МВнР: Европейският съюз недвусмислено потвърди европейската перспектива на Западните Балкани
Люксембург. Съвет „ Общи въпроси “ одобри през днешния ден изводи по отношение на политиката на Европейски Съюз за разширение и процеса на стабилизиране и асоцииране. Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева взе участие в съвещанието, което се организира в Люксембург, оповестиха от пресцентъра на Министерство на външните работи . Заключенията удостоверяват още веднъж уговорката на Европейски Съюз към процеса на разширение, който продължава да бъде основна политика за Съюза и стратегическа инвестиция в мира, демокрацията, просперитета, сигурността и стабилността на Европа. Като напомня Солунския дневен ред и Декларацията от София, Съветът още веднъж декларира недвусмислената поддръжка на Европейски Съюз за европейската вероятност на Западните Балкани.
Като удостоверява своите изводи от 26 юни 2018., Съветът отбелязва рекомендацията на Европейска комисия за започване на договаряния за присъединение с Република Северна Македония и Албания въз основа на позитивната оценка на постигнатия прогрес и осъществяването на изискванията, избрани от Съвета. Съветът мощно приветства Споразумението от Преспа и Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Северна Македония. Предвид наличното лимитирано време и значимостта на тематиката, Съветът ще се върне към въпроса предвид на вземането на ясно решение всъщност допустимо най-скоро и не по-късно от октомври 2019 година
„ Щастлива съм, че позитивната динамичност, основана по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз във връзка с европейската вероятност на Западните Балкани, е непокътната и отразена в отчетите на Комисията “, съобщи в изявлението си министър Захариева. „ България продължава да бъде корав покровител на Западните Балкани по пътя им към Европейски Съюз. Само надеждната вероятност за участие в Европейски Съюз и използването на европейските полезности ще подсигуряват стабилността, сигурността и просперитета на района “, уточни тя.
„ Съжалявам, че през днешния ден не бе допустимо да вземем решение за започване на договаряния с Република Северна Македония и Албания, само че имам вяра, че това ще се случи най-късно през октомври, тъй като би трябвало да отговорим съответно на напъните, които двете страни поставят за реализирането на нужните промени “, сподели още българският първи посланик. „ Подкрепяме започването на договаряния за участие с двете страни при осъществяване на критериите. Сред изискванията за започването на договаряния за нас остават предпочитани добросъседските връзки и осъществяването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България по време на целия преговорен развой “, акцентира Екатерина Захариева.
Със заключенията си Съветът още един път в безапелационен порядък показва взаимност с Кипър по отношение на нарушаванията на извънредните икономическа зона от страна на Турция.
Съвет „ Общи въпроси “ завърши подготовката на идното съвещание на Европейския съвет на 20-21 юни, като разиска плана за изводи. Дискусията на водачите се чака да се концентрира върху приемането на Стратегическия дневен ред на Съюза за интервала 2019-2024 година Европейският съвет ще обмени отзиви и по тематиката за изменението на климата, предвид на идната среща на високо ниво на Генералния секретар на Организация на обединените нации за климата на 23 септември 2019 година и своевременното приемане на дълготрайната тактика на Европейски Съюз.
Министрите организираха финален за Румънското председателство политически спор по идната Многогодишна финансова рамка за интервала 2020-2027 година въз основата на ревизиран план на Преговорна кутия. България прави оценка позитивно множеството от детайлите в ревизирания план и счита, че той е добра основа за бъдещите полемики. Насърчаваме идното Финландско председателство да продължи работата за постигането на съглашение до края на годината и навременното приемане на идната МФР.
Необходими са повече старания, с цел да се насърчи действителното доближаване и да се понижат разликите в развиването сред държавите-членки и районите на Европейски Съюз. В този подтекст един от главните ни цели за идната финансова рамка е акцентът на политиката на доближаване върху най-слабо развитите райони. Друг значим за България въпрос е външното доближаване на директните заплащания, което да подсигурява по-справедливо систематизиране на директната поддръжка и справедливото отнасяне на земеделските стопани. България, като външна граница на Европейски Съюз, регистрира също нуждата от обезпечаване на съответно финансиране за новите цели, като да вземем за пример в региона на миграцията, сигурността и защитата.
Като удостоверява своите изводи от 26 юни 2018., Съветът отбелязва рекомендацията на Европейска комисия за започване на договаряния за присъединение с Република Северна Македония и Албания въз основа на позитивната оценка на постигнатия прогрес и осъществяването на изискванията, избрани от Съвета. Съветът мощно приветства Споразумението от Преспа и Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Северна Македония. Предвид наличното лимитирано време и значимостта на тематиката, Съветът ще се върне към въпроса предвид на вземането на ясно решение всъщност допустимо най-скоро и не по-късно от октомври 2019 година
„ Щастлива съм, че позитивната динамичност, основана по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз във връзка с европейската вероятност на Западните Балкани, е непокътната и отразена в отчетите на Комисията “, съобщи в изявлението си министър Захариева. „ България продължава да бъде корав покровител на Западните Балкани по пътя им към Европейски Съюз. Само надеждната вероятност за участие в Европейски Съюз и използването на европейските полезности ще подсигуряват стабилността, сигурността и просперитета на района “, уточни тя.
„ Съжалявам, че през днешния ден не бе допустимо да вземем решение за започване на договаряния с Република Северна Македония и Албания, само че имам вяра, че това ще се случи най-късно през октомври, тъй като би трябвало да отговорим съответно на напъните, които двете страни поставят за реализирането на нужните промени “, сподели още българският първи посланик. „ Подкрепяме започването на договаряния за участие с двете страни при осъществяване на критериите. Сред изискванията за започването на договаряния за нас остават предпочитани добросъседските връзки и осъществяването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България по време на целия преговорен развой “, акцентира Екатерина Захариева.
Със заключенията си Съветът още един път в безапелационен порядък показва взаимност с Кипър по отношение на нарушаванията на извънредните икономическа зона от страна на Турция.
Съвет „ Общи въпроси “ завърши подготовката на идното съвещание на Европейския съвет на 20-21 юни, като разиска плана за изводи. Дискусията на водачите се чака да се концентрира върху приемането на Стратегическия дневен ред на Съюза за интервала 2019-2024 година Европейският съвет ще обмени отзиви и по тематиката за изменението на климата, предвид на идната среща на високо ниво на Генералния секретар на Организация на обединените нации за климата на 23 септември 2019 година и своевременното приемане на дълготрайната тактика на Европейски Съюз.
Министрите организираха финален за Румънското председателство политически спор по идната Многогодишна финансова рамка за интервала 2020-2027 година въз основата на ревизиран план на Преговорна кутия. България прави оценка позитивно множеството от детайлите в ревизирания план и счита, че той е добра основа за бъдещите полемики. Насърчаваме идното Финландско председателство да продължи работата за постигането на съглашение до края на годината и навременното приемане на идната МФР.
Необходими са повече старания, с цел да се насърчи действителното доближаване и да се понижат разликите в развиването сред държавите-членки и районите на Европейски Съюз. В този подтекст един от главните ни цели за идната финансова рамка е акцентът на политиката на доближаване върху най-слабо развитите райони. Друг значим за България въпрос е външното доближаване на директните заплащания, което да подсигурява по-справедливо систематизиране на директната поддръжка и справедливото отнасяне на земеделските стопани. България, като външна граница на Европейски Съюз, регистрира също нуждата от обезпечаване на съответно финансиране за новите цели, като да вземем за пример в региона на миграцията, сигурността и защитата.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ