Малка история
Любовта не съществува!
Това е заблуда, подхранвана от нежни погледи и красиви устни. Рано или късно обектът на нашите стремежи стопира да вижда очарованието в нас, намира си различен обект или просто престава да се грижи за тая пуста обич, дето ние по този начин прилежно отглеждаме всеки ден.
Любовта не съществува!
Това, което си мислим, че е обич, е просто едно мощно възприятие в стомаха, при някои, споделят, и в сърцето било. Но повярвайте ми, където и да го намерите, не трябва да му се доверявате!
Някой беше казал/написал: " Ако не можеш да намериш причина за любовта си към някого, то значи в действителност го обичаш ". Е, аз съм тази без аргументите. Без следствията също. Вярвам в привързаността, имам вяра в уважението, имам вяра в привличането и неустоимото предпочитание да бъдеш с някого, само че нямам доверие в нищо друго. Намерих любовта, за която всички мечтаят, описват, снимат във филми и пишат романи, тази, за която се приказва на внуците и се пази надълбоко в сърцето. Същата тази обич ми сподели къде е раят и къде - пъкълът.
Чисто и просто изпитахме същинско благополучие дружно! Факт! После разбрах за някаква дама, която също изпитала благополучие с моята обич.
Голяма работа, мислите си, на кого не са му изневерявали! Да... но нали си приказваме за любовта, а там няма трети човек, там сте двамата и си се обичате и нямате потребност от всякакви разсейващи фактори. Любовта не съществува, споделих си тогава. Лъжа е, както го изпя Преслава; любовта е зла орис, както е споделил поетът. В такива моменти се чудиш дали познаваш същински индивида до себе си, или всичко, което си мислиш, че знаеш, е доукрасено от влюбения ти мозък. Би могло, както споделих, любовта е заблуда.
В последна сметка моята обич ми се врече в същинска обич, разкая се за действието си и аз му простих. Или най-малко по този начин му споделих. В такива моменти или зарязваш всичко, ставаш и си тръгваш, или просто оставаш, без да натякваш, приказваш или си спомняш за този случай. Аз останах с него, тъй като не можех да допускам, че съм сбъркала. Че в действителност той не е индивидът с основно Ч. Как по този начин, аз го бях избрала към този момент, щяхме да имаме къща с двор, черешово дърво и камина с чердже начело! В следствие обаче осъзнах, че неговата обич най-вероятно беше толкоз същинска, колкото и моята, че вероятно надълбоко съжаляваше какво ми беше предизвикал, че в случай че можеше да върне времето бла бла... само че на мен нещо ми се пречупи от вътрешната страна. Мислих дълго, мислих доста и открих, че няма да го обичам в никакъв случай по този начин, както преди да схвана това, което знам в този момент. Всички прелестни неща, които съм разкрила в него, са си там, той се усмихва по същия метод, само че аз към този момент знам! Любовта, тази споделената, тази, дето е вечно и всеки път остава една и непроменена, тази, която пред нищо не може да се спре... не, в тази обич нямам доверие.
Вярвам в привързаността, имам вяра в уважението, имам вяра в привличането и неустоимото предпочитание да бъдеш с някого, само че нямам доверие в нищо друго. За другото хората са основали красиви филми, които да гледаме на кино с приятелки и да мечтаем.
Ако въпреки всичко вие смятате, че имате от тази обич, безконечната и същинската, то може би просто още не сте разкрили любовта към обувките !
Автор: Мелина Бижева
Мелина е на 26 години. През последните 7 от тях работи като стюардеса. Обича чай от кактус и да пътува далеко.
Това е заблуда, подхранвана от нежни погледи и красиви устни. Рано или късно обектът на нашите стремежи стопира да вижда очарованието в нас, намира си различен обект или просто престава да се грижи за тая пуста обич, дето ние по този начин прилежно отглеждаме всеки ден.
Любовта не съществува!
Това, което си мислим, че е обич, е просто едно мощно възприятие в стомаха, при някои, споделят, и в сърцето било. Но повярвайте ми, където и да го намерите, не трябва да му се доверявате!
Някой беше казал/написал: " Ако не можеш да намериш причина за любовта си към някого, то значи в действителност го обичаш ". Е, аз съм тази без аргументите. Без следствията също. Вярвам в привързаността, имам вяра в уважението, имам вяра в привличането и неустоимото предпочитание да бъдеш с някого, само че нямам доверие в нищо друго. Намерих любовта, за която всички мечтаят, описват, снимат във филми и пишат романи, тази, за която се приказва на внуците и се пази надълбоко в сърцето. Същата тази обич ми сподели къде е раят и къде - пъкълът.
Чисто и просто изпитахме същинско благополучие дружно! Факт! После разбрах за някаква дама, която също изпитала благополучие с моята обич.
Голяма работа, мислите си, на кого не са му изневерявали! Да... но нали си приказваме за любовта, а там няма трети човек, там сте двамата и си се обичате и нямате потребност от всякакви разсейващи фактори. Любовта не съществува, споделих си тогава. Лъжа е, както го изпя Преслава; любовта е зла орис, както е споделил поетът. В такива моменти се чудиш дали познаваш същински индивида до себе си, или всичко, което си мислиш, че знаеш, е доукрасено от влюбения ти мозък. Би могло, както споделих, любовта е заблуда.
В последна сметка моята обич ми се врече в същинска обич, разкая се за действието си и аз му простих. Или най-малко по този начин му споделих. В такива моменти или зарязваш всичко, ставаш и си тръгваш, или просто оставаш, без да натякваш, приказваш или си спомняш за този случай. Аз останах с него, тъй като не можех да допускам, че съм сбъркала. Че в действителност той не е индивидът с основно Ч. Как по този начин, аз го бях избрала към този момент, щяхме да имаме къща с двор, черешово дърво и камина с чердже начело! В следствие обаче осъзнах, че неговата обич най-вероятно беше толкоз същинска, колкото и моята, че вероятно надълбоко съжаляваше какво ми беше предизвикал, че в случай че можеше да върне времето бла бла... само че на мен нещо ми се пречупи от вътрешната страна. Мислих дълго, мислих доста и открих, че няма да го обичам в никакъв случай по този начин, както преди да схвана това, което знам в този момент. Всички прелестни неща, които съм разкрила в него, са си там, той се усмихва по същия метод, само че аз към този момент знам! Любовта, тази споделената, тази, дето е вечно и всеки път остава една и непроменена, тази, която пред нищо не може да се спре... не, в тази обич нямам доверие.
Вярвам в привързаността, имам вяра в уважението, имам вяра в привличането и неустоимото предпочитание да бъдеш с някого, само че нямам доверие в нищо друго. За другото хората са основали красиви филми, които да гледаме на кино с приятелки и да мечтаем.
Ако въпреки всичко вие смятате, че имате от тази обич, безконечната и същинската, то може би просто още не сте разкрили любовта към обувките !
Автор: Мелина Бижева
Мелина е на 26 години. През последните 7 от тях работи като стюардеса. Обича чай от кактус и да пътува далеко.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ