Луварът иска спокойствие, намаляват драстично посетителите
Лувърът понижава с една трета броя на посетителите, които влизат всеки ден в най-посещавания музей в света, оповестява уеб страницата ArtNews.com. Така вместо нормалните в най-натоварените интервали към 45 000 парижани и посетители на френската столица в него на ден ще бъдат допускани най-много 30 000.
Да се предприеме тази стъпка, не беше елементарно, защото по време на пандемията фамозната културна институция беше затворена в продължение на 16 седмици и понесе загуби от 40 млн. евро. Дори и когато съумя да отвори още веднъж порти, туристите бяха намалели дотолкоз, че в двореца посред градините на Тюйлери влизаха не повече от 15 000 фенове на изкуството.
Ръководството на музея изясни самодейността си с желанието да се обезпечи по-приятна обиколка на посетителите, както и оптимална работна среда на чиновниците. Още когато през септември предходната година на директорския пост за първи път в 229-годишната история на Лувъра застана жена – Лоранс де Кар, тя заяви, че се готви да предприеме някои належащи промени, с цел да усъвършенства и модернизира активността му. Една от тях бе точно да се постави завършек на тълпите из коридорите и залите, поради което някои не съумяват даже да се приближат до творбите, които са пристигнали да видят. Намаляването на дневните визити се прави с грижа главно за тези, които влизат в музея за първи път и които съставляват 60% от хората, уточни Де Кар.
Преди пандемията продадените билети минаваха 10 млн. годишно, а през 2022 година – първата година без фрапантни ограничения, те доближиха 7,8 млн. В най-натоварените интервали опашката за влизане се виеше стотици метри и изглеждаше безкрайна.
Лувърът работи всеки ден от седмицата без вторник от 9 до 18 ч, а в петък – от 9 до 21,45 ч. Изчислено е, че с цел да бъде разгледана напълно колекцията му, са нужни 100 денонощия, без да се спи и яде.
Експонатите, съхранявани в него, са към 480 000, като едвам към 38 000 са изложени. Почти цялостният азбучник на музея обаче е качен в интернет и може да се прегледа виртуално.
Другото огромно изобретение, за което бе обявено, е смяната на работното време. Вместо в 18 ч, в нормалните дни (без обиколките късно вечерта в петък) вратите на музея ще затварят в 19 ч. Това се прави главно поради младите и дейните хора, които денем са заети с учебно заведение, лекции и работа. Идеята за удълженото работно време пристигнала поради огромния триумф измежду младежите на петъчните визити. Все още обаче не е ясно дали смяната ще влезе в действие от лятото, или по-късно. Ще се наложи да бъдат наети 90 души в допълнение.
Третата огромна смяна e, че музеят, ситуиран върху 60 000 кв. м, възнамерява да открие още един вход от източната страна, пред черквата “Сен Жермен Оксероа ”, с цел да стане влизането по-удобно и бързо. От откриването на стъклената пирамида през 1989 година традицията повеляваше да се влиза само оттова. Чрез новия вход ползата щял да се насочи и към други крила, освен тези, приютили трите най-големи шедьовъра – Мона Лиза, Венера Милоска и крилатата Победа (Нике) от Самотраки.
“Лувърът би трябвало да стартира да диша по нов метод ”, споделя директорката Лоранс де Кар. Според нея музеят е почнал да наподобява ненапълно на препълнен публичен превоз, по тази причина би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се увеличи качеството на визитите и да се върне удоволствието от тях.
Пред Франс инфо тя изясни, че опитът с ограничението на дневните визити е почнал от юни предходната година, без за това да бъде съобщавано, с цел да се види дали нещата ще потръгнат. Така опитът минал незабелязано за външния взор, освен това през лятото, когато напорът е максимален. Засега компликации не е имало, тъй като туристическият интерес към момента не се е върнал на своя пик от 2019 година
Новата ръководителка на Лувъра Лоранс де Кар, която е експерт на международно равнище в областта на изобразителното изкуство на XIX в., има блестяща кариера като управител на огромни музеи. Преди тя бе отпред на музея “Д`Орсе ”, приютил най-големите шедьоври на импресионистите. Паралелно отговаряше и за Музея на оранжерията. През 2007 година бе натоварена с ръководството на държавната организация “Франс-Музеум ”, ангажирана със основаването на Лувъра в Абу Даби – опасен план в Обединените арабски емирства, въпреки и обилно финансиран с 1 милиарда $. След доста премеждия на 8 ноември 2017 година гигантският комплекс от 24 000 кв. м на остров Саадият отвори порти с упоритостта да основава мостове сред изкуството на Изтока и Запада. През 2019 година с над 2 млн. гости той се трансформира в най-притегателното място за естетите в Арабския свят.
Макар сама да отклонява тематиката за потеклото си, първата жена шеф на Лувъра в действителност е наследничка на една от най-старите благороднически семейства във Франция, правнучка на петия херцог на Де Кар - Франсоа дьо Перюс. Дядо ѝ Ги де Кар е създател на десетки романи, които стават бестселъри след Втората международна война с големи за Франция тиражи. Превеждани са на 21 езика. Баща ѝ Жан де Кар пък е прочут публицист, работил за огромни издания като “Пари мач ” и “Фигаро ”. Автор е на доста публикации и книги, отдадени на историята на огромните европейски аристократични династии като Хабсбург, Грималди или Уиндзор.
Родена на 13 юни 1966 година в южното парижко предградие Антони, самата Лоранс учи история на изкуството в Сорбоната и в влиятелното учебно заведение на Лувъра. Организирала е голям брой експозиции и е създател на основополагащия труд “Прерафаелитите: британският модернизъм ”. Още при встъпването си в служба тя разгласи какви промени има намерение да предприеме и от този момент умерено и ненатрапчиво, само че и изцяло систематично и праволинейно работи, с цел да ги трансформира в действителност.
Да се предприеме тази стъпка, не беше елементарно, защото по време на пандемията фамозната културна институция беше затворена в продължение на 16 седмици и понесе загуби от 40 млн. евро. Дори и когато съумя да отвори още веднъж порти, туристите бяха намалели дотолкоз, че в двореца посред градините на Тюйлери влизаха не повече от 15 000 фенове на изкуството.
Ръководството на музея изясни самодейността си с желанието да се обезпечи по-приятна обиколка на посетителите, както и оптимална работна среда на чиновниците. Още когато през септември предходната година на директорския пост за първи път в 229-годишната история на Лувъра застана жена – Лоранс де Кар, тя заяви, че се готви да предприеме някои належащи промени, с цел да усъвършенства и модернизира активността му. Една от тях бе точно да се постави завършек на тълпите из коридорите и залите, поради което някои не съумяват даже да се приближат до творбите, които са пристигнали да видят. Намаляването на дневните визити се прави с грижа главно за тези, които влизат в музея за първи път и които съставляват 60% от хората, уточни Де Кар.
Преди пандемията продадените билети минаваха 10 млн. годишно, а през 2022 година – първата година без фрапантни ограничения, те доближиха 7,8 млн. В най-натоварените интервали опашката за влизане се виеше стотици метри и изглеждаше безкрайна.
Лувърът работи всеки ден от седмицата без вторник от 9 до 18 ч, а в петък – от 9 до 21,45 ч. Изчислено е, че с цел да бъде разгледана напълно колекцията му, са нужни 100 денонощия, без да се спи и яде.
Експонатите, съхранявани в него, са към 480 000, като едвам към 38 000 са изложени. Почти цялостният азбучник на музея обаче е качен в интернет и може да се прегледа виртуално.
Другото огромно изобретение, за което бе обявено, е смяната на работното време. Вместо в 18 ч, в нормалните дни (без обиколките късно вечерта в петък) вратите на музея ще затварят в 19 ч. Това се прави главно поради младите и дейните хора, които денем са заети с учебно заведение, лекции и работа. Идеята за удълженото работно време пристигнала поради огромния триумф измежду младежите на петъчните визити. Все още обаче не е ясно дали смяната ще влезе в действие от лятото, или по-късно. Ще се наложи да бъдат наети 90 души в допълнение.
Третата огромна смяна e, че музеят, ситуиран върху 60 000 кв. м, възнамерява да открие още един вход от източната страна, пред черквата “Сен Жермен Оксероа ”, с цел да стане влизането по-удобно и бързо. От откриването на стъклената пирамида през 1989 година традицията повеляваше да се влиза само оттова. Чрез новия вход ползата щял да се насочи и към други крила, освен тези, приютили трите най-големи шедьовъра – Мона Лиза, Венера Милоска и крилатата Победа (Нике) от Самотраки.
“Лувърът би трябвало да стартира да диша по нов метод ”, споделя директорката Лоранс де Кар. Според нея музеят е почнал да наподобява ненапълно на препълнен публичен превоз, по тази причина би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се увеличи качеството на визитите и да се върне удоволствието от тях.
Пред Франс инфо тя изясни, че опитът с ограничението на дневните визити е почнал от юни предходната година, без за това да бъде съобщавано, с цел да се види дали нещата ще потръгнат. Така опитът минал незабелязано за външния взор, освен това през лятото, когато напорът е максимален. Засега компликации не е имало, тъй като туристическият интерес към момента не се е върнал на своя пик от 2019 година
Новата ръководителка на Лувъра Лоранс де Кар, която е експерт на международно равнище в областта на изобразителното изкуство на XIX в., има блестяща кариера като управител на огромни музеи. Преди тя бе отпред на музея “Д`Орсе ”, приютил най-големите шедьоври на импресионистите. Паралелно отговаряше и за Музея на оранжерията. През 2007 година бе натоварена с ръководството на държавната организация “Франс-Музеум ”, ангажирана със основаването на Лувъра в Абу Даби – опасен план в Обединените арабски емирства, въпреки и обилно финансиран с 1 милиарда $. След доста премеждия на 8 ноември 2017 година гигантският комплекс от 24 000 кв. м на остров Саадият отвори порти с упоритостта да основава мостове сред изкуството на Изтока и Запада. През 2019 година с над 2 млн. гости той се трансформира в най-притегателното място за естетите в Арабския свят.
Макар сама да отклонява тематиката за потеклото си, първата жена шеф на Лувъра в действителност е наследничка на една от най-старите благороднически семейства във Франция, правнучка на петия херцог на Де Кар - Франсоа дьо Перюс. Дядо ѝ Ги де Кар е създател на десетки романи, които стават бестселъри след Втората международна война с големи за Франция тиражи. Превеждани са на 21 езика. Баща ѝ Жан де Кар пък е прочут публицист, работил за огромни издания като “Пари мач ” и “Фигаро ”. Автор е на доста публикации и книги, отдадени на историята на огромните европейски аристократични династии като Хабсбург, Грималди или Уиндзор.
Родена на 13 юни 1966 година в южното парижко предградие Антони, самата Лоранс учи история на изкуството в Сорбоната и в влиятелното учебно заведение на Лувъра. Организирала е голям брой експозиции и е създател на основополагащия труд “Прерафаелитите: британският модернизъм ”. Още при встъпването си в служба тя разгласи какви промени има намерение да предприеме и от този момент умерено и ненатрапчиво, само че и изцяло систематично и праволинейно работи, с цел да ги трансформира в действителност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ