Мачът Барселона – Жирона ще бъде запомнен като първия, в

Мачът Барселона – Жирона ще бъде запомнен като първия, в който системата ВАР послужи не да помогне на испанския професионален футболен арбитър, а да го обърка. Ударът с лакът на Клеман Лангле при 1:0 за „ блаугранас” в 36-ата минута изобщо не докара до митинги от страна на футболистите на гостите и основният рефер Хил Мансано явно нямаше да покаже червен картон, в случай че не се бе привикан на консултация с видеоарбитрите отпред с Дел Серро Гранде.

Да, сигурно френският защитник, за първи път титуляр за Барса, имаше контакт със противника, само че също толкоз несъмнено е и че го стори без предумисъл. Дори сякаш потърпевшият Пере Понс сподели почтеност и след края на мача призна слисан, че не е имало нищо рисково и че даже си е мислел, че той е направил нарушаване в обстановката. Напълно разумно е решението на управлението на Барса да апелира аления картон и да се надява той да бъде анулиран от Състезателния комитет на Кралската испанска футболна федерация на идното съвещание на дисциплинарния орган.



Този голям гаф служи за покачване на въпроса за по-детайлно разглеждане на действието на фамозната система ВАР: не е задоволително единствено да виждаш какво се случва на терена, а и да го тълкуваш вярно. А може би Хил Мансано, изгонил към този момент трима „ блаугранас” на „ Камп Ноу” от 2015 година насам, не е най-точният човек за задачата.

В актуалния футбол сходни решения оказват голямо въздействие, изключително в днешната Ла Лига, в която безусловно всички стават все по-големи експерти, има от ден на ден и по-добри треньори, по-добра методология, по-добре направени статични положения, по-добри футболисти. В такава среда да играеш с човек по-малко, и то за 2/3 от мача, е извънредно утежняващо представянето ти събитие, пък в случай че ще и да се казваш Барселона и в случай че ще съперникът ти да се споделя Жирона и да ти гостува на стадион като „ Камп Ноу”. Ако става все по-трудно да спечелиш кой и да е мач в Примера с 11 футболисти, задачата ти става напълно по-тежка с 10. С цифров недостиг на терена може и да градиш все същите мощни офанзиви, само че ставаш доста по-уязвим за контранападения и полето ти за неточности понижава доста.



Да, не всичко сполетяло Барса се дължи на съдията, тъй като преди всичко би трябвало да се признае, че отсреща беше един упорит, въодушевен и добре издигнат тим на Жирона отпред с вездесъщия Порту и Кристиан Стуани – страховит голмайстор, който заби два супергола и през цялата вечер демонстрираше слабостта на защитата на първенците (вече пет позволени попадения в първите пет кръга). Също по този начин мачът сподели и двете лица на Барса: офанзивна резултатност с извънреден за следващ път Лионел Меси от една страна и от друга вдъхващата неустановеност на целия отбор защитна линия и очевидното своенравие на халфовата в отсъствието на Иван Ракитич.

Именно тази уязвимост накара старши треньора Ернесто Валверде да смени Усман Дембеле за Самюел Юмтити при 1:1, с което изпрати обръщение към своите момчета да подходят по-сдържано в играта. В клубното ДНК обаче е заложено тъкмо противоположното на сходен негативизъм: да се демонстрира храброст и смелост, когато на пътя се появят трудности и компликации.



Покрай разочарованието от изпуснатите две точки остават на назад във времето следващият огромен мач на Меси, съживяващият резултат от влизането на Филипе Коутиньо и измъкването въпреки всичко на някакъв резултат с борба до дъно при оставане толкоз рано с човек по-малко.

В последна сметка нищо не можа да промени това тъждество, което стартира да се кове със подозренията към ВАР и се приключи със подозренията към Валверде.
Ернест Фолч, „ Спорт” Примера дивисион 5 кръг, неделя 23 септември Барселона 2:2краен резулат Жирона