Любов и свобода Две неща ми трябват на земята - те

Любов и свобода Две неща ми трябват на земята - те ...

Денис Ризов: за бизнеса, свободата и провалената България.


"Любов и свобода"
Ивайло Цветков: Има едно-единствено дясно и това е Нова Република
Две неща ми трябват на земята - 
те са любовта и свободата. 
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов, 
a любовта да дам за свободата съм готов.

Пеща, 1 януари 1847 г.
Шандор Петьофи

Каква е макрорамката на абсолютния политически и икономически минимум, от който се нуждае един бизнес, за да може да се развива нормално?

Ако въпросът беше зададен на някой “мастит български бизнесмен”, отговорът в най-добрия случай би бил препис от някой учебник по макроикономика - и сигурно щеше да бъде принципно правилен и научно издържан. Без претенции да бъда изчерпателен, бих нахвърлил няколко неща, които се отнасят единствено за частния сектор, защото, както повечето българи, включително такива, които активно се занимават с управление (смях), не разбирам нищо от бизнеса на държавата, ако приемем, че такова нещо съществува.

Спомни си Маргарет Тачър и нейното “There is no such thing as public money, only taxpayers’ money”.

Или пък „where there is doubt, may we bring faith. And where there is despair, may we bring hope“?

Това също. Но ето за какво говоря: необходимо е наличие на свободен пазар, нормални регулации, стабилна банкова система, минимална намеса на държавата в частния сектор и справедливи данъчни ставки, които позволяват на предприемачите да се развиват. Защото те, с данъците си, плащат голямата сметка в ресторанта на живота, наречен „републикански бюджет“. Има много видове макрорамки по света, които са продиктувани от манталитетите на различните народи, съчетани с наличие на исторически, географски и респективно икономически предпоставки - за да се развият такива, каквито ги познаваме днес.

Има силно развити, средно развити и слабо развити икономики - и те никак не си приличат. От развитите икономики аз лично не разбирам тези в Далечния изток, не харесвам европейските и се опитвам да работя по правилата на северноамериканската. За средноразвитите икономики: всичко, което бих казал, би приспало и най-ревностните ти читатели, защото те се опитват да оцелеят в нещо като най-слабо развитата форма на подобна макрорамка. За слаборазвитите икономически общества бих казал, че просто нямат макрорамки. Тук може да се допълни, че поради географско-синоптично-температурни причини, има общества, където - каквато и рамка да се сложи, - на хората просто им е прекалено топло, за да се нагърбват с нещо толкова необятно като макрорамка.

Ти си един от малкото примери за човек, доказал се в културата, който обаче е и свръхуспешен предприемач - и то в няколко напълно различни бизнеса. Съответно, за разлика от други бизнесмени, би трябвало имаш реален, практически поглед върху създаването на добра икономическа среда. Какво би направил в България, за да създадеш средата, в която искаш да работиш?

Виж, аз съм рок-музикант, който се занимава с бизнес предимно за удоволствие. И успехите, които постигам, са плод предимно на готовност лесно да поемам рискове. Музикалната ми кариера и относителната популярност на групата са ми дали вид кредит на доверие в началото, когато започнах да се занимавам с бизнес. Но на въпроса какво бих направил: нищо. Нищо не бих могъл да направя вече. За да се разбере защо така смятам, може би е добре да се проследи как точно се получи днешната среда - за да стане ясно защо такъв като мен не само че не може да я промени, но и отдавна не желае.
Условията в България в годините на промени след 1989 трудно биха могли да бъдат определени като благоприятни, но, от друга страна, тогава държавата беше практически девствена откъм пазарни ниши и повечето предприемчиви хора намериха разнообразни възможности да създават и печелят. Имаше един, бих казал, “див” период, в който почти всеки, когото познавах, ходеше с тефтер с оферти из София - и беше пълно с “търговци”.

Пример: помня навлизането на микровълновите печки у нас в началото на 90-те. Всеки, който можа, нае пет квадрата помещение “на кьоше”, сложи в тях кафе машина и микровълнова, и с помощта на такъв вид инвестиция, малко хляб, шунка и кашкавал, се роди българската фаст фууд индустрия (смях). Не бяха малко и тези, които смело се хвърлиха в отваряне на кафенета и заведения за хранене. Оказаха се далновидни или просто са имали късмет, защото още от периода на турското робство в ДНК-то на повечето от нас явно е заложено да се събираме на по кафе и цигара, за да се оплачем от това колко трудно е да живееш добре, без да работиш много (смях). И до днес има доста добра икономическа среда за такъв тип заведения, макар законът за забрана на тютюнопушене в заведения леко да затруднява собствениците на такъв вид бизнес, не че хората спряха да пушат. По-скоро се роди икономическа възможност за проверяващите органи, и някакъв процент от печалбите преминаха от частния сектор в ръцете на държавната администрация. Последва периодът с кредитите - и търговците закупиха скъпи коли. Някои дори направиха ремонти на апартаментите си, макар това да не се вижда, когато обикалят дискотеките.



Последва и структурирането на големи частни бизнеси, като някои дори оформиха неясни и за тях самите групи от сорта на Г-13, опитвайки се да монополизират един несъществуващ пазар. Оставените на улицата и ударили дъното спортисти, които вече нямаха какво да губят, си направиха мафиотски структури (ВИС-2), а за да не останат назад в хранителната верига, бившите структури си направиха няколко и те (СИК, 777 и други).

След фалитите на банките и кредитните милионери, дойде периодът на лека реанимация на икономическата обстановка у нас - с въвеждането на валутен борд. Последвалото членство в НАТО и ЕС бяха много добри базови предпоставки за една по-добра икономическа среда. Имаше една-две години на възход, дори това беше лесно забележимо. Добър пример, който доказва просперитет и добра среда, е тогавашният бум на строителството.

После дойде световната финансова и икономическа криза и всичко приключи. Такова нещо се отразява най-бързо и най-осезаемо в крехки икономики, каквато е българската. Но това за съжаление не беше всичко. Ние не успяхме да се възстановим и да просперираме. Според мен има няколко фактора, които попречиха това да се случи. Без да ги изреждам по важност, бих отбелязал следните: изтичането на огромен брой кадърни българи в чужбина. Голяма част от тях бяха качествени хора, които нямат време да чакат условията у нас да станат “нормални”.

Изконният мързел на пост-комунистическите поколения, т.е. хората, живяли поне две петилетки в развит комунизъм. Тук бих добавил и онази непоправима надежда, в чиято основа има основно мързел, че някой “ще ни оправи”. Преживяхме истеричната надежда да ни оправи „Симеон 2“. По онова време ни оправи най-вече Велчев, с превалутирането на външния дълг от долари в евро.

Почти сме преживели Борисов, който първо ни “оправи” журналистките, чак след това нас - и в момента работи по бедните и пенсионерите, макар и с индивидуален подход към всяка от трите “оправени” групи, а на хоризонта сякаш няма нов месия. Освен може би Слави Трифонов, който просто още не е сигурен дали ще му стане изобщо, че и той да участва в поредното оправяне на толкова амортизирано и многократно оправяно вече от кой ли не българско общество. (Забележка: еректилната дисфункция в политиката също се характеризира с невъзможност не само за постигане, но и за поддържане на ерекция за периода на акта).

Неподготвените политици, които за жълти стотинки (кашета) подариха всички основни стопански сектори на чужди (небългарски) собственици.

Изключително безхаберното отношение на държавата към образованието и културата, което доведе до днешното ниво на мислене и ценностна система, която пък на свой ред доведе на власт хора, горди, че са прочели 1 (една) книга.

Има още много, но май ми стана скучно. И, както винаги, когато с теб заговорим за българска политика, изпитвам неистово желание да се къпя с много гореща вода. И накрая отговорът на въпроса ти: създавам среда, в която искам да работя на места, където има условия за такава.

Правя всичко възможно да работя извън България, защото средата у нас не е добра за бизнеса ми. Патриотично харча в България, но вече не инвестирам. И не правя нищо специално по въпроса, защото това е работа на управляващите. Виж колко просто е могло да се каже (смее се).

Продължава на 2 стр.

Страница на статията : 010203

Източник: offnews.bg