Каспийският пъзел и неговите играчи
Лятото на 2018 година минава под знака на наводненията, пожарите, само че и политическите вести. През последните дни естествените бедствия отнемаха животи, разрушаваха къщи и инфраструктура, Това е съпроводено с тероризъм и със усилване на икономическа война на Съединени американски щати против Русия, Китай, Иран и Турция. Динамиката на процесите, чиято разнопосочност е подчинена на несвойствена до момента настъпателност и неприкритост в гонене на конкуренцията, бе гарнирана с подписаната на 12 август Конвенция за правния статут на Каспийско море.
Президентите на Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан в казахстанския град Актау сложиха публично завършек на траялата повече от 20 години договаряния за преразпределяне на каспийската акватория.
Документът е част от дипломатическата история, само че по-важното е не толкоз и освен неговото наличие, а какво място заема тази среща в подтекста на актуалните процеси. Предвид възходящата войнствена реторика в световен и районен мащаб, от значително значение е постигнатото от президентите на петте крайбрежни страни единодушие за възбрана на военни бази и кораби до и в каспийската акватория на други страни. Това значи военно капсулиране на пространството. Решението е от изгода за Москва и Техеран, които през последните години ускоряват своето военно наличие. Неслучайно още през април тази година съветският министър на защитата Сергей Шойгу разгласи за пребазиране на Каспийската флотилия на Федерацията от Астрахан в Каспийск.
Каспийският район е основна част от Евразия, която концентрира политическа, икономическа и военна сила, подчинена на енергийния фактор.
Огромните количества петрол и газ в Каспийско море го трансформират в един от най-привлекателните обекти за дълготрайна инвестиция. Неслучайно след разпадането на Съветския съюз договарянията сред новосъздадените постсъветски републики Азербайджан, Туркменистан и Казахстан и двата районни фактора Русия и Иран вървят тромаво и не реализират консенсус.
За следващ път, с изявления на съветски високопоставени дипломати, само че не и в съответния документ, бе ясно очебийно, че Каспийската акватория не е море и не е езеро. Това отстрани използването на Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право от 1982 година, по този начин и правилата, прилагани към трансграничните езера. В утвърждения от петимата президенти документ фактически се ползва принцип, който акцентира, че Каспийската акватория е най-големия в света затворен водоем. Върху 15 морски благи се разгръща суверенитета на всяка крайбрежна страна. Риболовните зони усилват с още 10 морски благи територията, където всяка от страните може да развива лична активност. Останалата част от акваторията и биоресурсите остава за общо прилагане.
Това обаче надали ще удовлетвори най-много Иран, който след увеличение броя на крайбрежните страни с още три, не приема позитивно откритите акваториални граници. Разделянето на дъното и на шелфа на Каспийско море нов способ на „ междинната модифицирана линия ” надали удовлетворява Техеран. По тази формула Иран получава 13-14 % от каспийския шелф, а неговите искания са разделянето да бъде по равно – 20 %, Едва ли апелът на Русия да се решат посредством договаряния комплицираните взаимоотношения сред Техеран, Баку и Ашхабад за рандеман на петрол и газ в южната част на акваторията ще бъдат решени бързо и дейно.
В Конвенцията също по този начин доста обтекаемо е решен въпросът с втория по значимост въпрос – разделянето на каспийското дъно. Според документа сходни проблеми ще се вземат решение посредством договаряния сред прилежащите страни върху основата на правните правила.
Не по малко значимият въпрос за прокарването през акваторията на енергийни тръбопроводи получи своята двувекторна режисура. На процедура бе реализирано единодушие, че всяка страна може да реализира диверсификационни планове, което извърши с вяра президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, че ще може да осъществя прикаспийския водопровод към Азербайджан. Това би нараснало енергийното зареждане на Европа с газ от четвъртата по находища страна в света. В признатата Конвенция обаче има и различен контрактуван миг. Петте страни взаимно ще реализират екологичната оценка на всеки един план. По този метод Русия, която продължава да е отрицателно настроена към реализирането на всяка евразийска диверсификация към Европа, без нейно присъединяване, ще има опция да забави, в случай че не може да отстрани неговото реализиране.
Консолидацията е разследване от процесите в Близкия Изток
Основният извод от признатата на 12 август Конвенция за юридическия статут на Каспийско море е, че Русия и Иран консолидираха енергийните страни в района, обрисувайки не толкоз енергийния, колкото военния сегмент на страните от акваторията. Това е и значим детайл от засилващата се консолидация на държавността в борбата против следствията от процесите в Близкия Изток.
Президентите на Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан в казахстанския град Актау сложиха публично завършек на траялата повече от 20 години договаряния за преразпределяне на каспийската акватория.
Документът е част от дипломатическата история, само че по-важното е не толкоз и освен неговото наличие, а какво място заема тази среща в подтекста на актуалните процеси. Предвид възходящата войнствена реторика в световен и районен мащаб, от значително значение е постигнатото от президентите на петте крайбрежни страни единодушие за възбрана на военни бази и кораби до и в каспийската акватория на други страни. Това значи военно капсулиране на пространството. Решението е от изгода за Москва и Техеран, които през последните години ускоряват своето военно наличие. Неслучайно още през април тази година съветският министър на защитата Сергей Шойгу разгласи за пребазиране на Каспийската флотилия на Федерацията от Астрахан в Каспийск.
Каспийският район е основна част от Евразия, която концентрира политическа, икономическа и военна сила, подчинена на енергийния фактор.
Огромните количества петрол и газ в Каспийско море го трансформират в един от най-привлекателните обекти за дълготрайна инвестиция. Неслучайно след разпадането на Съветския съюз договарянията сред новосъздадените постсъветски републики Азербайджан, Туркменистан и Казахстан и двата районни фактора Русия и Иран вървят тромаво и не реализират консенсус.
За следващ път, с изявления на съветски високопоставени дипломати, само че не и в съответния документ, бе ясно очебийно, че Каспийската акватория не е море и не е езеро. Това отстрани използването на Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право от 1982 година, по този начин и правилата, прилагани към трансграничните езера. В утвърждения от петимата президенти документ фактически се ползва принцип, който акцентира, че Каспийската акватория е най-големия в света затворен водоем. Върху 15 морски благи се разгръща суверенитета на всяка крайбрежна страна. Риболовните зони усилват с още 10 морски благи територията, където всяка от страните може да развива лична активност. Останалата част от акваторията и биоресурсите остава за общо прилагане.
Това обаче надали ще удовлетвори най-много Иран, който след увеличение броя на крайбрежните страни с още три, не приема позитивно откритите акваториални граници. Разделянето на дъното и на шелфа на Каспийско море нов способ на „ междинната модифицирана линия ” надали удовлетворява Техеран. По тази формула Иран получава 13-14 % от каспийския шелф, а неговите искания са разделянето да бъде по равно – 20 %, Едва ли апелът на Русия да се решат посредством договаряния комплицираните взаимоотношения сред Техеран, Баку и Ашхабад за рандеман на петрол и газ в южната част на акваторията ще бъдат решени бързо и дейно.
В Конвенцията също по този начин доста обтекаемо е решен въпросът с втория по значимост въпрос – разделянето на каспийското дъно. Според документа сходни проблеми ще се вземат решение посредством договаряния сред прилежащите страни върху основата на правните правила.
Не по малко значимият въпрос за прокарването през акваторията на енергийни тръбопроводи получи своята двувекторна режисура. На процедура бе реализирано единодушие, че всяка страна може да реализира диверсификационни планове, което извърши с вяра президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, че ще може да осъществя прикаспийския водопровод към Азербайджан. Това би нараснало енергийното зареждане на Европа с газ от четвъртата по находища страна в света. В признатата Конвенция обаче има и различен контрактуван миг. Петте страни взаимно ще реализират екологичната оценка на всеки един план. По този метод Русия, която продължава да е отрицателно настроена към реализирането на всяка евразийска диверсификация към Европа, без нейно присъединяване, ще има опция да забави, в случай че не може да отстрани неговото реализиране.
Консолидацията е разследване от процесите в Близкия Изток
Основният извод от признатата на 12 август Конвенция за юридическия статут на Каспийско море е, че Русия и Иран консолидираха енергийните страни в района, обрисувайки не толкоз енергийния, колкото военния сегмент на страните от акваторията. Това е и значим детайл от засилващата се консолидация на държавността в борбата против следствията от процесите в Близкия Изток.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ