Закон забранявал полово общуване между бели и черни
Любопитно Закон забранявал полово другарство сред бели и черни „ Без багаж “ описват за тежките години на расизъм в ЮАР 
14 септември 2019, 10:35 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Закон забранявал полово другарство сред бели и черни
Кръстовден е! Какви са поверията и обичаите
След първата елиминационна борба - кой напуща „ Игри на волята “
Шпионин, детски публицист и откривател - Роалд Дал
Адел се развежда след три години брак
3 аргументи да хапнете нещо шоколадово през днешния ден + хрумвания по какъв начин да го приготвите
Ханс Кристиан Грам - мъжът, който оцвети бактериите
Амелия-Мира и Анита ще се борят за оставане в „ Игри на волята “
умата „ Апартейд “ произлиза от езика на холандските стихии и значи „ делене “. Тя става същността на политиката и правната система, въведена и поддържана от държавните управления на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година
Южноафриканският расизъм стартира да се прокрадва още през втората половина на 17-ти век, след покоряването на Капската колония от членове на Холандската източноиндийска компания. Тенденцията да се наемат единствено бели чиновници укрепва груповото схващане на белите. За признаци на цивилизация за белите са се смятали християнството и главното обучение. Като разследване на това един бял човек (християнин) се е възприемал като по-ценен от един „ кафер “ (езичник).
Още по времето на Британската империя на цветнокожи е неразрешено да се заселват в колониите, предопределени за бели. На чернокожите африканци е неразрешено и да се придвижват от една област в друга без позволение, което са длъжни постоянно да носят.
Апартейдът би трябвало да помогне на белите да запазят господството си посредством ограничението на чернокожите африканци в специфични области, станали известни като „ бантустани “. На териториите, непокътнати за белите, можели да останат единствено тези, чиито труд бил нужен за действието на промишлените предприятия и обслужването на белите.
През 1953 година се вкарва закон, с който за бели и чернокожи се обособяват обособени плажове, публичен превоз, лечебни заведения, учебни заведения и университети. Паспортният режим става извънредно непоколебим: чернокожите африканци би трябвало да носят със себе си персонално уверение, което доста попречва придвижването им към регионите на белите. Забранено им е освен да живеят, само че и да посещават градовете на белите без особено позволение.
Паспортът дефинира племенната принадлежност на всеки южноафриканец и оттова териториалния му резерват, без значение какъв брой далечни са връзките с него. Паспортът съдържа позволение за престой, месечни вписвания и щемпел от работното място, инструкции за данъчни заплащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани на затвор, парични санкции или на „ депортиране от бялата област “, тъй като едно или друго регистриране в паспорта не е било тъкмо или е било пропуснато.
За резервати на чернокожите са избрани към 100 региона, които представлявят 13% от територията на страната, само че са планувани за към 75% от популацията ѝ.
Земята на голям брой чернокожи, които не обитават бантустаните, бива отчуждена. Мултирасовите области биват откъснати едни от други, а жителите на бантустаните биват преселвани.
Целта на политиката на бантустаните е била последователното лишаване на поданство на съвсем 25 милиона чернокожо население. В първия стадий на развиване, посредством Закона за поданство в черните територии от 1971 година, всички чернокожи губят южноафриканското си поданство и стават жители на един от десетте бантустани. Във втория стадий на развиване е планувано бантустаните да добият самостоятелност и да съществуват като независими народи.
Със Закона за аморалните прояви Народното събрание постановява строгото делене на южноафриканците. Половото другарство сред бели и черни става наказуемо и се санкционира с години затвор.
Със закон се не разрешават смесените бракове сред бели и не-бели.
Докато здравното обслужване на белите южноафриканци е било едно от най-хубавите в света, това за не-белите е било пагубно. Средно на 91000 чернокожи се пада един единствен доктор.
Какво наследството оставя след тежките години на южноафрикански расизъм Апартейда?
Гледайте новия епизод на „ Без багаж “, тази неделя, 13ч. по DIEMA
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Александра Грамова Без багаж
14 септември 2019, 10:35 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Закон забранявал полово другарство сред бели и черни
Кръстовден е! Какви са поверията и обичаите
След първата елиминационна борба - кой напуща „ Игри на волята “
Шпионин, детски публицист и откривател - Роалд Дал
Адел се развежда след три години брак
3 аргументи да хапнете нещо шоколадово през днешния ден + хрумвания по какъв начин да го приготвите
Ханс Кристиан Грам - мъжът, който оцвети бактериите
Амелия-Мира и Анита ще се борят за оставане в „ Игри на волята “
умата „ Апартейд “ произлиза от езика на холандските стихии и значи „ делене “. Тя става същността на политиката и правната система, въведена и поддържана от държавните управления на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година
Южноафриканският расизъм стартира да се прокрадва още през втората половина на 17-ти век, след покоряването на Капската колония от членове на Холандската източноиндийска компания. Тенденцията да се наемат единствено бели чиновници укрепва груповото схващане на белите. За признаци на цивилизация за белите са се смятали християнството и главното обучение. Като разследване на това един бял човек (християнин) се е възприемал като по-ценен от един „ кафер “ (езичник).
Още по времето на Британската империя на цветнокожи е неразрешено да се заселват в колониите, предопределени за бели. На чернокожите африканци е неразрешено и да се придвижват от една област в друга без позволение, което са длъжни постоянно да носят.
Апартейдът би трябвало да помогне на белите да запазят господството си посредством ограничението на чернокожите африканци в специфични области, станали известни като „ бантустани “. На териториите, непокътнати за белите, можели да останат единствено тези, чиито труд бил нужен за действието на промишлените предприятия и обслужването на белите.
През 1953 година се вкарва закон, с който за бели и чернокожи се обособяват обособени плажове, публичен превоз, лечебни заведения, учебни заведения и университети. Паспортният режим става извънредно непоколебим: чернокожите африканци би трябвало да носят със себе си персонално уверение, което доста попречва придвижването им към регионите на белите. Забранено им е освен да живеят, само че и да посещават градовете на белите без особено позволение.
Паспортът дефинира племенната принадлежност на всеки южноафриканец и оттова териториалния му резерват, без значение какъв брой далечни са връзките с него. Паспортът съдържа позволение за престой, месечни вписвания и щемпел от работното място, инструкции за данъчни заплащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани на затвор, парични санкции или на „ депортиране от бялата област “, тъй като едно или друго регистриране в паспорта не е било тъкмо или е било пропуснато.
За резервати на чернокожите са избрани към 100 региона, които представлявят 13% от територията на страната, само че са планувани за към 75% от популацията ѝ.
Земята на голям брой чернокожи, които не обитават бантустаните, бива отчуждена. Мултирасовите области биват откъснати едни от други, а жителите на бантустаните биват преселвани.
Целта на политиката на бантустаните е била последователното лишаване на поданство на съвсем 25 милиона чернокожо население. В първия стадий на развиване, посредством Закона за поданство в черните територии от 1971 година, всички чернокожи губят южноафриканското си поданство и стават жители на един от десетте бантустани. Във втория стадий на развиване е планувано бантустаните да добият самостоятелност и да съществуват като независими народи.
Със Закона за аморалните прояви Народното събрание постановява строгото делене на южноафриканците. Половото другарство сред бели и черни става наказуемо и се санкционира с години затвор.
Със закон се не разрешават смесените бракове сред бели и не-бели.
Докато здравното обслужване на белите южноафриканци е било едно от най-хубавите в света, това за не-белите е било пагубно. Средно на 91000 чернокожи се пада един единствен доктор.
Какво наследството оставя след тежките години на южноафрикански расизъм Апартейда?
Гледайте новия епизод на „ Без багаж “, тази неделя, 13ч. по DIEMA
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Александра Грамова Без багаж Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ