Любов Миронова: Върнете на децата приказките!
Любов Миронова е основател на „ Училище за съзнателни родители “, бизнес треньор и дълготраен другар на Списание 8. С голяма обич и отдаденост тя подхожда към предаването на познания на бъдещи и сегашни родители, които да възпитат децата си по важен метод.
- С какво и на кого може да е потребен пътеводителят в света на приказките?„ Пътеводител в света на приказките ” има за цел да поддържа младите родители и учители при избора им на текстове за деца, съгласно възрастовите групи. В книгата има теоретична част, в която изяснявам корените на проблеми, които внасят ужас и напрежение в последните години, като дали да има илюстрации или да няма в детските книги, дали да се четат страшни приказки или да не се четат и така нататък Много деликатно преглеждам тематиката за въображението и вредата на екраните върху способността на детето единствено да построява облици и развиването му в посока да стане създател.
Давам инструкции какви са потребностите на детето и по какъв начин да бъде подкрепено в тях. Например родителите да основават възпитателни истории, които са основани на действителни обекти, събития и същества от ежедневния живот на детето до шестата година. Не е нужно у нас на три годишно дете да му се сервира история за лемури. Нека да е за врабчето, което всяка заран каца на прозореца му и хапва трошици. Задачата ни е от духовния свят детето да кацне в действителността. С истории в друго време или пространство, с виртуални облици от екрани не оказваме помощ на дребното дете в тази задача. Само сътворяваме комплициране и го затрудняваме да разграничи кое е действително и кое виртуално.И с цел да не стане комплициране, това не значи, че врабчето не може да „ приказва “ и да срещне едно джудженце (символ на дете) и един исполин (символ на родител) и да станат да вземем за пример другари.
- Защо е скъпо родителите да имат знания по тази тематика?
Защото в България години наред имаме негативен натурален приръст и е доста значимо всяко едно дете да се възпита и отгледа по най-хубавия метод. Това е бъдещето на нацията. Това са бъдещите лекари, инженери, строители. На тях им би трябвало и въображение, и централизация на вниманието, и благоприятни условия в свят с роботи да творят и да имат своето място на пазара на труда.
За младите родители и учители познанията от книгата „ Пътеводител в света на приказките “ разрешават да се ориентират в океана от заглавия, които ги заливат. Книгата дава ясни критерии за оценка на текстове и книги по отношение на потребностите на децата, дава и правила, които да ги поддържат да вземат решения в тази област.
- Какви са аргументите приказките да са толкоз значими за развиването на децата до 12 годишна възраст?
Ако мога да изтъквам Библията: „ В началото бе словото “... Чрез думите ние сътворяваме действителност. Не може човек да мисли за нещо, за което няма дума. В интервала до 12 годишна възраст, приказките построяват за детето светове, които то претърпява съгласно опциите си. През приказките то гладко, като че ли с парашут, се спуска в действителността. Чрез тях то изпълва голям брой думи със наличие и нюанси.
В първия възрастов интервал от до 7 години, детето би трябвало да познае света като добър. Да няма приказки, в които има страдалчество на героя и горест. В този интервал приказките оказват помощ на детето да опознае света, да вижда благоприятни условия за справяне на равнище държание с избрани обстановки и най-много посяват семена на полезности и добродетели.
- Кои приказки са най-ценни за децата?Най-ценни са националните приказки. Те са налична за хората версия на мита за сътворението на света. Не всички могат да схванат Ведите, само че Махабхарата, като техен баснословен вид, им е наличен. Същото е и при Старогръцки легенди и митове. Съзнанието на човек би трябвало да се приготви, с цел да ги схване. По различен метод казано, националните приказки приготвят детето да разбере мита.
Народните приказките са и мостове за слизане от духовния свят на земята, само че и са подготовка за овакантяване на земята в дълбока напреднала възраст. Те са изпълнени с духовни знаци. Носят код, които душата може да прочете, макар рестриктивните мерки на мозъка.
- Какво е въздействието на приказките върху живота ни като възрастни?Приказките ни приготвят да срещата с действителността. През тях отработваме душевен механизми за справяне с разнообразни сложни обстановки в живота, като гибел, занемаряване, беднотия, болест… Така хората, на които са им четени приказки, когато изпаднат в сходна действителна обстановка имат душевен механизъм, да се оправят с нея, да я преработят.
За страдание, в този момент се следи потомство майки, деца на прехода, на които детството им в доста аспекти е ограбено, не са им четени задоволително приказки и те са прочувствено нестабилни, имат условие към света да се промени, тъй като душeвността им не се оправя. Пък той светът си е какъвто си е. Тези майки постоянно отхвърлят да четат на децата си типичен приказки, тъй като те самите се разстройват от тях.
Неразбирането е, че когато на дребното дете му се прочете, че козата е разрязала с ножица корема на вълка, то не си показва кръв, вътрешности и други черва на вълка. Не мисли, че вълкът няма анестезия и ще го боли. То си показва изскачащите козлета и че на вълка му е зашит коремът и той не схваща за това. Когато се описват приказките, а не се демонстрират подготвени облици, детето си показва сцените да са му по размер.
Съвсем неотдавна една дама ми показа по отношение на книгата ми, че в действителност приказките ѝ оказват помощ. Често се сещала в сложни моменти за приказката за неволята. Започвала да си споделя на глас: „ Неволю! Неволю! “ и намирала сили да се оправи, да продължи напред.Може умерено да кажем, че приказките са правилен другар на индивида през целия му житейски път.
Помагат му с мъдростта си, подават му ръка в сложни моменти, усмихват го и му стоплят сърцето с вярата, че положителното побеждава. Приказките са духовна храна за децата и ние е добре да им я сервира красива, уханна и цялостна с обич.
- С какво и на кого може да е потребен пътеводителят в света на приказките?„ Пътеводител в света на приказките ” има за цел да поддържа младите родители и учители при избора им на текстове за деца, съгласно възрастовите групи. В книгата има теоретична част, в която изяснявам корените на проблеми, които внасят ужас и напрежение в последните години, като дали да има илюстрации или да няма в детските книги, дали да се четат страшни приказки или да не се четат и така нататък Много деликатно преглеждам тематиката за въображението и вредата на екраните върху способността на детето единствено да построява облици и развиването му в посока да стане създател.
Давам инструкции какви са потребностите на детето и по какъв начин да бъде подкрепено в тях. Например родителите да основават възпитателни истории, които са основани на действителни обекти, събития и същества от ежедневния живот на детето до шестата година. Не е нужно у нас на три годишно дете да му се сервира история за лемури. Нека да е за врабчето, което всяка заран каца на прозореца му и хапва трошици. Задачата ни е от духовния свят детето да кацне в действителността. С истории в друго време или пространство, с виртуални облици от екрани не оказваме помощ на дребното дете в тази задача. Само сътворяваме комплициране и го затрудняваме да разграничи кое е действително и кое виртуално.И с цел да не стане комплициране, това не значи, че врабчето не може да „ приказва “ и да срещне едно джудженце (символ на дете) и един исполин (символ на родител) и да станат да вземем за пример другари.
- Защо е скъпо родителите да имат знания по тази тематика?
Защото в България години наред имаме негативен натурален приръст и е доста значимо всяко едно дете да се възпита и отгледа по най-хубавия метод. Това е бъдещето на нацията. Това са бъдещите лекари, инженери, строители. На тях им би трябвало и въображение, и централизация на вниманието, и благоприятни условия в свят с роботи да творят и да имат своето място на пазара на труда.
За младите родители и учители познанията от книгата „ Пътеводител в света на приказките “ разрешават да се ориентират в океана от заглавия, които ги заливат. Книгата дава ясни критерии за оценка на текстове и книги по отношение на потребностите на децата, дава и правила, които да ги поддържат да вземат решения в тази област.
- Какви са аргументите приказките да са толкоз значими за развиването на децата до 12 годишна възраст?
Ако мога да изтъквам Библията: „ В началото бе словото “... Чрез думите ние сътворяваме действителност. Не може човек да мисли за нещо, за което няма дума. В интервала до 12 годишна възраст, приказките построяват за детето светове, които то претърпява съгласно опциите си. През приказките то гладко, като че ли с парашут, се спуска в действителността. Чрез тях то изпълва голям брой думи със наличие и нюанси.
В първия възрастов интервал от до 7 години, детето би трябвало да познае света като добър. Да няма приказки, в които има страдалчество на героя и горест. В този интервал приказките оказват помощ на детето да опознае света, да вижда благоприятни условия за справяне на равнище държание с избрани обстановки и най-много посяват семена на полезности и добродетели.
Времето за класическите приказки е от 7 до 12 годишна възраст. Тогава детето развива прочувственото си тяло. Преживява и опознава другите страсти.
- Кои приказки са най-ценни за децата?Най-ценни са националните приказки. Те са налична за хората версия на мита за сътворението на света. Не всички могат да схванат Ведите, само че Махабхарата, като техен баснословен вид, им е наличен. Същото е и при Старогръцки легенди и митове. Съзнанието на човек би трябвало да се приготви, с цел да ги схване. По различен метод казано, националните приказки приготвят детето да разбере мита.
Народните приказките са и мостове за слизане от духовния свят на земята, само че и са подготовка за овакантяване на земята в дълбока напреднала възраст. Те са изпълнени с духовни знаци. Носят код, които душата може да прочете, макар рестриктивните мерки на мозъка.
- Какво е въздействието на приказките върху живота ни като възрастни?Приказките ни приготвят да срещата с действителността. През тях отработваме душевен механизми за справяне с разнообразни сложни обстановки в живота, като гибел, занемаряване, беднотия, болест… Така хората, на които са им четени приказки, когато изпаднат в сходна действителна обстановка имат душевен механизъм, да се оправят с нея, да я преработят.
За страдание, в този момент се следи потомство майки, деца на прехода, на които детството им в доста аспекти е ограбено, не са им четени задоволително приказки и те са прочувствено нестабилни, имат условие към света да се промени, тъй като душeвността им не се оправя. Пък той светът си е какъвто си е. Тези майки постоянно отхвърлят да четат на децата си типичен приказки, тъй като те самите се разстройват от тях.
Неразбирането е, че когато на дребното дете му се прочете, че козата е разрязала с ножица корема на вълка, то не си показва кръв, вътрешности и други черва на вълка. Не мисли, че вълкът няма анестезия и ще го боли. То си показва изскачащите козлета и че на вълка му е зашит коремът и той не схваща за това. Когато се описват приказките, а не се демонстрират подготвени облици, детето си показва сцените да са му по размер.
Вълкът е тъкмо толкоз заплашителен, колкото детето може да понесе. Добре би било тези майки да си почетат приказки на себе си. Да се наградят с тях. Да си поплачат, където им се е натрупало и посредством приказкотерапия да работят за психическото си здраве.Приказките са добър инструмент човек да овладее вътрешния си свят и да намира вътрешен мир и в сложни моменти. Те ни учат, че колкото и компликации да има по пътя на героя, той би трябвало да стане и да продължи, да има доверие, че може да се появи помощ.
Съвсем неотдавна една дама ми показа по отношение на книгата ми, че в действителност приказките ѝ оказват помощ. Често се сещала в сложни моменти за приказката за неволята. Започвала да си споделя на глас: „ Неволю! Неволю! “ и намирала сили да се оправи, да продължи напред.Може умерено да кажем, че приказките са правилен другар на индивида през целия му житейски път.
Помагат му с мъдростта си, подават му ръка в сложни моменти, усмихват го и му стоплят сърцето с вярата, че положителното побеждава. Приказките са духовна храна за децата и ние е добре да им я сервира красива, уханна и цялостна с обич.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ