Любовта към Бет Харт е категорична. Както е категоричен нейният

Любовта към Бет Харт е безапелационна. Както е безапелационен нейният безчовечен и несдържан глас – съчетаващ най-дълбоката драма и най-голямата признателност. Феновете на Бет Харт по целия свят са безусловно влюбени в нея. „ Аз не чувам Бет, аз усещам Бет ”, споделят те. А който не я познава и я види за първи път на сцената, остава като изумен от гръмотевица, приема я дирекно в сърцето си. Но не като влюбване. А като най-силната, безрезервна, трагична и съдбовна обич. Това е връзка вечно!
Започнала да свири на пиано на 4 години. След като чула „ Лунната соната ” на Бетовен, у дома сама налучква нотите и я свири в продължение на месеци. Оттогава пианото става нейн сателит, бягство и избавление. Придружава я в най-тежките болки и падения до най-голямата наслада от живота и триумфи. В последния си албум War in My Mind Бет сама приглася песните си на пиано. А на сцената те са съвършеното единение – неповторимият глас на Бет и пианото на Бет.
„ В нея са се вселили Джанис Джоплин и Тина Търнар по едно и също време ”, споделя за нея звездният китарист Джо Бонамаса. Той и други митове на китарата като Слаш, Джеф Бек и Бъди Гай споделят сцената с нея и избират нейния неповторим тембър да съпровожда техните китари. Така Бет дружно с Джо Бонамаса основават едни от най-великите кавъри на именити блус и рок части  на Led Zeplein, Тина Търнар, Ета Джеймс, The Rolling Stones. А общият албум Бет и Джобонамаса от 2018  “Black Coffee ” непосредствено застава отпред на класацията на Billboard.

Номинирана е за Грами поради необичайния й тембър, станал емблема нацяло потомство фенове на блуса, рокендрола и R&B и джаза. За нея използват всевъзможни суперлативи - „ музикално знамение ”, „ ненадмината рок звезда ”. А за последния й албум американската рецензия я дефинира като „ един от най-хубавите вокалисти на нашето време ”.
Но това не изчерпва явлението „ Бет Харт ”. Силата на Бет е в нейното наличие на сцената и безкрайното отдаване на публиката – като съкровен акт сред нея и всеки един нейн обожател. Като за първи и за финален път. Всеки път, на всяка сцена – от най-големите Royal Albert Hall и Раймън Аудиториум, които тя цялостни догоре….до НДК.

Но огромните аудитории изчезват и връзката отстава сред теб и Бет – от първата до последната нота. Такава е бурята от страсти, фрапантния й тембър, който те заковава непосредствено в сърцето и необикновената й искреност. Бет Харт освен пее. Тя усеща и прави музика с цялото си тяло, като правенето на обич, даже като най-див и безпаметен секс. Затова и на сцената фотографията мъчно я лови – не е способна да обхване вселената от страсти.
И в случай че не сте виждали мъже да плачат, то тъкмо това се случва на концертите на Бет Харт!
Типична американка, директна, брутална, натурална. Откровена до болежка и разказваща себе си – и на сцената, и в музиката, която сама написа – от Love is a Lie и Your Heart Is Blask As Night до признателните Thankful и Let It Grow. За последния си албум преднамерено се снима без грим - такава каквато е – жена на 47. Интервютата й раздрусват и раздират – Бет споделя с всички най-големите си болки и падения - от алкохолизъм, наркомания, принуждение и контузии в детството, биполярно разстройство до изцелението и вярата в Бог. И е чудно по какъв начин може Бет Харт да съществува в несъгласие на всички стандарти и закони на музикалната промишленост?!
Елате на концерта й на 10 декември в Арена Армеец и ще разберете!