Мини Шнауцер
Любителите на преданите ни другари - кучетата, са доста и се множат непрестанно. Да отглеждаш куче значи да имаш предан и лоялен другар, който те чака вкъщи и шумно показва насладата си от срещата с обичания собственик.
Съществува обаче неудобството на дребните градски жилища, в които енергични животни като кучетата не се усещат добре. За наслада има дребни породи кучета, изцяло подобаващи за градски живот в апартамент. Руската киноложка федерация е изброила 10 породи, идеални за развъждане в града в неуместните условия на дребните жилища.
Обикновено това са дребни кучета с компактни размери, които се усещат добре и в по-тясно жилищно пространство. Една от тях е мини шнауцер, прочут още като цвергшнауцер. Името издава, че кучето има нещо общо с немските развъдни старания. Какво можем да научим за произхода, стандарта и условията при развъждане на дребния приветлив представител на кучешкото царство?
История на породата мини шнауцер
Родното място на швергшнауцера е Германия. Това е изкуствена порода, основана през ХІХ век при кръстоска на Пудел и Афенпинчер. Родословното дърво на породата може да се наблюдава в Германия чак до ХV век, когато се е подвизавал общоприетият шнауцер. Самото име шнауцер идва от немската дума зурла, евентуално поради изразителната муцунка на кучето със забележими брада, мустаци и вежди.
В предишното са били селскостопански кучета - ловци на плъхове и други дребни гризачи, само че през днешния ден към този момент са компаньони, които обаче пазят още ловните си инстинкти. Те могат да наблюдават добре, заучават разнообразни номера, а с изключение на всичко са отлични пазачи и лоялни спътници на стопанина.
Стандарт за мини шнауцер
Миниатюрният шнауцер е дребна порода, характеризираща плътно животно с добре развито телосложение. Той е просто мини версия на познатия общоприет шнауцер. Има квадратно и съразмерно устроено тяло. Най-добрите екземпляри имат височина при холката равна на дължината на тялото му.
Макар че е малко, кученцето има здрав и стегнат тил, гърди с умерена широчина и правоъгълна глава. Муцуната на мини шнауцера е много дълга във връзка с тялото и тъпа в края. Има черни на цвят устни, които прилепват компактно към зъбите. Челюстта му е здрава и мощна, а захапката е вид ножица.
Мускулите за дъвкане също са добре развити, а носната гъба и черна на цвят, с необятни ноздри. Овалните приблизително огромни очи са с мрачен цвят.
Ушите му стоят високо на главата, имат форма на триъгълник, само че са клепнали. Вратът му е симетричен на телосложението. Кожата е компактно прилепнала на врата му.
Козината на кучето е двуслойна. Отгоре е груба на пипане, гъста и остра. На краката е по-мека. Подкосъмът е мек. Брадата, мустаците и веждите, присъщи за шнауцерите, са налични.
Според стандарта козината може да бъде няколко цвята: сол-пипер, чисто черен, сребристо, черен, бял.
Стандартът дефинира кученцето да бъде високо сред 30 и 35 сантиметра и да тежи от 5 до 7 кг.
Продължителността на живота на дребния шнауцер е от 12 до 15 години.
Характер и държание на мини шнауцер
Миниатюрният шнауцер е щастливо, интелигентно, пламенно и чинно куче. Важно е да бъде вярно обучавано и социализирано от малко. Те имат податливост да лаят мощно, по тази причина е нужно да се упражнява надзор от рана възраст.
Породата се социализира доста добре с други домашни животни, само че птичките, морските свинчета, змиите са част от лова му, тъй че ловният му инстинкт ще подтикне кучето да ги преследва.
В лицето на мини шнауцера стопанинът има лоялно, правдиво и любвеобилно куче. То е превъзходен придружител, приветлив домакински любим, доста палав и радостен. Разбира се добре с децата, само че е резервирано към непознати.
Обучение за мини шнауцер
Това кученце е уместно за апартамент, само че би трябвало да му се обезпечи задоволително придвижване с разходки на открито. То е пламенно животно, живо и пъргаво, обича дълго да бъде на открито, където да тича на независимост.
Това интелигентно и мъдро куче се образова доста елементарно. Приятно и умерено е заниманието и тренирането с него. Затова работата с кученцето може да се прави освен от хора с опит, само че и новаци в развъждането, които просто обичат дребните сладури. С тях е елементарно да се работи, тъй като са послушни и с наслада извършват командите при образование.
Грижи за мини шнауцер
Снимка: peppytechie PixabayОсновният проблем в грижата за мини шнауцера, както общоприетите и едрите, по този начин и мини размера, е в козината. Изисква се постоянно разресване с четка всеки ден. Ако не се прави постоянно, козината се сплъстява. При поява на фитили или топки, е нужно незабавно да се отреже сплъстената козина
Добре е 2 пъти в годината кучето да се подстриже изцяло. При оформянето на прическата, козината на главата, краката и долната част от тялото се оставя малко по-дълга.
Брадата и мустаците на мини шнауцера постоянно би трябвало да се почистват след хранене.
Добрата вест е, че кучето не се скубе, а козината му е хипоалергенна. Затова породата е добра алтернатива за хора с алергии, които обаче желаят да си имат кученце вкъщи.
Хранене на мини шнауцер
Малкият шнауцер би трябвало да се храни 2 пъти дневно, като сред храненията е добре да се разделят 1/2 или 1 чаша суха храна.
Малките шнауцери са склонни към трупане на високи равнища на мазнини, заради което може да се наложи специфична диета за контролиране на мазнините в тялото им. Човешката храна, давана като лакомство, може да навреди много в тази посока.
Тъй като е благоразположен към затлъстяване, мини шнауцерът би трябвало да бъде наблюдаван прецизно за тежестта, тъй като непотребните килограми редуцират живота му, увеличавайки риска от разнообразни болести.
Зъбите на кучето е добре да се почистват всекидневно, с цел да не се натрупват останки, които да загният и да причинят проблеми.
Заболявания при мини шнауцер
При избора на куче от породата мини шнауцер е добре да се потърси информация за родословното дърво на животното, тъй като екземплярите, отглеждани по стандарт, имат по-малко наследствени болести.
Болестите, от които страда мини шнауцерът, най-често са следните:
- Диабет - както се случва с индивида, кученцето от тази порода може да получи усложнения при ръководството на кръвната си захар;
- Катаракта - замъгляването на лещата на окото е болест, която се случва в преклонна възраст, както е и при хората. Може да се лекува с хирургична операция;
- Ентропия се назовава заболяването, присъща с вътрешно търкаляне на клепача, което нервира роговицата на окото. Лечението на мини шнауцера е оперативно;
- Прогресивна недоразвитост на ретината - това е генетично заболяване, което води до загуба на зрението;
- Епилепсия - заболяването е присъща с нарушаване на пристъпите;
- Камъни в урината - казусът може да се реши и с диета, само че по-често се постанова интервенция за премахването им;
- Болест на Виллебранд - това е наследствено кървене, заради нарушено съсирване на кръвта;
- Мускулна дистрофия - особено е при доста породи и по тази причина генетичната линия е добре да се следи;
- Комедонов синдром - това са сходни на черните пъпки при хората, които се появяват по гърба на кучето. Нужна е консултация с ветеринар.
Мини шнауцерите са сладки и занимателни кучета, които се отличават с по-дълга четина към муцуната си. Други сходни породи кучета с брада са: дратхаар, брадато коли, йорки, ши тцу, грифон.