Любомир Ковачев е кандидат за кмет на район „Средец“ от

...
Любомир Ковачев е кандидат за кмет на район „Средец“ от
Коментари Харесай

Любомир Ковачев: Дясното превръща жителите в граждани

Любомир Ковачев е претендент за кмет на регион „ Средец “ от коалиция ГЕРБ-СДС. Роден е на 25 август 1972 година в гр. София. Магистър по " Политически науки " в СУ „ Св. Климент Охридски. Специализирал е " Публична администрация " и " Българска външна политика ". Член е на Съюз на демократичните сили от 1994. От 1999 е член на управлението на младежката организация, след което заема и редица други партийни постове в това число заместител ръководител на партията. В момента е ръководител на СДС-Средец. През последните 4 години е заместник-кмет на регион „ Средец “.

Г-н Ковачев, има ли значение дали един претендент за кмет е родом от мястото, което желае да ръководи?

Вероятно има, тъй като един от претендентите за столичен кмет сподели, че би трябвало той да бъде определен, тъй като е четвърто потомство софиянец. Може би е по този начин, изключително в по-малки селища, където проблемите са по-специфични и присъщи тъкмо за тази общественост. Тогава е добре кметът да е от общността и освен да ги познава, само че и да му пука, да е персонално заинтригуван. Но не знам за град като София, който е съпоставим с страна като Словения, или пък за регион като Средец, който е съпоставим с градове като Асеновград или Видин, дали това е чак от такова значение. Ето, аз да вземем за пример съм роден в 1-ва градска, живял съм на „ Цар Асен “, на „ Каравелов “, на „ Иван Вазов “ – улицата, не квартала.

Това ви прави „ остарял софиянец “ от центъра. Такъв ли се чувствате?

В тона Ви чувствам кавичките на „ остарял софиянец “. А какъв да се усещам? Такъв съм, подобен съм се родил. Перничанинът перничанин ли се усеща? Очевидно.

Но въпреки всичко централните, потомствените софиянци не са ли малко по-надменни от останалите столичани?

Тъкмо в противен случай. Едно време в казармата най-големите „ софиянци “ бяха от комплексите, до момента в който за момчетата от центъра е обикновено да си оттова, откъдето си. Предполагам, че и в този момент е нещо сходно. От моите другари никой не споделяше „ аз съм софиянец “, като го питаш какъв е. Казваше скейтър, уейв, метъл, левскар, славист само че не и софиянец – то е нещо, което се подразбира.

Районът, за който се кандидатирате е необикновен с това, че в него са прословутите жълти павета. Какъв човек е жълтопаветникът?

Първо да кажа, че това не е термин, който схващам с чисто сърце. Но един интелигентен мъж беше споделил, че жълтопаветниците са два типа: такива, които са родени на жълтите павета в домовете на дядовците си, и такива, които единствено се изявяват на жълтите павета. Първите, за разлика от вторите, познават задните дворове, тъй като са си играли там. Според мен „ жълтопаветник “ се отнася към втората категория. Мисля, че който самичък дефинира себе си като жълтопаветник, се пробва да бъде пò - католик от папата.

И въпреки всичко „ софиянецът от центъра “ (нека го назовем така), даже да не е по-добър от другите, сигурно се усеща по-различен. С какво?

Предполагам, че с каквото варненецът е по-различен от пловдивчанина. Или русенецът от хасковлията. Вижте, софиянец и столичанин не е едно и също. Столичанинът живее и работи в София, до момента в който софиянецът може и да не живее, може и да не работи тук, само че тук е роден, техните са родени тук, обвързван е със мемоари, обвързван е с просвета. Свързан е със характерно образование – от време на време буржоазно, от време на време еснафско, от време на време жестоко и гаменско – само че във всеки случай типично и неповторимо.

Тук са се случвали доста неща, хубави и неприятни, значими и ежадневни, преплитали са се доста ориси, живели са доста забележителни или не до такава степен забележителни персони. Софиянецът е бил в контакт с тях, в случай че не персонално, то посредством родовата си памет.

Красивите къщи не са единствено монументи на културата, а са къщата на „ вуйна Жулиетка “ онази блага бабичка със синята коса “ или на „ госпожа Фани “ която като цялата си рода мразеше Яворов, тъй като (тя) е от семейството Каравелови.

Днес симпатични хипстъри надуват блутут колонките си в градската градина или на „ Кристал “, на същите места на който Вазов е разхождал дребното си кученце под прозорците на внука на Краля-слънце - Фердинанд. Около Градското казино (сега Градска галерия), което е вбесявало съседите с шумът си, в този момент са съсредоточени половината лъскави софийски заведения, които отново вбесяват съседите.

Тези неща не са без значение. Имах преди време по младежко-партийна линия прочут италианец, на който като му споделих, че София е на шест хиляди години, той ме погледна с ококорени очи и попита: „ По-стара от Рим?! “. Не инцидентно Константин Велики, създателят на Константинопол и на това, което по-късно назоваваме Византия, е споделил: „ Сердика е моят Рим “. И в действителност, Сердика е била една от кандидатурите за негова столица. Дали у днешните софиянци е останало нещо от това самочувствие? Дай, Боже, да е останало!

Ако е останало, то излиза, че исторически сме пò - европейци от европейците…

От избрана позиция излиза таман по този начин. Но да не трансформираме това в смисъл на живота си. Само дребна част от нашата еднаквост е в предишното. По-голямата част е тук и в този момент, в това което вършим, в това което желаеме да създадем. Да не живеем с призраци и сенки като някои наши съседи.

Избрахте ли към този момент знак на акцията си за кмет на „ Средец “?

Още не съм. Но си играя с мисълта това да е сърце.

Защо? Защото госпожа Фандъкова разгласи програмата си в Международния ден на сърцето?

Не. Думата „ средец “ и думата „ сърце “ имат еднакъв корен – старобългарското „ срьдьце “, което е среда, център, само че и сърце или „ сърдце “, както е в остарелия правопис, откъдето и „ сърдечен “, „ искреност “. Мисля, че е доста уместно за един регион, който е център освен на столицата, само че и на страната – въпреки всичко при нас са Народното събрание, президентството, доста министерствата, Народния спектакъл, още доста театри, музеи галерии. И, несъмнено, най-старата черква – „ Св. София “, отдадена на Иисус Христос, Премъдрост Божия и настойник на града ни. Да, евентуално сърцето би било прекрасен знак на акцията ми.

Познавате ли регион „ Средец “, наясно ли сте с проблемите му?

Разбира се! Та нали и сега съм негов заместник-кмет, въпреки и в предизборна акция. Познавам освен региона, освен проблемите, само че и хората. Много от съкварталците познавам персонално, познавам ги във времето. Познаваме се отвън сегашната ми битност на админ. С доста от тях сме другари. Разбира се има и доста с които и не сме. Вижте, за мен кандидатирането не е случка, не е нова страница в живота, а разумно продължение на започнатата работа.

И най-после ще ви задам може би най-политическият въпрос: има ли ляво и дясно?

Разбира се, че има. Всеки, който споделя „ няма ляво, няма дясно “, или желае да оправдае някакъв собствен непоследователен идеологически завой, или пък желае да заблуди, да излъже част от гласоподавателите да гласоподават срещу природата си.

Вижте и на тези избори: двете страни – лявата и дясната, дето сякаш ги няма, – са ясно обособени точно съгласно това. Левите споделят „ няма ляво, няма дясно “, „ нас ще ни поддържат и левите, и десните “, „ дайте да вършим отечествен фронт – всички против статуквото “.

Какво е това статукво, против което ще се сплотяват? Та те са освен част от него, само че и негови строители, негови архитекти. Тъй нареченото „ статукво “ е просто политическата обстановка в страната такава, каквато е, и всеки има своето място в нея – положително или неприятно, почтено или не, похвално или не.

С какво ще заменят това „ статукво “? И те не знаят, само че е несъмнено, че отново ще е някакво статукво. Тъй че, това са празни приказки. От друга страна ние, десните, не се стремим да заблуждаваме никого. Съюз на демократичните сили изнесе прехода, за което продължава да си заплаща. По времето на социализма градовете имаха поданици. След демократичните промени тези поданици се трансфораха в жители със независимост на словото и на частната самодейност. Ето го дясното! Кой споделя, че го няма? Може би оня, който желае да го няма…

Каква ще бъде тази предизборна акция?

Според мен груба и гневна. Специално за София. София се трансформира в богат град, в добре работещ град. Град с огромни вероятности, град дейно употребяващ европейските фондове. Никой не се дърпа да ръководи подобен град. Нещо повече: всеки се натиска да го ръководи. Нищо, дано! Дано единствено администрацията не се изпълни с некомпетентни партийни назначения. Тогава ще е тъжно, тъй като ще изгубим инерция, развиването ще се забави, не дай си Боже да спре!

Очаквате ли нечиста игра, удари под пояса?

Разбира се. Когато не можеш да кажеш нищо градивно, за теб остава единствено деструктивното говорене. Преекспониране на проблеми за решението, на които нямаш концепция. Но нито аз, нито пък, мисля, сътрудниците от обединението ще прибегнем до това. Имаме прекалено много градивно говорене, с цел да се нуждаем от голословни рецензии и персонални нападки.

Пък и няма защо толкоз да подлагаме на критика съперниците си, тъй като те и не са свършили към момента нищо съответно за града. На този стадий са в областта на обещанията, на фантазиите, на непроверените теории и, за жалост, на празните приказки. Можем единствено да подлагаме на критика някои от тях за несъразмерната им жадност за власт, която им пречи да виждат действителностите. А локалната власт е по-особена: цялостна е с действителности.


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР