М охамад Ариф седи на пода в миниатюрната си колиба.

М охамад Ариф седи на пода в дребната си барака. Тя се намира в Харипур, Северен Пакистан, площта ѝ е тъкмо девет кв.м. В нея има единствено два "луксозни " предмета: един лампов тв приемник и един видеокасетофон. Мохамад всеки ден пъха вътре една и съща касета и гледа все един и същи филм. И до през днешния ден го мъчат травматичните мемоари от младежките му години, когато бил похитен от трима души. Те го замъкнали на непознато място, където Мохамад им робувал в продължение на години, пишат от " ".

Най-напред седмици наред го изтезавали, по-късно го принудили да работи в каменна кариера по 16 часа дневно, без отмора. Ако някой посмеел да си вземе малко отдих - незабавно отнасял тежък побой. При това работният ден даже не бил най-голямото зло. "Нощем ни завързваха с вериги. Хвърляха ни за ястие някакви останки, които даже куче не би докоснало - варварска работа ", споделя Ариф, който е прекарал в иго огромна част от живота си.

Търговията с хора е международен проблем

Между 600 000 и 800 000 души по света годишно стават жертва на същата робска орис, сочи статистиката на Организация на обединените нации. Около 70 % са дами, близо половината - деца. Използват ги доста постоянно и като полови робини и плебеи. Според някои оценки, общо по света сега сред 20 и 40 милиона души са принудени да упражняват рабски труд.

В Пакистан управляващите се пробват да прекратят тази процедура: вкарват по-строги санкции, усилват преследването. Все още обаче случаите на подчиняване са всеобща процедура, споделя правозащитникът Шахид Акрам Абаси: "В Пакистан това се случва в по-отдалечените области, където съвсем няма инфраструктура, а образованието е сериозен проблем. Похитителите отвличат хора и след това желаят откуп. Обикновено впрягат жертвите си в рабски труд ".

Малцина съумяват да се спасят

Така се случило и с Мохамад Ариф. "Помещенията, в които живеехме, бяха препълнени с хора като мен. Явно бяха избирали основно млади мъже, които могат да поставят тежък физически труд ", напомня си той. След като изкарал доста години при най-ужасни условия, към този момент желал единствено едно - да почине. Но като по знамение съумял да избяга: когато една заран го карали с лодката към каменоломната, той скочил през борда и се избавил с плуване. "Стреляха по мен, само че за благополучие не ме улучиха. Плувах часове наред, преди да посмея да изляза на брега. Там положителни хора ми помогнаха и съумях да се върна в родното си място ".

Малцина обаче имат неговия шанс. Статистиката сочи, че по-малко от един % от жертвите на похищения съумяват да избягат. За останалите стартира същинска каторга, от която надали в миналото ще се измъкнат.

"Чувствам се ни жив, ни починал "

Можем ли да се надяваме, че поробването на хора скоро ще изчезне? Едва ли. Трафикантите на плебеи печелят прекомерно добре. Според правозащитната организация "Human Rights First ", годишният оборот на този "бизнес " възлиза на цели 130 милиарда евро. "Тъй че търговията с хора надали в миналото ще бъде ликвидирана. А жертвите и отсега нататък ще бъдат основно хора, чийто живот така и така е задоволително тежък ", споделя Шахид Акрам Абаси.

След като се завръща в родното си село, Мохамад Ариф години наред се пробва да преодолее контузията. Жена му, която в продължение на 10 години го мислела за мъртъв, от дълго време е сключила различен брак. Ариф оцелява някак, работейки като надничар. "Чувствам се ни жив, ни починал. Похитителите ограбиха живота ми ", установи той.