Любчо Георгиевски: Нова криза в македонско-българското приятелствоВ продължение на близо

...
Любчо Георгиевски: Нова криза в македонско-българското приятелствоВ продължение на близо
Коментари Харесай

Любчо Георгиевски: Нова криза в македонско-българското приятелство

Любчо Георгиевски: Нова рецесия в македонско-българското другарство
В продължение на близо три десетилетия се пробвам в Македония да въведа нов метод към българската политика, само че и да предизвиквам ново четене на македонската история за връзките ни с българския народ.

През тези двадесет и осем години рецензиите ми бяха ориентирани най-много към македонските митологии, неистини или исторически уплахи. В този смисъл мога да прикани моя персонален принос към избрана част от македонските жители да трансформират своето схващане, с цел да стартират без предубеждения да гледат на нашите български съседи.

Ето за какво в този момент си давам правото да извърша сериозна рецензия към българската политика към Република Македония. А точно, аз съм очевидец на използването на изцяло непринципна политика, сложена в последно време от нашите другари от източната страна. За да бъде парадоксът по-голям, това се случва, когато като министър-председател на Република Македония пристигна един прагматичен политик, човек, който с лекост подписа контракта за другарство с Република България, който непрекъснато дава доброжелателни изказвания, че желае да бъде другар с България, правейки големи смели стъпки в тази посока; макар че в личната си партия има огромна опозиция против неговата политика; макар че има голяма съпротива от страна на мощната ВМРО-ДПМНЕ, която не престава да приканва за "сключения нездравословен контракт с България"; макар че е изложен на рецензия за подписания контракт от историци, публицисти и разнообразни самостоятелни интелектуалци.

И дано не забравяме, че македонските социалдемократи са основали антибългаризма в Македония. И таман заради това сега, когато в западна съседка имате най-хубавият министър председател, който има схващане и самодейност нещата с България да се развиват, ние сме очевидци на една последна надменност, безочливост, демонстриране на изцяло непознаване на вътрешните положения в Македония и надълбоко подкопаване на позициите на своя другар. Събитията се движат като че ли на кино лента. Първо беше фиктивен казусът с името Северна Македония. Дали това име е заплашило българските национални ползи? Да не забравяме, че името "Северна" не изпълва с възторг македонците, а идва след три десетилетия сложни договаряния с гърците. А когато стане належащо да се промени името на страната, е належащо да се резервира най-малко несъмнено достолепие, аналогично на сходни образци в интернационалната политика. Съгласен съм, че някакви крайни националисти могат да злоупотребят с представката ''Северна “ с иредeнтистки цели, само че същото пояснение може да се прави и на името Горна или Вардарска Македония, а най-много в случай че не се промени, а си остане Република Македония.

Че това е най-убедително, го удостоверяват настройките на самите гърци, които в името Република Македония виждат най-големия иредентизъм. Да не забравяме, че Република България първа призна името Македония на нашата страна, само че и да не заобикаляме българските политици, които от три десетилетия мълчат за едноименната гръцкото монополизиране на същото име. Колко елементарно политиката на България разрешава да се консолидира монополът на името Македония в полза на гръцката идея. През 19 и началото на 20-ти век България бори ли се с Гърция поради монопола на името на Македония?

След това се появи казусът с македонската православна черква. Съжалявам, че в нашия източен комшия болшинството не разбра какъв брой самоуверено е направила македонската православна черква, като инициира Българската православна черква да я разпознае като църква-майка. Тази концепция имаше последователи, само че имаше и доста цинични и саркастични разбори. Коментарите, които наблюдавах: "нека бъде разпусната като черква и да се претопи в БПЦ" свидетелстват единствено какъв брой малко е известно ситуацията в Македония.

След това по време на визитата на президента на Република Македония, Георге Иванов (чийто непрекъснат критик бях в продължение на 10 години), се получи стеснение. Въпреки че идва по покана на Република България, той се изправи пред жестоко затворената врата на кабинета на премиера, което беше аргументирано с някои вътрешни македонски условия. За такава неучтивост в интернационалната дипломация не съм чувал дълго време. Трябва да се знае, че това не е единствено персонален акт към избран политик, само че и отношение към институцията на президента на прилежаща страна.

Освен това станахме очевидци на няколко изявления от моя персонален другар Ангел Димитров, който със своите съществени позиции също по този начин подсигурява, че комисията по обща история скоро ще се провали, тъй че мъчно ще се стигне до доближаване на нашите истории.
 В лицето на Заев имате прагматичен другар. Не си позволявайте да губите неговата обвързаност, акцентира Георгиевски. В лицето на Заев имате прагматичен другар. Не си позволявайте да губите неговата обвързаност, акцентира Георгиевски. / БГНЕС
А до върха се стигна с преживяването с премиера Зоран Заев.

Отначало се замислих къде е неговата неточност?! Илинденското въстание било македонско? После пристигна, като че ли координирано, кръвопролитие от страна на най-големите български политици и огромен брой анализатори и публицисти. Значи ли това, скъпи съседи, че имаме нова възбрана за приложимост, този път с македонското прилагателно? Имаме ли някакви нови проблеми, които в никакъв случай не са съществували, даже в българската историография? Сега, когато започваме да приказваме за едно значително доближаване, някой измисля проблеми, които не съществуват даже в най-крайните български среди. Нима занапред би трябвало да се изяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско. Нима тракийските монументи на територията на България не са български? Но казусът не е единствено в географското установяване, само че и съдържа значително измерение. Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се назовава македонска, в случай че крайната цел е автономност на Македония, не можем ли да го назовем македонско?

Впрочем, в случай че Илинденското въстание не е македонско, за какво през тридесетте години на ХХ век българската комунистическа партия притисна Коминтерна да признае македонската нация, което беше тяхна политика съвсем три десетилетия. Ако Илинденското въстание не беше македонско, би ли имало през днешния ден независима и самостоятелна Македония с цялостна поддръжка на нейните жители? През 1900 година един от нашите взаимни писатели Войдан Чернодрински, роден в Македония и живял и починал в София, написва драмата "Македонска кървава женитба “. В новото издание, по какъв начин би било по-подходящо да се сложи заглавието, единствено "кървава сватба" или "българска кървава сватба"? Същият създател през 1904 година написа и драмата "Македонско въстание".

Забранявайки ни прилагателното '' македонски '', значи ли, че към този момент нито Охридското, нито Тиквешкото ще ги назоваваме македонски? А какво вършим – македоно-одринското опълчение? Какво ще вършим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще вършим с македонската имиграция в Америка, както я назовава и Ванче Михайлов, само че и от Георги Пирински? Как ще кръстим „ македонския теоретичен институт “ и неговия вестник "Македонски преглед"? Как ще се оправим с "македонските братства", съществували във всеки град в България? Или пък с Македонската патриотична организация /МПО/ в Съединени американски щати и тяхното издание "Македонска Трибуна"?

Скъпи другари, във вашите ежедневни политически калкулации сред държавното управление и опозицията представихте безпринципно Македония. Отворете вашите лични историографии и ще срещнете хиляди места, в които се употребява описателното прилагателно "македонско". И най-после още веднъж ще ви припомня, че в лицето на премиера Заев имате прагматичен другар. Не си позволявайте да губите неговата обвързаност, тъй като може би сега той е единственият политик, подготвен да се извини за нещо, което не е направил неправилно. Ако той падне, до момента в който се появи втори като него, ще чакате две или три десетилетия!

И на края, оставете историческите заявления на страна, ами вижте, че на Граничен контролно-пропусквателен пункт Делчево - Благоевград има непрекъснат запушване, а през уикендите и по празниците хората чакат и по няколко часа. Тъй като теснината е извънреден от ваша страна, отделете от бюджета 50 хиляди евро, с цел да извършите още една лента, тъй че жителите да могат да пътуват и да поддържат връзка свободно. /БГНЕС

-----------------------------

Направеният особено за Агенция БГНЕС е на Любчо Георгиевски, министър председател на Република Македония /1998-2002г./ и основател на ВМРО-ДПМНЕ. /БГНЕС
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР