Мъдростта не се крие в това да знаеш всички отговори

Мъдростта не се крие в това да знаеш всички отговори във всеки миг, а в това да задаваш верните въпроси. В дълготраен проект простите въпроси, които постоянно си задаваш, дефинират какъв човек ще станеш, написа блогърът Марк Черноф.

Най-малкото, всеки има потребност да си отдели малко време в края на всяка седмица, което са посвети единствено на себе си – персонална пауза за разсъждение и себеизследване. И да се запита следните неща:

1. Какви приятни изненади открих тази седмица?

Някои от най-големите открития идват, когато минимум ги очакваш и тук-там, където в никакъв случай не си мислил да търсиш. Това, което не си търсил може да се окаже повече от това, което в миналото си се надявал да намериш.

Преследвай фантазиите си старателно, само че недей да ограничаваш кръгозора си. Не ставай кьорав за всички непредвидими чудеса и благоприятни условия, които минават в периферията на вниманието ти.

Никога не сме прекомерно остарели, прекомерно заети или прекомерно образовани, с цел да намерим полезност и наслада в новите, наеочаквани благоприятни условия. Оглеждай се за тях и не ги пропускай в бързината на седмичните задания.

2. Какви уроци научих от работата си, които мога да надграждам идната седмица?

Този въпрос оказва помощ да се обясни разликата сред активност и достижение. Винаги ще има рутинни задания и задължения, които би трябвало да се изпълнят, въпросът е какво друго с изключение на тях ти донесе работата тази седмица.

Прегледай седмицата от началото до края – не си се въртял, без да правиш нищо – била е седмица, в която си имал да свършиш какво ли не, и към този момент си го приключил. Потупай се по гърба, и след това оцени уроците на седмицата – изключително нещата, които не станали, както искаш.

Ако не си съумял да изпълниш дадена задача по метода, по който си се надявал, или несъмнено решение не е проработило, това единствено значи, че има нещо по-добро, което те чака идната седмица. И уроците, които преди малко си научил, са първата стъпка към него.

3. Дали краткосрочните ми старания към момента са в синхрон с дълготрайните ми цели?

Важно е не това, което постигаш понякога (голямата картина), а това, което правиш всеки ден (малката картина). Това, което искаш да постигнеш, е директно обвързвано с всекидневните ти дейности. Начинът, по който прекарваш времето си, е основен за това кой си и кой ще станеш.

Следователно увери се, че това, което правиш (малката картина) в действителност е в синхрон с това къде искаш да стигнеш (голямата картина). Докато пристрастените към удоволствието ще заобикалят болката и дискомфорта непременно, ти бъди човек, който схваща какъв брой е скъпо да се оправиш с сложните обстановки, които останалите най-често заобикалят. Гледай дали нещо е дейно, а не дали е елементарно. Докато всеки търси късия път, ти избери този метод на деяние, който ще ти даде същински резултати.

4. За какво можех да отделя повече време, и защо – по-малко?

Както споделя Стивън Кови, „ Повечето от нас прекарват прекомерно доста време, с цел да правят незабавните неща и не задоволително, с цел да правят значимите неща. ” С други думи продуктивността не е в това да успееш да свършиш всичко, а да успееш да свършиш това, което е от голяма важност.

В края на всяка седмица виж по какъв начин си прекарал времето си, и в случай че би трябвало, го разпредели по различен метод идната седмица. Опитай да се опростиш графика си, тъй че да ти остане време за нещата, които са от голяма важност. И най-много, знай по кое време да оставиш настрани тези основни неща за сметка на жизненоважните, като да вземем за пример фамилията.

5. Как страхът и несигурността повлияха върху това какво направих и какво не направих?

Да не знаеш по кой път да поемеш може да е мъчително, само че нищо не е по-обезкуражаващо от това да стоиш на едно място и в никакъв случай да не вземеш решение. Ето за какво е наложително да следиш страховете си и да им отделяш внимание всяка седмица.

Какво да направиш? Каквото и да е, даже нещо напълно дребно – няма значение, стига да не стоиш на едно място. Ако сбъркаш, започни още веднъж. Опитай нещо друго. Ако чакаш, до момента в който удовлетвориш всички несигурности, може да е прекомерно късно.

Най-важното е, че печелиш мощ, убеденост и растеш прочувствено при всяко прекарване, при което си заставен да спреш и да се изправиш против страха лице в лице. След като тази борба свърши и осъзнаеш, че още дишаш, можеш да си кажеш – „ претърпях този интервал на неустановеност, научих нещо от него и в този момент съм по-добре. И мога да се оправя със идващото плашещо събитие, което застане на пътя ми. ”

6. Каква непотребни неща мога да изчистя от мозъка си?

Както човек не се мести на ново място, без преди този момент да си подреди нещата и да изхвърли непотребното, по този начин би трябвало да направи и с това, което е събрал в мозъка си, преди да продължи нататък. Не внасяй непотребен багаж в идната седмица. Изхвърли всички съжаления, позор и яд, които си натрупал и си вземи единствено това, което си коства да се пази – уроците, любовта и най-хубавото от спомените.

Един от най-лесните способи да се подреди мисловния хаос и да се реши кое е за мятане, е едно просто упражнение, в което безусловно изхвърляш всичките си страсти в дневник или тетрадка.

Помисли за моментите, които се открояват през седмицата, направи лист по какъв начин си се чувствал във всяка обстановка и след това прегледай резултатите. Изчисти ненужните отрицателни неща като простиш на себе си на другите, преразгледаш научените уроците и оставиш всичко в предишното. Спри да се вкопчваш в това, което е било, с цел да се насладиш на това, което стартира в този момент.

7. Каква е идната разумна стъпка за идната седмица?

Следващата седмица е едно ново начало – бяло платно, върху което имаш опция да твориш. В понеделник заран ще бъдеш на старта на едно вълнуващо премеждие и изцяло действителната и съществуваща опция да оформиш сегашното и бъдещето си тъкмо по този начин, както намираш за добре.

И както се споделя, добре започнатото е на половина свършено.

От marcandangel.com