Ловният сокол отново е гнездящ вид у нас
Ловният сокол – международно заплашен тип, се завърна като гнездящ тип в страната, оповестиха от Българско сдружение за отбрана на птиците. Това е голям триумф за природозащитната общественост у нас и е резултат от години взаимен интензивен труд.
Eкип на Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) откри първото, потвърдено от повече от 10 години насам, интензивно гнездо на ловни соколи в България. От особена значимост е, че и двете птици, формиращи двойката, са излюпени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани през 2015 година Това стана ясно, с помощта на цветните пръстени, с които са маркирани соколите още на ранна възраст. Мъжката птица, с пръстен 5E, произлиза от двойката на Ромео и Жулиета, която се развъжда в Центъра на Зелени Балкани, до момента в който женската птица, с пръстен 5P, произлиза от друго люпило - с родители Орфей и Афродита. И двата сокола са освободени в природата през 2015 година посредством пилотна за страната методика, която потвърди, че работи сполучливо - размножаване на затворено и поетапно адаптиране на дребните към дивата среда.
Нещо повече – под деликатно наблюдаване на специалистите и без каквото и да е безпокойствие или други съществени закани върху птиците двойката съумя да отгледа две дребни, които сполучливо напуснаха гнездото и към този момент летят свободно в небето над България.
В края на 19-ти век ловният сокол е релативно многочислен и необятно публикуван в България. През 50-те до 70-те години на предишния век се следи негативна наклонност в популацията. Причините за това са повсеместното избиване на грабливите птици през този интервал, разрушаването на местообитанията и спад в хранителната база, в резултат на промени в селскостопанските практики, като засилената химизация (употребата на ДДТ) и други След 1985 година спадът в допълнение се форсира и поради почналото по това време изземване на дребни и на яйца от гнездата на така и така останалите малцина размножаващи се двойки в страната. Целенасочено изследване на типа, извършено през 2006-2011 година, демонстрира съществуването на обособени заети територии, като тогава се позволява размножаването на 1-2 двойки, без да има директни данни за нито едно заето гнездо.
В продължение на години Зелени Балкани и Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките работиха интензивно в посока размножаване на ловния сокол на затворено и освобождение на младите човеци в дивата природа в границите на плана „ Завръщане на ловния сокол в България “.
Същевременно Българско дружество за защита на птиците полагаше огромни старания за намаляване на заканите върху типа като токови удари, бракониерство, посягане върху яйцата и дребните, както и за възстановяване на местообитанията, посредством слагане на стотици изкуствени гнезда, обезопасяване на хиляди километри от електроразпределителната мрежа в страната и въвеждане на специфична агроекологична мярка за възстановяване статуса на питателните местообитания (пасища и ливади) в границите на планове като „ Опазване на царския орел и ловния сокол в основните за тях места от мрежата Натура 2000 в България “ - номиниран за един от най-хубавите планове в областта на биоразнообразието за 25 години стратегия LIFE и „ Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия “. Така общите старания на природозащитния бранш пожънаха триумф и несъмнено доведоха до завръщането на един международно заплашен тип като гнездящ в България. Разбира се, това е значима стъпка, само че едвам началото към образуване на устойчива гнездова популация в страната. За тази дълготрайна цел са нужни още доста взаимни старания и съдействие сред другите институции, общности и организации в България и Европа. Националният проект за деяние за запазване на типа, както и Глобалният проект за деяние за запазване на ловния сокол са значима причина за реализирането на този развой.
Снимка: списък
Eкип на Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) откри първото, потвърдено от повече от 10 години насам, интензивно гнездо на ловни соколи в България. От особена значимост е, че и двете птици, формиращи двойката, са излюпени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани през 2015 година Това стана ясно, с помощта на цветните пръстени, с които са маркирани соколите още на ранна възраст. Мъжката птица, с пръстен 5E, произлиза от двойката на Ромео и Жулиета, която се развъжда в Центъра на Зелени Балкани, до момента в който женската птица, с пръстен 5P, произлиза от друго люпило - с родители Орфей и Афродита. И двата сокола са освободени в природата през 2015 година посредством пилотна за страната методика, която потвърди, че работи сполучливо - размножаване на затворено и поетапно адаптиране на дребните към дивата среда.
Нещо повече – под деликатно наблюдаване на специалистите и без каквото и да е безпокойствие или други съществени закани върху птиците двойката съумя да отгледа две дребни, които сполучливо напуснаха гнездото и към този момент летят свободно в небето над България.
В края на 19-ти век ловният сокол е релативно многочислен и необятно публикуван в България. През 50-те до 70-те години на предишния век се следи негативна наклонност в популацията. Причините за това са повсеместното избиване на грабливите птици през този интервал, разрушаването на местообитанията и спад в хранителната база, в резултат на промени в селскостопанските практики, като засилената химизация (употребата на ДДТ) и други След 1985 година спадът в допълнение се форсира и поради почналото по това време изземване на дребни и на яйца от гнездата на така и така останалите малцина размножаващи се двойки в страната. Целенасочено изследване на типа, извършено през 2006-2011 година, демонстрира съществуването на обособени заети територии, като тогава се позволява размножаването на 1-2 двойки, без да има директни данни за нито едно заето гнездо.
В продължение на години Зелени Балкани и Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките работиха интензивно в посока размножаване на ловния сокол на затворено и освобождение на младите човеци в дивата природа в границите на плана „ Завръщане на ловния сокол в България “.
Същевременно Българско дружество за защита на птиците полагаше огромни старания за намаляване на заканите върху типа като токови удари, бракониерство, посягане върху яйцата и дребните, както и за възстановяване на местообитанията, посредством слагане на стотици изкуствени гнезда, обезопасяване на хиляди километри от електроразпределителната мрежа в страната и въвеждане на специфична агроекологична мярка за възстановяване статуса на питателните местообитания (пасища и ливади) в границите на планове като „ Опазване на царския орел и ловния сокол в основните за тях места от мрежата Натура 2000 в България “ - номиниран за един от най-хубавите планове в областта на биоразнообразието за 25 години стратегия LIFE и „ Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия “. Така общите старания на природозащитния бранш пожънаха триумф и несъмнено доведоха до завръщането на един международно заплашен тип като гнездящ в България. Разбира се, това е значима стъпка, само че едвам началото към образуване на устойчива гнездова популация в страната. За тази дълготрайна цел са нужни още доста взаимни старания и съдействие сред другите институции, общности и организации в България и Европа. Националният проект за деяние за запазване на типа, както и Глобалният проект за деяние за запазване на ловния сокол са значима причина за реализирането на този развой.
Снимка: списък
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ