Борбата с нелегалния труд все още е causa perduta
Любослава Тенева работи в социална пералня и търпеливо изчаква направеното от нея в продължение на месеци да й се изплати. Когато обаче й писва да слуша неубедителните оправдания на шефа си от сорта "имам проблем със счетоводителката ", взема решение да потърси правата си посредством институциите. Тогава схваща, че трудовият й контракт не е регистриран към Национална агенция за приходите, не са й внасяни и осигуровките. От обществените регистри излиза наяве, че към този момент някогашният и шеф е забъркал огромни каши и има запор на сметките.
"БАНКЕРЪ " обаче се разрови и освети различен проблем, който продължава да е измежду главните за България - незаконният труд. Правото е на страната на Любослава, само че не по този начин стоят нещата с останалите някогашни и сегашни чиновници на компанията – лековерни и неопитни възпитаници и студенти, които са се съгласили да работят без трудов контракт, а някои даже го предпочели. И след това всички до един били прецакани със заплатите. Типично по български те решили пасивно да се оплакват от злочестата си орис, вместо да алармират Инспекцията по труда, тъй че да предпазят други да не изгорят в пъкъла на сивата стопанска система.
Сред допитване в групите за търсене на работа в обществените мрежи, още стотици хора ни споделиха своите трудови несполуки – фиктивни контракти, устни сделки, неизплатени пари и куп още неизправности, които зареждат сивата стопанска система.
Всичко това удостоверяват данните на Международната организация на труда за 2019 година, съгласно които делът на недекларирания труд в България е 15,9 % при 16,3 на 100 приблизително за Европейския съюз. Това подрежда страната ни в Топ 5 на страните в съюза с
най-голям % недекларирана претовареност.
По браншове най-високият % е в земеделието (48 % за 2019 г.), следвано от строителството, леката индустрия (шивашка промишленост), ремонтите и търговията на коли и предстоящо хотелиерството и ресторантьорството.
В края на 2019 година непрекъснатата големина на недекларирания труд в страната даде старт на седем плана по Оперативна стратегия "Развитие на човешките запаси ", чиято цел е да насърчат взаимните дейности на работодателски и синдикални организации в битката с недекларираната претовареност и да подобрят изискванията на труд.
Общата стойност на интервенцията е 12,9 млн. лева
и се ще обхване над 20 000 работещи в предприятия. Одобрените планове, получили финансиране, са направени от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанската самодейност и КНСБ. Всички те, дружно с КТ "Подкрепа ", ще партнират по сред си. Резултатът от инвестицията за близо 13 млн. лева ще бъде осезателен едвам след 2022 година, когато плановете завършат и пристигна ред на оценката им. Но все още оправянето с незаконния труд пълзи като охлюв.
През юни тази година Главната ревизия по труда стартира засилени инспекции. Само за три дни на територията на София са открити 31 случая на работещи без трудови контракти от 54 тествани строителни обекта. А за петте месеца на 2020 година случаите с липса на трудови контракти са общо 822. За неустановените можем да гадаем...
На всичкото от горната страна
рецесията с ковид усилва в допълнение риска
от полагане на незаконен труд в сезонните обекти, който така и така всекидневно е висок, осведомят инспекторите.
Споменатите тревожни данни сложиха и акцента в проекта за активността на Инспекцията по труда през 2020 година - надзор, ориентиран към предварителна защита на недекларирания труд. А през интервала март – юни България бе част от европейската акция "Европа за заявен труд 2020 ", която се провежда от Европейската комисия и целеше да разбере претекстовете на българите да влизат в сивата статистика.
Съдейки от форумите и обществените мрежи, където хора от цялата страна споделят, опцията за бъдещите мизерни пенсии не ги стряска - те или околните им по принцип са разочаровани от социално-осигурителната и пенсионната система. Повече ги стряска актуалната беднотия, в която битовите сметки идват стремително.
Всичко е тъкмо, до момента в който си вземаш парите по спогодба - страната не ти удържа налози, харчиш си всичко, дето си изработил, огромен кеф...Но един ден
оставаш с пръст в уста и се чувстваш ограбен.
Показателно е, че на онлайн агората хората употребяват най-често тъкмо думите "ограбен " и "обир ", с цел да опишат възприятието. Но никой не може да им помогне, тъй като те са толкоз отговорни, колкото и оня, който ги е метнал.
Работещите без трудови контракти губят право на обществена протекция. А най-лошото е, че трудовите злополуки при устни контракти не важат и сигурността за служащите не се усъвършенства.
От Инспекцията въпреки всичко оповестяват, че напоследък се затвърждава наклонността чиновниците да подават сигнали за неизплатени трудови хонорари, които са контрактувани устно с работодателя.
Това е лъч светлина, който постепенно пробива сивата статистика. Българинът лека бавно се разсънва от своята заспалост и почва да търси правата си, вместо безропотно да свежда глава. Дано се осъзнае и за отговорностите си. А до момента в който пробуждането се случва
по-високи санкции ще борят сивата стопанска система.
Припомняме, че в края на предишният месец държавното управление утвърди измененията в Кодекса на труда. Една от тях са повишените санкции за незаконен труд. Наказанието за работодателя да е санкция в размер от 15 000 до 20 000 лева, а за отговорното длъжностно лице - от 5 000 до 10 000 лева
Нека избелването на сивите пари стартира в този момент!
"БАНКЕРЪ " обаче се разрови и освети различен проблем, който продължава да е измежду главните за България - незаконният труд. Правото е на страната на Любослава, само че не по този начин стоят нещата с останалите някогашни и сегашни чиновници на компанията – лековерни и неопитни възпитаници и студенти, които са се съгласили да работят без трудов контракт, а някои даже го предпочели. И след това всички до един били прецакани със заплатите. Типично по български те решили пасивно да се оплакват от злочестата си орис, вместо да алармират Инспекцията по труда, тъй че да предпазят други да не изгорят в пъкъла на сивата стопанска система.
Сред допитване в групите за търсене на работа в обществените мрежи, още стотици хора ни споделиха своите трудови несполуки – фиктивни контракти, устни сделки, неизплатени пари и куп още неизправности, които зареждат сивата стопанска система.
Всичко това удостоверяват данните на Международната организация на труда за 2019 година, съгласно които делът на недекларирания труд в България е 15,9 % при 16,3 на 100 приблизително за Европейския съюз. Това подрежда страната ни в Топ 5 на страните в съюза с
най-голям % недекларирана претовареност.
По браншове най-високият % е в земеделието (48 % за 2019 г.), следвано от строителството, леката индустрия (шивашка промишленост), ремонтите и търговията на коли и предстоящо хотелиерството и ресторантьорството.
В края на 2019 година непрекъснатата големина на недекларирания труд в страната даде старт на седем плана по Оперативна стратегия "Развитие на човешките запаси ", чиято цел е да насърчат взаимните дейности на работодателски и синдикални организации в битката с недекларираната претовареност и да подобрят изискванията на труд.
Общата стойност на интервенцията е 12,9 млн. лева
и се ще обхване над 20 000 работещи в предприятия. Одобрените планове, получили финансиране, са направени от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанската самодейност и КНСБ. Всички те, дружно с КТ "Подкрепа ", ще партнират по сред си. Резултатът от инвестицията за близо 13 млн. лева ще бъде осезателен едвам след 2022 година, когато плановете завършат и пристигна ред на оценката им. Но все още оправянето с незаконния труд пълзи като охлюв.
През юни тази година Главната ревизия по труда стартира засилени инспекции. Само за три дни на територията на София са открити 31 случая на работещи без трудови контракти от 54 тествани строителни обекта. А за петте месеца на 2020 година случаите с липса на трудови контракти са общо 822. За неустановените можем да гадаем...
На всичкото от горната страна
рецесията с ковид усилва в допълнение риска
от полагане на незаконен труд в сезонните обекти, който така и така всекидневно е висок, осведомят инспекторите.
Споменатите тревожни данни сложиха и акцента в проекта за активността на Инспекцията по труда през 2020 година - надзор, ориентиран към предварителна защита на недекларирания труд. А през интервала март – юни България бе част от европейската акция "Европа за заявен труд 2020 ", която се провежда от Европейската комисия и целеше да разбере претекстовете на българите да влизат в сивата статистика.
Съдейки от форумите и обществените мрежи, където хора от цялата страна споделят, опцията за бъдещите мизерни пенсии не ги стряска - те или околните им по принцип са разочаровани от социално-осигурителната и пенсионната система. Повече ги стряска актуалната беднотия, в която битовите сметки идват стремително.
Всичко е тъкмо, до момента в който си вземаш парите по спогодба - страната не ти удържа налози, харчиш си всичко, дето си изработил, огромен кеф...Но един ден
оставаш с пръст в уста и се чувстваш ограбен.
Показателно е, че на онлайн агората хората употребяват най-често тъкмо думите "ограбен " и "обир ", с цел да опишат възприятието. Но никой не може да им помогне, тъй като те са толкоз отговорни, колкото и оня, който ги е метнал.
Работещите без трудови контракти губят право на обществена протекция. А най-лошото е, че трудовите злополуки при устни контракти не важат и сигурността за служащите не се усъвършенства.
От Инспекцията въпреки всичко оповестяват, че напоследък се затвърждава наклонността чиновниците да подават сигнали за неизплатени трудови хонорари, които са контрактувани устно с работодателя.
Това е лъч светлина, който постепенно пробива сивата статистика. Българинът лека бавно се разсънва от своята заспалост и почва да търси правата си, вместо безропотно да свежда глава. Дано се осъзнае и за отговорностите си. А до момента в който пробуждането се случва
по-високи санкции ще борят сивата стопанска система.
Припомняме, че в края на предишният месец държавното управление утвърди измененията в Кодекса на труда. Една от тях са повишените санкции за незаконен труд. Наказанието за работодателя да е санкция в размер от 15 000 до 20 000 лева, а за отговорното длъжностно лице - от 5 000 до 10 000 лева
Нека избелването на сивите пари стартира в този момент!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ