Подаръците и смените посяха съмненията у Реал Мадрид
Лято е, август месец, дни за мисли повече за други неща, само че на „ Сантиаго Бернабеу” има работа да се прави, още повече след непредвидената преживелица по-малко от четвърт час преди свършека на постоянното време на мача за Суперкупата на Европа. Един непотребен подарък от Марсело в обстановка привидно безвредна извърши със подозрения Реал Мадрид и вдъхна убеденост на Атлетико Мадрид, който остава правилен на своето кредо, само че към този момент кадърен да върви по познатия си път с по-добри играчи – нещо, което не могат да кажат „ белите”. Работа има да се прави от тях и в кабинетите, и на пейката.
До този гаф на бразилския ляв бек (не единствен за тима на Юлен Лопетеги, ангажиран с подаряването на голове на отбора на Диего Симеоне) „ лос меренгес” изглеждаха като да държат всичко под надзор и малко на брой отваряха дума за тези, които ги няма към този момент, или тези, които не са пристигнали. От този миг насетне обаче, още повече след головете на Саул и Коке, подозренията избуяха с цялостна мощ и всички започнаха да се оглеждат за това мистично ново попълнение, което по този начин и не се появи на „ Бернабеу” това лято. Дали централен бранител, дали нападател, дали ляв бек… фактът е, че Суперкупата беше изпит, на който Реал Мадрид беше разкъсан и сподели, че има върху какво да се труди. Защото освен ръководителите на клуба, а и Лопетеги не се оказаха на нужното равнище.
Ето, Гарет Бейл създаваше безпорядък измежду бранителите на Атлети и господстваше в своите зони. Чувстваше се уютно със създаващия му пространства Марко Асенсио, а също и с рисуващия извеждащи подавания Иско, а старши треньорът изненадващо смени и единия, и другия, оставяйки уелсеца злочест на игрището. Бейл бе след това изолиран, престана да бъде непрекъснатата опасност отпреди това и Симеоне можа умерено да промени фланга на деяние на Тома Льомар.
Неприятното след този процес е, че в действителност Реал Мадрид в продължение на доста минути още веднъж бе играл като тим и колектив след толкоз години на разчитане на самостоятелния искра. Всички пресираха, топката се движеше бързо по хоризонталата, вертикалата и диагоналите, само че непрестанните неточности и загубата на футболна „ тежест” след промените на Лопетеги – въпреки и евентуално поради недостигната оптимална физическа кондиция на влезлите – оставиха „ белите” без късмет да реагират на получените удари, като изключим финалния напън при към този момент очевидно решен спор.
Не се съмнявайте, че отсам до затварянето на трансферния прозорец по-късно повече от две седмици спекулациите към вероятни нови попълнения ще се завърнат с цялостна мощ. Но въпреки резултатът да е реалност и да удря по духа на мадридистите, също толкоз правилно е, че в продължение на един час тимът сподели положително държание и игра. Все отново властващото чувство, оставено от този първи формален мач за сезона, е за съществуване на по-малко първична материя отпреди и за прекомерно утешение у някои играчи.
Мачът за Суперкупата бе очакван да послужи за калибровка на формата на отбора и за обмисляне на потребността от укрепване на състава. Лопетеги, известно е, натиска за попълнения. Той преди Талин бе изискал „ деветка” и централен бранител, но ръководителите на клуба не наподобяват доста решени да му изпълнят желанието. Може би в случай че Хетафе стресне европървенеца, нещата ще се трансформират, само че фактът е, че историята на новата епоха след Кристиано Роналдо не стартира добре за Мадрид: първа загуба на огромен интернационален край от цели 18 години насам, и то против съседа – оня противник, който Флорентино Перес желае непрестанно да побеждава където и да е.
Атлетико от своя страна се появи по типичния за себе си метод: с добре изучени и изпълнени задания, с в никакъв случай несвалян гард, само че към този момент и с бонус екстра качество. Смените, след подсилването на състава това лято, му дадоха прохлада и жизненоважна глътка въздух, с което вятърът задуха в противоположната посока в Талин. Накрая Диего Годин подвигна над главата си трофея, който ознаменува края на остарялото проклинание за „ рохибланкос” да падат при всяка своя европейска среща с градския противник. Предзнаменованията за Атлети са единствено положителни.
Хосе Феликс Диас, „ Марка”
До този гаф на бразилския ляв бек (не единствен за тима на Юлен Лопетеги, ангажиран с подаряването на голове на отбора на Диего Симеоне) „ лос меренгес” изглеждаха като да държат всичко под надзор и малко на брой отваряха дума за тези, които ги няма към този момент, или тези, които не са пристигнали. От този миг насетне обаче, още повече след головете на Саул и Коке, подозренията избуяха с цялостна мощ и всички започнаха да се оглеждат за това мистично ново попълнение, което по този начин и не се появи на „ Бернабеу” това лято. Дали централен бранител, дали нападател, дали ляв бек… фактът е, че Суперкупата беше изпит, на който Реал Мадрид беше разкъсан и сподели, че има върху какво да се труди. Защото освен ръководителите на клуба, а и Лопетеги не се оказаха на нужното равнище.
Ето, Гарет Бейл създаваше безпорядък измежду бранителите на Атлети и господстваше в своите зони. Чувстваше се уютно със създаващия му пространства Марко Асенсио, а също и с рисуващия извеждащи подавания Иско, а старши треньорът изненадващо смени и единия, и другия, оставяйки уелсеца злочест на игрището. Бейл бе след това изолиран, престана да бъде непрекъснатата опасност отпреди това и Симеоне можа умерено да промени фланга на деяние на Тома Льомар.
Неприятното след този процес е, че в действителност Реал Мадрид в продължение на доста минути още веднъж бе играл като тим и колектив след толкоз години на разчитане на самостоятелния искра. Всички пресираха, топката се движеше бързо по хоризонталата, вертикалата и диагоналите, само че непрестанните неточности и загубата на футболна „ тежест” след промените на Лопетеги – въпреки и евентуално поради недостигната оптимална физическа кондиция на влезлите – оставиха „ белите” без късмет да реагират на получените удари, като изключим финалния напън при към този момент очевидно решен спор.
Не се съмнявайте, че отсам до затварянето на трансферния прозорец по-късно повече от две седмици спекулациите към вероятни нови попълнения ще се завърнат с цялостна мощ. Но въпреки резултатът да е реалност и да удря по духа на мадридистите, също толкоз правилно е, че в продължение на един час тимът сподели положително държание и игра. Все отново властващото чувство, оставено от този първи формален мач за сезона, е за съществуване на по-малко първична материя отпреди и за прекомерно утешение у някои играчи.
Мачът за Суперкупата бе очакван да послужи за калибровка на формата на отбора и за обмисляне на потребността от укрепване на състава. Лопетеги, известно е, натиска за попълнения. Той преди Талин бе изискал „ деветка” и централен бранител, но ръководителите на клуба не наподобяват доста решени да му изпълнят желанието. Може би в случай че Хетафе стресне европървенеца, нещата ще се трансформират, само че фактът е, че историята на новата епоха след Кристиано Роналдо не стартира добре за Мадрид: първа загуба на огромен интернационален край от цели 18 години насам, и то против съседа – оня противник, който Флорентино Перес желае непрестанно да побеждава където и да е.
Атлетико от своя страна се появи по типичния за себе си метод: с добре изучени и изпълнени задания, с в никакъв случай несвалян гард, само че към този момент и с бонус екстра качество. Смените, след подсилването на състава това лято, му дадоха прохлада и жизненоважна глътка въздух, с което вятърът задуха в противоположната посока в Талин. Накрая Диего Годин подвигна над главата си трофея, който ознаменува края на остарялото проклинание за „ рохибланкос” да падат при всяка своя европейска среща с градския противник. Предзнаменованията за Атлети са единствено положителни.
Хосе Феликс Диас, „ Марка”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ