Любовни писма от велики мъже
Любовта постоянно е била и ще бъде ентусиазъм. Ако тя не ни въодушевява, то тогава каква обич е? Помните ли онази сцена от кино лентата „ Сексът и градът “, с която Кари прочете няколко фрази от любовни писма на велики мъже. Въпреки че обичаният ѝ не съумя да вникне в думите незабавно, по този начин се случи, че на по-късен стадий ѝ бе пратил същите тези любовни писма, схванал към този момент смисъла на думите.
Днес желаеме да споделим няколко мощни любовни мисли на велики мъже. Не бива да стопираме да признаваме любовта си. В това няма нищо срамно. Красотата на думите, които показват мощна и дълбока обич е безгранична.
Писмо на Лудвиг ван Бетовен до неговата „ безсмъртна обичана “
Добро утро, на 7-ми юли
Докато съм към момента в леглото, мислите ми отлитат към теб, моя безсмъртна обичана, от време на време радостни, различен път – още веднъж тъжни, очаквайки да схвана дали ориста ще ни чуе или не – Мога да пребивавам или напълно с теб, или напълно самичък, по тази причина взех решение задълго да се бродя в близост досега, в който мога да падна в прегръдките ти и да изпратя обхванатата ми от теб душа в Небесното царство.
За страдание по този начин е писано. Ще намериш повече разтуха, откогато си наясно с моята честност към теб, никой различен в никакъв случай не може да има сърцето ми, в никакъв случай – в никакъв случай – О, Боже, за какво би трябвало да съм обособен от някого, който обичам толкоз много…
Животът ми във Виена сега е презрян живот – Твоята обич ме прави по едно и също време най-щастливият и най-нещастният човек – На моята възраст по някакъв метод бих се нуждаел от постоянен и спокоен живот – Възможно ли е това в нашата връзка?
Ангеле, преди малко разбрах, че пощенската кола минава всеки ден – и по тази причина аз би трябвало да завършвам, с цел да получиш незабавно писмото ми – бъди търпелива – само посредством умерено съзерцаване на нашето съществувание, ние можем да реализираме задачата си – да живеем дружно.
Бъди спокойна – бит ме – през днешния ден – през вчерашния ден – какъв непосилен блян по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – довиждане – о, продължавай да ме обичаш – в никакъв случай не подценявай най-вярното сърце на твоя обичан.
Л.
Завинаги твой
Завинаги моя
Завинаги наше
* * *
Наполеон Бонапарт
До Жозефина в Милано
Изпратено от Верона, 13 ноември 1796
Не те обичам вече; в противен случай, мразя те. Ти си ужасна, доста непохватна, доста глупава, същинска Пепеляшка. Не ми пишеш изобщо, не обичаш своя съпруг; знаеш какво наслаждение ми доставят писмата ти и все пак не си ми драснала даже инцидентно няколко реда.
Какво вършиме толкоз по през целия ден, мадам? Какви са тези толкоз значими каузи, които ви ангажират и лишават времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прелестен обичан? Какво увлечение е угасило и отблъснало встрани любовта, нежната и непрекъсната обич, която му обещахте? Кой е този удивителен нов ухажор, който ви е погълнал напълно, превзел е дните ви и ви пречи да мислите за своя брачен партньор? Жозефина, внимавайте, в някоя прелестна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, тормозя се, моя скъпа приятелко, че не получавам вести от теб; напиши ми бързо четири страници и показа тези прелестни неща, които изпълват сърцето ми със пристрастеност и приятност.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.
Бонапарт
***
Писмо от Хенри VIII до Ан Болейн
Повелителко моя, приятелко моя!
Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата благосклонност и Ви апелирам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще усили болката ми, което би било доста тъпо, защото раздялата ме наранява задоволително, даже повече в сравнение с допусках, че е допустимо да боли.
Това ми припомня за една детайлност, обвързвана с астрономията, а точно, че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкоз по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата обич. Делят ни дистанции, само че пристрастеността се усилва – най-малко от моя страна.
Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви убеждавам, че страданията, които нашата разлъка ми предизвиква, са толкоз огромни, че биха били непоносими, в случай че не беше мощната ми религия във Вашата неразрушима обвързаност към мен.
За да Ви припомня своите усеща и защото не мога да бъда персонално във Вашето наличие, Ви адресирам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си бленувам да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.
От ръката на Вашия прислужник и другар,
Хенри
* * *
Писмо на Франц Кафка (писател) до Фелице Бауер, 1912 година
Госпожице Фелице,
Ще ви помоля за една услуга, която звучи налудничаво. Пишете ми единствено един път седмично, тъй че писмото ви да получавам в неделя – тъй като не съм в положение да понеса всекидневните ви писма, това е свръх силите ми. След като отговоря на ваше писмо, лежа неподвижно вкъщи, видимо спокоен, само че сърцето ми бие по този начин, че раздрусва цялото ми тяло и нямам схващане за нищо друго с изключение на за Вас… Аз Ви числя се, в действителност няма различен метод да го изразя – и даже това не е задоволително силно… Как мога като простак да седнал съм в службата или у дома, вместо да се метна на някой трен със затворени очи и да ги отворя едвам когато бъда с вас…
* * *
Писмо на Джеймс Джойс (един от най-влиятелните ирландски писатели и поети на 20 век) до Нора Барнакъл, 1904 година
Скъпа моя Нора,
Поразен съм. Прибрах се в единайсет и половина. От тогава до в този момент седнал съм в едно кресло като простак. Не съм в положение да правя каквото и да било. Не слушам друго с изключение на гласа ти. Като простак слушам единствено по какъв начин изричаш „ скъпи “. Днес оскърбих двама души, тъй като се държах внезапно. Исках да слушам твоя глас, не техните.
Когато съм с теб, се отърсвам от презрителния си недоверчив манталитет. Бих желал да усетя главата ти на рамото ми. Май ще отида да си легна. Половин час писах тия редове. А ти ще ми напишеш ли нещо? Надявам се! Как да се подпиша? Няма да се подпиша, тъй като не знам като какъв да се подпиша. /az-jenata.bg
Днес желаеме да споделим няколко мощни любовни мисли на велики мъже. Не бива да стопираме да признаваме любовта си. В това няма нищо срамно. Красотата на думите, които показват мощна и дълбока обич е безгранична.
Писмо на Лудвиг ван Бетовен до неговата „ безсмъртна обичана “
Добро утро, на 7-ми юли
Докато съм към момента в леглото, мислите ми отлитат към теб, моя безсмъртна обичана, от време на време радостни, различен път – още веднъж тъжни, очаквайки да схвана дали ориста ще ни чуе или не – Мога да пребивавам или напълно с теб, или напълно самичък, по тази причина взех решение задълго да се бродя в близост досега, в който мога да падна в прегръдките ти и да изпратя обхванатата ми от теб душа в Небесното царство.
За страдание по този начин е писано. Ще намериш повече разтуха, откогато си наясно с моята честност към теб, никой различен в никакъв случай не може да има сърцето ми, в никакъв случай – в никакъв случай – О, Боже, за какво би трябвало да съм обособен от някого, който обичам толкоз много…
Животът ми във Виена сега е презрян живот – Твоята обич ме прави по едно и също време най-щастливият и най-нещастният човек – На моята възраст по някакъв метод бих се нуждаел от постоянен и спокоен живот – Възможно ли е това в нашата връзка?
Ангеле, преди малко разбрах, че пощенската кола минава всеки ден – и по тази причина аз би трябвало да завършвам, с цел да получиш незабавно писмото ми – бъди търпелива – само посредством умерено съзерцаване на нашето съществувание, ние можем да реализираме задачата си – да живеем дружно.
Бъди спокойна – бит ме – през днешния ден – през вчерашния ден – какъв непосилен блян по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – довиждане – о, продължавай да ме обичаш – в никакъв случай не подценявай най-вярното сърце на твоя обичан.
Л.
Завинаги твой
Завинаги моя
Завинаги наше
* * *
Наполеон Бонапарт
До Жозефина в Милано
Изпратено от Верона, 13 ноември 1796
Не те обичам вече; в противен случай, мразя те. Ти си ужасна, доста непохватна, доста глупава, същинска Пепеляшка. Не ми пишеш изобщо, не обичаш своя съпруг; знаеш какво наслаждение ми доставят писмата ти и все пак не си ми драснала даже инцидентно няколко реда.
Какво вършиме толкоз по през целия ден, мадам? Какви са тези толкоз значими каузи, които ви ангажират и лишават времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прелестен обичан? Какво увлечение е угасило и отблъснало встрани любовта, нежната и непрекъсната обич, която му обещахте? Кой е този удивителен нов ухажор, който ви е погълнал напълно, превзел е дните ви и ви пречи да мислите за своя брачен партньор? Жозефина, внимавайте, в някоя прелестна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, тормозя се, моя скъпа приятелко, че не получавам вести от теб; напиши ми бързо четири страници и показа тези прелестни неща, които изпълват сърцето ми със пристрастеност и приятност.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.
Бонапарт
***
Писмо от Хенри VIII до Ан Болейн
Повелителко моя, приятелко моя!
Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата благосклонност и Ви апелирам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще усили болката ми, което би било доста тъпо, защото раздялата ме наранява задоволително, даже повече в сравнение с допусках, че е допустимо да боли.
Това ми припомня за една детайлност, обвързвана с астрономията, а точно, че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкоз по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата обич. Делят ни дистанции, само че пристрастеността се усилва – най-малко от моя страна.
Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви убеждавам, че страданията, които нашата разлъка ми предизвиква, са толкоз огромни, че биха били непоносими, в случай че не беше мощната ми религия във Вашата неразрушима обвързаност към мен.
За да Ви припомня своите усеща и защото не мога да бъда персонално във Вашето наличие, Ви адресирам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си бленувам да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.
От ръката на Вашия прислужник и другар,
Хенри
* * *
Писмо на Франц Кафка (писател) до Фелице Бауер, 1912 година
Госпожице Фелице,
Ще ви помоля за една услуга, която звучи налудничаво. Пишете ми единствено един път седмично, тъй че писмото ви да получавам в неделя – тъй като не съм в положение да понеса всекидневните ви писма, това е свръх силите ми. След като отговоря на ваше писмо, лежа неподвижно вкъщи, видимо спокоен, само че сърцето ми бие по този начин, че раздрусва цялото ми тяло и нямам схващане за нищо друго с изключение на за Вас… Аз Ви числя се, в действителност няма различен метод да го изразя – и даже това не е задоволително силно… Как мога като простак да седнал съм в службата или у дома, вместо да се метна на някой трен със затворени очи и да ги отворя едвам когато бъда с вас…
* * *
Писмо на Джеймс Джойс (един от най-влиятелните ирландски писатели и поети на 20 век) до Нора Барнакъл, 1904 година
Скъпа моя Нора,
Поразен съм. Прибрах се в единайсет и половина. От тогава до в този момент седнал съм в едно кресло като простак. Не съм в положение да правя каквото и да било. Не слушам друго с изключение на гласа ти. Като простак слушам единствено по какъв начин изричаш „ скъпи “. Днес оскърбих двама души, тъй като се държах внезапно. Исках да слушам твоя глас, не техните.
Когато съм с теб, се отърсвам от презрителния си недоверчив манталитет. Бих желал да усетя главата ти на рамото ми. Май ще отида да си легна. Половин час писах тия редове. А ти ще ми напишеш ли нещо? Надявам се! Как да се подпиша? Няма да се подпиша, тъй като не знам като какъв да се подпиша. /az-jenata.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ