Лято е, вали, темата с градските наводнения измести проблемите с

Лято е, вали, тематиката с градските наводнения измести проблемите с язовирите. Няма бедствия, политици не избавят хора под язовирните чаши. Това обаче е по-скоро шанс. За двадесетина дни от началото на юни се случиха катастрофи с три водоема (пукнати или подкопани стени на уреди в Провадия и Стражица) и това са единствено случаите, които доближиха до медиите. Практически няма дребен язовир, който да не е рисков, хората край тях треперят при всеки пороен дъжд. Любопитно е в тази конюнктура какви превантивни ограничения се подхващат, и то в последната година. Защо през нея ли? Ами тъй като последните огромни наводнения се случиха напролет и лятото на 2018 година, а след или паралелно с  тях

 

държавното управление подсигурява “решителни ограничения ”

 

“Най-после!… Не може повече по този начин!... ”, звучаха заклинанията. Тоест, 27 години безредие, на 28-ата нещата се подреждат.

Това, което бе решено да се направи, бе основаването на огромно държавно дружество, което да ръководи язовирите. Не всички от тях, само че множеството трябваше да минат под шапката на новата конструкция, която пък щеше да е към Министерството на стопанската система. Заявката за основаването на предприятието бе дадена през март 2018 година Кои тъкмо язовири ще ръководи то, следваше да решат общините. Даден им бе период до октомври, в който да посочат с кои водоеми се разделят. И те го направиха - общинските препоръки гласоподаваха да се трансферира безплатно на страната собствеността на към 2000 обекта. Това бяха най-вече занемарени дребни уреди, ремонтът на които коства доста пари,

 

непостижими за локалните бюджети

 

И надлежно съставляват максимален риск. След промени в закона за водите през 2016 година кметовете са застрашени от огромни наказания, в случай че не поддържат язовирите - по тази причина те с ненаситност ги предоставиха на страната. Отделно от това приходите от отдадените на концесия уреди са дребни, т.е. те нямат никакъв интерес да ги държат при тях. В последна сметка внушителна численост язовири заедно потърсиха държавната протекция. Идеята на начинанието на доктрина бе ясна - един орган да се разпорежда, централно да се възнамерява, да се ликвидира най-сетне казусът с многото притежатели (община да вземем за пример има язовира, само че земята под стената е реституирана) и така нататък С една дума - да се окрупнят нещата

 

като при положителното остаряло “едно време ”

 

“Едното време ” ненапълно е мит, защото и през социализма язовирите не се управляваха централно - хиляди бяха на предписание на ТКЗС-та, други на “Напоителни системи ” и така нататък Но е реалност, че катастрофи тогава ставаха доста по-малко.

Теорията обаче е едно, практиката - друго. До ден-днешен, съвсем година и половина след старта на залисията, язовирите са си общински. Нито един не е станал държавен, кметовете дават отговор за тях - все по този начин неразполагащи с пари за поправки. Оказа се, че фамозното дружество се структурира постепенно. Едва преди месец му бе гласуван устройственият устав. Но по-голямата неволя се оказа фактът, че локалните управляващи не могат току-така да дават безплатно язовири. Законите не им разрешават, би трябвало да се трансформират. И още сума ти “подробности ” нормативно подлежат на изпипване. Каруцата ли бе поставена пред коня,

 

конят ли се оказа уродлив

 

трета ли е причината… - не се знае тъкмо. Но времето от март 2018 година до момента бе пропиляно. В резултат същите тези рискови язовири, за които се подвигна врява, че подлежат на “незабавни дейности ”, са си все по този начин рискови. 

Но и това не е всичко. Бъдещето, както постоянно, е доста по-интересно от сегашното. Официално никой не оповестява (просто тематиката е покрита), само че във водния бранш се приказва нещо доста любопитно - че страната няма да прибере всички дадени й от общините язовири. Тя ще си вземе единствено ония, за които ремонтът и употребата (концесии) ще й излязат на сметка и са с изрядни документи и статут. Тоест

 

тя ще вземе единствено най-атрактивните язовири

 

а дребните, занемарените, които и в този момент са безстопанствени и рискови, ще ги остави на локалните управляващи да се оправят. Всичко сочи, че ще се случи тъкмо това. Съответно цялата тази блъсканица, която стартира през март 2018 година, ще се затвори в неправилен кръг. Но локалните избори би трябвало да отминат, тъй като в хаоса страдат и кметовете на ГЕРБ - държавното управление гледа да не ги нервира, най-малко до момента в който е допустимо.

Всичко, което така и така е широкоизвестно, продължава да е реалност за язовирите -

 

един получава концесия, втори я упражнява

 

трети е притежател, четвърти дава отговор за стената, пети - за реката, шести гради яз, седми го скапва и така нататък Проверки се правят, поправки на най-належащите се правят - само че това е работа на парче, нищо значително по отношение на базисните проблеми не е сторено.

Трябва да се признае, че времето в България се трансформира, постоянно прилича тропическо, а инфраструктурата ни - нова или остаряла, градска или измежду поля и планини, не е пригодена за подобен климат. Е, време е да се пригоди. Големи наводнения в България през последните 10 години се случват доста постоянно, няма по какъв начин времето да е само отговорно. И синоптиците не са, както през 2017 година ги набеди Цветан Цветанов. Отговорна е страната, чиято работа е да обезпечава сигурността на жителите си.