Менделсон: Олимпийското семейство на Румяна и Свилен Нейкови
Любовта и задачата към високи спортни достижения някак се преплитат и събират златните сърца на българското гребане. За олимпийското семейство на Румяна и Свилен Нейкови България постоянно е била на първото място. В името на родината те посвещават целия си живот.
„ Бях още 18-годишна, когато за първи път се видяхме с него, преди този момент единствено бях чувала за него”, спомня си Румяна Нейкова.
Снимка: btvnovinite.bg
Бяхме на лагер с националния тим и дойдоха юношите и девойките да попълнят състава и там някъде стана, първите искри там прехвърчаха, както се споделя и последователно във времето се случиха нещата. Аз се веселя, че по-нататък ние успяхме да запазим една постоянна връзка до и през днешния ден, споделя олимпийската шампионка.
За по-малко от година те към този момент са сигурни, че желаят да споделят моментите, в които има и солени, и сладки сълзи.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Бяхме на контролни надпревари тук в Пловдив, беше април месец, края на април. Аз бях на съревнование на международна купа в Сан Диего и се върнах и трябваше да вземам участие тук на Световната купа, трябваше да се климатизирам, беше ми доста тежко, бях обезпокоена за това, което ме чака на контролното и сред гонките в хотела, в който живеехме, той ми предложи”, споделя още Румяна Нейкова.
Първата спортна победа, която посрещат към този момент като публично семейство е през 1993 година, когато Румяна става първа на Световното състезание за младежи в Гърция. И по този начин до 2009 г, когато за финален път химна свири в чест на Румяна и взаимните им старания със Свилен.
Снимка: btvnovinite.bg
Между тежките тренировки и медалите двамата стават и родители. В дейните спортни години и за двамата е мъчно да се посветят на родителството, само че след 2009 година година новите им пътища им дават тази опция.
Свилен и Румяна през днешния ден са треньори вършат всичко допустимо, с цел да чуват още веднъж химна на България от шампионатите по-гребане за младите български гении. Щастливи са, че имат повече време за синовете си и се дефинират като същински щастливци в живота.
„ Бях още 18-годишна, когато за първи път се видяхме с него, преди този момент единствено бях чувала за него”, спомня си Румяна Нейкова.
Снимка: btvnovinite.bg
Бяхме на лагер с националния тим и дойдоха юношите и девойките да попълнят състава и там някъде стана, първите искри там прехвърчаха, както се споделя и последователно във времето се случиха нещата. Аз се веселя, че по-нататък ние успяхме да запазим една постоянна връзка до и през днешния ден, споделя олимпийската шампионка.
За по-малко от година те към този момент са сигурни, че желаят да споделят моментите, в които има и солени, и сладки сълзи.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Бяхме на контролни надпревари тук в Пловдив, беше април месец, края на април. Аз бях на съревнование на международна купа в Сан Диего и се върнах и трябваше да вземам участие тук на Световната купа, трябваше да се климатизирам, беше ми доста тежко, бях обезпокоена за това, което ме чака на контролното и сред гонките в хотела, в който живеехме, той ми предложи”, споделя още Румяна Нейкова.
Първата спортна победа, която посрещат към този момент като публично семейство е през 1993 година, когато Румяна става първа на Световното състезание за младежи в Гърция. И по този начин до 2009 г, когато за финален път химна свири в чест на Румяна и взаимните им старания със Свилен.
Снимка: btvnovinite.bg
Между тежките тренировки и медалите двамата стават и родители. В дейните спортни години и за двамата е мъчно да се посветят на родителството, само че след 2009 година година новите им пътища им дават тази опция.
Свилен и Румяна през днешния ден са треньори вършат всичко допустимо, с цел да чуват още веднъж химна на България от шампионатите по-гребане за младите български гении. Щастливи са, че имат повече време за синовете си и се дефинират като същински щастливци в живота.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ