Иван Вазов пише части от Под игото в Лопушанския манастир
Лопушанският манастир "Свети Йоан Предтеча " е третият по величина у нас български православен манастир. Той е мъжки, настоящ манастир. Комплексът се състои от черква, жилищни и икономически здания и белокаменна чешма, обградени от каменна стена. Чешмата е строена през 1856 година с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км от манастира. Той е ситуиран в чипровския дял на Стара планина на 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, сред селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 година село Лопушна). До него се стига относително елементарно. Манастирът отстои на 21 км от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца. Обителта разполага със стаи за нощуване. Гостите на манастира могат да участват на утринните и вечерните служби, правят се Светите тайнства - Кръщение, Изповед, Причастие.
На мястото на настоящия Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча " в миналото е имало различен, издигнат още през Второто българско царство и след това изцяло опустошен по време на османското настъпление. И той споделя ориста на десетки български манастири. След разрушаването му по време на Чипровското въстание през 1688 година, манастирът останал задълго време в запустение и популацията почнало да го назовава "пустият манастир ". До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата активност, с изключение на преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 година Лопушанският манастир е обновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са построени и днешната съборна черква, жилищният корпус, дворната врата, оградата и дворната чешма. Днешната огромна и внушителна манастирска църква, която по градивно, архитектурно и строително решение, прекалено много наподобява на черквата на Рилския манастир. Строител на всички тези здания и уреди е занаятчия Лило от село Славиня, учредител на Славинската строителна школа. Това не е инцидентно, защото обичайни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. Днес това е село в Западните околности, община Пирот Сърбия. Селото е включено в Княжество България съгласно Санстефанския кротичък контракт. Берлинският контракт обаче откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия. През идващите години славинчани имат разногласия със сръбските управляващи по отношение на потреблението на горите, останали на сръбска територия. По силата на Ньойския контракт от 1919 година през ноември 1920-а селото е включено в рамките на Кралтвото на сърби, хървати и словенци.
През Възраждането Лопушанският манастир е бил значимо духовно средище. Тук е работило килийно учебно заведение за гратис образование на деца на небогати родители от покрайнината, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните битки. Тук са отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други. Манастирът се трансформира в обичано място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той основава част от романа си "Под игото ".
През 1989 година Лопушанският манастир е реконструиран, защото северното крило било застрашено от сриване. Основната заслуга за това е на тогавашния свещеник архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна постройка с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя строеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, същинска филигранна направа в най-хубавите обичаи на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Светослав Доспевски.
Лопушанският манастир е народен монумент на културата.
Св. Йоан Кръстител , прочут и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предходник на Иисус Христос, който, съгласно Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял монашески живот в пустинята.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите изследвания на средновековния манастир "Свети Йоан Кръстител " на остров Свети Иван, покрай Созопол, в основите на най-старата му черква издигната в края на IV - началото на V век при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0.6 м под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на дребен саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 сантиметра. Реликварият от алабастър съдържа елементи от ръка, лицева част и зъб. Появяват се известия в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген разгласяват ДНК разбор, съгласно който всички открити частици са на еднакъв човек, който е живял в Близкия изток при започване на 1 век след Христа. Мощите се съхраняват в созополската черква "Свети Cвети Кирил и Методий ".
На мястото на настоящия Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча " в миналото е имало различен, издигнат още през Второто българско царство и след това изцяло опустошен по време на османското настъпление. И той споделя ориста на десетки български манастири. След разрушаването му по време на Чипровското въстание през 1688 година, манастирът останал задълго време в запустение и популацията почнало да го назовава "пустият манастир ". До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата активност, с изключение на преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 година Лопушанският манастир е обновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са построени и днешната съборна черква, жилищният корпус, дворната врата, оградата и дворната чешма. Днешната огромна и внушителна манастирска църква, която по градивно, архитектурно и строително решение, прекалено много наподобява на черквата на Рилския манастир. Строител на всички тези здания и уреди е занаятчия Лило от село Славиня, учредител на Славинската строителна школа. Това не е инцидентно, защото обичайни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. Днес това е село в Западните околности, община Пирот Сърбия. Селото е включено в Княжество България съгласно Санстефанския кротичък контракт. Берлинският контракт обаче откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия. През идващите години славинчани имат разногласия със сръбските управляващи по отношение на потреблението на горите, останали на сръбска територия. По силата на Ньойския контракт от 1919 година през ноември 1920-а селото е включено в рамките на Кралтвото на сърби, хървати и словенци.
През Възраждането Лопушанският манастир е бил значимо духовно средище. Тук е работило килийно учебно заведение за гратис образование на деца на небогати родители от покрайнината, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните битки. Тук са отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други. Манастирът се трансформира в обичано място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той основава част от романа си "Под игото ".
През 1989 година Лопушанският манастир е реконструиран, защото северното крило било застрашено от сриване. Основната заслуга за това е на тогавашния свещеник архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна постройка с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя строеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, същинска филигранна направа в най-хубавите обичаи на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Светослав Доспевски.
Лопушанският манастир е народен монумент на културата.
Св. Йоан Кръстител , прочут и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предходник на Иисус Христос, който, съгласно Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял монашески живот в пустинята.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите изследвания на средновековния манастир "Свети Йоан Кръстител " на остров Свети Иван, покрай Созопол, в основите на най-старата му черква издигната в края на IV - началото на V век при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0.6 м под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на дребен саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 сантиметра. Реликварият от алабастър съдържа елементи от ръка, лицева част и зъб. Появяват се известия в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген разгласяват ДНК разбор, съгласно който всички открити частици са на еднакъв човек, който е живял в Близкия изток при започване на 1 век след Христа. Мощите се съхраняват в созополската черква "Свети Cвети Кирил и Методий ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ