Любо Нейков е един от най-обичаните съвременни български актьори. Комедийният

Любо Нейков е един от най-обичаните модерни български артисти. Комедийният сериал " Столичани допълнително " се трансформира в негова емблема, откакто към този момент близо 8 години и цели 13 сезона е неизменима част от него.
Сериалът е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 фенове. От март 2011 година до в този момент са снимани общо 170 епизода, което е еднакво на 70 пълнометражни кино лентата. Новият 13-ти сезон на сериала стартира на 1 март в 21 ч. по bTV.
Аctualno.com беседва с Любо Нейков за предизвикването години наред да е част от толкоз сполучлив план, до какъв брой емблематичен е " Столичани допълнително " за българското семейство, както и за какво се обръща от ден на ден към духовното. За какво друго - четете в долните редове!
Можем ли да кажем, че това е дълго чаканият край на " Столичани допълнително "?
Това е финалната сцена за 13-ти сезон – дано го кажем по този начин, тъй като се отварят доста нови клопки за развиване на нови сюжетни линии.
С какво ви промени този сериал – това са цели 13 сезона и близо 8 години?
На скоро снимахме една сцена, в която трябваше да виждам един албум със фотоси през сезоните и би трябвало да призная, че разликата в годините си е оказала своя отпечатък, най-много образно. Вече натрупвам шапки, а преди колекционирах коса (смее се). Много сътрудници артисти минаха през сериала и беше голямо наслаждение и чест да работим дружно. Имахме доста хубави моменти и до ден сегашен като се засечем някъде по театрите си ги припомняме. Този сериал е една значима част от нашия живот с доста страсти, множеството позитивни, само че и с доста мраз и всичко друго, което съпътства едни фотоси. Но няма да се оплакваме, тъй като това са доста хубави мемоари и неприятното се не помни елементарно.
До каква степен " Столичани допълнително " е емблематичен за българското семейство и индикативен за обществото, в което живеем?
За мен той е доста емблематичен за времето, в което живеем, тъй като самият сюжет върви по повърхността на събитията, които ни се случват. Много от сезоните бяха със служебни държавни управления, с крадене на пари от министерства, неща, които не е като да не са се случвали у нас... Винаги сме се движили по ръба на протичащото се, както и в този момент. В този сезон става дума за градеж на автомагистрала, за асимилиране на средства от там, за клопки и мафиотски схеми и чисто житейски събития – охладняването на връзките в фамилията, за това по какъв начин " мама и тати ще ме гледат до момента в който ме поемат децата ", което е доста притеснително. Това са едно-две генерации, които израстнаха в нищото. Това е доста тъжна история, тези хора не вършат нищо, разбираш ли? Не са потребни за себе си, да не приказваме за обществото. Нямат никаква упоритост, не изкарват никакви пари. Едва ли не са единствено на помощи и субсидии или на пенсиите на мама и на тати. А доста от тях и нямат деца, което е още по-жалко. Те са неосъществени хора, едно-две изгубени генерации. Просто изтрити, все едно ги е нямало.

Промени ли се вашият воин през сезоните?
Да, за жалост, не толкоз към положително, едвам към правенето на разнообразни опити за схеми, способи да оцелява, да забогатява през власт, през политика, през случайности в живота, на които се надява. Въобще – гледа на баницата мекото. Това е едно доста изрично огледало на нашия живот. Много хора се припознават в Рангел и не желаят да си го признаят, доста хора припознават Рангел в свои близки и познати. Сериалът има голям интерес в чужбина, измежду българската диаспора, тъй като това са хора, които обичат да гледат българска кинематография и това ги приближава до това, което са оставили или поради което са си тръгнали. Забавляват се, смешно им е, което пък за мен е най-голямото достолепие на нашия сериал - че се опитваме през смешната призма да разкажем тези неща. Има ужасно доста лафове от него, които станаха емблематични през годините. Дълги години на доста хора телефоните им звъняха с музиката на " Столичани допълнително ". Фактът е, че в Народното събрание даваха образец – " ще вършим избори, само че дано те не бъдат като в сериала " Столичани допълнително ". Мисля, че няма човек в България, който да не е чувал и да не знае за него.
Колко мъчно е да се прави кино у нас и станаха ли по-лесни нещата в последните години, когато приказваме за напредък на българското кино и сериали?
Ако приказваме от позиция на надарени артисти и филммейкъри, България постоянно е имала доста и те стават от ден на ден, което е прелестно. От позиция на пазар - страната ни е прекомерно дребна, с цел да има напредък, няма възвръщаемост на този труд. Което е обикновено, тъй като хората, които приказват нашия език са прекомерно малко, с цел да има такава. Разбира се – един филм може да бъде изработен с 20 лева, може и с 2000 лева – напълно нагледно казано. Но качестото ще бъде напълно друго. Такива големи планове, каквито ни се желае да има, съгласно мен ще стават все по-рядко и по-рядко, тъй като и страната не влага задоволително в тази посока. Спомням си прелестно по какъв начин на хубави годишнини като " 1300 години България ", въпреки всичко страната заставаше зад някакви планове, имаше някаква политика в това отношение. Сега сме надалеч от тези работи, хората нямат какво да ядат. Всеки министър дава обещание, че процентът за просвета ще стане от ден на ден, само че това не се случва.
Положителното е, че младежи, които се занимават професионално с кино са част от сериала и стават от ден на ден, владеят езици, надарени и положителни са в работата си, а ние даваме късмет на тези хора, поле за изява.

Кое е предизвикването, което ви се желае да поемете в професионален проект оттук нататък?
Иска ми се да осъществя фантазиите си и за благополучие те са от ден на ден и повече, само че са свързани малко повече с духовната страна на живота, с неща, които изцяло сме пренебрегнали. Иска ми се да обърнем фокус към тези неща, към това, което е изграждало мен и теб като персони. Не може другите генерации да учат разнообразни неща, тъй като започваме да приказваме на друг език. Ако учим разнообразни неща започваме да не се разбираме чисто поколенчески. Представите за това кое е положително и зло, кое е бяло и черно би трябвало да са идентични. Това е огромна неточност в чисто учебен проект. Всички имаме потребност от едно ново Възраждане.
От къде би трябвало да пристигна то? От нас?
От нас, несъмнено! От най-ранна детска възраст, т.е. от фамилията и образованието. От там би трябвало да се стартира, с цел да можем след време да берем плодовете на това.
Какво желаете да пожелаете на нашите читатели?
Тъй като сме при започване на година желая да пожелая на всички читатели на да са доста здрави, доста щастливи, доста усмихнати, доста положителни, да бъдат доста обичани и да обичат, тъй като мощ се желае, с цел да набиеш някой и да счупиш нещо, за всичко останало е нужна единствено обич.
Интервю на Милена Славкова