Любовта на човека към неговата машина е една от най-чистите.

Любовта на човека към неговата машина е една от най-чистите. ...

Triumph Bonneville и изкуството да обичаш мотоциклет.


Любовта на човека към неговата машина е една от най-чистите. Той се грижи за нея, възхищава се и я обича безрезервно, а тя го кара да се чувства свободен. Тя е един красив Triumph Bonneville, а ти си щастлив собственик, който си представя, че е Джеймс Дийн всеки път, когато сложи каската и потегли.

Иконата Bonneville се ражда във фабриката в Меридън, Великобритания, през 1958 година. Той е наследник на легендарния Speed Twin от 37-а, на 6Т Thunderbird и Tiger T110 Ton Ten от 53-а. Получава 650 куб. см паралелен туин двигател и се готви да навлезе на американския пазар, където клиентите търсят повече мощност, скорост и представяне. И ги получават – максималната скорост на Bonneville е над 190 км/ч. Красивият Triumph по онова време е най-бързият мотоциклет серийно производство и в следващите години се превръща в икона – статус, който поддържа и днес.

През 60-те всички карат мотоциклети и Bonneville жъне световен успех. Попада в ръцете на звезди като Стив Маккуин, Джеймс Дийн, Боб Дилън и Клинт Истууд. През декември 1967 година Ивъл Кънивъл избира Triumph Bonneville за първата си голяма телевизионна каскада – опита му да прескочи фонтана Caesar’s Palace в Лас Вегас.

В следващите две десетилетия Bonneville продължава да се радва на слава. Triumph пускат и две специални кралски версии – през 1977 година излиза T140J за сребърния юбилей на Кралицата, а през 1981-ва T140LE отбелязва кралската сватба на принц Чарлз и лейди Даяна.

Днес легендата е жива и продължава да се развива. Модерните Bonneville-и отново имат звездни собственици като Том Круз и Джерард Бътлър, участват във филми и ги дават по телевизията. Интересът към мотоциклетите modern classic расте и напоследък се забелязва едно цяло ново поколение от мотоциклетисти, които избират легендарния Bonneville за своя вярна и любима машина, която да обичат и за която да се грижат. В замяна на малко свобода.

Но как разбираш, че това е любов? Може би е онова чувство, когато си в колата и нямаш търпение да стигнеш, но ако си с мотора, не искаш да се връщаш. Или когато вървиш към гаража, където спи тя, и всеки път, когато отваряш вратата, се хващаш да надничаш преди да се е отворила напълно, опитвайки се да я видиш малко по-скоро. Не бързаш да възпламениш сърцето , оставяш си малко време първо да минеш леко с ръка през кръглия фар към изваяния резервоар до кожената седалка. Моментът, в който чуваш гласа на твоя Triumph, разбираш, че още си жив. Излизаш по задния път, който сякаш е само твой, и се вливаш с мотоциклета в завоите. Обичаш да минаваш по него много рано сутрин, когато там няма никой друг. Това е любов.

Днес е Св. Валентин и понеже у нас все още е зима, твоят Triumph спи кротко в онзи гараж, до който винаги нямаш търпение да отидеш – мини да го видиш. Кажи му, че го обичаш.

Източник: sportal.bg