Лотосовите крака – жестока традиция в Китай
Лотосовите крайници – жестока традиция в Китай. Този бит, практикуван в Китай от началото на 10-ти до началото на 20-ти век, се считал не просто за мода от това време, само че бил знак на националната еднаквост.
Тази ужасяваща мода на дребните стъпала била наложена в Китай през интервала на династията Сун (960-1279 г.)
Китайските момиченца, произлизащи от заможни фамилии, били подлагани на жестоката и извънредно мъчителна процедура. Преди да стартират да превързват краката им, чупели всички пръсти, като се изключи огромния. Трошал се свода, който огъвали като арка, а петата се чупела със мощен удар. След това бинтовали крепко ходилата, с цел да добият мечтаната форма.
Момичетата били принуждавани да вървят с дребни обувки, от което стъпалата се деформирали. Това постоянно предписание невероятно ходенето в бъдеще . Целта била да се спре развиването на ходилата.
Десет сантиметрово ходило се приемало за висша степен на женска хубост, само че обричало дамите на осакатяване и безконечни страдания.
Ситното нарушаване, клатещите се, нестабилни придвижвания на дамите, които се опитвали да з адържат тежестта си върху дребните си изкривени ходила, китайците наричали „ походката на лотоса “.
Имало степени на деформиране на краката, от които зависел престижът на булката, защото се считало, че дама от висшето общество не би трябвало да върви сама. Тази неспособност да се движи без непозната помощ, съгласно литературните свидетелства, била една от привлекателните черти на дамата.
Здравите, недеформирани крайници се считали за нужни единствено за селски труд. Жена с такива крайници се считала за „ жена от най-долен генезис “.
Китайците вярвали, че единствено собственичките на дребни крайници ще имат сполучлив брак.
Според една от версиите, към която се придържат някои откриватели, Ли Ю, владетелят на южните земи на китайската страна, е отговорен за появяването на жестокия бит „ Превързване на краката “. Една от робините му била танцьорка. Забавлявайки господаря си, тя танцувала на високи златни платформи, които били във формата на лотос. Тя балансирала единствено на огромните си пръсти. Другите наложници почнали съзнателно да осакатяват и превързват краката си, с цел да наподобяват като обичаната на императора и да получат същите привилегии.
Най-ужасяващите способи за мъчения от предишното
Съвършеният за китайците крайник наричали „ златния лотос “. При него стъпалата имали идеална форма на конус, а дължината им била 7,6 см.
Специалните обувчици, които обували дамите, сами по себе си били творби на изкуството. Китайските мъдреци съветвали младоженците да не смъкват тези дребни пантофки в никакъв случай. Те вероятно са знаели, че свалянето им, би разкрило уродливостта на деформираните стъпала, а това незабавно би отвратило мъжете. Това би „ унищожило божествената естетична и полова магия “- пишело в еротичните указания за младоженци.
Лотосовите крайници – жестока традиция в Китай
