Патриархът плейбой
" Любовта на Вазов е гореща, всеобемаща прегръдка, приютила и вас, и всеки от нас, и мен, и теб – която и да си... “. Така приключва срещата с човешките любови на Патриарха на българската литература. А този край може да е прелестно начало на любовта към самия него – за всеки, който, по една или друга причина, е отбягвал творчеството му.
Само един час в Народния спектакъл е задоволителен, с цел да преоткриеш Вазов. В спектакъла, наименуван „ О, ти, която и да си... “, обликът му е надалеч от всякаква архаичност и канони, той е сантиментален и безрезервно обичащ дамите до края на дните си, буен, съвременно мислещ, същински. И в това време – притежател на един незабравим финес и джентълменско държание, на което би завидял всеки безгрижник. Въпреки че на моменти животът му наподобява на плейбойски разказ, той си остава безмилостно предпазлив и заслужен отшелник...
Неслучайно, представлението стартира с „ Майка ми “. Тя е главен фактор в женския (и не само) свят на своя фамозен първороден наследник. Тя е тази, която все не намира „ почтена приятелка за моя Иванчо “. Същият Иванчо, разгласен приживе за Народен стихотворец, трансфорат в легенда, одобряван за фактор в живота на сънародниците си. Заради Съба Вазова едвам година и три месеца просъществува единственият брак на Вазов – с Атина Болярска.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Баба Съба отхвърля да одобри „ чужденка “ за снаха, по този начин не се стига до венчило и с Евгения Марс. Казват, че това е единствената жена, без която Вазов не можел – двамата имат 16-годишна връзка, на нея е отдадена и единствената му любовна стихосбирка „ Люлека ми замириса “, издадена година преди да си отиде...
Кои са вазовите вдъхновения? Откъде извира любовната му лирика? Коя го е наричала Джовани и за коя той е бил просто Жан? Защо повече се е „ хвърлял “ на женени? С коя разлъка не е могъл да се помири? Защото бащата на мистериозната Тамара не е желал шурей му да бъде „ списовател “, а офицер, и казвал „ С един ръкав да е, офицер да е! “? Всичко това минава през сцената, а отговорите, както и любовите, са с доста вариации. Без вариации остава само любовта на Иван Вазов към България – обич до несвяст. Защото той е посочен да бъде самичък и споделен само със своя народ.
„ О, ти, която и да си... “ е магия – онлайн от царството на самодивите, измежду нимфи вероломни и вдъхновения, а в този момент и сенки, и измежду най-прекрасния шедьовър на природата, каквато е дамата съгласно Вазов. Танцът на любовта е измежду акцентите в представлението – под въздействащата като магия музика на Теодосий Спасов. В този ред на мисли, думите в пиесата биха могли да „ поемат “ още музика...
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Биляна Петринска – класическо украшение в ледено красива изящност. Ева Тепавичарова – буйна и огнена. Параскева Джукелова – по едно и също време сантиментална и царствена. Радина Боршош – чиста и откровена. Четирите актриси пресъздават най-малко 12 облика със бурен гений и удивителна химия между тях. На Ненчо Костов е поверена нелеката задача да споделя и да бъде Вазов...
От основателите си „ О, ти, която и да си... “ е именуван непретенциозно „ поетичен колаж “ за любовта по стихове, мемоари и писма. Режисьор на този приключен театър е Бойка Велкова, сценограф е Нина Пашова, а хореографията е на Мила Искренова. Автор на описа за Вазов е Мирела Иванова.
Мирела Иванова за „ О, ти, която и да си... “
За концепцията и основаването на спектакъла, за спомените, свързани с Вазов и митовете за него и за това какво в никакъв случай не трябва за забравяме за Вазов:
Какъв е най-силният Ви спомен или преживелица, обвързвана с Вазов?
- Първият ми спомен е по какъв начин майка ми чете стихотворения на Вазов, несъмнено съм била тригодишна. Майка беше доста красива и доста тъжна, излъчваше огорчена самота, връщаше се от зъболекарския кабинет, гледаше дълго в една точка, а вечер, когато си лягахме, ми четеше от „ Епопея на забравените “, „ Майка ми “, „ От Батак съм чичо “ и постоянно се случваше дружно да си поплачем.
Не зная по какъв начин и по кое време научих „ Аз съм българче “, само че тогава ще да е било, още не можех да споделям „ р “ – и все упорстваха да го рецетирам, нормално качена на някое столче. Веднъж аптекарката, другарка на майка, ми сподели: „ Мими, кажи го отново, но с възторг! “. Не знаех какво значи това и се разплаках от позор.
Сега си знам, че огромната мощност и буря на вазовото слово невидимо са ме обзели още тогава, че стиховете и думите са влизали в детската ми душица и са я населявали трайно и вечно, и освен Вазов ме е белязал, а поезията въобще.
Това, което разказвате, влезе ли по някакъв метод в представлението " О, ти която и да си... "?
- Не укривам, че всичко, което пиша, е и персонално, персонално претърпяно, почувствано, изстрадано. Та и Разказвачът от „ О, ти, която и да си... “ споделя със феновете този мой детски спомен първоначално. Естествено, аз не плагиатствам нито живота си, нито живота въобще, тъй като художественият свят е излаз, привидение, пресътворение или копнежно бягство от действителния. Или пък всичко това плюс още 100 неща, които ме държат изправена и във високото.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Спектакълът „ О, ти която и да си... “ е основан от съвсем напълно дамски екип, като се изключи артиста Ненчо Костов, в ролята на Р азказвача и на Вазов. Не е ли „ рисково “ и прекомерно пристрастно толкоз доста дами да показват живота на един от най-популярните мъже в българската просвета и история?
- Да, пристрастно е, само че пък пристрастието ни е преизпълнено с знание и любов. Идеята да преоткрием лириката на Иван Вазов, да осветим персоналните му, интимни стихотворения е на Параскева Джукелова. Впоследствие, тя се разпростра и стъпи върху „ здрава земя “ – мемоари, писма, освен стихове.
Един толкоз смел женски екип надниква и озарява по доста хубав и прочувствен метод душата на поета, духът и осанката му. Ние постоянно сме го познавали, въздигали, даже превръщали в гранитоподобен монумент. Но оттатък известното, оттатък патетичните и лесноусвоими клишета за Иван Вазов, съществува и неговия различен, вътрешен живот, със страданията и любовта, с неназовимите безредици, с вдъхновението от „ шедьовъра на природата “ – хубавата жена.
Има ли заплаха да рухне митът за Вазов? Не е ли прекомерно „ човешки “ този театър?
- Та Иван Вазов още приживе е мит, по какъв начин би могъл този мит да рухне през днешния ден, 170 години след рождението му... Високата му фигура си стои неотместимо посред духовната ни територия, посред всеки един от нас, без значение дали го знае или не. Надявам се, че ще доразширим мита, ще прибавим нови смисли, ще ги допишем с съвременен почерк и ще го озарим вазовия митологичен ореол с още боязън и изящна светлина, с страст и живот даже.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Какъв % от житейските обстоятелства в " О, ти която и да си... " са художествена небивалица?
- Цялата свързваща линия на Разказвача, един вмислен и затворен в себе си 30-годишен патетик, налегнат във въображението си от Вазов, е художествена небивалица, само че небивалица, родена от достоверни текстове.
На какво е синоним името на Вазов?
- На България.
Какво още дъ л жим ние, българите, н а Патриарха на българската литература?
- Ние му изискуем самите себе си, тъй като и в този момент сме такива, каквито ни е провидял и описал – чичовци и хъшове, велики и жалки в порива си към независимост, комплицирани, обзети, герои и предатели, които към момента живеят в неговата недопрочетена и недоразбрана „ Нова земя “.
Какво в никакъв случай не би в а за забравяме за Вазов?
- Пръвозданната и отдадена непорочност, с която обича и написа България.
Допускате ли, че в миналото не Вазов, а неговото творчеството може да бъде забравено?
- Не.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Само един час в Народния спектакъл е задоволителен, с цел да преоткриеш Вазов. В спектакъла, наименуван „ О, ти, която и да си... “, обликът му е надалеч от всякаква архаичност и канони, той е сантиментален и безрезервно обичащ дамите до края на дните си, буен, съвременно мислещ, същински. И в това време – притежател на един незабравим финес и джентълменско държание, на което би завидял всеки безгрижник. Въпреки че на моменти животът му наподобява на плейбойски разказ, той си остава безмилостно предпазлив и заслужен отшелник...
Неслучайно, представлението стартира с „ Майка ми “. Тя е главен фактор в женския (и не само) свят на своя фамозен първороден наследник. Тя е тази, която все не намира „ почтена приятелка за моя Иванчо “. Същият Иванчо, разгласен приживе за Народен стихотворец, трансфорат в легенда, одобряван за фактор в живота на сънародниците си. Заради Съба Вазова едвам година и три месеца просъществува единственият брак на Вазов – с Атина Болярска.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Баба Съба отхвърля да одобри „ чужденка “ за снаха, по този начин не се стига до венчило и с Евгения Марс. Казват, че това е единствената жена, без която Вазов не можел – двамата имат 16-годишна връзка, на нея е отдадена и единствената му любовна стихосбирка „ Люлека ми замириса “, издадена година преди да си отиде...
Кои са вазовите вдъхновения? Откъде извира любовната му лирика? Коя го е наричала Джовани и за коя той е бил просто Жан? Защо повече се е „ хвърлял “ на женени? С коя разлъка не е могъл да се помири? Защото бащата на мистериозната Тамара не е желал шурей му да бъде „ списовател “, а офицер, и казвал „ С един ръкав да е, офицер да е! “? Всичко това минава през сцената, а отговорите, както и любовите, са с доста вариации. Без вариации остава само любовта на Иван Вазов към България – обич до несвяст. Защото той е посочен да бъде самичък и споделен само със своя народ.
„ О, ти, която и да си... “ е магия – онлайн от царството на самодивите, измежду нимфи вероломни и вдъхновения, а в този момент и сенки, и измежду най-прекрасния шедьовър на природата, каквато е дамата съгласно Вазов. Танцът на любовта е измежду акцентите в представлението – под въздействащата като магия музика на Теодосий Спасов. В този ред на мисли, думите в пиесата биха могли да „ поемат “ още музика...
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Биляна Петринска – класическо украшение в ледено красива изящност. Ева Тепавичарова – буйна и огнена. Параскева Джукелова – по едно и също време сантиментална и царствена. Радина Боршош – чиста и откровена. Четирите актриси пресъздават най-малко 12 облика със бурен гений и удивителна химия между тях. На Ненчо Костов е поверена нелеката задача да споделя и да бъде Вазов...
От основателите си „ О, ти, която и да си... “ е именуван непретенциозно „ поетичен колаж “ за любовта по стихове, мемоари и писма. Режисьор на този приключен театър е Бойка Велкова, сценограф е Нина Пашова, а хореографията е на Мила Искренова. Автор на описа за Вазов е Мирела Иванова.
Мирела Иванова за „ О, ти, която и да си... “
За концепцията и основаването на спектакъла, за спомените, свързани с Вазов и митовете за него и за това какво в никакъв случай не трябва за забравяме за Вазов:
Какъв е най-силният Ви спомен или преживелица, обвързвана с Вазов?
- Първият ми спомен е по какъв начин майка ми чете стихотворения на Вазов, несъмнено съм била тригодишна. Майка беше доста красива и доста тъжна, излъчваше огорчена самота, връщаше се от зъболекарския кабинет, гледаше дълго в една точка, а вечер, когато си лягахме, ми четеше от „ Епопея на забравените “, „ Майка ми “, „ От Батак съм чичо “ и постоянно се случваше дружно да си поплачем.
Не зная по какъв начин и по кое време научих „ Аз съм българче “, само че тогава ще да е било, още не можех да споделям „ р “ – и все упорстваха да го рецетирам, нормално качена на някое столче. Веднъж аптекарката, другарка на майка, ми сподели: „ Мими, кажи го отново, но с възторг! “. Не знаех какво значи това и се разплаках от позор.
Сега си знам, че огромната мощност и буря на вазовото слово невидимо са ме обзели още тогава, че стиховете и думите са влизали в детската ми душица и са я населявали трайно и вечно, и освен Вазов ме е белязал, а поезията въобще.
Това, което разказвате, влезе ли по някакъв метод в представлението " О, ти която и да си... "?
- Не укривам, че всичко, което пиша, е и персонално, персонално претърпяно, почувствано, изстрадано. Та и Разказвачът от „ О, ти, която и да си... “ споделя със феновете този мой детски спомен първоначално. Естествено, аз не плагиатствам нито живота си, нито живота въобще, тъй като художественият свят е излаз, привидение, пресътворение или копнежно бягство от действителния. Или пък всичко това плюс още 100 неща, които ме държат изправена и във високото.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Спектакълът „ О, ти която и да си... “ е основан от съвсем напълно дамски екип, като се изключи артиста Ненчо Костов, в ролята на Р азказвача и на Вазов. Не е ли „ рисково “ и прекомерно пристрастно толкоз доста дами да показват живота на един от най-популярните мъже в българската просвета и история?
- Да, пристрастно е, само че пък пристрастието ни е преизпълнено с знание и любов. Идеята да преоткрием лириката на Иван Вазов, да осветим персоналните му, интимни стихотворения е на Параскева Джукелова. Впоследствие, тя се разпростра и стъпи върху „ здрава земя “ – мемоари, писма, освен стихове.
Един толкоз смел женски екип надниква и озарява по доста хубав и прочувствен метод душата на поета, духът и осанката му. Ние постоянно сме го познавали, въздигали, даже превръщали в гранитоподобен монумент. Но оттатък известното, оттатък патетичните и лесноусвоими клишета за Иван Вазов, съществува и неговия различен, вътрешен живот, със страданията и любовта, с неназовимите безредици, с вдъхновението от „ шедьовъра на природата “ – хубавата жена.
Има ли заплаха да рухне митът за Вазов? Не е ли прекомерно „ човешки “ този театър?
- Та Иван Вазов още приживе е мит, по какъв начин би могъл този мит да рухне през днешния ден, 170 години след рождението му... Високата му фигура си стои неотместимо посред духовната ни територия, посред всеки един от нас, без значение дали го знае или не. Надявам се, че ще доразширим мита, ще прибавим нови смисли, ще ги допишем с съвременен почерк и ще го озарим вазовия митологичен ореол с още боязън и изящна светлина, с страст и живот даже.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Какъв % от житейските обстоятелства в " О, ти която и да си... " са художествена небивалица?
- Цялата свързваща линия на Разказвача, един вмислен и затворен в себе си 30-годишен патетик, налегнат във въображението си от Вазов, е художествена небивалица, само че небивалица, родена от достоверни текстове.
На какво е синоним името на Вазов?
- На България.
Какво още дъ л жим ние, българите, н а Патриарха на българската литература?
- Ние му изискуем самите себе си, тъй като и в този момент сме такива, каквито ни е провидял и описал – чичовци и хъшове, велики и жалки в порива си към независимост, комплицирани, обзети, герои и предатели, които към момента живеят в неговата недопрочетена и недоразбрана „ Нова земя “.
Какво в никакъв случай не би в а за забравяме за Вазов?
- Пръвозданната и отдадена непорочност, с която обича и написа България.
Допускате ли, че в миналото не Вазов, а неговото творчеството може да бъде забравено?
- Не.
Снимка: Елена Спасова, Народен спектакъл
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ