Начало на Лозенградската операция
Лозенградската интервенция е първото огромно стълкновение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се организира от 22 до 24 октомври (9 до 11 октомври остарял стил) 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска войска (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват против силите на османската Източна войска, съсредоточени към Лозенград.
21 октомври
След като България афишира война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора войска (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. В същото време Трета войска, чието наличие в дълбочина в региона на Ямбол наподобява остава незнайно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври изненадващо влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград.
На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на към 15 km северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната войска. По линията Муратчалъ-Кайпа, северно от Одрин, са ситуирани Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в региона на Гечкинли-Селиолу - елементи на Четвърти корпус, Първи корпус и независимите Конна дивизия и Измитска дивизия, а в сектора Ескиполос-Ериклер - елементи на Втори корпус и Трети корпус.
22 октомври
Интензивните сражения от Лозенградската интервенция стартират на 22 октомври. В централния сектор при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подкрепена от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък пердах съумява да отблъсне османските елементи, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от главните сили при Лозенград.
В западния сектор при Муратчалъ-Кайпа Трета пехотна балканска дивизия (командващ генерал-майор Иван Сарафов) съумява да блокира опита за османско нахлуване. Това дава опция на Четвърта дивизия да доразвие българското нахлуване в централната зона, като отблъсне османските елементи от Ескиполос към Петра. В източния сектор Пета пехотна дунавска дивизия (командващ генерал-майор Павел Христов) също настава с няколко километра на юг от Ериклер.
23 октомври
На втория ден от интервенцията частите на Трета българска войска не престават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за опозиция. Османското командване включва в багра аварийна Седма низамска дивизия и за малко стопира настъплението. След влизането в сражението на български аварийни елементи, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на защитаваната в запас Шеста пехотна бдинска дивизия (командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска офанзива ликвидира съпротивата на османските елементи, които отстъпват неорганизирано към Лозенград, изоставяйки земните укрепления към града. В западния сектор османските елементи също се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов).
24 октомври
На 24 октомври сутринта Трета войска се приготвя за окончателното преодоляване на Лозенград, само че командването открива, че главните османски войски са се изтеглили от града. Към 11:30 българските елементи, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от локалното българско население.
Последствия
Броят на жертвите в Лозенградската интервенция от османска страна се прави оценка на към 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна единствено Трета войска губи 532 убити, а 1420 са ранени.
Освен психологическия резултат, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, триумфът на Лозенградската интервенция осъществя и предварителните проекти на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската цитадела, която към този момент може да бъде дейно обсадена. В същото време няколкодневното закъснение на българските войски след завладяването на Лозенград дава опция на османското командване да провежда разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургаз-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската войска в Люлебургазко-Бунархисарската интервенция, само че с цената на тежки загуби.
Източник: Уикипедия
21 октомври
След като България афишира война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора войска (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. В същото време Трета войска, чието наличие в дълбочина в региона на Ямбол наподобява остава незнайно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври изненадващо влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград.
На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на към 15 km северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната войска. По линията Муратчалъ-Кайпа, северно от Одрин, са ситуирани Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в региона на Гечкинли-Селиолу - елементи на Четвърти корпус, Първи корпус и независимите Конна дивизия и Измитска дивизия, а в сектора Ескиполос-Ериклер - елементи на Втори корпус и Трети корпус.
22 октомври
Интензивните сражения от Лозенградската интервенция стартират на 22 октомври. В централния сектор при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подкрепена от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък пердах съумява да отблъсне османските елементи, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от главните сили при Лозенград.
В западния сектор при Муратчалъ-Кайпа Трета пехотна балканска дивизия (командващ генерал-майор Иван Сарафов) съумява да блокира опита за османско нахлуване. Това дава опция на Четвърта дивизия да доразвие българското нахлуване в централната зона, като отблъсне османските елементи от Ескиполос към Петра. В източния сектор Пета пехотна дунавска дивизия (командващ генерал-майор Павел Христов) също настава с няколко километра на юг от Ериклер.
23 октомври
На втория ден от интервенцията частите на Трета българска войска не престават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за опозиция. Османското командване включва в багра аварийна Седма низамска дивизия и за малко стопира настъплението. След влизането в сражението на български аварийни елементи, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на защитаваната в запас Шеста пехотна бдинска дивизия (командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска офанзива ликвидира съпротивата на османските елементи, които отстъпват неорганизирано към Лозенград, изоставяйки земните укрепления към града. В западния сектор османските елементи също се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов).
24 октомври
На 24 октомври сутринта Трета войска се приготвя за окончателното преодоляване на Лозенград, само че командването открива, че главните османски войски са се изтеглили от града. Към 11:30 българските елементи, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от локалното българско население.
Последствия
Броят на жертвите в Лозенградската интервенция от османска страна се прави оценка на към 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна единствено Трета войска губи 532 убити, а 1420 са ранени.
Освен психологическия резултат, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, триумфът на Лозенградската интервенция осъществя и предварителните проекти на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската цитадела, която към този момент може да бъде дейно обсадена. В същото време няколкодневното закъснение на българските войски след завладяването на Лозенград дава опция на османското командване да провежда разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургаз-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската войска в Люлебургазко-Бунархисарската интервенция, само че с цената на тежки загуби.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ