Толкин, Пратчет и Талеб влизат в един бар
Любомир Аламанов е ръководещ сътрудник в организацията за типичен и новаторски информационни услуги SiteMedia Consultancy. Кампаниите, в които е взел участие са отличени с дълъг лист български и интернационалните награди. Неотдавна Аламанов получи Honorable Mention за CEO of the Year 2019 на влиятелните PR Platinum Awards 2019.
Защо четете?
- Даже не знам по какъв начин да отговоря на този въпрос. Защо вдишвам, за какво вървя, за какво бленувам? Подобни са претекстовете. Ако би трябвало да посоча въпреки всичко една причина, тя е, че книгите отварят порти към нови светове. Показват ми места, хрумвания, хора, природа, звезди, бъдеще, минало и така нататък, които няма другояче по какъв начин да видя.
Какво четете?
- Научна фантастика, фентъзи, прогностика, научни, научно известни, художествена литература, исторически, военни, стопанска система, математика Не се разгръщам изключително доста.
Как избирате книги за себе си?
- Познати създатели, по нюх, по рекомендация, опитвам, виждам ревюта на хора, които ми харесват с мненията си.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Дочитам " Други песни " на Яцек Дукай, именуван правоприемник на Станислав Лем. Започнал съм " За тиранията " на Тимъти Снайдър. И на равни шпации чета другите разкази от омнибуса на Дж.Р.Р.Мартин " Жокери ".
Коя е последаната книга, която ви впечатли?
- Всяка книга е впечатляваща сама по себе си. Последно " Други песни " ме заинтригува като доста забавна, друга, има концепции за развиване на човечеството, които не съм срещал. " 21 урока за 21 век " на Харари беше доста разнопосочна и грабваща. " Да заложиш личната кожа " на Насим Талеб също доста ме сграбчи, прелестна амалгама от математика, стопанска система, политика, всекидневни решения, социология, дори малко философия.
Какъв е вашият обред обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- По всяко време, когато е допустимо, на всички места, където е допустимо. Вече толкоз доста книги излизат, че времето не стига. И в случай че някоя книга не ме грабне или не ми я предлагат доста, напряко я оставям. Като с последната книга на Уилям Гибсън " Периферни тела ", която стартира много необичайно, и в случай че не бяха рекомендации от съществени хора, щях да я зарежа.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Предимно хартия. Мирисът на щемпел е непостижим. Или шумоленето на прелистените страници. Но на път взимам електронна книга, другояче ще имам свръхбагаж.
Четете ли на различен език четете, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета на британски и от време на време на съветски. Руснаците имат добра школа във фантастиката. Определено има разлика в прекарването. Различните езици не са единствено друг набор от думи. А са друг метод на мислене, друга система от подтекст, среда, минало, общество и така нататък Затова доста зависи. И всяка книга преценям настрана. Например Анди Уеър и неговия " Марсианец ", както и Лукяненко, са прелестни в оригинал. Някои от книгите на Тери Пратчет избирам преведени, поради многото фразеологизми. Литература по връзки е прелестна в оригинал, тъй като дава матрицата на мислене на съответното общество. А защото англоговорящите практикуват ПР от повече от 150 години, разбираемо е техните книги да са забавни. Толкин наложително в оригинал, би трябвало да се усети това езиково благосъстояние. Артуро Перес-Реверте няма по какъв начин да чета в оригинал, признателен съм, че преводите, изключително на " Тангото на остарялата армия " са прелестни.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко това. Предимно нови светове, нови хоризонти, нови хрумвания.
Предпочитаният от вас род?
- Любима ми е научната фантастика. Тя събира в себе си всички други жанрове - история, романтика, драма, нещастия, комедии, военни, любовни и всички други общоприети жанрове. Но фантастиката дава и доста повече. Тя дава взор към вероятни други светове, други времена, други действителности. Тя ни учи по какъв начин да възприемаме другите с схващане. Даже от време на време е изпитателен полигон за разбор и оценка на разнообразни хрумвания и теории. Силно се надявам, че човечеството ще избегне всички опасности, които четем в постапокалиптичните антиутопии. Някои са плашещо реалистични. А и в случай че мога да изтъквам обичания Тери Пратчет: " Фантастиката и фентъзито са като състезателен апарат за мисълта - не могат да те отведат на никое място, само че упражняват мускула, с който можеш да стигнеш на всички места. "
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък?
- " Властелинът на пръстените " и " Фондациите " на Азимов в оригинал, преди да ги има въобще в България. Гледах ги като богатство.
Любимият ви книжовен воин?
- Капитан Самюъл Ваймс на Тери Пратчет.
Имате ли обичана книга, за която никой различен не е чувал?
- Преди години сходна беше " Игра на тронове ". Разказвах на всички какъв брой е забавна. След това направиха сериала и всички научиха за нея. Същото се получи и с " Властелинът на пръстените ". Такава е " Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет ", към момента няма филм и доста малко хора я знаят. В днешното мощно осведомено общество на обществени мрежи е доста мъчно да има книга, която единствено аз знам. Ако не друго, то незабавно ще се похваля и ще я препоръчам.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Много създатели. Не знам по какъв начин да ги изброя. Толкин, Пратчет, Азимов, Саймък, Реверте, Ле Гуин, Кларк, Зелазни, Талеб и доста други. Има доста професионални публицисти, които прелестно си правят работата. Както постоянно споделям, колкото и да са напреднали обществените медии, в последна сметка всеки поглежда избрани медии, с цел да верифицира достоверността на информацията. Важно е за обществото ни.
Как съхранявате книгите си?
- Внимателно. Много деликатно. В библиотеки. Понякога на столове, в очакване. На доста столове.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Платон и птицечовката влизат в бара ". Интелигентно и с комизъм поднесени хрумвания. Заслужава си да се прочете.
Коя ви разплака?
- " Клавиатурна неточност " на Тери Пратчет, с неиздадени есета. В някои разказва по какъв начин знае, че е болен от рядка форма на Алцхаймер. Но не стопира да се бори, да написа, да изнася лекции. А и това представляваха последните негови редове, които не бях чел. Това беше. Край. Няма да има повече. Както би споделил Смърт, преди да яхне Бинки и да тръгнат към някой бар: КРАЙ.
Последната книга, която ви разочарова?
- " Бог на войната ". Надявах се по-добре да са я създали, въпреки всичко е по паметна игра. Но за жалост се оказа прекомерно обикновено написана.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Дж.Р.Р.Толкин. Даже провалените герои ги разказва величествено. Пък и заравяне на кладата в Гондор под Бялото дърво с надвиснали назгули и препускащи рохирими ще е епично.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Не считам да пиша автобиография. Не мисля, че би представлявала интерес. А и откъм персонални елементи най-вече съм обран.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Много са. Щом не ме грабне и нямам вътрешна увереност да я дочета, оставям я. Все отново всяка книга е предопределена за друга публика. Пък и има толкоз доста книги. Важно е човек да откри " неговите си " книги. Те са там, чакат го. Само би трябвало да се пресегне. И да не стопира да чете.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Чарлс Дикенс ми подейства зле. Не единствено тъжно или тъмно, а безизходно. След " Дейвид Копърфийлд " не посегнах към нищо друго.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Всеки интервал си има свои книги. И е добре да останат там. Имаше време на " Руфо Червенокосия ". Имаше време на " Трима приятели ". Имаше време на " Хиперион " и " Властелинът на пръстените ".
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Вкусът се трансформира с нас. Не знам дали е израстване, само че си е смяна. Отразява натрупванията на опит, на знания, на книги, на размишления.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- В книгата на Яцек Дукай видях забавна концепция за " налагане на морфата ". Нещо като композиция от лидерски качества, персонална отговорност, психически метод, подсъзнателно подстрекателство и още няколко съставния елемент. И това на фона на паралелна действителност, издигната на аристотеловите учения. Интересна композиция.
Книгите на Любомир Аламанов. Заглавията с деен линк, като читатели на " Дневник ", може да купите със специфична отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10.
" Други песни ", Яцек Дукай " За тиранията. Двадесет урока от ХХ век ", Тимъти Снайдър " Жокери ", Дж.Р.Р.Мартин " 21 урока за 21 век ", Ювал Харари " Да заложиш личната кожа " / Skin in the Game, Насим Талеб " Периферни тела ", Уилям Гибсън " Марсианец ", Анди Уеър " Тангото на остарялата армия ", Артуро Перес-Реверте " Властелинът на пръстените ", Дж. Р. Р. Толкин " Фондация 1 ", Айзък Азимов " Фондация 2 ", Айзък Азимов " Игра на тронове ", Джордж Р.Р. Мартин " Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет ", Робърт М. Пърсиг " Платон и птицечовката влизат в бара ", Даниъл Клайн " Клавиатурна неточност ", Тери Пратчет
Защо четете?
- Даже не знам по какъв начин да отговоря на този въпрос. Защо вдишвам, за какво вървя, за какво бленувам? Подобни са претекстовете. Ако би трябвало да посоча въпреки всичко една причина, тя е, че книгите отварят порти към нови светове. Показват ми места, хрумвания, хора, природа, звезди, бъдеще, минало и така нататък, които няма другояче по какъв начин да видя.
Какво четете?
- Научна фантастика, фентъзи, прогностика, научни, научно известни, художествена литература, исторически, военни, стопанска система, математика Не се разгръщам изключително доста.
Как избирате книги за себе си?
- Познати създатели, по нюх, по рекомендация, опитвам, виждам ревюта на хора, които ми харесват с мненията си.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Дочитам " Други песни " на Яцек Дукай, именуван правоприемник на Станислав Лем. Започнал съм " За тиранията " на Тимъти Снайдър. И на равни шпации чета другите разкази от омнибуса на Дж.Р.Р.Мартин " Жокери ".
Коя е последаната книга, която ви впечатли?
- Всяка книга е впечатляваща сама по себе си. Последно " Други песни " ме заинтригува като доста забавна, друга, има концепции за развиване на човечеството, които не съм срещал. " 21 урока за 21 век " на Харари беше доста разнопосочна и грабваща. " Да заложиш личната кожа " на Насим Талеб също доста ме сграбчи, прелестна амалгама от математика, стопанска система, политика, всекидневни решения, социология, дори малко философия.
Какъв е вашият обред обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- По всяко време, когато е допустимо, на всички места, където е допустимо. Вече толкоз доста книги излизат, че времето не стига. И в случай че някоя книга не ме грабне или не ми я предлагат доста, напряко я оставям. Като с последната книга на Уилям Гибсън " Периферни тела ", която стартира много необичайно, и в случай че не бяха рекомендации от съществени хора, щях да я зарежа.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Предимно хартия. Мирисът на щемпел е непостижим. Или шумоленето на прелистените страници. Но на път взимам електронна книга, другояче ще имам свръхбагаж.
Четете ли на различен език четете, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета на британски и от време на време на съветски. Руснаците имат добра школа във фантастиката. Определено има разлика в прекарването. Различните езици не са единствено друг набор от думи. А са друг метод на мислене, друга система от подтекст, среда, минало, общество и така нататък Затова доста зависи. И всяка книга преценям настрана. Например Анди Уеър и неговия " Марсианец ", както и Лукяненко, са прелестни в оригинал. Някои от книгите на Тери Пратчет избирам преведени, поради многото фразеологизми. Литература по връзки е прелестна в оригинал, тъй като дава матрицата на мислене на съответното общество. А защото англоговорящите практикуват ПР от повече от 150 години, разбираемо е техните книги да са забавни. Толкин наложително в оригинал, би трябвало да се усети това езиково благосъстояние. Артуро Перес-Реверте няма по какъв начин да чета в оригинал, признателен съм, че преводите, изключително на " Тангото на остарялата армия " са прелестни.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко това. Предимно нови светове, нови хоризонти, нови хрумвания.
Предпочитаният от вас род?
- Любима ми е научната фантастика. Тя събира в себе си всички други жанрове - история, романтика, драма, нещастия, комедии, военни, любовни и всички други общоприети жанрове. Но фантастиката дава и доста повече. Тя дава взор към вероятни други светове, други времена, други действителности. Тя ни учи по какъв начин да възприемаме другите с схващане. Даже от време на време е изпитателен полигон за разбор и оценка на разнообразни хрумвания и теории. Силно се надявам, че човечеството ще избегне всички опасности, които четем в постапокалиптичните антиутопии. Някои са плашещо реалистични. А и в случай че мога да изтъквам обичания Тери Пратчет: " Фантастиката и фентъзито са като състезателен апарат за мисълта - не могат да те отведат на никое място, само че упражняват мускула, с който можеш да стигнеш на всички места. "
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък?
- " Властелинът на пръстените " и " Фондациите " на Азимов в оригинал, преди да ги има въобще в България. Гледах ги като богатство.
Любимият ви книжовен воин?
- Капитан Самюъл Ваймс на Тери Пратчет.
Имате ли обичана книга, за която никой различен не е чувал?
- Преди години сходна беше " Игра на тронове ". Разказвах на всички какъв брой е забавна. След това направиха сериала и всички научиха за нея. Същото се получи и с " Властелинът на пръстените ". Такава е " Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет ", към момента няма филм и доста малко хора я знаят. В днешното мощно осведомено общество на обществени мрежи е доста мъчно да има книга, която единствено аз знам. Ако не друго, то незабавно ще се похваля и ще я препоръчам.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Много създатели. Не знам по какъв начин да ги изброя. Толкин, Пратчет, Азимов, Саймък, Реверте, Ле Гуин, Кларк, Зелазни, Талеб и доста други. Има доста професионални публицисти, които прелестно си правят работата. Както постоянно споделям, колкото и да са напреднали обществените медии, в последна сметка всеки поглежда избрани медии, с цел да верифицира достоверността на информацията. Важно е за обществото ни.
Как съхранявате книгите си?
- Внимателно. Много деликатно. В библиотеки. Понякога на столове, в очакване. На доста столове.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Платон и птицечовката влизат в бара ". Интелигентно и с комизъм поднесени хрумвания. Заслужава си да се прочете.
Коя ви разплака?
- " Клавиатурна неточност " на Тери Пратчет, с неиздадени есета. В някои разказва по какъв начин знае, че е болен от рядка форма на Алцхаймер. Но не стопира да се бори, да написа, да изнася лекции. А и това представляваха последните негови редове, които не бях чел. Това беше. Край. Няма да има повече. Както би споделил Смърт, преди да яхне Бинки и да тръгнат към някой бар: КРАЙ.
Последната книга, която ви разочарова?
- " Бог на войната ". Надявах се по-добре да са я създали, въпреки всичко е по паметна игра. Но за жалост се оказа прекомерно обикновено написана.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Дж.Р.Р.Толкин. Даже провалените герои ги разказва величествено. Пък и заравяне на кладата в Гондор под Бялото дърво с надвиснали назгули и препускащи рохирими ще е епично.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Не считам да пиша автобиография. Не мисля, че би представлявала интерес. А и откъм персонални елементи най-вече съм обран.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Много са. Щом не ме грабне и нямам вътрешна увереност да я дочета, оставям я. Все отново всяка книга е предопределена за друга публика. Пък и има толкоз доста книги. Важно е човек да откри " неговите си " книги. Те са там, чакат го. Само би трябвало да се пресегне. И да не стопира да чете.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Чарлс Дикенс ми подейства зле. Не единствено тъжно или тъмно, а безизходно. След " Дейвид Копърфийлд " не посегнах към нищо друго.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Всеки интервал си има свои книги. И е добре да останат там. Имаше време на " Руфо Червенокосия ". Имаше време на " Трима приятели ". Имаше време на " Хиперион " и " Властелинът на пръстените ".
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Вкусът се трансформира с нас. Не знам дали е израстване, само че си е смяна. Отразява натрупванията на опит, на знания, на книги, на размишления.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- В книгата на Яцек Дукай видях забавна концепция за " налагане на морфата ". Нещо като композиция от лидерски качества, персонална отговорност, психически метод, подсъзнателно подстрекателство и още няколко съставния елемент. И това на фона на паралелна действителност, издигната на аристотеловите учения. Интересна композиция.
Книгите на Любомир Аламанов. Заглавията с деен линк, като читатели на " Дневник ", може да купите със специфична отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10.
" Други песни ", Яцек Дукай " За тиранията. Двадесет урока от ХХ век ", Тимъти Снайдър " Жокери ", Дж.Р.Р.Мартин " 21 урока за 21 век ", Ювал Харари " Да заложиш личната кожа " / Skin in the Game, Насим Талеб " Периферни тела ", Уилям Гибсън " Марсианец ", Анди Уеър " Тангото на остарялата армия ", Артуро Перес-Реверте " Властелинът на пръстените ", Дж. Р. Р. Толкин " Фондация 1 ", Айзък Азимов " Фондация 2 ", Айзък Азимов " Игра на тронове ", Джордж Р.Р. Мартин " Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет ", Робърт М. Пърсиг " Платон и птицечовката влизат в бара ", Даниъл Клайн " Клавиатурна неточност ", Тери Пратчет
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ