Втори сериал като „Игра на тронове“ никога няма да има
Любопитно Втори сериал като „ Игра на тронове “ в никакъв случай няма да има „ Игра на тронове “ заема полагащото ѝ се голямо място в историята в типично спорен жанр, написа редакторът ни за кино Георги Петров 
21 май 2019, 06:14
оментът най-сетне настъпи. След съвсем едно цяло десетилетие трескаво гледане, гадаене и очакване на идващия епизод, идващ епизод повече няма да има. „ Игра на тронове “ свърши и за положително, и за зло. А спомените, с които ни оставя, са спорни, както може и да се чака от всеки международен попкултурен феномен с подобен мащаб.
Подобни събития оставят диря върху животите ни, трансформират се в мотиви за персонални размисли и равносметки. Затова е и мъчно, съвсем невероятно да се приказва за тях в справедлив критически жанр.
Преди три седмици написах текст точно в подобен жанр по отношение на третия епизод от осмия сезон на хитовия сериал. Той беше и си остава цялостен разгром на всякаква повествователна логичност и безусловна абдикация от упоритостта „ Игра на тронове “ да получи удовлетворяващ, героичен и законосъобразен свършек.
Как „ Игра на тронове “ изгуби борбата за идентичността си
Крушението на серийната продукция продължи и в идващите епизоди.
След като в петия епизод най-интригуващо развитите и пълнокръвни персонажи в целия сериал, Церсей и Джайм Ланистър, срещнаха безславната си крах, стана още по-болезнено ясно, че път обратно към логичен обоснования наративен жанр, с който „ Игра на тронове “ набра своята известност, изрично няма.
И въпреки всичко финалният епизод пробва да откри този път.
И доколкото е допустимо останките от другояче завладяващата история на сериала да бъдат свързани още веднъж в някакъв съответно изискан пъзел, го реализира.
На първо място, персоналната сюжетна арка на Денерис Таргариен доближава своя обоснован край. Финалните моменти на драконовата кралица са показани с подобаваща доза драматизъм, възторг и най-хубавата игра, която Емилия Кларк и Кит Харингтън, който извършва ролята на Джон Сноу, са посочили през сегашния сезон на сериала.
Джон на собствен ред доближава пика на своето развиване като човек, непрекъснато разкъсван сред любовта и дълга си, сред справедливостта и персоналната чест. Добрата, нюансирана игра на Харингтън избавя Джон от това да наподобява, като че ли бяга от отговорност, отказвайки за следващ път да заеме Железния престол, или като че ли не е израснал като персона, завръщайки се към службата си в Нощния пазач.
Като за последно: актьорите от " Игра на тронове " дружно
на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " title= " Звездите и основателите на сериала " Игра
на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " />
Но никой не свети в епизода повече от трикратния притежател на премията „ Еми “ Питър Динклидж
в ролята на Тирион Ланистър, последният останал жив член на Шекспировото семейство от „ Игра на тронове “. Сценарият му дава редица страхотни моменти и благоприятни условия да изпъкне както със идеален жестомимичен надзор, по този начин и с ударни реплики.
Единственият персонаж и респективно артист, който се приближава до равнището му, е Брандън Старк, изигран от 20-годишния Айзък Хемпстед-Райт с целия престиж и лъчение, които биха се очаквали от три пъти по-възрастен артист. След като от два сезона насам заковава всяка своя имитация с темп и майсторство, подобаващи на първокачествен рапър в края на свое осъществяване, във финала на „ Игра на тронове “ Хемпстед-Райт свети за следващ път и персонажът му е овъзмезден.
Сцените от последния сезон на собствен ред са режисирани на предстоящо високо равнище,
от военния церемониал на Денерис Таргариен първоначално, явно инсцениран като нацистка проява от остарял агитационен филм, до множеството персонални диалози през останалата част от действието. А композиторът Рамин Джавади, единствената непрекъсната големина през всичките осем сезона на сериала, остава във върхова форма през целия епизод, в това число по време на финалните надписи.
Жалко е, че трагичният резултат на всяка една сцена е притъпен след антилогичните изстъпления на сценаристите Бениоф и Уайз през осми сезон дотук. Ако продължа текста в справедлив критически жанр, тук следва да се излеят стотици недоволства по отношение на ориста на поддържащи персонажи като лорд Варис и Нощния крал и дейностите на основни герои като Джон Сноу и Тирион Ланистър.
Кой беше най-шокиращият миг от " Игра на тронове " за вас?
Екзекуцията на Нед Старк
Червената женитба
Смъртта и възкресяването на Джон Сноу
Взривяването на Септата на Бейлор
Смъртта на Нощния крал от ръката на Аря Старк
Някой различен (Напишете ни кой в коментар!)
Резултати
Но в случай че това е последната публикация, която пиша за „ Игра на тронове “ на този стадий от живота си, бих желал тя да е отражение на цялостните страсти, с които сериалът ме оставя, а не на гнева ми по отношение на искрено идиотските решения на господата Бениоф и Уайз по отношение на действието в осми сезон.
Истината е, че за положително или за зло, втори сериал като „ Игра на тронове “ в никакъв случай няма да има.
Продукцията на НВО сложи летва, по която ще се равняват всички преди и след нея. Някои сигурно към този момент са я надскочили, що се отнася до художествени качества – само че не са оставили сходна диря в световното попкултурно завещание. Други ще се вдъхновят от нея и ще пробват да я надскочат отсега нататък.
Универсалните истини, застъпени и изразени през сезоните на сериала, са прекалено много, с цел да приключа с една от тях в жанр „ Бран Старк “ и да ви оставя със личните ви мисли върху огромния край.
Сигурно е единствено, че от през днешния ден нататък „ Игра на тронове “ заема полагащото ѝ голямо място в историята – и без значение от възприятията ни към спорния финален сезон, това е неоспорим мотив да се усмихнем или даже да пуснем по една сълза от трогване или горест.
Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Георги Петров Игра на тронове
21 май 2019, 06:14 оментът най-сетне настъпи. След съвсем едно цяло десетилетие трескаво гледане, гадаене и очакване на идващия епизод, идващ епизод повече няма да има. „ Игра на тронове “ свърши и за положително, и за зло. А спомените, с които ни оставя, са спорни, както може и да се чака от всеки международен попкултурен феномен с подобен мащаб.
Подобни събития оставят диря върху животите ни, трансформират се в мотиви за персонални размисли и равносметки. Затова е и мъчно, съвсем невероятно да се приказва за тях в справедлив критически жанр.
Преди три седмици написах текст точно в подобен жанр по отношение на третия епизод от осмия сезон на хитовия сериал. Той беше и си остава цялостен разгром на всякаква повествователна логичност и безусловна абдикация от упоритостта „ Игра на тронове “ да получи удовлетворяващ, героичен и законосъобразен свършек.
Как „ Игра на тронове “ изгуби борбата за идентичността си
Крушението на серийната продукция продължи и в идващите епизоди.
След като в петия епизод най-интригуващо развитите и пълнокръвни персонажи в целия сериал, Церсей и Джайм Ланистър, срещнаха безславната си крах, стана още по-болезнено ясно, че път обратно към логичен обоснования наративен жанр, с който „ Игра на тронове “ набра своята известност, изрично няма.
И въпреки всичко финалният епизод пробва да откри този път.
И доколкото е допустимо останките от другояче завладяващата история на сериала да бъдат свързани още веднъж в някакъв съответно изискан пъзел, го реализира.
На първо място, персоналната сюжетна арка на Денерис Таргариен доближава своя обоснован край. Финалните моменти на драконовата кралица са показани с подобаваща доза драматизъм, възторг и най-хубавата игра, която Емилия Кларк и Кит Харингтън, който извършва ролята на Джон Сноу, са посочили през сегашния сезон на сериала.
Джон на собствен ред доближава пика на своето развиване като човек, непрекъснато разкъсван сред любовта и дълга си, сред справедливостта и персоналната чест. Добрата, нюансирана игра на Харингтън избавя Джон от това да наподобява, като че ли бяга от отговорност, отказвайки за следващ път да заеме Железния престол, или като че ли не е израснал като персона, завръщайки се към службата си в Нощния пазач.
Като за последно: актьорите от " Игра на тронове " дружно
на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " title= " Звездите и основателите на сериала " Игра на тронове " минаха за финален път по аления килим дружно за премиерата на осмия сезон в Ню Йорк. " />
Но никой не свети в епизода повече от трикратния притежател на премията „ Еми “ Питър Динклидж
в ролята на Тирион Ланистър, последният останал жив член на Шекспировото семейство от „ Игра на тронове “. Сценарият му дава редица страхотни моменти и благоприятни условия да изпъкне както със идеален жестомимичен надзор, по този начин и с ударни реплики.
Единственият персонаж и респективно артист, който се приближава до равнището му, е Брандън Старк, изигран от 20-годишния Айзък Хемпстед-Райт с целия престиж и лъчение, които биха се очаквали от три пъти по-възрастен артист. След като от два сезона насам заковава всяка своя имитация с темп и майсторство, подобаващи на първокачествен рапър в края на свое осъществяване, във финала на „ Игра на тронове “ Хемпстед-Райт свети за следващ път и персонажът му е овъзмезден.
Сцените от последния сезон на собствен ред са режисирани на предстоящо високо равнище,
от военния церемониал на Денерис Таргариен първоначално, явно инсцениран като нацистка проява от остарял агитационен филм, до множеството персонални диалози през останалата част от действието. А композиторът Рамин Джавади, единствената непрекъсната големина през всичките осем сезона на сериала, остава във върхова форма през целия епизод, в това число по време на финалните надписи.
Жалко е, че трагичният резултат на всяка една сцена е притъпен след антилогичните изстъпления на сценаристите Бениоф и Уайз през осми сезон дотук. Ако продължа текста в справедлив критически жанр, тук следва да се излеят стотици недоволства по отношение на ориста на поддържащи персонажи като лорд Варис и Нощния крал и дейностите на основни герои като Джон Сноу и Тирион Ланистър.
Кой беше най-шокиращият миг от " Игра на тронове " за вас?
Екзекуцията на Нед Старк
Червената женитба
Смъртта и възкресяването на Джон Сноу
Взривяването на Септата на Бейлор
Смъртта на Нощния крал от ръката на Аря Старк
Някой различен (Напишете ни кой в коментар!)
Резултати
Но в случай че това е последната публикация, която пиша за „ Игра на тронове “ на този стадий от живота си, бих желал тя да е отражение на цялостните страсти, с които сериалът ме оставя, а не на гнева ми по отношение на искрено идиотските решения на господата Бениоф и Уайз по отношение на действието в осми сезон.
Истината е, че за положително или за зло, втори сериал като „ Игра на тронове “ в никакъв случай няма да има.
Продукцията на НВО сложи летва, по която ще се равняват всички преди и след нея. Някои сигурно към този момент са я надскочили, що се отнася до художествени качества – само че не са оставили сходна диря в световното попкултурно завещание. Други ще се вдъхновят от нея и ще пробват да я надскочат отсега нататък.
Универсалните истини, застъпени и изразени през сезоните на сериала, са прекалено много, с цел да приключа с една от тях в жанр „ Бран Старк “ и да ви оставя със личните ви мисли върху огромния край.
Сигурно е единствено, че от през днешния ден нататък „ Игра на тронове “ заема полагащото ѝ голямо място в историята – и без значение от възприятията ни към спорния финален сезон, това е неоспорим мотив да се усмихнем или даже да пуснем по една сълза от трогване или горест.
Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Георги Петров Игра на тронове Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ