Луис Гарсия, европейски шампион от 2005 година, ексклузивно пред „Труд“: „Ливърпул“ подцени ЦСКА и за малко много да съжалява
Луис Гарсия е един от последните герои на „ Ливърпул “, които донесоха купата на Шампионската лига на „ Анфийлд “. Автор е на може би най-спорния гол в цялата история на шампионата, който отвори вратата на „ алените “ към най-великия край в Истанбул против „ Милан “.
Юноша на „ Барселона “, който и до през днешния ден е със статут на легенда в „ Ливърпул “. Работи като дипломат и на двата футболни колоса.
Луис Гарсия даде извънредно изявление за „ Труд “, откакто игра в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу.
– Сеньор Гарсия, играхте в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър. Какво е възприятието да излезете отново на английски стадион?
– Както постоянно атмосферата беше фантастична. Свикнал съм с нея и се любувам, когато съм на арените на Острова. Най-важното е, че се събрахме в Глазгоу за доста благородна цел. Всички сме признателни на Стилиян Петров и Джеймс Милнър, както и на фондацията на „ Селтик “, че направи нужното да се случи този театър.
– Често ли участвате в сходни мачове?
– Да, моята работа го изисква. В момента съм международен дипломат на „ Ливърпул “. А същото върша на драго сърце и за „ Барселона “. Тази ми активност изисква непрестанно да пътувам по света. Налага се, постоянно да играем демонстративни мачове, множеството по 45 минути. Наскоро отново облякох екипа на „ Ливърпул “ в мач против „ Борусия “ (Дортмунд). Миналия август беше.
– От сегашната си позиция какво обръщение изпращате към почитателите?
– Да поддържат тимовете си. На първо място! Ние футболистите сме длъжни постоянно да споделяме и едно огромно „ Благодаря “. Имах дълга кариера и от самото начало съм усещал любовта на почитателите. Сега обикалям света поради тях. Опитвам се да им благодаря за времето, когато са били зад мен. Максимално се старая да отделя време на фенклубовете. И повярвайте – в действителност имам какво да им кажа за признателност.
– Какво мислите за Стилиян Петров?
– Едно фантастично момче. Срещнах го преди към година. Заедно следваме в УЕФА за тапия по администрация. Оттогава непрестанно сме в контакт. Чуваме се постоянно. Не единствено като човек, още като футболист той беше извънреден. А в този момент демонстрира и какъв брой огромна е душата му с благотворителните мачове, които постоянно провежда.
– Кои бяха най-силните му качества?
– Неговата безспорна лоялност към фамилията и футбола. Вече споделих, че се удивлявам на старанието му да се занимава с щедрост. Никога не се отхвърли. Най-хубавото е, че още веднъж можем да го виждаме на терена, пък било то и единствено в мачовете на ветерани.
– Кои други българи познавате?
– Разбира се, че най-вече одобрявам Христо Стоичков. Той е един от най-големите футболисти в цялата история на футбола. Няколко пъти имах щастието да го срещна и персонално. Веднъж ме поканиха да играя в мач за легендите на „ Барселона “, дружно с него, само че за жал не съумях да отида.
– Роден сте в каталунския град Бадалона. Какво значи Стоичков за Каталуния?
– Христо Стоичков е един от най-разпознаваемите футболисти в цялата история на „ Барселона “. Изкара няколко невероятни години в тима. Предполагам, че в България няма по какъв начин да имате по-голям от него.
– Какво най-вече ви харесва у него?
– И до ден сегашен описвам за неговия ляв крайник. Уффф, необикновен беше. Дори в този момент, когато го виждам измежду ветераните, му се удивлявам. Е, не може да тича като преди, само че левият му крак… Три-четири центрирания, пасове. Когато бях дете, той беше звездата на „ Барселона “. Гледах го с отворена уста.
– 1990 година е доста значима и за двама ви. Вие влязохте в школата „ Ла Масиа “, а Стоичков подписа с „ Барселона “. Знаете ли този факт?
– Хаха, признавам си, че не.
– Идваше ли Стоичков постоянно в „ Ла Масиа “?
– Не съм го виждал, тъй като живеех в Барселона, а не в академията. Моите родители работеха в града.
– А на тренировки?
– Бях прекомерно млад тогава и не помня. Вероятно звездите от първия отбор са ходели при втория тим – при „ Барселона Б “. За нас беше невъзможна фантазия да ги срещнем.
– Защо не играхте дълго време за „ Барса “?
– Изкарах четири години, не са малко.
– Но като рожба на клуба не искахте ли да останете много повече?
– Да, това е тимът, където станах футболист. Отборът на сърцето ми. Отборът на родния ми град. Когато подписах с „ Барселона “, фантазията ми се сбъдна. Имах шанса да играя в първия тим. Но във футбола в никакъв случай не знаеш какво ще се случи. Появи се опция да подпиша с „ Ливърпул “ и я използвах.
– Помните ли по какъв начин се случи?
– Бях вкъщи при фамилията ми. Няколко месеци по-рано парафирах петгодишен контракт с „ Барселона “. Рафа Бенитес ми се обади, тогава беше треньор на „ Ливърпул “. Когато играех под негово управление в „ Тенерифе “, доста ми се доверяваше. Накараме да допускам, че това е вярното решение за мен.
– И с „ Ливърпул “ изиграхте най-невероятния край на Шампионската лига. Бихте ли разказали през вашите очи чудото от Истанбул?
– Специален мач. Сигурно един от най-великите във футболната история. И то не тъй като, аз съм бил там. Развитието бе шеметно. Губехме с 0:3 на почивката, имахме 45 минути да се върнем и стигнахме до продължения. И против нас беше един от най-великите тимове в историята на „ Милан “. Тим със Зеедорф, Кака, Пирло, Малдини, Шевченко – все славни играчи. Даже не мога да осъзная какъв брой мъчно беше, само че успяхме.
– Каква беше атмосферата в съблекалнята на почивката в Истанбул? Какво си казахте?
– Можете да си визиите и сами. Губехме с 0:3 и то против италиански тим. А те са толкоз известни с прословутото си катеначо… Да, естествено, че знаехме – шансът ни да се върнем от оня свят е незабележим. Но Бенитес ни накара да си повярваме по някакъв метод. Каза ни, че просто бързо би трябвало да вкараме гол. Да бъдем проведени, да покажем че сме живи като тим. Диди Хаман влезе като запаса на почивката. Така Стивън Джерард мина в предна позиция като втори нападател. Излязохме с концепцията да опитаме да вкараме гол. Най-важното е, че второто ни попадение пристигна доста бързо. Когато губехме с 2:3, към този момент си вярвахме, че можем всичко.
– Стивън Джерард е извънредно известен и в България. Какъв човек е той?
– Много спокоен, спокоен човек. На терена е от по този начин наречените тотални футболисти. Може да е бранител, да е халф, да е нападател. Характерът му е безподобен. Истински водач. По това време Стиви Джи беше душата на „ Ливърпул “. Именно той беше индивидът, който най-вече ми оказа помощ, когато подписах с клуба. Да се приспособявам към града, към тима. Затова цялостен живот ще му бъда признателен.
– Как празнувахте през нощта в Истанбул?
– Сила не ни остана да честваме. Толкова бяхме изтощени. Върнахме се в хотела, изпихме по едно пиво с приятелите и фамилиите, които пътуваха с нас. Голямото празненство беше в Ливърпул. Повече от половин милион души ни чакаха по улиците.
– Вие сте една от главните аргументи „ Ливърпул “ да играе този край. Вкарахте един гол-фантом? Как се случи? Беше ли изобщо гол?
– Естествено, че беше. Топката мина голлинията. Фактът е, че въпросното попадение на полуфинала против „ Челси “ не можа да се види добре по малкия екран. Много бързо стана всичко. Уилям Галас се опита да ме блокира, само че аз стрелях и вкарах. Това е.
– Колко пъти сте гледал повтаряне на тази обстановка?
– Много пъти.
– И сте сигурен, че е гол.
– Да, безусловно.
– Помните ли, че единствено три месеца по-късно с „ Ливърпул “ играхте против български тим в квалификациите на Шампионската лига?
– Да, против ЦСКА. Спомням си доста добре.
– И ЦСКА ви победи на „ Анфийлд “?
– Много тежък мач беше за нас. Това е от тези дуели, за които си мислиш, че всичко ще е доста елементарно. И ние станахме жертва на подценяването. За малко доста да съжаляваме. Добре, че се класирахме. Но несъмнено минахме през доста сложен миг.
– През 2007 година още веднъж се изправихте против „ Милан “ във финала на Шампионската лига. Защо не успяхте да повторите триумфа от Истанбул?
– Мисля, че в Атина даже играхме по-добре, в сравнение с в Истанбул. Но нямахме задоволително шанс. Дирк Кайт изпусна няколко положения. Паднахме с 1:2, а не успяхме да използваме обстановките да изравним. Така за жалост загубихме.
– „ Ливърпул “ е един от най-популярните клубове в света в това число и в България. Каква е магията на „ Анфийлд “?
– Това е фамилен клуб. Когато един човек се е запалил по „ Ливърпул “, то всички негови наследници са почитатели на тима. Казах ви към този момент, че съм дипломат на клуба. И на всякъде по света „ Ливърпул “ е подкрепян като вяра. Очевидно е – в историята тимът е направил по този начин, че да бъде обичан за цялостен живот. И да си „ червен “ очевидно е щемпел вечно.
– Вие сте играли пред два от най-великите слогани във футбола – „ Повече от клуб “ и „ Това е Анфийлд “. Бихте ли ги сравнили?
– Трудно е. „ Повече от клуб “ е част от мистиката на „ Барселона “ и то повече от век. И доста тъкмо демонстрира какво е „ Барса “. Прилича на „ Това е Анфийлд “. Като цяло сред двата клуба има доста идентични неща. И първото е, че те са като едно семейство. Затова е елементарно за един футболист да се приспособи към тях.
– Феновете на „ Ливърпул “ пеят песента: „ Луис Гарсия пие сангрия. Дойде от „ Барса “, с цел да ни донесе наслада! “ Обичате ли сангрия?
– Да, боготворя да пия сангрия. Обичам лятото, слънцето и сангрията.
– След като „ Ливърпул “ е толкоз известен, за какво не може дълго време да стане първенец?
– Трудно е. За да си сполучлив във Висшата лига, би трябвало да си доста непрекъснат. В последните десетилетия „ Ливърпул “ е бил и горе, и долу. След последния сезон мисля, че може би е пристигнало времето да стане първенец. Клубът направи доста добра лятна селекция. Отборът наподобява мощен. И то освен поради титулярната си единайсеторка. Има и дълга аварийна пейка. Това ще помогне, с цел да се реализира въпросното неизменност.
– Със сигурност сте гледал последния край на Шампионската лига. Мислите ли, че Серхио Рамос преднамерено контузи Мохамед Салах в Киев?
– Не, никога. В играта има доста единоборства. Това беше трагичен миг за Салах. Разбира се, че всички почитатели на „ Ливърпул “ бяхме доста разочаровани. Салах беше нашият водач. Но безапелационен съм – Рамос не е целял да го контузи.
– „ Барселона “, „ Реал “ и „ Атлетико “ против „ Ливърпул “, „ Манчестър Сити “, „ Манчестър Юнайтед “ и „ Челси “. Коя лига е по-силната?
– И двете са на супер равнище. Хората все търсят това съпоставяне. И двете шампионати имат своите мощни и надлежно характерни страни. Примера е повече откъм тактическо и техническо естество. Висшата лига е по-мощна, влага се повече пристрастеност. Вие ги сравнявайте, а аз ще продължа да си ги виждам и двете.
– Защо има толкоз сериозна испанска доминация в евротурнирите?
– Да, и продължава към този момент много време. Мисля, че е миг от футболната история. Такива интервали са имали също италианските тимове, британските, френските от време на време. От 4-5 години е моментът на Испания. Нека забележим какво ще е този сезон. Италия още веднъж се връща на сцената с „ Ювентус “ и „ Наполи “. Мисля, че „ Милан “ също ще е скоро остарелият „ Милан “.
– Кой беше най-хубавият ви сътрудник в офанзива?
– Най-много обичах да играя с Роналдиньо. Той постоянно разбираше придвижванията ми. Вярно, че играхме единствено един сезон дружно, само че беше голямо наслаждение.
– А кои са най-силните бранители и вратар, които сте срещал?
– Най-трудно ми е било против Буфон. Няма вратар, който толкоз доста да ме е затруднявал. Беше приказен във всички аспекти. А като бранител бих определил Джон Тери от времето му в „ Челси “.
– А кой е най-паметният ви гол?
– Голът-фантом, за който към този момент говорихме. Със сигурност когато става дума за мен, хората най-вече ще си спомнят този полуфинал против „ Челси “.
– Испания беше най-силният тим в последните 10 години. Два пъти стана европейски първенец и един път международен. Не ви ли липсва, че не бяхте част от този отбор?
– Разбира се. Имах малшанса да се контузя през 2007-ма година. Това не ми разреши да отида на Евро 2008. А играх два мача в квалификациите. Но нямах никакъв късмет с тази контузия да ме вземат в състава. Основата на тима беше направена и за мен не остана място.
– Защо Испания се провали в последните три шампионата?
– Пак ще кажа за кръговрата. Германия също беше доста мощна, само че отпадна в групата на Мондиал 2018. Испания е в развой на промяна. Вече ги няма огромните Шави и Иниеста, Торес е история, Фабрегас също отсъства. Идва ново потомство, което би трябвало да се сработи за Евро 2020.
– И финален въпрос. С какво се занимавате в този момент, като се изключи че сте дипломат? Следвате дружно със Стилиян Петров… Ще станете ли треньор?
– За мен е значимо да продължа да се развъртвам. Да получа образованието, към което се стремя. Но не мисля, че в миналото ще стана треньор. Харесва ми да съм дипломат на „ Ливърпул “ и на „ Барселона “, а също и на УЕФА. Това ми разрешава да пътувам и да описвам за футбола на бъдещите генерации.
Юноша на „ Барселона “, който и до през днешния ден е със статут на легенда в „ Ливърпул “. Работи като дипломат и на двата футболни колоса.
Луис Гарсия даде извънредно изявление за „ Труд “, откакто игра в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу.
– Сеньор Гарсия, играхте в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър. Какво е възприятието да излезете отново на английски стадион?
– Както постоянно атмосферата беше фантастична. Свикнал съм с нея и се любувам, когато съм на арените на Острова. Най-важното е, че се събрахме в Глазгоу за доста благородна цел. Всички сме признателни на Стилиян Петров и Джеймс Милнър, както и на фондацията на „ Селтик “, че направи нужното да се случи този театър.
– Често ли участвате в сходни мачове?
– Да, моята работа го изисква. В момента съм международен дипломат на „ Ливърпул “. А същото върша на драго сърце и за „ Барселона “. Тази ми активност изисква непрестанно да пътувам по света. Налага се, постоянно да играем демонстративни мачове, множеството по 45 минути. Наскоро отново облякох екипа на „ Ливърпул “ в мач против „ Борусия “ (Дортмунд). Миналия август беше.
– От сегашната си позиция какво обръщение изпращате към почитателите?
– Да поддържат тимовете си. На първо място! Ние футболистите сме длъжни постоянно да споделяме и едно огромно „ Благодаря “. Имах дълга кариера и от самото начало съм усещал любовта на почитателите. Сега обикалям света поради тях. Опитвам се да им благодаря за времето, когато са били зад мен. Максимално се старая да отделя време на фенклубовете. И повярвайте – в действителност имам какво да им кажа за признателност.
– Какво мислите за Стилиян Петров?
– Едно фантастично момче. Срещнах го преди към година. Заедно следваме в УЕФА за тапия по администрация. Оттогава непрестанно сме в контакт. Чуваме се постоянно. Не единствено като човек, още като футболист той беше извънреден. А в този момент демонстрира и какъв брой огромна е душата му с благотворителните мачове, които постоянно провежда.
– Кои бяха най-силните му качества?
– Неговата безспорна лоялност към фамилията и футбола. Вече споделих, че се удивлявам на старанието му да се занимава с щедрост. Никога не се отхвърли. Най-хубавото е, че още веднъж можем да го виждаме на терена, пък било то и единствено в мачовете на ветерани.
– Кои други българи познавате?
– Разбира се, че най-вече одобрявам Христо Стоичков. Той е един от най-големите футболисти в цялата история на футбола. Няколко пъти имах щастието да го срещна и персонално. Веднъж ме поканиха да играя в мач за легендите на „ Барселона “, дружно с него, само че за жал не съумях да отида.
– Роден сте в каталунския град Бадалона. Какво значи Стоичков за Каталуния?
– Христо Стоичков е един от най-разпознаваемите футболисти в цялата история на „ Барселона “. Изкара няколко невероятни години в тима. Предполагам, че в България няма по какъв начин да имате по-голям от него.
– Какво най-вече ви харесва у него?
– И до ден сегашен описвам за неговия ляв крайник. Уффф, необикновен беше. Дори в този момент, когато го виждам измежду ветераните, му се удивлявам. Е, не може да тича като преди, само че левият му крак… Три-четири центрирания, пасове. Когато бях дете, той беше звездата на „ Барселона “. Гледах го с отворена уста.
– 1990 година е доста значима и за двама ви. Вие влязохте в школата „ Ла Масиа “, а Стоичков подписа с „ Барселона “. Знаете ли този факт?
– Хаха, признавам си, че не.
– Идваше ли Стоичков постоянно в „ Ла Масиа “?
– Не съм го виждал, тъй като живеех в Барселона, а не в академията. Моите родители работеха в града.
– А на тренировки?
– Бях прекомерно млад тогава и не помня. Вероятно звездите от първия отбор са ходели при втория тим – при „ Барселона Б “. За нас беше невъзможна фантазия да ги срещнем.
– Защо не играхте дълго време за „ Барса “?
– Изкарах четири години, не са малко.
– Но като рожба на клуба не искахте ли да останете много повече?
– Да, това е тимът, където станах футболист. Отборът на сърцето ми. Отборът на родния ми град. Когато подписах с „ Барселона “, фантазията ми се сбъдна. Имах шанса да играя в първия тим. Но във футбола в никакъв случай не знаеш какво ще се случи. Появи се опция да подпиша с „ Ливърпул “ и я използвах.
– Помните ли по какъв начин се случи?
– Бях вкъщи при фамилията ми. Няколко месеци по-рано парафирах петгодишен контракт с „ Барселона “. Рафа Бенитес ми се обади, тогава беше треньор на „ Ливърпул “. Когато играех под негово управление в „ Тенерифе “, доста ми се доверяваше. Накараме да допускам, че това е вярното решение за мен.
– И с „ Ливърпул “ изиграхте най-невероятния край на Шампионската лига. Бихте ли разказали през вашите очи чудото от Истанбул?
– Специален мач. Сигурно един от най-великите във футболната история. И то не тъй като, аз съм бил там. Развитието бе шеметно. Губехме с 0:3 на почивката, имахме 45 минути да се върнем и стигнахме до продължения. И против нас беше един от най-великите тимове в историята на „ Милан “. Тим със Зеедорф, Кака, Пирло, Малдини, Шевченко – все славни играчи. Даже не мога да осъзная какъв брой мъчно беше, само че успяхме.
– Каква беше атмосферата в съблекалнята на почивката в Истанбул? Какво си казахте?
– Можете да си визиите и сами. Губехме с 0:3 и то против италиански тим. А те са толкоз известни с прословутото си катеначо… Да, естествено, че знаехме – шансът ни да се върнем от оня свят е незабележим. Но Бенитес ни накара да си повярваме по някакъв метод. Каза ни, че просто бързо би трябвало да вкараме гол. Да бъдем проведени, да покажем че сме живи като тим. Диди Хаман влезе като запаса на почивката. Така Стивън Джерард мина в предна позиция като втори нападател. Излязохме с концепцията да опитаме да вкараме гол. Най-важното е, че второто ни попадение пристигна доста бързо. Когато губехме с 2:3, към този момент си вярвахме, че можем всичко.
– Стивън Джерард е извънредно известен и в България. Какъв човек е той?
– Много спокоен, спокоен човек. На терена е от по този начин наречените тотални футболисти. Може да е бранител, да е халф, да е нападател. Характерът му е безподобен. Истински водач. По това време Стиви Джи беше душата на „ Ливърпул “. Именно той беше индивидът, който най-вече ми оказа помощ, когато подписах с клуба. Да се приспособявам към града, към тима. Затова цялостен живот ще му бъда признателен.
– Как празнувахте през нощта в Истанбул?
– Сила не ни остана да честваме. Толкова бяхме изтощени. Върнахме се в хотела, изпихме по едно пиво с приятелите и фамилиите, които пътуваха с нас. Голямото празненство беше в Ливърпул. Повече от половин милион души ни чакаха по улиците.
– Вие сте една от главните аргументи „ Ливърпул “ да играе този край. Вкарахте един гол-фантом? Как се случи? Беше ли изобщо гол?
– Естествено, че беше. Топката мина голлинията. Фактът е, че въпросното попадение на полуфинала против „ Челси “ не можа да се види добре по малкия екран. Много бързо стана всичко. Уилям Галас се опита да ме блокира, само че аз стрелях и вкарах. Това е.
– Колко пъти сте гледал повтаряне на тази обстановка?
– Много пъти.
– И сте сигурен, че е гол.
– Да, безусловно.
– Помните ли, че единствено три месеца по-късно с „ Ливърпул “ играхте против български тим в квалификациите на Шампионската лига?
– Да, против ЦСКА. Спомням си доста добре.
– И ЦСКА ви победи на „ Анфийлд “?
– Много тежък мач беше за нас. Това е от тези дуели, за които си мислиш, че всичко ще е доста елементарно. И ние станахме жертва на подценяването. За малко доста да съжаляваме. Добре, че се класирахме. Но несъмнено минахме през доста сложен миг.
– През 2007 година още веднъж се изправихте против „ Милан “ във финала на Шампионската лига. Защо не успяхте да повторите триумфа от Истанбул?
– Мисля, че в Атина даже играхме по-добре, в сравнение с в Истанбул. Но нямахме задоволително шанс. Дирк Кайт изпусна няколко положения. Паднахме с 1:2, а не успяхме да използваме обстановките да изравним. Така за жалост загубихме.
– „ Ливърпул “ е един от най-популярните клубове в света в това число и в България. Каква е магията на „ Анфийлд “?
– Това е фамилен клуб. Когато един човек се е запалил по „ Ливърпул “, то всички негови наследници са почитатели на тима. Казах ви към този момент, че съм дипломат на клуба. И на всякъде по света „ Ливърпул “ е подкрепян като вяра. Очевидно е – в историята тимът е направил по този начин, че да бъде обичан за цялостен живот. И да си „ червен “ очевидно е щемпел вечно.
– Вие сте играли пред два от най-великите слогани във футбола – „ Повече от клуб “ и „ Това е Анфийлд “. Бихте ли ги сравнили?
– Трудно е. „ Повече от клуб “ е част от мистиката на „ Барселона “ и то повече от век. И доста тъкмо демонстрира какво е „ Барса “. Прилича на „ Това е Анфийлд “. Като цяло сред двата клуба има доста идентични неща. И първото е, че те са като едно семейство. Затова е елементарно за един футболист да се приспособи към тях.
– Феновете на „ Ливърпул “ пеят песента: „ Луис Гарсия пие сангрия. Дойде от „ Барса “, с цел да ни донесе наслада! “ Обичате ли сангрия?
– Да, боготворя да пия сангрия. Обичам лятото, слънцето и сангрията.
– След като „ Ливърпул “ е толкоз известен, за какво не може дълго време да стане първенец?
– Трудно е. За да си сполучлив във Висшата лига, би трябвало да си доста непрекъснат. В последните десетилетия „ Ливърпул “ е бил и горе, и долу. След последния сезон мисля, че може би е пристигнало времето да стане първенец. Клубът направи доста добра лятна селекция. Отборът наподобява мощен. И то освен поради титулярната си единайсеторка. Има и дълга аварийна пейка. Това ще помогне, с цел да се реализира въпросното неизменност.
– Със сигурност сте гледал последния край на Шампионската лига. Мислите ли, че Серхио Рамос преднамерено контузи Мохамед Салах в Киев?
– Не, никога. В играта има доста единоборства. Това беше трагичен миг за Салах. Разбира се, че всички почитатели на „ Ливърпул “ бяхме доста разочаровани. Салах беше нашият водач. Но безапелационен съм – Рамос не е целял да го контузи.
– „ Барселона “, „ Реал “ и „ Атлетико “ против „ Ливърпул “, „ Манчестър Сити “, „ Манчестър Юнайтед “ и „ Челси “. Коя лига е по-силната?
– И двете са на супер равнище. Хората все търсят това съпоставяне. И двете шампионати имат своите мощни и надлежно характерни страни. Примера е повече откъм тактическо и техническо естество. Висшата лига е по-мощна, влага се повече пристрастеност. Вие ги сравнявайте, а аз ще продължа да си ги виждам и двете.
– Защо има толкоз сериозна испанска доминация в евротурнирите?
– Да, и продължава към този момент много време. Мисля, че е миг от футболната история. Такива интервали са имали също италианските тимове, британските, френските от време на време. От 4-5 години е моментът на Испания. Нека забележим какво ще е този сезон. Италия още веднъж се връща на сцената с „ Ювентус “ и „ Наполи “. Мисля, че „ Милан “ също ще е скоро остарелият „ Милан “.
– Кой беше най-хубавият ви сътрудник в офанзива?
– Най-много обичах да играя с Роналдиньо. Той постоянно разбираше придвижванията ми. Вярно, че играхме единствено един сезон дружно, само че беше голямо наслаждение.
– А кои са най-силните бранители и вратар, които сте срещал?
– Най-трудно ми е било против Буфон. Няма вратар, който толкоз доста да ме е затруднявал. Беше приказен във всички аспекти. А като бранител бих определил Джон Тери от времето му в „ Челси “.
– А кой е най-паметният ви гол?
– Голът-фантом, за който към този момент говорихме. Със сигурност когато става дума за мен, хората най-вече ще си спомнят този полуфинал против „ Челси “.
– Испания беше най-силният тим в последните 10 години. Два пъти стана европейски първенец и един път международен. Не ви ли липсва, че не бяхте част от този отбор?
– Разбира се. Имах малшанса да се контузя през 2007-ма година. Това не ми разреши да отида на Евро 2008. А играх два мача в квалификациите. Но нямах никакъв късмет с тази контузия да ме вземат в състава. Основата на тима беше направена и за мен не остана място.
– Защо Испания се провали в последните три шампионата?
– Пак ще кажа за кръговрата. Германия също беше доста мощна, само че отпадна в групата на Мондиал 2018. Испания е в развой на промяна. Вече ги няма огромните Шави и Иниеста, Торес е история, Фабрегас също отсъства. Идва ново потомство, което би трябвало да се сработи за Евро 2020.
– И финален въпрос. С какво се занимавате в този момент, като се изключи че сте дипломат? Следвате дружно със Стилиян Петров… Ще станете ли треньор?
– За мен е значимо да продължа да се развъртвам. Да получа образованието, към което се стремя. Но не мисля, че в миналото ще стана треньор. Харесва ми да съм дипломат на „ Ливърпул “ и на „ Барселона “, а също и на УЕФА. Това ми разрешава да пътувам и да описвам за футбола на бъдещите генерации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ