Уиски по ноти
Лято е. Време за напитки, музика и запознанства на фона на трагични залези. Време да забравите нещо. Време да започнете друго. А както споделя един другояче безмълвен мъж на име Джеймс Джойс – едно доста прелестно начало е леката музика от изливащо се в чашата уиски. Когато това е казано тъкмо от ирландец и е казано по този начин добре, кои сме ние, че да спорим с него? И по какъв начин другояче да стартираме тази история за флирта сред музиката и „ Царя на всички напитки, все едно дали се споделя Talisker, Isla или Glenlivet “? Последното определение принадлежи на различен огромен познавач и публицист – Робърт Луи Стивънсън. В последна сметка без значение дали пиете ирландско, скоч или бърбън, малцово или зърнено уиски, постоянно ще се окажете в компанията на светли мозъци и надарени персони. Франк Синатра, Кит Ричардс, Джон Бон Джоуви, Лейди Гага са единствено няколко имена от един лист, по-дълъг и от махмурлук.
За някои уискито може да е камшик божи и дяволска отрова, която детронира разсъдъка и осквернява невинността, само че за други то е балсамът, който омекотява всеки диалог, внася в него метафизичен привкус и уплътнява чувствата. И в случай че е правилно, че дамите са като увеличително стъкло - вършат хубавото в живота още по-хубаво, а неприятното – още по-лошо, то същото може да се каже и за уискито. Защото на никое място тези крайности на самодоволство и страдалчество не звучат по този начин безапелационно, както в блуса, изплакан сред две напитки.
Уиски и блус вървят дружно, както юнакът и златната ябълка, Васко и кръпката, булката и горчивото. Никой не би могъл да изброи тъкмо всички споделени с бармани балади за невярни дами, самотни нощи, празни джобове и сърце, цялостно с тъга. Сред класиката остават частите на Willie Dixon (If The Sea Was Whiskey) и Muddy Waters (Whiskey Blues). Малко след тях Buddy Guy предлага една мощна тройна коалиция против всички земни нерадости - Whiskey, Beer And Wine, а измежду по-младите гласове се откроява с оптимизма си Sean Chambers (Trouble And Whiskey), който пее за това по какъв начин дамата го избавя от алкохола, а не както разумно бихме очаквали противоположното – алкохола от дамата.
И в случай че блусът е музиката с цвят на африкански залез и мрачен шоколад, то кънтрито е храна за душата на белите момчета на кон от едно време на Запад. Първоначалният консерватизъм и мощно християнско звучене на този музикален род доста бързо потъват в барелите с бърбън. В последна сметка в борбата за душата на каубоя Исус губи безславно против Джак Даниелс. Едни от най-популярните рефери в този „ дуел “ са Tom T Hall (Everything From Jesus To Jack Daniels) и Chase Rice (Jack Daniels And Jesus). Но огромното име в храма на кънтрито е Hank Williams. То в действителност е светата троица в жанра, тъй като се носи от три генерации кънтри артисти - Hank Williams, Hank Williams Jr. и Hank Williams III. И тримата знаят да вършат най-добре едно нещо – да пеят и пият. Който се съмнява може да чуе Whiskey, Weed, & Women или Five Shots Of Whiskey. Мъжете от това семейство се трансформират приживе в същинска легенда и напълно естествено артисти песни за тях пеят, като нашият избор в тази ситуация е Alan Jackson (Jim And Jack And Hank)
И въпреки всичко алфата и омегата на кънтрито, неговият първи и финален шот си остава Willie Nelson с Whiskey river – песента, която ще ви простреля право в сърцето. В последните години болката си, огромна съвсем колкото периферията на шапките им, изливат и музиканти като Travis Tritt (The Whiskey Ain‘t Working), Brad Paisley и Alison Krauss (Whiskey Lullaby) и Chris Stapleton, чието парче Whiskey And You печели Grammy за 2015 година Няма по какъв начин човек да не спомене и Rich McCready, който несъмнено е максималист и самоуверено комбинира бира, уиски, дами, вино и трева (Beer, Whiskey, Women, Wine Аnd Weed).
Навремето Хемингуей споделя, че човек в никакъв случай не би трябвало да се колебае да целуне красива жена и да отвори бутилка с уиски. Ако някой сигурно е последвал добросъвестно съвета му, то това са рок-музикантите от последните няколко десетилетия. Трудно е да се откри някой от тях, който да не е възпял положителния дух на алкохола, а доста от паметните части имат своя лична витална история. Например, песента Whiskey In The Jar става особена известна в осъществяването първо на Thin Lizzy и по-късно на Metallica, само че в действителност е остаряла ирландска балада, отдадена на локален Робин Худ, който бил предаден от любовницата си, съден за ликвидиране и екзекутиран през 1650 година
Съвсем друга е биографията на Alabama song / WhiskeyBar, която всички свързват с митичния Jim Morrison и групата The Doors. Всъщност текстът е на немския стихотворец и драматург Бертолд Брехт, който го написа за приятеля си – композитора Курт Вайл като част от либрето на дребна опера, чиято премиера е през 1927 година По-късно стихотворението е преведено на британски, а през 1966 година влиза в репертoара на The Doors и се трансформира в познатия ни през днешния ден химн на старателното обхождане на питейните заведения (bar crawl). През същата година други великани The Who издават песента си Whiskey Man, написана от басиста им и разказваща за близкото му другарство с магически фантом, който се появява само, когато изпълни чашата си. Малко по-късно Jimi Hendrix ще възпее по сходен метод дружбата си с бърбъна в песента My Friend.
Lynyrd Skynyrd прибавят своята милостиня с композицията Whiskey Rock-A-Roller, която изяснява за какво бутилката е първото, което би трябвало да вземете, когато си стягате багажа за дълъг път. По думите на вокалиста им Ronnie Van Zant, някакъв „ задръстен публицист “ го попитал с какво се занимава, на което той дал отговор – „ С уиски и рок “, откъдето идва и заглавието на песента. Alice Cooper назовава третия си студиен албум с дантеленото заглавие Lace and Whiskey и незабавно след привършване на турнето по представянето му влиза в клиника за лекуване на алкохолици в Ню Йорк.
Няма по какъв начин да пропуснем и ACDC (Whiskey On The Rocks), ZZ Тop (Wiskey’n Mama) и хеви метъла и глем рока на Van Halen (Take Your Whiskey Home). От по-новите групи забавни са Godsmack (Whiskey Hangover) с различната си визия, че махмурлукът не е чак толкоз неприятно нещо - идея, присъща може би само на различния рок.
Темата за уискито и рока е изрично безкрайна, само че идва този миг, когато Brian Setzer ти налива чашата и заповядва – пий там и си затваряй устата. (Drink Whiskey and Shut Up), а кои сме ние, че да спорим с него?
По принцип, когато става дума за блус, кънтри или рок, уискито поема функционалностите на aптечка или корпус за бързо реагиране. То притъпява болката и дезинфекцира раните на лирическия воин, който като предписание е самичък, неразбираем, надрусан, зарязан освен от обичаната, само че и от кучето си. Бутилката „ течна слънчева светлина “ е единствената му разтуха. Но има доста други музикални жанрове, където уиски значи само щастлива приказка до безкрайност. Такива са множеството обичайни ирландски песни. Според ирландците, бог е основал уискито единствено, с цел да отвлече вниманието им и по този начин да им попречи да завладеят света. И в случай че земята през днешния ден не е под диктата на келтския ботуш, то е и поради евъргрини като Streams Of Whiskey, Whiskey You`re The Devil, Cigarettes, Whiskey And Wild, Wild Women или микса от фолк и джаз на John Martyn (He Got All The Whiskey).
Палавото буги-вуги и суингът също не подминават тематиката. Нашият адреналин може и да удря тавана при първите тактове на ръченица, копаница и Комбайнеро-интелигентската, само че оттатък океана това става с части като Whiskey Do Your Stuff на Louis Jordan или Let`s Drink Some Whiskey на Al Jackson. Ненадминат чаровник, си остава Wynonie Harris, който забърква страхотни музикални коктейли с уиски, доста смях и изобилна доза неприлични намеци - Quiet Whiskey, Don`t Take My Whiskey Away From Me, Who Threw The Whiskey In The Well. До него припяват в темп и блус Fats Domino (Whiskey Heaven) и Amos Milburn (Bad, Bad Whiskey).
Казват, че появяването на уискито е акт на съдействие сред благословията на природата и мъдростта на индивида. Затова няма нищо чудно, че оди на прослава за него се пишат и в хип-хоп жанр - Whisky Е Margarita или под формата на рап речитативи - Whiskey In My Soul. Дори кралят на тангото Astor Piazzola му посвещава своя комбинация (Whiskey).
Всичко, казано до тук, обаче, би било блудкаво и ненапълно, в случай че не се упоменат превъзходните женски гласове, които пеят за тъмната магия на кехлибарената напитка. Желанието на Ава Гарднър е да живее до 150 години, а последния си ден да прекара с цигара в едната ръка и чаша с уиски в другата. Мнението й поддържа изцяло друга блестяща дива от сцената - Billie Holliday (Riffin’ Тhe Scotch). Плътно зад тях застават дами с най-различни музикални пристрастия, само че със споделено топло възприятие към питието с лед –Merline Johnson с нейния блус (Bad Whiskey Blues), хеви-метълът на Kittie (Wiskey Love Song), блуграс парчето на Gillian Welch (Whiskey Girl) и безчет знайни и незнайни кънтри певици като Gretchen Wilson (Wasting Whiskey), Patty Loveless (Cheap Whiskey) и Charlene Marie (Cinnamon Whiskey). Радост по едно и също време за ухото и очите са Devil Doll с тяхната рокабили ария Bourbon In Your Eyes.
Някои поетични души по всяка възможност биха възкликнали - Какво е едно име? Туй, което, зовем ний „ уиски “, ще ухае сладко под всяко друго име! Истината обаче е, че същинските ценители даже, когато смесват разнообразни напитки, скрупульозно прецизират техния тип. Любим образец в това отношение е John Lee Hooker с One Bourbon, Оne Scotch, One Beer. The Punch Brothers пеят съответно за ръжено уиски (Rye Whiskey), Tom Russel за канадско (Canadian Whiskey), а George Jones – за Tennessee Whiskey. С особена деликатност в интервала на сухия режим бардовете се отнасят към незаконно дестилирания алкохол, който е прочут като „ планинска роса “ (Mountain Dew, The Stanley Brothers) или „ лунна светлина “, тъй като се произвеждал единствено нощем, с цел да не се вижда дима от преваряването. (Moonshine whiskey, Van Morrison).
Най-верните почитатели държат да уточнят и съответната марка. Johnny Walker е приятелят на Lynyrd Skynyrd, ZZ Top, Lady Gaga и Falco. Jim Beam е любимец на Nickelback, ACDC и Eminem. Но най-голяма навалица на бара се събира към Jack Daniels – отпред с Lemmy от Motorhead, Eric Church, Frank Zappa, Blondie, Sex Slaves, Jerry Lee Lewis и The Devil Makes Three.
Bushmill`s е питието на Tom Waits, артистът с „ глас, който като че ли е киснал в цистерна с бърбън, по-късно е бил опушван в продължение на месеци и най-после е изнесен на пътя и прегазен от кола. “ Guy Clark и Muse категорично загатват в текстовете си Wild Turkey. Joe Bonamassa и 50 Cent възпяват канадското Crown Royal, а Rihanna подвига тост за Jameson. Beyonce пее за Yamazaki, което си е напълно в реда на нещата, като се има поради, че Япония създава качествено уиски в продължение на десетилетия, само че едвам през последните години най-хубавите й артикули влезнаха във „ висшата лига “.
Шотландският историк и книжовен критик Дейвид Дейчис споделя, че „ умеенето да се пие уиски не е въпрос на каприз. То е тост за бъдещето на цивилизацията, израз на почитание към приемствеността в културата, манифест на решимостта на индивида да употребява естествените запаси, с цел да освежи мозъка и тялото си и да се наслаждения пълноценно на всяко едно от сетивата, с които е талантлив. “
Шотландският войник споделя безусловно същото, само че малко по-лаконично – има две неща, които обича без непотребни добавки, а ла натюр (да не кажем – голи) – и второто е малцово уиски.
В умозаключение не ни остава нищо друго с изключение на да прибавим последните думи на Хъмфри Богарт: „ Никога не трябваше да променям скоча с мартини “. А кои сме ние, че да спорим с него?
За някои уискито може да е камшик божи и дяволска отрова, която детронира разсъдъка и осквернява невинността, само че за други то е балсамът, който омекотява всеки диалог, внася в него метафизичен привкус и уплътнява чувствата. И в случай че е правилно, че дамите са като увеличително стъкло - вършат хубавото в живота още по-хубаво, а неприятното – още по-лошо, то същото може да се каже и за уискито. Защото на никое място тези крайности на самодоволство и страдалчество не звучат по този начин безапелационно, както в блуса, изплакан сред две напитки.
Уиски и блус вървят дружно, както юнакът и златната ябълка, Васко и кръпката, булката и горчивото. Никой не би могъл да изброи тъкмо всички споделени с бармани балади за невярни дами, самотни нощи, празни джобове и сърце, цялостно с тъга. Сред класиката остават частите на Willie Dixon (If The Sea Was Whiskey) и Muddy Waters (Whiskey Blues). Малко след тях Buddy Guy предлага една мощна тройна коалиция против всички земни нерадости - Whiskey, Beer And Wine, а измежду по-младите гласове се откроява с оптимизма си Sean Chambers (Trouble And Whiskey), който пее за това по какъв начин дамата го избавя от алкохола, а не както разумно бихме очаквали противоположното – алкохола от дамата.
И в случай че блусът е музиката с цвят на африкански залез и мрачен шоколад, то кънтрито е храна за душата на белите момчета на кон от едно време на Запад. Първоначалният консерватизъм и мощно християнско звучене на този музикален род доста бързо потъват в барелите с бърбън. В последна сметка в борбата за душата на каубоя Исус губи безславно против Джак Даниелс. Едни от най-популярните рефери в този „ дуел “ са Tom T Hall (Everything From Jesus To Jack Daniels) и Chase Rice (Jack Daniels And Jesus). Но огромното име в храма на кънтрито е Hank Williams. То в действителност е светата троица в жанра, тъй като се носи от три генерации кънтри артисти - Hank Williams, Hank Williams Jr. и Hank Williams III. И тримата знаят да вършат най-добре едно нещо – да пеят и пият. Който се съмнява може да чуе Whiskey, Weed, & Women или Five Shots Of Whiskey. Мъжете от това семейство се трансформират приживе в същинска легенда и напълно естествено артисти песни за тях пеят, като нашият избор в тази ситуация е Alan Jackson (Jim And Jack And Hank)
И въпреки всичко алфата и омегата на кънтрито, неговият първи и финален шот си остава Willie Nelson с Whiskey river – песента, която ще ви простреля право в сърцето. В последните години болката си, огромна съвсем колкото периферията на шапките им, изливат и музиканти като Travis Tritt (The Whiskey Ain‘t Working), Brad Paisley и Alison Krauss (Whiskey Lullaby) и Chris Stapleton, чието парче Whiskey And You печели Grammy за 2015 година Няма по какъв начин човек да не спомене и Rich McCready, който несъмнено е максималист и самоуверено комбинира бира, уиски, дами, вино и трева (Beer, Whiskey, Women, Wine Аnd Weed).
Навремето Хемингуей споделя, че човек в никакъв случай не би трябвало да се колебае да целуне красива жена и да отвори бутилка с уиски. Ако някой сигурно е последвал добросъвестно съвета му, то това са рок-музикантите от последните няколко десетилетия. Трудно е да се откри някой от тях, който да не е възпял положителния дух на алкохола, а доста от паметните части имат своя лична витална история. Например, песента Whiskey In The Jar става особена известна в осъществяването първо на Thin Lizzy и по-късно на Metallica, само че в действителност е остаряла ирландска балада, отдадена на локален Робин Худ, който бил предаден от любовницата си, съден за ликвидиране и екзекутиран през 1650 година
Съвсем друга е биографията на Alabama song / WhiskeyBar, която всички свързват с митичния Jim Morrison и групата The Doors. Всъщност текстът е на немския стихотворец и драматург Бертолд Брехт, който го написа за приятеля си – композитора Курт Вайл като част от либрето на дребна опера, чиято премиера е през 1927 година По-късно стихотворението е преведено на британски, а през 1966 година влиза в репертoара на The Doors и се трансформира в познатия ни през днешния ден химн на старателното обхождане на питейните заведения (bar crawl). През същата година други великани The Who издават песента си Whiskey Man, написана от басиста им и разказваща за близкото му другарство с магически фантом, който се появява само, когато изпълни чашата си. Малко по-късно Jimi Hendrix ще възпее по сходен метод дружбата си с бърбъна в песента My Friend.
Lynyrd Skynyrd прибавят своята милостиня с композицията Whiskey Rock-A-Roller, която изяснява за какво бутилката е първото, което би трябвало да вземете, когато си стягате багажа за дълъг път. По думите на вокалиста им Ronnie Van Zant, някакъв „ задръстен публицист “ го попитал с какво се занимава, на което той дал отговор – „ С уиски и рок “, откъдето идва и заглавието на песента. Alice Cooper назовава третия си студиен албум с дантеленото заглавие Lace and Whiskey и незабавно след привършване на турнето по представянето му влиза в клиника за лекуване на алкохолици в Ню Йорк.
Няма по какъв начин да пропуснем и ACDC (Whiskey On The Rocks), ZZ Тop (Wiskey’n Mama) и хеви метъла и глем рока на Van Halen (Take Your Whiskey Home). От по-новите групи забавни са Godsmack (Whiskey Hangover) с различната си визия, че махмурлукът не е чак толкоз неприятно нещо - идея, присъща може би само на различния рок.
Темата за уискито и рока е изрично безкрайна, само че идва този миг, когато Brian Setzer ти налива чашата и заповядва – пий там и си затваряй устата. (Drink Whiskey and Shut Up), а кои сме ние, че да спорим с него?
По принцип, когато става дума за блус, кънтри или рок, уискито поема функционалностите на aптечка или корпус за бързо реагиране. То притъпява болката и дезинфекцира раните на лирическия воин, който като предписание е самичък, неразбираем, надрусан, зарязан освен от обичаната, само че и от кучето си. Бутилката „ течна слънчева светлина “ е единствената му разтуха. Но има доста други музикални жанрове, където уиски значи само щастлива приказка до безкрайност. Такива са множеството обичайни ирландски песни. Според ирландците, бог е основал уискито единствено, с цел да отвлече вниманието им и по този начин да им попречи да завладеят света. И в случай че земята през днешния ден не е под диктата на келтския ботуш, то е и поради евъргрини като Streams Of Whiskey, Whiskey You`re The Devil, Cigarettes, Whiskey And Wild, Wild Women или микса от фолк и джаз на John Martyn (He Got All The Whiskey).
Палавото буги-вуги и суингът също не подминават тематиката. Нашият адреналин може и да удря тавана при първите тактове на ръченица, копаница и Комбайнеро-интелигентската, само че оттатък океана това става с части като Whiskey Do Your Stuff на Louis Jordan или Let`s Drink Some Whiskey на Al Jackson. Ненадминат чаровник, си остава Wynonie Harris, който забърква страхотни музикални коктейли с уиски, доста смях и изобилна доза неприлични намеци - Quiet Whiskey, Don`t Take My Whiskey Away From Me, Who Threw The Whiskey In The Well. До него припяват в темп и блус Fats Domino (Whiskey Heaven) и Amos Milburn (Bad, Bad Whiskey).
Казват, че появяването на уискито е акт на съдействие сред благословията на природата и мъдростта на индивида. Затова няма нищо чудно, че оди на прослава за него се пишат и в хип-хоп жанр - Whisky Е Margarita или под формата на рап речитативи - Whiskey In My Soul. Дори кралят на тангото Astor Piazzola му посвещава своя комбинация (Whiskey).
Всичко, казано до тук, обаче, би било блудкаво и ненапълно, в случай че не се упоменат превъзходните женски гласове, които пеят за тъмната магия на кехлибарената напитка. Желанието на Ава Гарднър е да живее до 150 години, а последния си ден да прекара с цигара в едната ръка и чаша с уиски в другата. Мнението й поддържа изцяло друга блестяща дива от сцената - Billie Holliday (Riffin’ Тhe Scotch). Плътно зад тях застават дами с най-различни музикални пристрастия, само че със споделено топло възприятие към питието с лед –Merline Johnson с нейния блус (Bad Whiskey Blues), хеви-метълът на Kittie (Wiskey Love Song), блуграс парчето на Gillian Welch (Whiskey Girl) и безчет знайни и незнайни кънтри певици като Gretchen Wilson (Wasting Whiskey), Patty Loveless (Cheap Whiskey) и Charlene Marie (Cinnamon Whiskey). Радост по едно и също време за ухото и очите са Devil Doll с тяхната рокабили ария Bourbon In Your Eyes.
Някои поетични души по всяка възможност биха възкликнали - Какво е едно име? Туй, което, зовем ний „ уиски “, ще ухае сладко под всяко друго име! Истината обаче е, че същинските ценители даже, когато смесват разнообразни напитки, скрупульозно прецизират техния тип. Любим образец в това отношение е John Lee Hooker с One Bourbon, Оne Scotch, One Beer. The Punch Brothers пеят съответно за ръжено уиски (Rye Whiskey), Tom Russel за канадско (Canadian Whiskey), а George Jones – за Tennessee Whiskey. С особена деликатност в интервала на сухия режим бардовете се отнасят към незаконно дестилирания алкохол, който е прочут като „ планинска роса “ (Mountain Dew, The Stanley Brothers) или „ лунна светлина “, тъй като се произвеждал единствено нощем, с цел да не се вижда дима от преваряването. (Moonshine whiskey, Van Morrison).
Най-верните почитатели държат да уточнят и съответната марка. Johnny Walker е приятелят на Lynyrd Skynyrd, ZZ Top, Lady Gaga и Falco. Jim Beam е любимец на Nickelback, ACDC и Eminem. Но най-голяма навалица на бара се събира към Jack Daniels – отпред с Lemmy от Motorhead, Eric Church, Frank Zappa, Blondie, Sex Slaves, Jerry Lee Lewis и The Devil Makes Three.
Bushmill`s е питието на Tom Waits, артистът с „ глас, който като че ли е киснал в цистерна с бърбън, по-късно е бил опушван в продължение на месеци и най-после е изнесен на пътя и прегазен от кола. “ Guy Clark и Muse категорично загатват в текстовете си Wild Turkey. Joe Bonamassa и 50 Cent възпяват канадското Crown Royal, а Rihanna подвига тост за Jameson. Beyonce пее за Yamazaki, което си е напълно в реда на нещата, като се има поради, че Япония създава качествено уиски в продължение на десетилетия, само че едвам през последните години най-хубавите й артикули влезнаха във „ висшата лига “.
Шотландският историк и книжовен критик Дейвид Дейчис споделя, че „ умеенето да се пие уиски не е въпрос на каприз. То е тост за бъдещето на цивилизацията, израз на почитание към приемствеността в културата, манифест на решимостта на индивида да употребява естествените запаси, с цел да освежи мозъка и тялото си и да се наслаждения пълноценно на всяко едно от сетивата, с които е талантлив. “
Шотландският войник споделя безусловно същото, само че малко по-лаконично – има две неща, които обича без непотребни добавки, а ла натюр (да не кажем – голи) – и второто е малцово уиски.
В умозаключение не ни остава нищо друго с изключение на да прибавим последните думи на Хъмфри Богарт: „ Никога не трябваше да променям скоча с мартини “. А кои сме ние, че да спорим с него?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ