От Хасково до Уест Пойнт - Любослав Кармиджанов разказва пред Dir.bg
Любослав Кармиджанов е роден в Хасково през 1992 година През 2011 година приключва Природоматематическата гимназия в родния си град, а по-късно кандидатства в НВУ " Васил Левски " във Велико Търново и е един от първите в листата на признатите. По време на първата година на образование кандидатства за една от най-престижните военни академии в света - " Уест Пойнт " в Съединени американски щати. Приет е и през 2016 година получава своята тапия.
Пред Dir.bg Любослав Кармиджанов описа за това дълъг ли е пътят от Хасково до Уест Пойнт, по какъв начин се става курсант в академията, където са учили двама американски президенти, за отговорностите, призванието, гордостта и разочарованието.
- На 16 март се навършват 217 години от основаването на " Уест Пойнт ". Ти си един от малцината българи, които освен са признати, само че и приключват тази влиятелна военна академия. Ще ни разкажеш ли по какъв начин стигна до там?
През есента на 2011 година, когато бях курсант първа година в НВУ " Васил Левски ", за пръв път чух за " Уест Пойнт " на един пладнешки бракоразвод (строяване), когато оповестиха, че курсанти, отговарящи на избрани условия, имат право да кандидастват там. Да си призная, дотогава не знаех даже за съществуването на академията.
Но въпреки всичко обявата ме заинтригува и имах няколко дни преди да дам окончателния си отговор, с цел да проуча повече за мястото, историята и евентуалните последици от моя избор при положение, че ме одобряват. Освен дребното време за взимане на решение, изборът беше сложен, защото кандидатсването изискваше не малко персонални разноски и време, които трябваше да заделя в идващите 5-6 месеца (горе-долу толкоз лишава целият развой по кандидатстване). Макар и смятайки възможностите си за минимални, защото щях да се състезавам с претенденти от още 156 страни за единствено 16 места , въпреки всичко взех решение да се опитвам.
От 90 първокурсници единствено четирима покривахме минималните условия (като най-малък бал, години, здравословно положение и т.н.) и имахме предпочитание да се пробваме. Двама от тях се отхвърлиха още първата седмица, когато схванаха за разноските. Другото момче отпадна, защото му изгубиха резултатите на SAT изпита (приемен изпит за колежи и университети в Съединени американски щати - бел.ред). В последна сметка най-после останах единствено аз, който е покрил всички условия, изпити и изявленията. А те по никакъв начин не бяха малко - тест входно равнище британски език; тест TOEFL за задгранични курсанти; тест SAT, който е идентичен и за американските студенти и включва високо равнище на британски език и математика (нещо като тяхната матура); физически тест; обстойни медицнски прегледи; изявление с военния аташе на Съединени американски щати ; кандидастване и правене на образователна виза за Съединени американски щати и може би още няколко документа, които съм не запомнил към този момент.
Когато покрих всички тези условия, имаше интервал от към един-два месеца, в който чаках да излязат резултатите от класирането. И по този начин в края на април 2012 година получих красива покана с кожени корици да изучавам в Уест Пойнт. Трябваше да дам отговор в границите на една седмица.
Пред Dir.bg Любослав Кармиджанов описа за това дълъг ли е пътят от Хасково до Уест Пойнт, по какъв начин се става курсант в академията, където са учили двама американски президенти, за отговорностите, призванието, гордостта и разочарованието.
- На 16 март се навършват 217 години от основаването на " Уест Пойнт ". Ти си един от малцината българи, които освен са признати, само че и приключват тази влиятелна военна академия. Ще ни разкажеш ли по какъв начин стигна до там?
През есента на 2011 година, когато бях курсант първа година в НВУ " Васил Левски ", за пръв път чух за " Уест Пойнт " на един пладнешки бракоразвод (строяване), когато оповестиха, че курсанти, отговарящи на избрани условия, имат право да кандидастват там. Да си призная, дотогава не знаех даже за съществуването на академията.
Но въпреки всичко обявата ме заинтригува и имах няколко дни преди да дам окончателния си отговор, с цел да проуча повече за мястото, историята и евентуалните последици от моя избор при положение, че ме одобряват. Освен дребното време за взимане на решение, изборът беше сложен, защото кандидатсването изискваше не малко персонални разноски и време, които трябваше да заделя в идващите 5-6 месеца (горе-долу толкоз лишава целият развой по кандидатстване). Макар и смятайки възможностите си за минимални, защото щях да се състезавам с претенденти от още 156 страни за единствено 16 места , въпреки всичко взех решение да се опитвам.
От 90 първокурсници единствено четирима покривахме минималните условия (като най-малък бал, години, здравословно положение и т.н.) и имахме предпочитание да се пробваме. Двама от тях се отхвърлиха още първата седмица, когато схванаха за разноските. Другото момче отпадна, защото му изгубиха резултатите на SAT изпита (приемен изпит за колежи и университети в Съединени американски щати - бел.ред). В последна сметка най-после останах единствено аз, който е покрил всички условия, изпити и изявленията. А те по никакъв начин не бяха малко - тест входно равнище британски език; тест TOEFL за задгранични курсанти; тест SAT, който е идентичен и за американските студенти и включва високо равнище на британски език и математика (нещо като тяхната матура); физически тест; обстойни медицнски прегледи; изявление с военния аташе на Съединени американски щати ; кандидастване и правене на образователна виза за Съединени американски щати и може би още няколко документа, които съм не запомнил към този момент.
Когато покрих всички тези условия, имаше интервал от към един-два месеца, в който чаках да излязат резултатите от класирането. И по този начин в края на април 2012 година получих красива покана с кожени корици да изучавам в Уест Пойнт. Трябваше да дам отговор в границите на една седмица.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ