Титан се носи в космоса 100 пъти по-бързо от считаното досега
Луната на Сатурн, Титан, обгърната в ледена кора, която може да крие течен океан, стана малко по-загадъчна. Измервания разкриха, че Луната се отдалечава от Сатурн 100 пъти по-бързо, в сравнение с учените са вярвали.
Находката може да хвърли светлина върху една от загадките на Слънчевата система: по какъв начин Сатурн и неговите известни пръстени (и 80 луни) са се образували.
Нашата Луна се отдалечава с 3.81 сантиметра от Земята всяка година, а Титан се отдалечава с повече от 10 см годишно, намеквайки, че се е родил доста по-близо до Сатурн.
Титан постепенно е мигрирал на 1 200 000 км от Сатурн за 4,5 милиарда години, съгласно две обособени измервания.
Д-р Джим Фулър, от Калтех, споделя: „ Това значи, че лунната система на Сатурн и евентуално нейните пръстени са се формирали и еволюирали по-динамично, в сравнение с се смяташе до момента. “
Учените знаят, че Сатурн се е образувал преди 4,6 милиарда години в първите дни на Слънчевата система, само че има повече неустановеност по кое време са се образували пръстените на планетата и нейната система от повече от 80 луни.
Новоустановената скорост на дрейфа на Титан допуска, че Луната е тръгнала от позиция доста по-близка до Сатурн, което ще значи, че цялата система се уголемява по-бързо, в сравнение с се смяташе до момента.
„ Този резултат носи значимо ново парче от пъзела за мощно разисквания въпрос за епохата на Сатурнова система и по какъв начин са се образували нейните луни “, споделя Валери Лайни, водещ създател на работата, оповестена в Nature Astronomy.
Два екипа откриватели са употребявали друга техника за премерване на орбитата на Титан за интервал от 10 години.
Едната техника, наречена астрометрия, дава прецизни измервания на ситуацията на Титан по отношение на фоновите звезди в изображения, направени от галактическия транспортен съд Касини.
Другата техника, радиометрия, мери скоростта на Касини, защото е наранена от гравитационното въздействие на Титан.
Валери Лайни, от лабораторията за реактивни мотори на НАСА (JPL), споделя: „ Използвайки два изцяло самостоятелни набора от данни – астрометричен и радиометричен – и два разнообразни метода за разбор, ние получихме резултати, които са в цялостно единодушие. “
