Левски играе като типичен подгласник
Мачът Левски - Лудогорец бе огромна изненада още преди първия съдийски сигнал. След успеха над ЦСКА за купата преди няколко дни, се очакваше синята аудитория да се засилва. И то без спомагателни напомняния и приканвания. Почти сигурното класиране на край трябваше да поразмърда телевизионните фенове и да ги трансформира в ентусиасти на трибуните. Събота вечерта времето беше съвършено за футбол, уикендът бе нормален като дълготрайност, а не комбиниран с други празници, че да има доста пътуващи, началният час също бе покрай идеалния избор.
Нищо сходно! Мачът с Лудогорецсъбра не повече от 4 хиляди фенове и най-малко първоначално ситуацията на " Герена " не се различаваше от тази, каквато е на мач с Верея или Славия. Е, ясно, че на терена има разлика. В първите минути Лудогорец изпусна да дръпне най-малко с два гола, като всичките случаи бяха след удари с глава. Което удостоверява тезата, че не е от значително значение какъв брой са ти високи футболистите. Гостите нямаха широкоплещест състезател напред, а централните бранители на Левски Ойолфсон и Яблонски са с по една глава по-високи от Кешеру, Мисиджан и Марселиньо. Въпросът не е в растежа, а във футболния разсъдък, и това важи освен за съответното съпоставяне сред нападението на Лудогорец и отбраната на Левски.
Делио Роси с една алтернатива преди Левски - ЦСКА
Италианецът ще разполага с всички футболисти
Сините отново си стартираха мача в собствен жанр. Те стигнаха до аутлинията на противника чак в 16-ата минута, 12 минути по-късно на вратаря на Лудогорец му се наложи да хване топката за първи път, а в 35-ата минута се случи и първото леко напреженийце пред Ренан.
Че този мач няма задоволителна доза заряд, си личеше в доста огромни интервали от мача. Лудогорец имаше против себе си разгадан тим. Сякаш хората от Разград единствено гледаха сеира на сините, тактическата им им безпринципност не бе нещо ново, те се държаха като хора, на които успеха им е даденост и са се разкарали излишно до София да си я вземат. Спорно е дали лудогорци играха с повече от 60 % от опциите си, а и действаха със забележителна лекост, макар че пренебрежителното им отношение на моменти бе употребявано от домакините. В някои интервали сините се подвигаха на мускули, някакви импулси ги тикаха напред, само че неналичието на отработени разновидности и жанр бе по усета на гостите, които бяха и с сграда от трима централни бранители. Но както към този момент отбелязахме, елементарно се трансформира схемата с футболисти, които имат състезателен разсъдък и треньор, който е наясно с материята.
Въпросът като цяло бе дали Левски може да докара нещата до 0:0. Иначе бе ясно, че постоянно ще има недоволства от съдийството когато отсреща е Лудогорец. Светослав Дяков трябваше да види първия си жълт картон в 15-ата минута, а втория в 40-та. Но това не бе за първи път, няма и да е да финален. То не бяха фаулове и фаулчета, то те бяха реплики към съдията при доста от отсъжданията. Само за оборване на съдийско решение, Дяков заслужаваше 3-4 картона. Кои обаче му ги дават на интернационалните мачове, както с Лудогорец, по този начин и с националния тим. И още - Марселиньо не видя жълт картон за симулация за дузпа. И още, и още. Е, отсъдената дузпа за Лудогорец бе безапелационна игра с ръка на Вутов. Но такива обстановки имаха и против други тимове, без съдийска свирка обаче. Така е - когато е Лудогорец, разпоредбите се съблюдават прецизно. Любопитното е, че същият арбитър Никола Попов призна гола с ръка на Яблонски против Септември. А дали щеше да е същото, в случай че Яблонски в събота бе вкарал с ръка на Лудогорец?
Единственият гол в мача може са бъде обсъждан от две страни. Божидар Митрев направи оптималното, което би направил съвсем всеки вратар на негово място. Той бе позициониран добре, отскочи оптимално, изпъна ръка оптимално нагоре, само че топката мина на сантиметри от пръстите му и тъкмо тогава стартира да слиза надолу. А за какво Вутов не си стоеше на втората греда? И той ненапълно е оневинен. Траекторията на топката в действителност не предполагаше откакто е предходна на метър във вътрешността в терена, да се върне към голлинията. А ето и другата страна - Кешеру по тази причина не слиза под 60 хиляди евро на месец. Играчи от подобен финансов калибормогат да вършат такива мъчно обясними осъществявания. Шутът му бе като на електронна игра. Румънецът като че ли направляваше топката с джойстик. Това бе хем падащ лист, само че с доста фалц и доста мощ. Сигурно този гол ще се окаже шампионски.
А Левски в последна сметка си изигра мача като същински подгласник. Явно това примирие не в тима, а в клуба като цяло - неводещата роля, е причина за дребното брой фенове в събота вечер на " Герена ". Наистина хората се питаха - абе, за какво сме толкоз малко. Твърде евентуално е до момента в който Левски не сглоби добър тим, който всяка година до последно да е в битката за купата, ситуацията да е такава. А в този момент сините са на четвърто място, с четири следващи загуби, на 25 точки зад първия, на 19 зад втория и са вкарали с 10 гола по-малко от петия Ботев.
Лудогорец удари нерешителен Левски с чудноват гол и посегна към купата! (ВИДЕО)
Разградчани остават на 6 точки пред ЦСКА
Нищо сходно! Мачът с Лудогорецсъбра не повече от 4 хиляди фенове и най-малко първоначално ситуацията на " Герена " не се различаваше от тази, каквато е на мач с Верея или Славия. Е, ясно, че на терена има разлика. В първите минути Лудогорец изпусна да дръпне най-малко с два гола, като всичките случаи бяха след удари с глава. Което удостоверява тезата, че не е от значително значение какъв брой са ти високи футболистите. Гостите нямаха широкоплещест състезател напред, а централните бранители на Левски Ойолфсон и Яблонски са с по една глава по-високи от Кешеру, Мисиджан и Марселиньо. Въпросът не е в растежа, а във футболния разсъдък, и това важи освен за съответното съпоставяне сред нападението на Лудогорец и отбраната на Левски.
Делио Роси с една алтернатива преди Левски - ЦСКА
Италианецът ще разполага с всички футболисти
Сините отново си стартираха мача в собствен жанр. Те стигнаха до аутлинията на противника чак в 16-ата минута, 12 минути по-късно на вратаря на Лудогорец му се наложи да хване топката за първи път, а в 35-ата минута се случи и първото леко напреженийце пред Ренан.
Че този мач няма задоволителна доза заряд, си личеше в доста огромни интервали от мача. Лудогорец имаше против себе си разгадан тим. Сякаш хората от Разград единствено гледаха сеира на сините, тактическата им им безпринципност не бе нещо ново, те се държаха като хора, на които успеха им е даденост и са се разкарали излишно до София да си я вземат. Спорно е дали лудогорци играха с повече от 60 % от опциите си, а и действаха със забележителна лекост, макар че пренебрежителното им отношение на моменти бе употребявано от домакините. В някои интервали сините се подвигаха на мускули, някакви импулси ги тикаха напред, само че неналичието на отработени разновидности и жанр бе по усета на гостите, които бяха и с сграда от трима централни бранители. Но както към този момент отбелязахме, елементарно се трансформира схемата с футболисти, които имат състезателен разсъдък и треньор, който е наясно с материята.
Въпросът като цяло бе дали Левски може да докара нещата до 0:0. Иначе бе ясно, че постоянно ще има недоволства от съдийството когато отсреща е Лудогорец. Светослав Дяков трябваше да види първия си жълт картон в 15-ата минута, а втория в 40-та. Но това не бе за първи път, няма и да е да финален. То не бяха фаулове и фаулчета, то те бяха реплики към съдията при доста от отсъжданията. Само за оборване на съдийско решение, Дяков заслужаваше 3-4 картона. Кои обаче му ги дават на интернационалните мачове, както с Лудогорец, по този начин и с националния тим. И още - Марселиньо не видя жълт картон за симулация за дузпа. И още, и още. Е, отсъдената дузпа за Лудогорец бе безапелационна игра с ръка на Вутов. Но такива обстановки имаха и против други тимове, без съдийска свирка обаче. Така е - когато е Лудогорец, разпоредбите се съблюдават прецизно. Любопитното е, че същият арбитър Никола Попов призна гола с ръка на Яблонски против Септември. А дали щеше да е същото, в случай че Яблонски в събота бе вкарал с ръка на Лудогорец?
Единственият гол в мача може са бъде обсъждан от две страни. Божидар Митрев направи оптималното, което би направил съвсем всеки вратар на негово място. Той бе позициониран добре, отскочи оптимално, изпъна ръка оптимално нагоре, само че топката мина на сантиметри от пръстите му и тъкмо тогава стартира да слиза надолу. А за какво Вутов не си стоеше на втората греда? И той ненапълно е оневинен. Траекторията на топката в действителност не предполагаше откакто е предходна на метър във вътрешността в терена, да се върне към голлинията. А ето и другата страна - Кешеру по тази причина не слиза под 60 хиляди евро на месец. Играчи от подобен финансов калибормогат да вършат такива мъчно обясними осъществявания. Шутът му бе като на електронна игра. Румънецът като че ли направляваше топката с джойстик. Това бе хем падащ лист, само че с доста фалц и доста мощ. Сигурно този гол ще се окаже шампионски.
А Левски в последна сметка си изигра мача като същински подгласник. Явно това примирие не в тима, а в клуба като цяло - неводещата роля, е причина за дребното брой фенове в събота вечер на " Герена ". Наистина хората се питаха - абе, за какво сме толкоз малко. Твърде евентуално е до момента в който Левски не сглоби добър тим, който всяка година до последно да е в битката за купата, ситуацията да е такава. А в този момент сините са на четвърто място, с четири следващи загуби, на 25 точки зад първия, на 19 зад втория и са вкарали с 10 гола по-малко от петия Ботев.
Лудогорец удари нерешителен Левски с чудноват гол и посегна към купата! (ВИДЕО)
Разградчани остават на 6 точки пред ЦСКА
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ