Лоша инфраструктура, недофинансирано образование, бавен интернет, нарастващо неравенство и напудрена

Лоша инфраструктура, недофинансирано обучение, муден интернет, възходящо неравноправие и напудрена статистика за безработните. Това са част от проблемите на немската стопанска система в годината на изборите.

Нека да допуснем, че Бил Клинтън е бил прав, когато е казвал, че жителите вземат решение на изборите на първо място, изхождайки от икономическата обстановка в страната. Каква е икономическата обстановка в Германия през днешния ден?

На пръв взор, всичко наподобява добре: немската стопанска система решително пораства /плюс 1,9% за 2016 г./, безработицата се намира на най-ниското ниво от няколко десетилетия, данъчните доходи текат като непресъхваща ръка, а финансовият министър не се нуждае от нови заеми.

Бизнесът гледа оптимистично на бъдещето, а немските артикули, от коли до медикаменти, се продават прелестно в чужбина. Икономическото състояние е толкоз положително, че някои даже се замислят за понижаване на налозите, а други се опасяват от прегряване на стопанската система.

[i]Упадък на инфраструктурата[/i]

[b]В същото време съществува сериозен проблем – в селските местности има доста улици, мостове и учебни заведения, които се нуждаят от неотложен ремонт. Това е по този начин наречената „ слаба страна на Германия “[/b], се споделя в заключителния доклад на експертна комисия, която от 2014 година изследва публичната инфраструктура по поръчка на федералното министерство на стопанската система и енергетиката.

[b]Над 1900 дупки се образуват всеки ден по немските пътища, пресметнаха от Съюза на автомобилистите ADAC. По железопътните линии няма ден без закъснения или анулация на влакове. За всяко десето дете няма място в детските градини, макар че родителите имат законно право на това.[/b] А 1041 басейни или към този момент са закрити или ще бъдат закрити доста скоро.

Държавните разноски за публични потребности се редуцират. Държавните услуги или се приватизират, или се покачва тяхната стойност, или се вкарват разнообразни такси, оплакват се профсъюзите в отчета на експертната комисия.

[i]Прекалено малко пари за обучение?[/i]

Германия влага доста по-малко в обучение, в сравнение с останалите държави-членки на Организацията за икономическа съдействие и развиване /ОИСР/, в която влизат 35 страни с развита стопанска система. Членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и раз харчат за обучение приблизително по 5,2% от Брутният вътрешен продукт, Германия – единствено 4,3%.

Още по-съществени са разликите в развиването на цифровата инфраструктура, на първо място – в бързия достъп до интернет. Оптичните мрежи, които обезпечават 10 пъти по-бърз интернет, в сравнение с DLS-проводниците, доближават до 20% от всички мрежи в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Лидери по този индикатор са Япония и Южна Корея, където нивото доближава 75%. Скандинавските и балтийските страни също имат по-високо равнище от междинното. На техния декор Германия наподобява напряко унило със своите 1,6%.

Международните проучвания за конкурентноспособност и отвореност на стопанската система демонстрират, че през последните години Германия губи позиции и към този момент не е в първата десетка на най-хубавите. Но, естествено, жителите вършат своя избор, изхождайки освен от общата икономическа обстановка. Много значимо е персоналното състояние.

Мнозина могат да се похвалят с високи заплати, които за миналите три години са нарастнали с към 2%. Но това беше предшествано от продължителна застоялост. От 2000 до 2011 година действителните заплати на немците в действителност са намалели с 1,8%. За същото време при британците, американците, датчаните или французите растежът на заплатите е достигнал от 10% до 16%.

[i]Намаляване на междинната класа[/i]

[b]Средната класа има най-големи мотиви за паника. Според другите калкулации, тя се топи към този момент 30 години. Средният приход в Германия се свива, пишат в отчета си специалистите по претовареност на популацията от Университета в Дуисбург-Есен. В същото време пораства броят на тези, които печелят или доста по-малко, или доста повече от междинните приходи. Тези данни са сигнал на увеличаващо се неравноправие, декларират специалистите.[/b]

23% от всички наемни служащи в Германия работят нископлатен труд, това е един от най-високите индикатори в Европейски Съюз. В Италия, Франция, Дания и Финландия той е по-малко от 10%, а в Белгия и Швеция – по-малко от 5%.

И най-после, статистиката с безработицата в Германия демонстрира единствено част от истината. [b]Официално през май 2017 година 2,5 милиона души в Германия не са имали работа и това е най-ниското ниво от 1991 година В същото време 6,3 милиона души получават разнообразни държавни помощи.[/b] В тях влизат хората, които печелят незадоволително, с цел да се устоят, а също по този начин техните фамилии. Броят на получателите на разнообразни обществени помощи мощно понижа след огромната обществена промяна от 2005 година Също както и броят на „ формалните “ безработни.

Като цяло, от икономическа позиция, през тази изборна година има много въпроси. Дали държавното управление би трябвало да влага повече в инфраструктура и обучение? Или си коства да се изчака до идната криза? Трябва ли да се понижат налозите, с цел да получават жителите повече пари? И какво е ситуацията със „ обществената правдивост “, която Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ направи една от най-важните си предизборни тематики?

Всички тези въпроси основават базата, от която изкачат и доста други противоречиви въпроси: от помощите за мигранти и бежанци, цената на по този начин наречения „ зелен прелом “ в енергетиката и се стигне до освобождението на Гърция от част от нейните задължения за сметка на немските данъкоплатци? /БГНЕС

----------

Андреас Бекер, „ Дойче Веле “.