Людмила Павличенко е родена в средата на 1916 г. в

Людмила Павличенко е родена в средата на 1916 година в Киевска губерния. Първата й обич довела до бременност и ранна сватба. На 16 година тя ражда сина си Ростислав. И както постоянно става ранният й брак бързо се разсипва. Запазва обаче поради сина си съпружеското име Павличенко и с него става известна в целия свят. За детето й оказват помощ родственици и другари. През 1937 година Людмила Павличенко постъпва в историческия факултет „ Тарас Шевченко “.
Занимава се със стрелкови спорт и реализира не неприятни резултати. През лятото на 1941 година студентката четвърти курс Людмила Павличенко минава преддипломен стаж в научната библиотека в Одеса. Избрана е тематиката – съединението на Украйна с Русия.

С началото на войната Людмила отива във военкомата с дипломата за стрелкова подготовка и моли да я изпратят на фронта. В състава на 25-а Чапаевска дивизия тя влиза в боевете край Одеса с немците и с техните съдружници румънците. В един от боевете поема командването на взвода след гибелта на командира. После реализира своето и става снайперист. Тя има прелестен слух, удивително зрение и чудесно развита вътрешен глас.
Попълва бойната си сметка съвсем ежедневно, като взе участие и в офанзиви. Отначало си слага за задача да убие 100 фашисти. От август до октомври 1941 година тя унищожава 187 бойци и офицери на съперника. За Людмила приказват и от другата страна на фронтовата линия, популяризират клюки, че чувала шумове от половин километър.

Немците провеждат лов за неуловимата Людмила, само че не съумяват. В Севастопол невъзмутимата „ машина за убийства ” 25-годишната Людмила се влюбва в своя съекипник в снайперската война младши лейтенант Леонид Куценко.
През декември 1941 година Людмила е ранена и Леонид я измъкна отдолу под огъня. В разгара на боевете подават заявление за регистрация на цивилен брак. Щастието им не е дълго. През март немците откриват позицията им и я покриват с минохвъргачен огън. На Леонид е откъсната ръката, в този момент пък Людмила го измъква отдолу под огъня. След няколко дни той умира в болничното заведение от многочислените си рани в ръцете на Людмила. По това време в бойната си сметка попълня 259 унищожени фашисти.

След гибелта на Леонид стартират да й треперят ръцете, само че тя съумява да преодолее тази своя персонална драма. Публично афишира, че ще усили броя на убитите съперници до 300. Против Павличенко са хвърлени най-хубавите снайперисти на Вермахта. Според някои сведения с нея са премерили сили 36 хитлеристки снайперисти. При един подобен двубой, траял няколко денонощия, тя вижда в окуляра на оптичния си прицел окото на съперника си.

Успява първа да натисне спусъка. Успява да се промъкне до неговата позиция и да му вземе документите. Сред тях е и книжката с бойните му резултати – почнал войната още във Франция и имал в сметката си над 400 убити бойци и офицери. Малко преди рухването на Севастопол, през юни 1942 година тя е тежко ранена. Евакуирана е по море. Легендарната 25-а Чапаевска дивизия умира. Последните бойци потапят знамената в Черно море. Към този миг тя има в сметката си 309 унищожени съперници. И то единствено за година от началото на войната. В Москва вземат решение, че тя задоволително е служила на бойната линия и няма смисъл нееднократно раняваната и контузвана, претърпяла персонални загуби, да се пъха в пъкъла.

По покана на брачната половинка на американския президент Елеонор Рузвелт и Американската студентска асоциация за Съединени американски щати отпътува делегация от студенти-фронтоваци. Новината, че с нея идва съветска жена, персонално умъртвила над 300 фашисти, провокира сензация. Американските публицисти не са очаквали да видят миловидна млада жена, същинска героиня, и й задават нелепи въпроси: – Какъв цвят долни дрехи предпочитате? – я пита публицист. Людмила благо се усмихва: – За сходен въпрос у нас може да получите удар по физиономията. Приближете се малко… Този отговор покорява и най-зъбатите акули от американските медии, които я величаят като „ Лейди Смърт “. Статии с възхищения за съветската снайперистка се появяват в съвсем всички американски вестници. Приема я персонално президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт, а с неговата брачна половинка Елеонор Рузвелт Людмила се сприятелява и това другарство продължава доста години.

Людмила Павличенко участва на доста приеми, взе участие в манифестации в доста американски градове. Главна тематика на нейните слова са за „ втория фронт ”, който непрестанно е отлаган. На протест в Чикаго Людмила Павличенко произнася думи, които са запомнени от цяло потомство американци: – Джентълмени, аз съм на двайсет и пет години. На фронта съумях да унищожа триста и девет фашистки завоеватели. Не ви ли се коства, джентълмени, че вие прекомерно дълго се криете зад моя тил? Множеството за момент замира, а по-късно избухва стихия от овации. В този ден младата съветска госпожица заставила доста американци да трансформират своето отношение към войната в Европа.

Знаменитият американски артист Уди Гътри й посвещава песента Miss Pavlichenko. След Съединени американски щати Людмила Павличенко посещава Канада и Англия, а по-късно се връща в Съюз на съветските социалистически републики и става инструктор в снайперската школа „ Выстрел ”. На 25 октомври 1943 година за проявени смелост и мъжество на Людмила Павличенко е присвоено званието Герой на Съюз на съветските социалистически републики. Завършва военната работа със звание майор. Завършва образованието си в Киевския университет, работи дълги години като теоретичен помощник към Главния щаб на ВМФ, работи в Съветския комитет на ветераните от войната. Отглежда сина си, още един път се омъжва, живее пълностоен живот. Неимоверното напрежение в годините на войната, раните и травмите непрестанно припомнят за себе си. Людмила Павличенко умира на 27 октомври 1974 година едвам на 58-годишна възраст. Тленните й остатъци са заровени в Новодевическото гробище в Москва. В Централния музей на Въоръжените сили на Русия на подвига на Людмила Павличенко е отдаден специфичен стенд, където са експонирани нейно оръжие и персонални движимости.Цар Борис ІІІ споделил на Хитлер: „ Знаеш ли, че в случай че изпратя българска армия на Източния фронт, то тя ще премине при руснаците дружно с духовата музика! “Биограф на фюрера: Хитлер е желал да помогне на Борис III, умъртвили са го от Москва
Нацисткият водач ни…Nov 28 2018vijti.com

Инфо: Бгспомен