Кой наистина е написал Корана
Любопитно Кой в действителност е написал Корана Мюсюлманите имат вяра, че Коранът е бил оголен устно от Бог на последния оракул Мохамед, посредством архангел Гавраил 
19 април 2019, 15:48
оранът, свещената книга на исляма. Религия, която все по-често влиза в остро несъгласие с модерния свят. Тази седмица един ислямски свещеник от Катар провокира световно отвращение със препоръки по какъв начин тъкмо мъжът би трябвало да бие жена си. В Корана в действителност има текст, който дава съображение за това. Но липсват каквито и да е разяснения за точната процедура на багра. Наистина ли обаче написаното са думи на пророка Мохамед?
Мюсюлмански свещеник демонстрира по какъв начин да се бият съпруги
Мюсюлманите имат вяра, че Коранът е бил оголен устно от Бог на последния оракул Мохамед, посредством архангел Гавраил. Това е станало в продължение на 23 години. От 22 декември 609 година, когато Мохамед бил на 40 година, до гибелта на пророка през 632 година
За мюсюлманите всяка дума в Корана е свещена и не предстои на смяна, а единствено на пояснение. Мнозина от тях считат, че персонално Мохамед е написал книгата или даже че тя е съществувала постоянно и пророкът единствено я е донесъл на хората.
Историческата истина обаче е по-различна. Мохамед не е можел нито да написа, нито да чете. Всъщност няма никакви доказателства той да е считал да сформира книга със своите откровения.
Думите и дейностите му били запаметени от хората край него. Всеки път, когато пророкът получавал божествено признание, той го казвал буквално на своите почитатели, е те го помнели. Тези, които можели да пишат пък записвали казаното на каквото имали на разположение – от глинени плочи, до пергамент от камилска или козя кожа.
Важен факт е, че античният арабски е имал голям брой разнообразни диалекти. Също по този начин думите променяли смисъла си според по какъв начин се четат. Т.е. написана по един и същи метод дума, произнесена друго, променяла смисъла си.
След гибелта на пророка Мохамед, първият халиф Абу Бакр поема управлението на мюсюлманската общественост. Няколко години по-късно протест води до гибелта на доста от сподвижниците на пророка, които запаметявали думите му.
Според легендата, тогава Абу Бакр решил да събере откровенията на Мохамед в една книга. Той основал съвет ръководен от Зайд бин Табит, на който упълномощил да събере всички разнообразни записи на казаното от пророка.
Самият Зайд бин Табит познавал Мохамед и бил от тези, които запаметявали откровенията, тъй че можел да съпоставя истинността на другите версии. С него работел и различен съмишленик на пророка, Умар ибн Ал-Хатаб. Освен това най-малко двама очевидци трябвало да потвърдят, че написаното или казаното са били думи на пророка, преди то да бъде включено в компилацията.
След гибелта на Абу Бакр работата по основаването на Корана траяла под управлението на втория халиф, Умар. След неговата кончина със съставянето на свещената книга се заели щерка му и една от съпругите на пророка. Същевременно властта над мюсюлманите била поета от третия халиф – Утман.
По това време ислямската империя към този момент се разпростирала отвън Арабския полуостров и се изправяла пред все по-силното въздействие на други религии и култури. В отговор халифатът става все по-консервативен.
Утман решил да сътвори съвет, които да стандартизира Корана през 650 година сл. Хр. Там било постановено, че единственият арабски акцент, на който би трябвало да бъде четена книгата е курайският. И от компилацията от преписи и записи, основана при ръководството на предходните два халифа, била формирана книгата Коран. Всички други версии на пророчествата на Мохамед били събрани и унищожени.
Всъщност сходно на християнката Библията и Коранът съставлява алманах от правила, които почитателите му да следват и открива характерен обществен ред.
Съвременната Библия е формирана през 325 година сл. Хр. от Манихейския събор, под управлението на император Константин. Тогава са приети единствено 4 евангелия от стотици. Като всички останали са оповестени са разкол, която е трябвало да бъде унищожена.
Влиянието на Римската империя в така наречен Нов завет е очевидно. И защото римското право е в основата на актуалните правни правила, Библията опонира в по-малка степен от Корана на модерния публичен ред. В същото време свещената книга на исляма произлиза от общество, което е съществувало в сурова среда и непрестанен дефицит на запаси, където царяло правото на силата. Това се е отразило и на написаното в Корана, който сходно на юдейския Танах, наподобява безчовечен и необяснимо нечовечен от модерна позиция.
19 април 2019, 15:48 оранът, свещената книга на исляма. Религия, която все по-често влиза в остро несъгласие с модерния свят. Тази седмица един ислямски свещеник от Катар провокира световно отвращение със препоръки по какъв начин тъкмо мъжът би трябвало да бие жена си. В Корана в действителност има текст, който дава съображение за това. Но липсват каквито и да е разяснения за точната процедура на багра. Наистина ли обаче написаното са думи на пророка Мохамед?
Мюсюлмански свещеник демонстрира по какъв начин да се бият съпруги
Мюсюлманите имат вяра, че Коранът е бил оголен устно от Бог на последния оракул Мохамед, посредством архангел Гавраил. Това е станало в продължение на 23 години. От 22 декември 609 година, когато Мохамед бил на 40 година, до гибелта на пророка през 632 година
За мюсюлманите всяка дума в Корана е свещена и не предстои на смяна, а единствено на пояснение. Мнозина от тях считат, че персонално Мохамед е написал книгата или даже че тя е съществувала постоянно и пророкът единствено я е донесъл на хората.
Историческата истина обаче е по-различна. Мохамед не е можел нито да написа, нито да чете. Всъщност няма никакви доказателства той да е считал да сформира книга със своите откровения.
Думите и дейностите му били запаметени от хората край него. Всеки път, когато пророкът получавал божествено признание, той го казвал буквално на своите почитатели, е те го помнели. Тези, които можели да пишат пък записвали казаното на каквото имали на разположение – от глинени плочи, до пергамент от камилска или козя кожа.
Важен факт е, че античният арабски е имал голям брой разнообразни диалекти. Също по този начин думите променяли смисъла си според по какъв начин се четат. Т.е. написана по един и същи метод дума, произнесена друго, променяла смисъла си.
След гибелта на пророка Мохамед, първият халиф Абу Бакр поема управлението на мюсюлманската общественост. Няколко години по-късно протест води до гибелта на доста от сподвижниците на пророка, които запаметявали думите му.
Според легендата, тогава Абу Бакр решил да събере откровенията на Мохамед в една книга. Той основал съвет ръководен от Зайд бин Табит, на който упълномощил да събере всички разнообразни записи на казаното от пророка.
Самият Зайд бин Табит познавал Мохамед и бил от тези, които запаметявали откровенията, тъй че можел да съпоставя истинността на другите версии. С него работел и различен съмишленик на пророка, Умар ибн Ал-Хатаб. Освен това най-малко двама очевидци трябвало да потвърдят, че написаното или казаното са били думи на пророка, преди то да бъде включено в компилацията.
След гибелта на Абу Бакр работата по основаването на Корана траяла под управлението на втория халиф, Умар. След неговата кончина със съставянето на свещената книга се заели щерка му и една от съпругите на пророка. Същевременно властта над мюсюлманите била поета от третия халиф – Утман.
По това време ислямската империя към този момент се разпростирала отвън Арабския полуостров и се изправяла пред все по-силното въздействие на други религии и култури. В отговор халифатът става все по-консервативен.
Утман решил да сътвори съвет, които да стандартизира Корана през 650 година сл. Хр. Там било постановено, че единственият арабски акцент, на който би трябвало да бъде четена книгата е курайският. И от компилацията от преписи и записи, основана при ръководството на предходните два халифа, била формирана книгата Коран. Всички други версии на пророчествата на Мохамед били събрани и унищожени.
Всъщност сходно на християнката Библията и Коранът съставлява алманах от правила, които почитателите му да следват и открива характерен обществен ред.
Съвременната Библия е формирана през 325 година сл. Хр. от Манихейския събор, под управлението на император Константин. Тогава са приети единствено 4 евангелия от стотици. Като всички останали са оповестени са разкол, която е трябвало да бъде унищожена.
Влиянието на Римската империя в така наречен Нов завет е очевидно. И защото римското право е в основата на актуалните правни правила, Библията опонира в по-малка степен от Корана на модерния публичен ред. В същото време свещената книга на исляма произлиза от общество, което е съществувало в сурова среда и непрестанен дефицит на запаси, където царяло правото на силата. Това се е отразило и на написаното в Корана, който сходно на юдейския Танах, наподобява безчовечен и необяснимо нечовечен от модерна позиция.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ