Лесна любов?! Такова животно няма!
Любовта, даже когато се случва от пръв взор или след 10 години от него, е всичко друго, само че не елементарно възприятие, прекарване, преживяване, съвместност или несъответственост.
Колкото човек по земята, толкова избрания за любовта и всяко от правилно, по-вярно в другите изрезки на живота ти. И за другите ти любови. Любовта е една и всеобхватна, само че за всеки си е обособена и друга от другите. Няма повсеместност.
Аз не обичам по един и същи метод с която и да било от приятелките ми, дето си споделяме момичешки и женски секрети.
Нито мен ме обичат по един и същи метод с който и да било от приятелите ми, с които си споделяме кое по какъв начин и за какво от момчешка и мъжка позиция. И печалите постоянно са повече от възторзите.
Възторзите са първоначално. Дори когато началото е мъчно – ти си захапал прозореца, както се споделя, а отговор – отникъде взорът не види. Очите, които искаш да паднат томително в твоите, гледат в напълно друга посока. Обаче любовта ти дава криле и вяра. Сладката тъга на несподелеността, милиони стихове са се родили от нея и още милиарди ще се раждат занапред.
Да не приказваме за стремления и подчинение на разнообразни висоти, та да те виждат и оценят. Не е елементарно. Но това е красивата част.
Защото в случай че мечтаната обич се сбъдне, току-виж се оказала не тази, която си си представял. Което важи и за сбъдналата се от пръв взор. Няма гаранции в възприятията.
Weheartit
Да, бе, любовта е море и безмълвие под звездите, но по-късно те блъсва прибоят на делника и виждаш звезди измежду бял ден от крясъка на какво би трябвало и какво не трябва. Да си поделяш легло, самун и целувки е прелестно, но би трябвало да имаш легло и самун първо. Ще живеем във колибка, ще си пържим прясна рибка, но нали пък колибката да стъкмите, пък да се научи единият да лови рибката, пък другият да я пържи, да не стигаме до детайлности пък кой след това ще измие тигана.
Тези неща нямат значение? Може. Леле по какъв начин е пазарувал един мъж, леле с какво ентусиазъм съм му пържила тиквички, леле по какъв начин е целувал пръстчетата ми, дето са му забъркали с най-голямата си любов кекс с едно яйце!
Олеле по какъв начин ме е разстрелвал всеки ден от вратата с въпроса: „ Какво има за ядене”, с намръщеното „ Това към този момент съм го ял” и с какво пренебрежително олимпийско успокоение съм процеждала „ Носи всеки ден пържоли, няма проблем да ти ги хвърля на скарата, в случай че купиш и скара, схваща се”! Първото беше сладостно въодушевление, второто – нерадостно общуване. Не беше нито лесна, нито сложна, нито обич.
Weheartit
Едно време, влюбена първосигнално, с телешки екстаз се опиянявах от фразата „ Истинската обич в никакъв случай не протича гладко”. Намирах в нея несъществуващо доказателство, че съм толкоз доста обичана, колкото аз обичах, та по тази причина ту се карахме, ту се сдобрявахме, ту се вкопчвахме един в различен, ту си обръщахме тил, ту се кълняхме, че ще се обичаме постоянно, ту се проклинахме, че въобще сме се срещнали.
Голяма лошотия беше. Ама хубава като си я припомням. В интерес на истината, в никакъв случай не съм се влюбвала от пръв взор. Ставал ми е забавен някой, само че то е било привличане на вниманието, отбелязване мислено, че от този шубрак може да изскочи заек, оттова нататък – каквото сабя покаже. Влюбвала съм се в човек, който познавам от години, само че в никакъв случай не съм го поглеждала с очите на жена.
Weheartit
Влюбвала съм се в мъж, който съм видяла преди три дни и на четвъртия към този момент съм била подготвена да потегли с него накрай света. Но чак на четвъртия, когато той е преобърнал този свят, поради мен. Влюбването е елементарно, любовта не. Любовта е нескончаем откъслек от време, от време на време цялостен живот. А животът е елементарен единствено в песните. А песните са най-кратката музикална форма. А да пееш една и съща ария непрестанно, дотяга. И на теб, и на слушащия. Хеле пък в случай че я пееш подправено.
Weheartit
Любовта е по-скоро Вагнеровата тетралогия „ Пръстенът на Нибелунга”. Започваш с „ Рейнско злато”, когато изгревът на новото възприятие позлатява с небесна светлина света ти, минаваш през „ Валкюра” и „ Зигфрид” с всичките премеждия на Зигфрид и Брунхилда и надлежно всичките ревности, вълшебства, тегоби, пристрастености и външни намеси, та стигаш до „ Залезът на боговете”, т.е. до финала. На любовта или на живота си. Понякога те съответстват. Чисто биологически. Само че Вагнер, колкото и да е талантлив, е най-трудният композитор. Ето по този начин сложна е и любовта в житейския си маратон. Далеч не всеки двама души я могат.
Лесната обич е на автомагистралата. Но в случай че това е Любов…
Weheartit
Колкото човек по земята, толкова избрания за любовта и всяко от правилно, по-вярно в другите изрезки на живота ти. И за другите ти любови. Любовта е една и всеобхватна, само че за всеки си е обособена и друга от другите. Няма повсеместност.
Аз не обичам по един и същи метод с която и да било от приятелките ми, дето си споделяме момичешки и женски секрети.
Нито мен ме обичат по един и същи метод с който и да било от приятелите ми, с които си споделяме кое по какъв начин и за какво от момчешка и мъжка позиция. И печалите постоянно са повече от възторзите.
Възторзите са първоначално. Дори когато началото е мъчно – ти си захапал прозореца, както се споделя, а отговор – отникъде взорът не види. Очите, които искаш да паднат томително в твоите, гледат в напълно друга посока. Обаче любовта ти дава криле и вяра. Сладката тъга на несподелеността, милиони стихове са се родили от нея и още милиарди ще се раждат занапред.
Да не приказваме за стремления и подчинение на разнообразни висоти, та да те виждат и оценят. Не е елементарно. Но това е красивата част.
Защото в случай че мечтаната обич се сбъдне, току-виж се оказала не тази, която си си представял. Което важи и за сбъдналата се от пръв взор. Няма гаранции в възприятията.
Weheartit
Да, бе, любовта е море и безмълвие под звездите, но по-късно те блъсва прибоят на делника и виждаш звезди измежду бял ден от крясъка на какво би трябвало и какво не трябва. Да си поделяш легло, самун и целувки е прелестно, но би трябвало да имаш легло и самун първо. Ще живеем във колибка, ще си пържим прясна рибка, но нали пък колибката да стъкмите, пък да се научи единият да лови рибката, пък другият да я пържи, да не стигаме до детайлности пък кой след това ще измие тигана.
Тези неща нямат значение? Може. Леле по какъв начин е пазарувал един мъж, леле с какво ентусиазъм съм му пържила тиквички, леле по какъв начин е целувал пръстчетата ми, дето са му забъркали с най-голямата си любов кекс с едно яйце!
Олеле по какъв начин ме е разстрелвал всеки ден от вратата с въпроса: „ Какво има за ядене”, с намръщеното „ Това към този момент съм го ял” и с какво пренебрежително олимпийско успокоение съм процеждала „ Носи всеки ден пържоли, няма проблем да ти ги хвърля на скарата, в случай че купиш и скара, схваща се”! Първото беше сладостно въодушевление, второто – нерадостно общуване. Не беше нито лесна, нито сложна, нито обич.
Weheartit
Едно време, влюбена първосигнално, с телешки екстаз се опиянявах от фразата „ Истинската обич в никакъв случай не протича гладко”. Намирах в нея несъществуващо доказателство, че съм толкоз доста обичана, колкото аз обичах, та по тази причина ту се карахме, ту се сдобрявахме, ту се вкопчвахме един в различен, ту си обръщахме тил, ту се кълняхме, че ще се обичаме постоянно, ту се проклинахме, че въобще сме се срещнали.
Голяма лошотия беше. Ама хубава като си я припомням. В интерес на истината, в никакъв случай не съм се влюбвала от пръв взор. Ставал ми е забавен някой, само че то е било привличане на вниманието, отбелязване мислено, че от този шубрак може да изскочи заек, оттова нататък – каквото сабя покаже. Влюбвала съм се в човек, който познавам от години, само че в никакъв случай не съм го поглеждала с очите на жена.
Weheartit
Влюбвала съм се в мъж, който съм видяла преди три дни и на четвъртия към този момент съм била подготвена да потегли с него накрай света. Но чак на четвъртия, когато той е преобърнал този свят, поради мен. Влюбването е елементарно, любовта не. Любовта е нескончаем откъслек от време, от време на време цялостен живот. А животът е елементарен единствено в песните. А песните са най-кратката музикална форма. А да пееш една и съща ария непрестанно, дотяга. И на теб, и на слушащия. Хеле пък в случай че я пееш подправено.
Weheartit
Любовта е по-скоро Вагнеровата тетралогия „ Пръстенът на Нибелунга”. Започваш с „ Рейнско злато”, когато изгревът на новото възприятие позлатява с небесна светлина света ти, минаваш през „ Валкюра” и „ Зигфрид” с всичките премеждия на Зигфрид и Брунхилда и надлежно всичките ревности, вълшебства, тегоби, пристрастености и външни намеси, та стигаш до „ Залезът на боговете”, т.е. до финала. На любовта или на живота си. Понякога те съответстват. Чисто биологически. Само че Вагнер, колкото и да е талантлив, е най-трудният композитор. Ето по този начин сложна е и любовта в житейския си маратон. Далеч не всеки двама души я могат.
Лесната обич е на автомагистралата. Но в случай че това е Любов…
Weheartit
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ