Надпреварата за Южния полюс, хижата на капитан Скот
Любопитно Надпреварата за Южния полюс, хижата на капитан Скот И до през днешния ден, след повече от 100 години, това място пази загатна за жителите си 
22 май 2019, 10:17
ози базов лагер е издигнат от английския откривател и пионер Робърт Фалкън Скот през 1911 година, по време на експедиция до Южния полюс.
Построена е, с цел да подслони всичките 25 души, 19 понита и 34 кучета и да ги резервира живи в продължение на две години. Повече от 100 години по-късно тази сграда е изцяло непокътната...като капсула на времето.
"О,боже мой, усеща се миризмата. Това е тюленска мехлем и е била тук от 1911 година Можеш да си представиш хората в леглата, по какъв начин са седнали на масата и се хранят. Посудата е тук. Захар, какао. О, боже мой ", споделят гости в лагера през днешния ден.
Надпреварата за Южния полюс
През 1909 година в Англия се завръща Ърнест Шакълтън, някогашен сателит на Скот, който същата година прави несполучлив опит за постигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за опциите за достигането му откъм море Рос още повече разпалват национални надпревари в шампионата за достигането му. Появяват се десетки планове, действителни и фантастични експедиции към полюса приготвят в Япония, Съединени американски щати и Германия. Англия не желае да отстъпи шампионата в проучването на южния континент изобщо и изключително достигането на Южния полюс и Скот стартира усилена подготовка за реализиране на това мероприятие.
На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова " той се насочва към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, близо до предходната стоянка на "Дискавъри " и стартира преместване на товарите на сушата. В своя поход към полюса с изключение на кучета Скот за първи път употребява дребни манджурски кончета, купени от Далечния Изток, и моторни шейни – също изобретение в Антарктика. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има съперник в лицето на норвежеца Руал Амундсен. От този ден нататък стартира нещастието на Скот и неговите приятели.
На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот потегля към полюса, като последователно спомагателните партии, съпровождащи главната група, се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и компликации, частично от неточности на ръководителя, частично от стеченията на събитията.
Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манджурските кончета, които Скот избира пред кучетата, са убити на 9 декември – свършва фуража за тях и не устоят лютия мраз и натоварването. На 11 декември обратно са върнати и последните два кучешки впряга и се постанова всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември в базата се връщат четирима индивида, а на 4 януари 1912 – още трима.
Оттам на юг в последните 250 км не престават петима: Робърт Скот, Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс. След изтощително пътешестване, те доближават задачата на 17 януари 1912, само че откриват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно отчаяние! Всичките страдания и тежести – поради какво? Аз с смут мисля за противоположния път...
Връщането фактически се трансформира в злополука.
Разочаровани, гладни и страдащи от скорбут потеглят назад. Когато групата се връща, попада на вихрушка, която продължава девет дни. На 29 март 1912 година Скот написа в дневника си: Краят не може да е надалеч. Може би е тъпо, само че не мисля, че мога да пиша повече.
Месеци по-късно Скот и неговата група са открити измръзнали от мраз, на 160 километра от базовия лагер.
Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Венелина Стоянова Антарктида
22 май 2019, 10:17 ози базов лагер е издигнат от английския откривател и пионер Робърт Фалкън Скот през 1911 година, по време на експедиция до Южния полюс.
Построена е, с цел да подслони всичките 25 души, 19 понита и 34 кучета и да ги резервира живи в продължение на две години. Повече от 100 години по-късно тази сграда е изцяло непокътната...като капсула на времето.
"О,боже мой, усеща се миризмата. Това е тюленска мехлем и е била тук от 1911 година Можеш да си представиш хората в леглата, по какъв начин са седнали на масата и се хранят. Посудата е тук. Захар, какао. О, боже мой ", споделят гости в лагера през днешния ден.
Надпреварата за Южния полюс
През 1909 година в Англия се завръща Ърнест Шакълтън, някогашен сателит на Скот, който същата година прави несполучлив опит за постигане на Южния полюс. Неговите разкази за пътя към полюса и за опциите за достигането му откъм море Рос още повече разпалват национални надпревари в шампионата за достигането му. Появяват се десетки планове, действителни и фантастични експедиции към полюса приготвят в Япония, Съединени американски щати и Германия. Англия не желае да отстъпи шампионата в проучването на южния континент изобщо и изключително достигането на Южния полюс и Скот стартира усилена подготовка за реализиране на това мероприятие.
На 1 юни 1910 на кораба "Тера Нова " той се насочва към Антарктида и на 3 януари 1911 влиза в залива Макмърдо, където хвърля котва, близо до предходната стоянка на "Дискавъри " и стартира преместване на товарите на сушата. В своя поход към полюса с изключение на кучета Скот за първи път употребява дребни манджурски кончета, купени от Далечния Изток, и моторни шейни – също изобретение в Антарктика. Няколко дни след установяването на базовия лагер Скот научава, че има съперник в лицето на норвежеца Руал Амундсен. От този ден нататък стартира нещастието на Скот и неговите приятели.
На 2 ноември 1911 (един месец след Амундсен) екипът на Скот потегля към полюса, като последователно спомагателните партии, съпровождащи главната група, се прибират в базата. Още с тръгването си експедицията е споходена от неудачи и компликации, частично от неточности на ръководителя, частично от стеченията на събитията.
Най-напред от строя излизат моторните шейни, а манджурските кончета, които Скот избира пред кучетата, са убити на 9 декември – свършва фуража за тях и не устоят лютия мраз и натоварването. На 11 декември обратно са върнати и последните два кучешки впряга и се постанова всички да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си. На 21 декември в базата се връщат четирима индивида, а на 4 януари 1912 – още трима.
Оттам на юг в последните 250 км не престават петима: Робърт Скот, Едуард Уилсън, Хенри Боуърс, Лоурънс Оутс и Едгар Ивънс. След изтощително пътешестване, те доближават задачата на 17 януари 1912, само че откриват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно отчаяние! Всичките страдания и тежести – поради какво? Аз с смут мисля за противоположния път...
Връщането фактически се трансформира в злополука.
Разочаровани, гладни и страдащи от скорбут потеглят назад. Когато групата се връща, попада на вихрушка, която продължава девет дни. На 29 март 1912 година Скот написа в дневника си: Краят не може да е надалеч. Може би е тъпо, само че не мисля, че мога да пиша повече.
Месеци по-късно Скот и неговата група са открити измръзнали от мраз, на 160 километра от базовия лагер.
Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Венелина Стоянова Антарктида Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ