Людмил Фотев: Крафт бирата е като джаза - колкото повече задълбаваш, толкова не ти стига
Людмил Фотев e един от най-ерудираните бирени фенове в България, професионален радиоводещ и върл джаз меломан. Завършил е френска лингвистика, а от 1993 до 2005 година е водещ в RFI. В момента се подвизава в Националното радио. Той е и измежду хората, създали най-вече за основаването и развиването на бирената просвета у нас. Затова беше и разумният човек, който да координира и направлява фестивала за българско крафт питие Kraftland в Kaufland.
Как се запознахте с крафт пивоварството?
Стана около любовта ми към джаза. Когато отидох за първи път на North Sea Jazz Festival преди много години, се срещнах и с първите забавни бири. И толкоз доста ми харесаха, че не преставах да диря такива бири, като ходех в чужбина. Даже на фестивала бяха почнали да ми споделят The Beer Man. Там и ми дадоха да прочета книгата на Майкъл Джексън – не актьорът, а бирения специалист. Интересното е, че неговият опит с хубавата бира потегля от същия фестивал, единствено че съвсем 20 години преди мен. Много е крепко по какъв начин съм вървял по неговите стъпки още преди да чуя за него. А действително крафт революцията потегля от него. Той среща американците с белгийските бири. И аз, без да съм знаел тези неща, попаднах на North Sea Jazz Festival и открих белгийската бира (смее се).
Как виждате смяната и развиването на пазара на крафт бири в България?
Възможно е да не си давате сметка, само че доста по-лесно е в страна, в която няма крафт бирени обичаи да избуи тази просвета. Това е хубавото в България – че сме напълно непорочен пазар и по този начин по-лесно можем да хванем международните трендове. И занапред да ги развиваме – тъкмо както се случва в този момент. Фестивалът Kraftland в Kaufland е живо доказателство.
Как се появиха първите по-интересни бири у нас?
Много добре си припомням, тъй като бяха концепциите на Митко Стойчев. Той беше част от информационния екип на Каменица и ме беше хванал за рекламна брада на марката. Работата ми беше да описвам за стиловете бира и разликата сред тях. Бяхме се разбрали за присъединяване ми да получа една бирена машина за студиото в RFI и тя в никакъв случай да не остава празна (смее се). Пък те тогава таман бяха почнали да вкарват Hoegaarden и Leffe. Та около тези неща на всичките ни посетители в студиото раздавахме хубава бира и я пиехме дружно в ефир.
Помните ли първия път, когато влязохте в манастир, в който се вари бира?
Това беше в Orval. Малко по-късно със сина ми се замъкнахме в Холандия в La Trappe, а оттова и в Achel в Белгия. Много по-готино е, в сравнение с да влезеш в индустриална пивоварна. Там и мъчно се влиза, де. Не постоянно можеш да потропаш на вратата и да кажеш, че си публицист и искаш да пишеш за тях. Но като им спечелиш доверието, вратите се отварят. Никога няма да не помни ароматите и усетите от първото ми посещаване в трапистки манастир с пивоварна.
Разкажете ни повече за книгата Езикът на бирата.
Някъде през 2009 събрах нещата, които бях писал през годините и написах остатъка от материалите за книгата Езикът на бирата. И е реалност, че до тогава такава книга не беше излизала на български език, да не приказваме от български създател. Тогава доста хора ми помогнаха и със препоръки, и с редакция. Книгата ми отвори и доста порти и контакти. След един диалог, безусловно дни преди Brussels Beer Week, се оказа, че съм поканен като посетител на фестивала тъкмо поради книгата. А оттова пък си потеглих с хиляди прелестни неща (смее се).
Как се зароди пазарът на крафт бири в България?
Отново около книгата ми се срещнах с Иво, който беше първият, който внасяше публично и Orval, и Chimay. По телефона той ме убеди, че е човек, който живее за бирата и желае да направи нещо за бирената просвета тук. По същия метод по-късно пристигна и Любо от Kanaal. Той таман се връщаше от Амстердам и си пристигна с идея за бара. С Ростислав от 100 бири пък по напълно друг метод стана познанството ни, тъй като той водеше предаване в Бинар. Всички тези хора си пресякохме пътищата в един миг и това беше пъклен готино. Това може и да не е тъкмо началото, само че по този начин бяха сложени основите на настоящия пазар на крафт бири у нас.
Запознат ли сте с историята на крафт бирите в България?
Първите са Luc’s от Трявна, а след това се появи и При Кмета. По-късно пък Темелко направи Асоциацията на домашните пивовари. Поиска ми няколко бройки от книгите ми, той пък ми донесе образци от домашните бири на разнообразни пивовари. И, по дяволите, те бяха по-добри от огромен % от нещата, които бях пил на открито. Имаме страхотни пивовари в България. На Темелко беше и първата домашна бира, която пробвах. А от домашните пивовари вижте по какъв начин изникнаха превъзходни крафт бири, които към този момент се постановиха и на пазара - както са Blek Pine в Горна Баня да вземем за пример.
Какво е крафт бирата за Вас?
Крафт бирата е като джаз музиката - основава се общественост, в която хората търсят хубавото и забавното. Нещо, което е непознато и неконвенционално. И колкото повече навлизаш във вътрешността, толкоз повече си даваш сметка, че нищо не знаеш.
Как се намират хората, които пият крафт бира?
Феновете на крафт бирата сме като краставите магарета – през девет дерета се надушваме (смее се). Най-хубавото при нас е, че сме хора, които обичаме да се събираме със себеподобни и постоянно намираме тематики за диалог. Можем постоянно да си приказваме за готина музика, за изкуство, пътувания и, несъмнено, усещания от бирите, които сме опитвали. Много е крепко, когато си ученолюбив и постоянно има кого да питаш и да ти опише персоналните си усещания и познания.
Текст: Ивайло Александров, sofialive.bg
снимка: София Зашева
Как се запознахте с крафт пивоварството?
Стана около любовта ми към джаза. Когато отидох за първи път на North Sea Jazz Festival преди много години, се срещнах и с първите забавни бири. И толкоз доста ми харесаха, че не преставах да диря такива бири, като ходех в чужбина. Даже на фестивала бяха почнали да ми споделят The Beer Man. Там и ми дадоха да прочета книгата на Майкъл Джексън – не актьорът, а бирения специалист. Интересното е, че неговият опит с хубавата бира потегля от същия фестивал, единствено че съвсем 20 години преди мен. Много е крепко по какъв начин съм вървял по неговите стъпки още преди да чуя за него. А действително крафт революцията потегля от него. Той среща американците с белгийските бири. И аз, без да съм знаел тези неща, попаднах на North Sea Jazz Festival и открих белгийската бира (смее се).
Как виждате смяната и развиването на пазара на крафт бири в България?
Възможно е да не си давате сметка, само че доста по-лесно е в страна, в която няма крафт бирени обичаи да избуи тази просвета. Това е хубавото в България – че сме напълно непорочен пазар и по този начин по-лесно можем да хванем международните трендове. И занапред да ги развиваме – тъкмо както се случва в този момент. Фестивалът Kraftland в Kaufland е живо доказателство.
Как се появиха първите по-интересни бири у нас?
Много добре си припомням, тъй като бяха концепциите на Митко Стойчев. Той беше част от информационния екип на Каменица и ме беше хванал за рекламна брада на марката. Работата ми беше да описвам за стиловете бира и разликата сред тях. Бяхме се разбрали за присъединяване ми да получа една бирена машина за студиото в RFI и тя в никакъв случай да не остава празна (смее се). Пък те тогава таман бяха почнали да вкарват Hoegaarden и Leffe. Та около тези неща на всичките ни посетители в студиото раздавахме хубава бира и я пиехме дружно в ефир.
Помните ли първия път, когато влязохте в манастир, в който се вари бира?
Това беше в Orval. Малко по-късно със сина ми се замъкнахме в Холандия в La Trappe, а оттова и в Achel в Белгия. Много по-готино е, в сравнение с да влезеш в индустриална пивоварна. Там и мъчно се влиза, де. Не постоянно можеш да потропаш на вратата и да кажеш, че си публицист и искаш да пишеш за тях. Но като им спечелиш доверието, вратите се отварят. Никога няма да не помни ароматите и усетите от първото ми посещаване в трапистки манастир с пивоварна.
Разкажете ни повече за книгата Езикът на бирата.
Някъде през 2009 събрах нещата, които бях писал през годините и написах остатъка от материалите за книгата Езикът на бирата. И е реалност, че до тогава такава книга не беше излизала на български език, да не приказваме от български създател. Тогава доста хора ми помогнаха и със препоръки, и с редакция. Книгата ми отвори и доста порти и контакти. След един диалог, безусловно дни преди Brussels Beer Week, се оказа, че съм поканен като посетител на фестивала тъкмо поради книгата. А оттова пък си потеглих с хиляди прелестни неща (смее се).
Как се зароди пазарът на крафт бири в България?
Отново около книгата ми се срещнах с Иво, който беше първият, който внасяше публично и Orval, и Chimay. По телефона той ме убеди, че е човек, който живее за бирата и желае да направи нещо за бирената просвета тук. По същия метод по-късно пристигна и Любо от Kanaal. Той таман се връщаше от Амстердам и си пристигна с идея за бара. С Ростислав от 100 бири пък по напълно друг метод стана познанството ни, тъй като той водеше предаване в Бинар. Всички тези хора си пресякохме пътищата в един миг и това беше пъклен готино. Това може и да не е тъкмо началото, само че по този начин бяха сложени основите на настоящия пазар на крафт бири у нас.
Запознат ли сте с историята на крафт бирите в България?
Първите са Luc’s от Трявна, а след това се появи и При Кмета. По-късно пък Темелко направи Асоциацията на домашните пивовари. Поиска ми няколко бройки от книгите ми, той пък ми донесе образци от домашните бири на разнообразни пивовари. И, по дяволите, те бяха по-добри от огромен % от нещата, които бях пил на открито. Имаме страхотни пивовари в България. На Темелко беше и първата домашна бира, която пробвах. А от домашните пивовари вижте по какъв начин изникнаха превъзходни крафт бири, които към този момент се постановиха и на пазара - както са Blek Pine в Горна Баня да вземем за пример.
Какво е крафт бирата за Вас?
Крафт бирата е като джаз музиката - основава се общественост, в която хората търсят хубавото и забавното. Нещо, което е непознато и неконвенционално. И колкото повече навлизаш във вътрешността, толкоз повече си даваш сметка, че нищо не знаеш.
Как се намират хората, които пият крафт бира?
Феновете на крафт бирата сме като краставите магарета – през девет дерета се надушваме (смее се). Най-хубавото при нас е, че сме хора, които обичаме да се събираме със себеподобни и постоянно намираме тематики за диалог. Можем постоянно да си приказваме за готина музика, за изкуство, пътувания и, несъмнено, усещания от бирите, които сме опитвали. Много е крепко, когато си ученолюбив и постоянно има кого да питаш и да ти опише персоналните си усещания и познания.
Текст: Ивайло Александров, sofialive.bg
снимка: София Зашева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ