Защо жените учени отсъстват от историята?
Любопитно Защо дамите учени отсъстват от историята? Какво застава на пътя на едни от най-интелигентните дами в света 8 декември 2019, 19:05 
Ето какви са стилните трендове за тази зима
Защо дамите учени отсъстват от историята?
Да си спомним: Най-емблематичните фотоси на десетилетието
Полезните свойства на един от най-хубавите еликсири за кожата
5 мита за имунизациите против грип
Честит празник на всички студенти! Ето по какъв начин честват и по света
Най-емблематичните трендове от десетилетието
Големият победител в „ Маскираният артист “ е Гарванът
ожете ли да посочите жена академик от историята? Вероятно всеки един от вас ще каже - Мари Кюри. Жената, която два пъти е носителка на Нобелова премия. Друг образец е математикът Ада Лъвлейс една от дребното дами в науката, които получават трайно известно самопризнание.
Една от аргументите дамите да отсъстват от историята е неналичието на данни за дами учени.
Дори през днешния ден броят на дамите учени остава доста под този на мъжете, изключително в избрани дисциплини. Проучвания демонстрират, че единствено 22 на 100 от физиците през 2018 година са дами.
Друга причина е, че дамите не дават отговор на имиджа на учените.
Широко публикувана е концепцията за самотния мъж, който е талантлив откривател. Но поглеждайки в историята можем по едно и също време да оспори това и да предложи някакво пояснение, за какво науката към момента изпитва пристрастия към мъжете.
Вижте тази обява в Instagram.
https://caffebook.it/2019/11/11/caroline-herschel-un-astronoma/ #carolineherschel #astronoma #astronoma: un’astronoma poco conosciuta #comete #donnescienza #donnescienza #cultura #caffebook #caffèbook #@caffebook.it #donnecultura #donnedicultura #pausacaffe #pausacaffè #pausapranzocosì
Публикация, споделена от Rachele Agostino (@caffebook.it) на Ное 12, 2019 в 9:33 PST
Астрономът от 19-ти век, Каролин Хершел, попада в сянката на брат си Уилям.
Физикът Лиза Мейтнер не получи Нобелова премия за откриването на нуклеарен разделяне през 1944 година, която вместо това отиде при младия ѝ помощник Ото Хан.
Дори Мари Кюри получава нападки в пресата, за това, че се е възползвала от работата на брачна половинка си Пиер.
Историкът Маргарет Роситер назовава преписването на женски научни писания на мъже “Ефектът на Матилда”.
Преди 20 век единственият метод, по който дамите могат да вземат участие в науката, е да си сътрудничат с членове на фамилията или приятелите си от мъжки пол.
Това слага дамата на позиция “помощник” на мъжа.
Трайната настройка за „ вярната “ роля на дамата, задава въпроса за истинността към научните достижения и принос на мъжете в науката.
Консервативното разбиране за функционалностите на дамите ги принуждава да работят като преводачи и илюстратори на научни материали, само че не и като откриватели.
Радиоактивната Ирен – да обичаш науката повече от живота
Науката е специалност едвам от края на 19 век.
След като се легализира специалността дамите остават вкъщи, където науката им е невидима за света.
Например, малко на брой знаят за работата на Хендерина Скот, която през 1903 година е една от първите, която употребява кинематографията, с цел да запише растежа на растенията.
Изключването на дамите от специалността е една от аргументите да станат по-активни и да се развиват в научните дисциплини като физика и астрономия.
Разбирането на мъжете разделя науката на мъжка и женска, като ботаниката и биологията се считат за женски сфери.
Едва средата на 20 век дамите получават самопризнание.
Първите дами стипендианти на Кралското общество са през 1945 година, а Френската академия на науките не признава дамите в специалността до 1979 година
Кралското географско сдружение разисква опцията за работа на дами в сдружението през 1892 и 1893 година Тогава се появяват ядосан изявления в The Times, а създателите им са членове на съвета. Едва през 1913 година сдружението позволява дами.
Между 1880 и 1914 година към 60 дами са написали разработките си за изявления на Кралското общество. А някои от тях работят като учени без заплата или звание.
Вижте тази обява в Instagram.
March is #WomensHistoryMonth and today we are celebrating the life and work of fossil mammal expert, Dorothea Bate (1878-1951). Dorothea was one of the first women to be employed as a scientist by the Natural History Museum. Her career was filled with numerous discoveries of extinct animals, including miniature elephants and mammoths, and a bizarre goat-like antelope named Myotragus. During excavations, when rock was too hard to dig through she resorted to using gunpowder and dynamite - these were accepted practices of the time. Using fossil remains in the caves of Mount Carmel, Israel, Dorothea charted the changes in climate that occurred during ancient human occupation. This became one of the pioneering steps in the field of archaeozoology. Dorothea died in 1951, but her ideas, writing and collections have lived on, inspiring new generations of scientists. Image 1: An illustration of Dorothea Bate. Image 2: A fossil tooth of the extinct Palaeoloxodon cypriotes elephant, excavated by Dorothea Bate in Cyprus. Image 3: The geology department at the Natural History Museum in 1938. Dorothea is seated in the front row on the far right. Image 4: The blue plaque dedicated to Dorothea on Napier House in Carmarthen, Wales. #WomenInSTEM #DorotheaBate #Bate #Palaeontology #Palaeontologist #Fossils #Mammals #Archaeozoology #Zooarchaeology #NaturalHistory #NaturalHistoryMuseum #NaturalHistoryMuseumLondon #Museum #TringMuseum #InspirationalWomen #WHM #History #Research #London #Science #Nature #ScienceCareers
Публикация, споделена от Natural History Museum (@natural_history_museum) на Мар 1, 2018 в 4:19 PST
Въпреки, че дамите към този момент работят в сферата, те към момента не могат да се конкурират с мъжете.
Доротея Бейт е бележит палеонтолог. Тя работи в Природонаучния музей от 1898 година, без възнаграждение и без купа.
Едва през 1948 година, на 60-годишна възраст, Бейт получава названието “учен палеонтолог”.
Но за какво им е било толкоз мъчно на дамите учени?
В края на 19 век научните среди изнасят изказване, че има вродени интелектуални разлики сред половете.
А мисълта жена да бъде по-добра в науката от мъжа се смята за оскърбление.
Instagram
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Източник: дами учени
Ето какви са стилните трендове за тази зима
Защо дамите учени отсъстват от историята?
Да си спомним: Най-емблематичните фотоси на десетилетието
Полезните свойства на един от най-хубавите еликсири за кожата
5 мита за имунизациите против грип
Честит празник на всички студенти! Ето по какъв начин честват и по света
Най-емблематичните трендове от десетилетието
Големият победител в „ Маскираният артист “ е Гарванът
ожете ли да посочите жена академик от историята? Вероятно всеки един от вас ще каже - Мари Кюри. Жената, която два пъти е носителка на Нобелова премия. Друг образец е математикът Ада Лъвлейс една от дребното дами в науката, които получават трайно известно самопризнание.
Една от аргументите дамите да отсъстват от историята е неналичието на данни за дами учени.
Дори през днешния ден броят на дамите учени остава доста под този на мъжете, изключително в избрани дисциплини. Проучвания демонстрират, че единствено 22 на 100 от физиците през 2018 година са дами.
Друга причина е, че дамите не дават отговор на имиджа на учените.
Широко публикувана е концепцията за самотния мъж, който е талантлив откривател. Но поглеждайки в историята можем по едно и също време да оспори това и да предложи някакво пояснение, за какво науката към момента изпитва пристрастия към мъжете.
Вижте тази обява в Instagram.
https://caffebook.it/2019/11/11/caroline-herschel-un-astronoma/ #carolineherschel #astronoma #astronoma: un’astronoma poco conosciuta #comete #donnescienza #donnescienza #cultura #caffebook #caffèbook #@caffebook.it #donnecultura #donnedicultura #pausacaffe #pausacaffè #pausapranzocosì
Публикация, споделена от Rachele Agostino (@caffebook.it) на Ное 12, 2019 в 9:33 PST
Астрономът от 19-ти век, Каролин Хершел, попада в сянката на брат си Уилям.
Физикът Лиза Мейтнер не получи Нобелова премия за откриването на нуклеарен разделяне през 1944 година, която вместо това отиде при младия ѝ помощник Ото Хан.
Дори Мари Кюри получава нападки в пресата, за това, че се е възползвала от работата на брачна половинка си Пиер.
Историкът Маргарет Роситер назовава преписването на женски научни писания на мъже “Ефектът на Матилда”.
Преди 20 век единственият метод, по който дамите могат да вземат участие в науката, е да си сътрудничат с членове на фамилията или приятелите си от мъжки пол.
Това слага дамата на позиция “помощник” на мъжа.
Трайната настройка за „ вярната “ роля на дамата, задава въпроса за истинността към научните достижения и принос на мъжете в науката.
Консервативното разбиране за функционалностите на дамите ги принуждава да работят като преводачи и илюстратори на научни материали, само че не и като откриватели.
Радиоактивната Ирен – да обичаш науката повече от живота
Науката е специалност едвам от края на 19 век.
След като се легализира специалността дамите остават вкъщи, където науката им е невидима за света.
Например, малко на брой знаят за работата на Хендерина Скот, която през 1903 година е една от първите, която употребява кинематографията, с цел да запише растежа на растенията.
Изключването на дамите от специалността е една от аргументите да станат по-активни и да се развиват в научните дисциплини като физика и астрономия.
Разбирането на мъжете разделя науката на мъжка и женска, като ботаниката и биологията се считат за женски сфери.
Едва средата на 20 век дамите получават самопризнание.
Първите дами стипендианти на Кралското общество са през 1945 година, а Френската академия на науките не признава дамите в специалността до 1979 година
Кралското географско сдружение разисква опцията за работа на дами в сдружението през 1892 и 1893 година Тогава се появяват ядосан изявления в The Times, а създателите им са членове на съвета. Едва през 1913 година сдружението позволява дами.
Между 1880 и 1914 година към 60 дами са написали разработките си за изявления на Кралското общество. А някои от тях работят като учени без заплата или звание.
Вижте тази обява в Instagram.
March is #WomensHistoryMonth and today we are celebrating the life and work of fossil mammal expert, Dorothea Bate (1878-1951). Dorothea was one of the first women to be employed as a scientist by the Natural History Museum. Her career was filled with numerous discoveries of extinct animals, including miniature elephants and mammoths, and a bizarre goat-like antelope named Myotragus. During excavations, when rock was too hard to dig through she resorted to using gunpowder and dynamite - these were accepted practices of the time. Using fossil remains in the caves of Mount Carmel, Israel, Dorothea charted the changes in climate that occurred during ancient human occupation. This became one of the pioneering steps in the field of archaeozoology. Dorothea died in 1951, but her ideas, writing and collections have lived on, inspiring new generations of scientists. Image 1: An illustration of Dorothea Bate. Image 2: A fossil tooth of the extinct Palaeoloxodon cypriotes elephant, excavated by Dorothea Bate in Cyprus. Image 3: The geology department at the Natural History Museum in 1938. Dorothea is seated in the front row on the far right. Image 4: The blue plaque dedicated to Dorothea on Napier House in Carmarthen, Wales. #WomenInSTEM #DorotheaBate #Bate #Palaeontology #Palaeontologist #Fossils #Mammals #Archaeozoology #Zooarchaeology #NaturalHistory #NaturalHistoryMuseum #NaturalHistoryMuseumLondon #Museum #TringMuseum #InspirationalWomen #WHM #History #Research #London #Science #Nature #ScienceCareers
Публикация, споделена от Natural History Museum (@natural_history_museum) на Мар 1, 2018 в 4:19 PST
Въпреки, че дамите към този момент работят в сферата, те към момента не могат да се конкурират с мъжете.
Доротея Бейт е бележит палеонтолог. Тя работи в Природонаучния музей от 1898 година, без възнаграждение и без купа.
Едва през 1948 година, на 60-годишна възраст, Бейт получава названието “учен палеонтолог”.
Но за какво им е било толкоз мъчно на дамите учени?
В края на 19 век научните среди изнасят изказване, че има вродени интелектуални разлики сред половете.
А мисълта жена да бъде по-добра в науката от мъжа се смята за оскърбление.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Източник: дами учени Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ