултатите. Изчисти ненужните отрицателни неща като простиш на себе си на другите, преразгледаш научените уроците и оставиш всичко в предишното. Спри да се вкопчваш в това, което е било, с цел да се насладиш на това, което стартира в този момент.
7. Каква е идната разумна стъпка за идната седмица?
Следващата седмица е едно ново начало – бяло платно, върху което имаш опция да твориш. В понеделник заран ще бъдеш на старта на едно вълнуващо премеждие и изцяло действителната и съществуваща опция да оформиш сегашното и бъдещето си тъкмо по този начин, както намираш за добре.
И както се споделя, добре започнатото е на половина свършено.