Луната не е това, което предполагахме
Луната е натурален сателит на нашата планета и небесното тяло, което виждаме всяка вечер. Въпреки че човешки крайник е стъпвал на нея, а проучването й продължава десетилетия наред (и не стопира и днес), тя към момента има с какво да ни изненада.
Най-странните предмети, попадали на Луната
Ето и по какъв начин са се озовали там
По последни данни от Lunar Reconnaissance Orbiter към NASA, на Луната има доста повече метал, в сравнение с до момента се предполагаше . Става дума за стоманени и титанови оксиди, открити под повърхността.
А това изобретение незабавно слага под въпрос метода, по който е зародил спътникът на Земята , както и самата наша планета. Досега главната доктрина бе, че небесно тяло с размерите на Марс се е сблъскало със Земята преди милиарди години. Тялото, причина удара, се разпада на части от него, като унищожава и част от нашата планета.
Тези големи парчета образуват пръстен към Земята, който обаче с времето и под натиска на гравитацията, се преобразува в естествения сателит, който през днешния ден назоваваме Луна.
Теорията обаче не се покрива изцяло с новите открития, а опонира на химичния състав на Луната. В по-високите планински сектори от спътника има по-малки количества металоносими минерали, колкото на Земята. Те са в по-голяма централизация в дълбоките низини, както и в кратерите, предава Space.
Луната, на която евентуално съществува живот
Далеч от нас, само че в Слънчевата система
Това, съгласно NASA, поддържа хипотезата, че под повърхността на Луната има заровени железни залежи, които се разкриват последователно от конфликтите на метеори с нейната повърхнина. Освен това, цялостната централизация на железни оксиди на естествения сателит е по-голяма, в сравнение с нашата планета , което е съществено съмнение, че той може би не се е появил по този начин, както се смяташе до момента.
Най-странните предмети, попадали на Луната
Ето и по какъв начин са се озовали там
По последни данни от Lunar Reconnaissance Orbiter към NASA, на Луната има доста повече метал, в сравнение с до момента се предполагаше . Става дума за стоманени и титанови оксиди, открити под повърхността.
А това изобретение незабавно слага под въпрос метода, по който е зародил спътникът на Земята , както и самата наша планета. Досега главната доктрина бе, че небесно тяло с размерите на Марс се е сблъскало със Земята преди милиарди години. Тялото, причина удара, се разпада на части от него, като унищожава и част от нашата планета.
Тези големи парчета образуват пръстен към Земята, който обаче с времето и под натиска на гравитацията, се преобразува в естествения сателит, който през днешния ден назоваваме Луна.
Теорията обаче не се покрива изцяло с новите открития, а опонира на химичния състав на Луната. В по-високите планински сектори от спътника има по-малки количества металоносими минерали, колкото на Земята. Те са в по-голяма централизация в дълбоките низини, както и в кратерите, предава Space.
Луната, на която евентуално съществува живот
Далеч от нас, само че в Слънчевата система
Това, съгласно NASA, поддържа хипотезата, че под повърхността на Луната има заровени железни залежи, които се разкриват последователно от конфликтите на метеори с нейната повърхнина. Освен това, цялостната централизация на железни оксиди на естествения сателит е по-голяма, в сравнение с нашата планета , което е съществено съмнение, че той може би не се е появил по този начин, както се смяташе до момента.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ