Лице на надеждата или черно пиле: Поля, която прави детство
Любопитно Лице на вярата или черно пиле: Поля, която прави детство За приемната грижа като метод за избавление 
12 август 2019, 06:39 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Лице на вярата или черно пиле: Поля, която прави детство
Легендарният Ал Пачино и 10 негови функции, които в никакъв случай няма да забравим
Фотограф добави " специфична усмивка " на бебета и ето резултата
Любимата диета на звездите може да се окаже рискова за здравето
7 доходоносни специалности подобаващи за срамежливи хора
Днес чества царят на животните
Днес Уитни Хюстън щеше да навърши 56 година
За първи път: Рики Мартин сподели щерка си (СНИМКА)
“Човек би трябвало да има избор с цел да постъпи вярно. Да има и да дава вяра. А моята вяра е, че децата които отглеждам, биха могли да създадат този свят по-добър.”
Да изоставиш детето си евентуално е едно от най-тежките решения, които човек може да вземе в живота си. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне до ноември 2018 година в България са изоставени 453 деца. За тях обаче не всичко е изгубено.
Днес Vesti.bg и Вдъхновените ви срещат с едно от лицата на вярата – Поля Иванова, която е избрала приемното родителство като своя задача. Защото за нея да дадеш втори късмет значи да направиш света едно по-добро място.
„ Работя като асистент на общопрактикуващ доктор “, стартира описа си Поля и добавя, че се усеща огромна късметлийка. Заедно с лекар Григорова, която е педиатър, при всяка детска консултация се срещат с най-малко 10 бебета и хора, които идват освен за обзор, само че из а да споделят грижите и насладите си.
„ Понякога се случва пред кабинета да се сътвори опашка и тогава влизам в ролята на аниматор на хлапетата – имам си и балони, рисуваме си ръкавици “, споделя още Поля и споделя, че това е единствено част от това, с което се занимава. Следващата година й следва да стане квалифициран обществен служащ.
Поля избира да няма специалност, а предопределение. За хората като нея има една промяна – денонощна, няма отмора, а удовлетворението идва с повече работа и провокации.
Поля изоставя сигурната си работа и става приемен родител. Тя демонстрира, че никой не избира къде и при кого да се роди, само че има правото да избере какъв човек да бъде.
„ Всеки приемен родител има свои подбуди и претекстове да стане подобен. Аз взех своето решение с помощта на моя наследник Веселин. Когато станахме семейство с него той беше почти на 4 години Две години по-късно в някой от нашите диалози стана въпрос за детския дом в който е живял и по какъв начин се е чувствал там и за децата с които е бил.
„ Мамо, а тях дали са ги намерили техните майки и дали има кой да ги гушка до момента в който заспят? Да ги вземем при нас, тук е по-хубаво !”
Един почтен въпрос води Поля към призванието й.
„ Работех като действен счетоводител във огромна компания за произвеждане на пожароизвестителна техника, с добра за града ни заплата, нормиран работен ден, с отпуски и когато се случи да се разболееш, се лекуваш умерено без боязън за следващо уволняване. Напуснах работа и станах приемен родител. Не мога да осиновя всички деца, само че мога да оказа помощ на някои. Човек би трябвало да има избор с цел да постъпи вярно. Да има и да дава вяра. А моята вяра е, че децата които отглеждам, биха могли да създадат този свят по добър. “
В Поля в никакъв случай не е имало боязън или подозрение, че ще се оправи като родител и житейската й философия е, че в случай че не можеш да се оправиш с нещо – значи би трябвало да се захванеш с него. „ Притесненията се преодоляват с работа и с учене. Като инженер знам, че в случай че нещо не работи, или е развалено, или има неточност в софтуера. И почва да се търси грешката, с цел да се оправи. В приемната грижа няма неверно или развалено. Тук има подобаващ или несъответствуващ метод “, споделя Поля. Тя предизвиква хората да не се опасяват да желаят помощ. „ Опитваш по този начин, опитваш другояче, до момента в който намериш работещия метод. Всяко дете е друга характерност. Не бива да спираш, не трябва да се отказваш. Но и н е бива да се страхуваш или да си високомерен, с цел да поискаш помощ и поддръжка. В някои случаи първата стъпка към триумфа е да си признаеш, че не може да се оправиш самичък. Има кой да те поддържа – обществени служащи, други приемни родители, Неправителствени организации, учители, лекари и доста други хора. Но и самият ти не трябва да спираш да се самообразоваш.
Радостите в дома на Поля са част от всекидневието. „ В едно семейство с деца и куче, постоянно се случват най-различни неща. Я кюфте е откраднато, „ Ама ние в никакъв случай не сме пипали сладкото от малини”, настояват две омазани с него лица от чаршафите си.
Поля не крие, че е срещала и недоумение във връзка с избора, който е направила. „ Повечето мои съседи ме укоряват, че не си виждам спокойствието, а нарушавам и тяхното с тези деца “, споделя тя, само че отстоява позицията си: „ Това е моят избор, и той е верният за мен и за детето ми. Опитвам се да поправя нечие детство. Да извадя някой от Синдрома на заучената беззащитност – когато всички ти споделят, че не ставаш за нищо, в последна сметка и ти започваш да вярваш в това. “
На въпроса какво би споделила на други, хора, които се двоумят дали да станат приемни родители, Поля е безапелационна: „ Помислете добре, за какво желаете да го извършите! “
Според Поля неналичието на осведоменост и предпочитание на обществото да се заеме с приемна грижа ражда неразбирането и неправилните показа за нея. „ Всички приказват единствено за пари. Всеки непряк наблюдаващ пита какъв брой ти заплащат. Никой не пита какво тъкмо работим като приемни родители, по какъв начин го вършим и какво коства това на нас самите и на фамилиите ни , в частност на децата ни! И че това, което получаваме, като го разделим на часовете труд е смешна цифра, че не сме предпазени при здравословен проблем или пък нямаме опцията отпуск. Липсата на осведоменост, злобата, завистта, егоизма е всеобщ проблем срещащ се измежду обществото . “ Поля добавя, че хората постоянно питат какво вършат приемните родители, само че за нея това е двупосочна улица и в случай че желаеме смяна в фамилната политика – всички ние като гражданско общество би трябвало да я пожелаваме.
За нея приемната грижа е и тип предварителна защита, която може да помогне за по-доброто бъдеще на средата, в която живеем.
„ Ние сме хората, които действително поемат грижите и отговорността за децата, с която тях ги е боязън да се нагърбят и одобряват като действителност. И никой не се замисля, какво би станало в случай че тези деца не порастват и не се възпитават в фамилна среда. Какво би се случило с тях като пораснат, къде ще отидат, какво ще вършат – на автомагистралата, в уличните банди и така нататък И какъв доста по-голям запас ще отделя тогава страната за тях: опазване на здравето – не, че те ще се лекуват – други ще се лекуват от тях, а това води до стопански загуби; правоохранителни и правораздавателни органи, стратегии за превъзпитание и „ но по какъв начин стигнахме до тук и по какъв начин да се оправим с този проблем?”
Поля споделя, че приемната грижа учи на доста за самия себе си. „ Ще преразказвам от Дончо Цончев. Научих че съм като „ черното пиле”, едно пиле като всички останали други пилета за света, само че някой като го види ще познае, че това тъкмо е неговото пиле. “
12 август 2019, 06:39 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Лице на вярата или черно пиле: Поля, която прави детство
Легендарният Ал Пачино и 10 негови функции, които в никакъв случай няма да забравим
Фотограф добави " специфична усмивка " на бебета и ето резултата
Любимата диета на звездите може да се окаже рискова за здравето
7 доходоносни специалности подобаващи за срамежливи хора
Днес чества царят на животните
Днес Уитни Хюстън щеше да навърши 56 година
За първи път: Рики Мартин сподели щерка си (СНИМКА)
“Човек би трябвало да има избор с цел да постъпи вярно. Да има и да дава вяра. А моята вяра е, че децата които отглеждам, биха могли да създадат този свят по-добър.”
Да изоставиш детето си евентуално е едно от най-тежките решения, които човек може да вземе в живота си. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне до ноември 2018 година в България са изоставени 453 деца. За тях обаче не всичко е изгубено.
Днес Vesti.bg и Вдъхновените ви срещат с едно от лицата на вярата – Поля Иванова, която е избрала приемното родителство като своя задача. Защото за нея да дадеш втори късмет значи да направиш света едно по-добро място.
„ Работя като асистент на общопрактикуващ доктор “, стартира описа си Поля и добавя, че се усеща огромна късметлийка. Заедно с лекар Григорова, която е педиатър, при всяка детска консултация се срещат с най-малко 10 бебета и хора, които идват освен за обзор, само че из а да споделят грижите и насладите си.
„ Понякога се случва пред кабинета да се сътвори опашка и тогава влизам в ролята на аниматор на хлапетата – имам си и балони, рисуваме си ръкавици “, споделя още Поля и споделя, че това е единствено част от това, с което се занимава. Следващата година й следва да стане квалифициран обществен служащ.
Поля избира да няма специалност, а предопределение. За хората като нея има една промяна – денонощна, няма отмора, а удовлетворението идва с повече работа и провокации.
Поля изоставя сигурната си работа и става приемен родител. Тя демонстрира, че никой не избира къде и при кого да се роди, само че има правото да избере какъв човек да бъде.
„ Всеки приемен родител има свои подбуди и претекстове да стане подобен. Аз взех своето решение с помощта на моя наследник Веселин. Когато станахме семейство с него той беше почти на 4 години Две години по-късно в някой от нашите диалози стана въпрос за детския дом в който е живял и по какъв начин се е чувствал там и за децата с които е бил.
„ Мамо, а тях дали са ги намерили техните майки и дали има кой да ги гушка до момента в който заспят? Да ги вземем при нас, тук е по-хубаво !”
Един почтен въпрос води Поля към призванието й.
„ Работех като действен счетоводител във огромна компания за произвеждане на пожароизвестителна техника, с добра за града ни заплата, нормиран работен ден, с отпуски и когато се случи да се разболееш, се лекуваш умерено без боязън за следващо уволняване. Напуснах работа и станах приемен родител. Не мога да осиновя всички деца, само че мога да оказа помощ на някои. Човек би трябвало да има избор с цел да постъпи вярно. Да има и да дава вяра. А моята вяра е, че децата които отглеждам, биха могли да създадат този свят по добър. “
В Поля в никакъв случай не е имало боязън или подозрение, че ще се оправи като родител и житейската й философия е, че в случай че не можеш да се оправиш с нещо – значи би трябвало да се захванеш с него. „ Притесненията се преодоляват с работа и с учене. Като инженер знам, че в случай че нещо не работи, или е развалено, или има неточност в софтуера. И почва да се търси грешката, с цел да се оправи. В приемната грижа няма неверно или развалено. Тук има подобаващ или несъответствуващ метод “, споделя Поля. Тя предизвиква хората да не се опасяват да желаят помощ. „ Опитваш по този начин, опитваш другояче, до момента в който намериш работещия метод. Всяко дете е друга характерност. Не бива да спираш, не трябва да се отказваш. Но и н е бива да се страхуваш или да си високомерен, с цел да поискаш помощ и поддръжка. В някои случаи първата стъпка към триумфа е да си признаеш, че не може да се оправиш самичък. Има кой да те поддържа – обществени служащи, други приемни родители, Неправителствени организации, учители, лекари и доста други хора. Но и самият ти не трябва да спираш да се самообразоваш.
Радостите в дома на Поля са част от всекидневието. „ В едно семейство с деца и куче, постоянно се случват най-различни неща. Я кюфте е откраднато, „ Ама ние в никакъв случай не сме пипали сладкото от малини”, настояват две омазани с него лица от чаршафите си.
Поля не крие, че е срещала и недоумение във връзка с избора, който е направила. „ Повечето мои съседи ме укоряват, че не си виждам спокойствието, а нарушавам и тяхното с тези деца “, споделя тя, само че отстоява позицията си: „ Това е моят избор, и той е верният за мен и за детето ми. Опитвам се да поправя нечие детство. Да извадя някой от Синдрома на заучената беззащитност – когато всички ти споделят, че не ставаш за нищо, в последна сметка и ти започваш да вярваш в това. “
На въпроса какво би споделила на други, хора, които се двоумят дали да станат приемни родители, Поля е безапелационна: „ Помислете добре, за какво желаете да го извършите! “
Според Поля неналичието на осведоменост и предпочитание на обществото да се заеме с приемна грижа ражда неразбирането и неправилните показа за нея. „ Всички приказват единствено за пари. Всеки непряк наблюдаващ пита какъв брой ти заплащат. Никой не пита какво тъкмо работим като приемни родители, по какъв начин го вършим и какво коства това на нас самите и на фамилиите ни , в частност на децата ни! И че това, което получаваме, като го разделим на часовете труд е смешна цифра, че не сме предпазени при здравословен проблем или пък нямаме опцията отпуск. Липсата на осведоменост, злобата, завистта, егоизма е всеобщ проблем срещащ се измежду обществото . “ Поля добавя, че хората постоянно питат какво вършат приемните родители, само че за нея това е двупосочна улица и в случай че желаеме смяна в фамилната политика – всички ние като гражданско общество би трябвало да я пожелаваме.
За нея приемната грижа е и тип предварителна защита, която може да помогне за по-доброто бъдеще на средата, в която живеем.
„ Ние сме хората, които действително поемат грижите и отговорността за децата, с която тях ги е боязън да се нагърбят и одобряват като действителност. И никой не се замисля, какво би станало в случай че тези деца не порастват и не се възпитават в фамилна среда. Какво би се случило с тях като пораснат, къде ще отидат, какво ще вършат – на автомагистралата, в уличните банди и така нататък И какъв доста по-голям запас ще отделя тогава страната за тях: опазване на здравето – не, че те ще се лекуват – други ще се лекуват от тях, а това води до стопански загуби; правоохранителни и правораздавателни органи, стратегии за превъзпитание и „ но по какъв начин стигнахме до тук и по какъв начин да се оправим с този проблем?”
Поля споделя, че приемната грижа учи на доста за самия себе си. „ Ще преразказвам от Дончо Цончев. Научих че съм като „ черното пиле”, едно пиле като всички останали други пилета за света, само че някой като го види ще познае, че това тъкмо е неговото пиле. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ