Планетата по-рано от очакваното постави нов температурен рекорд
Лятото едвам стартира, само че горещата вълна към този момент чупи международни върхове и убива стотици хора в северното полукълбо - от Канада до Китай, се споделя в материал на Би Би Си. Юни е извънредно богат на катаклизми месец, като учените упрекват за това провокираното от индивида изменение на климата.
След топлата зима и сухата пролет, лятото не донесе никакво облекчение. И то още преди да се прояви изцяло зараждащото се събитие „ Ел Ниньо “ в Тихия океан, което през идващите една-две години ще увеличи температурата на планетата със 100 %.
По традиция горещите талази, пожарите и сушите настъпват в северното полукълбо през втората половина на лятото, по-близо до август. А в международен мащаб световното стопляне е най-силно изразено през февруари и март.
Но тази година е друга.
Юни е извънредно парещ в Европа, Америка и Азия. Макар че окончателните резултати към момента не са направени, предварителните резултати удостоверяват прогнозите на учените, че 2023 година рискува да счупи температурните върхове и да продължи тъжната традиция на последните 8 години - най-горещите в историята.
Заради стоплянето на планетата естествените бедствия зачестяват, а вредите от тях нарастват дружно с разноските за битка с аргументите за тях и за адаптиране към новите условия на живот. Горещините убиват хора, изострят енергийните и миграционните рецесии.
Дори природата се трансформира. Комарите, пренасящи треската денга и вируса чикунгуня, към този момент са се настанили в 13 страни в Европа. Само преди десетилетие такива страни са били единствено осем, сочи неотдавнашно изследване на Центъра за предварителна защита на заразните заболявания на Европейския съюз (ECDC).
„ В Европа се следи наклонност към затопляне; аномалните горещини и наводненията стават все по-чести и тежки, а лятото става все по-дълго и топло. Това основава удобни условия за инвазивните типове комари “, предизвестяват учените.
Градус и половина по-рано от плануваното
За да спрат стоплянето, съвсем всички страни в света се съгласиха да понижат излъчванията си на парникови газове. Целта на Парижкото съглашение, подписано през 2015 година, е да не се допусне стопляне на планетата с повече от 2°C по отношение на прединдустриалните равнища, или още по-добре - в границите на 1,5°C.
Средната годишна температура на планетата към този момент е с 1,2°C по-висока, а през юни тя мина границата от 1,5 градуса. Това се е случвало и преди, а сходни съмнения се отнасят повече за времето, в сравнение с за климата. Метеоролозите обаче са уплашени.
Факт е, че всички предходни пъти по градус и половина е пробивала европейската зима - през февруари и март 2016 година (най-горещите в историята) и през декември 2015 година, когато в Париж беше подписано знаково съглашение за климата. През лятото обаче прагът от един градус и половина обичайно е изцяло безвреден.
„ Топлото начало на юни 2023 година беше изключение от това предписание “, тормозят се учените, които следят изменението на климата в центъра „ Коперник4 на Европейски Съюз.
„ Средната световна температура на въздуха на повърхността на Земята през първите дни на юни 2023 година счупи записания връх. И то след невиждано топъл май ", пишат те.
Май беше вторият най-горещ в историята, като не доближиха единствено 0,1 °C, с цел да бъде подложен преди всичко. Това е по този начин, до момента в който пролетта в Европа е била хладна и дъждовна и даже не е попаднала в първата десетка, а Австралия и Азия, от Индия до Сибир, са били доста по-хладни от нормалното. Но в Северна и Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия настъпи непредвидена гореща вълна.
Не единствено на сушата има проблеми. Ледената завивка на двата полюса се топи, а повърхността на Световния океан през юни беше с 0,2 градуса по-топла от нормалното за това време на годината - и то след температурните върхове от април и май.
Положението единствено ще се утежнява, защото до есента ще се образува „ Ел Ниньо “ (явлението на повишение на температурите в Тихия океан). Той ще размени „ Ла Ниня “, който в продължение на три години охлаждаше океана, само че не съумя да спре стоплянето.
Канадски пожари, гореща вълна в Пекин и суша в Европа
Юни 2023 година ще бъде запомнен от хората от всички континенти в северното полукълбо.
Всяка година Канада е изправена пред естествени бедствия, свързани с световното стопляне. Миналата година рекордна гореща вълна умъртви стотици хора.
Тази година не прави изключение. Лятото даже още не е почнало, само че Канада към този момент претърпява най-лошия сезон на горските пожари в историята си.
В северната част на Съединени американски щати хората са съветвани да останат на закрито и да не дишат задимения въздух.
А на юг, от Аризона до Тексас и Флорида, десетки милиони хора тънат в лепкава горещина под по този начин наречения топлинен купол. Той обхвана района преди седмици и синоптиците предвиждат, че няма да се разсее до Деня на независимостта на 4 юли.
Според управляващите минимум 13 души към този момент са умряли от жегата.
Нещата са още по-лоши за съседите в Мексико. Броят на починалите там надвиши 100 души. Страната претърпява третата си гореща вълна от април насам, а управляващите предизвестиха, че следва четвърта вълна.
В южната част на Испания царува суша, а в края на юни температурите в Севиля и Кордоба доближиха +44 °C. Метеоролозите показват, че през 35-те години преди 2011 година Испания е преживявала рискови горещини през юни единствено пет пъти. През последните 12 години е имало шест такива юни.
Според предварителните измервания на Кралската метеорологична работа в Обединеното кралство юни е бил най-горещият юни в историята. Юнската горещина към момента не е достигнала четиридесетте градуса, както през предходната година - температурата не се е повишила над 32°C. Нощите са били топли, съвсем не е имало дъжд. Студеното време през предходната седмица не попречи на юни 2023 година да счупи върховете от 1940 и 1976 година
В Германия река Рейн, съществена транспортна артерия, стартира да пресъхва предварително.
В Азия милиарди хора, от Пакистан до Малайзия, се любуват на горещините.
Пекин, столицата на Китай, беше обзет от две горещи талази в границите на 10 дни, а 40-градусовите температури продължиха три дни поред - за първи път от 1951 година насам, когато се вършат такива наблюдения. Броят на дните, в които температурата надвишава 35 °C, елементарно надвишава междинната стойност за юни през последните 30 години.
В Индия е още по-топло. В северната и източната част на страната термометърът е доближавал +46°C през юни. Властите проверяват десетки смъртни случаи, дължащи се на горещините, само че не бързат да признаят връзка и даже уволниха основния доктор на районна болница поради " безотговорни изказвания ", че хората умират от горещините.
Хаджът през 2023 година се пада през горещия юни. Стотици хиляди мюсюлмани пътуваха до светите места в Саудитска Арабия, където денем температурата беше +48°C. Стотици от тях останаха там за непрекъснато. Според управляващите повече от 2000 души са били наранени от горещата вълна, а минимум 230 са умряли.
Колко коства стоплянето
Според изчисленията на Световната метеорологична организация климатичните бедствия през предходната година са коствали 2 милиарда $ и са лишили живота на 16 000 души единствено в Европа.
Канада предвижда, че до 2030 година вредите от естествените стихии, които се ускоряват с световното стопляне, ще надвишават 11 милиарда $ годишно.
За да се пребори със стоплянето, светът минава към нови енергийни източници и се пробва последователно да прекрати изгарянето на изкопаеми горива. Това изисква вложения в размер на трилиони долари в слънчеви и вятърни паркове, електрически превоз и възобновяване на мрежите.
Всички тези разноски са изключително несъответствуващи поради международната енергийна и продоволствена рецесия, провокирана от войната на Русия против Украйна. И нещата ще се влошат още повече.
Ако „ Ел Ниньо “ пристигна през есента и се задържи още няколко години, климатичната рецесия ще се утежни. Това се е случвало и в предходни случаи, откриха учени от колежа " Дартмут ".
Според техните калкулации „ Ел Ниньо “ от 1982-83 година и 1997-98 година е подкопал растежа на международното богатство с най-малко пет години. Последното е коствало на международната стопанска система 5,7 трилиона $ и е лишило живота на към 23 000 души. /БГНЕС
