New Statesman: ЕС иска да е свръхдържава, но трябва да се съобразява с Русия
Лондон. Полско-белоруската граница се трансформира в гореща точка в така и така сложните връзки сред Европейски Съюз и Русия. От октомври няколко хиляди мигранти минаха в Полша от някогашната руска република на фона на конфликти сред полските и беларуските сили за сигурност. Други се насочиха към Литва и Латвия. А по-рано през ноември Русия изпрати бомбардировачи, способни да носят нуклеарни оръжия, в небето над Беларус. Заложено е доста повече от ориста на последния източноевропейски съдружник на Русия – това е дълготрайният неуспех на Европейски Съюз да се оправи с Русия като прилежаща геополитическа мощ, написа английското списание The New Statesman в материал, показан без редакторска интервенция.
Беларуската рецесия избухна през август 2020 година след подправяне (според изданието-бел.ред.) на президентските избори, за които Александър Лукашенко твърди, че е спечелил с резултат от 80%. В отговор Европейски Съюз наложи наказания. През май тази година, откакто беларуското държавно управление спря интернационален пътнически полет, с цел да арестува опозиционен публицист и приятелката му, глобите бяха затегнати. В отговор режимът на Лукашенко стартира да транспортира мигранти от Близкия Изток, по-специално от Ирак, до полската граница.
Превръщайки мигрантите в геополитическо оръжие против Европейски Съюз, Лукашенко имитира Реджеп Тайип Ердоган: през 2019 година той заплаши да „ отвори портите и да изпрати 3,6 милиона бежанци в Европа “. Но защото режимът в Минск е подсилен от Русия, вероятността от необятно публикувана геополитическа борба се усилва. Дали Владимир Путин е бил „ гарант и подстрекател " на събитията на границата, както твърди полският министър председател Матеуш Моравецки, е без значение. Всички държавни управления на Европейски Съюз към този момент знаят, че решението на казуса, каквото и да е то, зависи от съветския президент.
Според старите членове на Европейски Съюз като Франция и Германия Русия няма право на сходно геополитическо въздействие в Европа след края на Студената война. Въпреки че с разширението (Финландия се причисли към Европейски Съюз през 1995 година, а Полша, Естония, Латвия и Литва през 2004 г.) Европейски Съюз получи редица нови граници с Русия, малко на брой се замислиха съществено за следствията от постсъветското възобновление на Русия. Сигурността на тези нови самостоятелни членове на Европейски Съюз сред Германия и Русия ще бъде обезпечена от НАТО, а не от Европейски Съюз. В резултат на това редица немски държавни управления поддържат мощни енергийни връзки с Русия и ги показват като икономическа нужда, която не е обвързвана с никакви геополитически опасности. От позиция на Берлин, точно зависимостта на Русия от износа на сила, а не зависимостта на Германия от вноса на газ (което е накърнимост на целия ЕС), обезпечава на Германия лостове върху Москва.
Но Путин от дълго време е решил, че енергетиката е геополитически въпрос. Той прекара две десетилетия в реорганизация на газовата мрежа от Русия до Европа, с цел да изключи Украйна от листата на директните страни. Това са смисълът на газопровода " Северен поток ", който придвижва газ непосредствено от Русия до Северна Европа по дъното на Балтийско море, и газопровода " Турски поток ", който доставя газ до Южна Европа по дъното на Черно море. Когато новоизграденият " Северен поток-2 " най-сетне проработи - евентуално още през идната година - дългогодишните опити на Путин да изключи Украйна ще се увенчаят с триумф. Обвързан от дълготрайни газови мрежи, които освобождават Русия от възпиращото въздействие на Украйна, Европейски Съюз не е подготвен да се опълчи на съветската експанзия по централно-източните си граници.
Всеки сериозен отговор на Русия от Европейски Съюз зависи от Германия. Възраждането на Русия обаче изненада Германия. Когато Русия анексира Крим през март 2014 година, Ангела Меркел се запита: „ Кой би си помислил, че единствено 25 години след рухването на стената нещо сходно ще се случи тъкмо в сърцето на Европа? “ Сега, към края на кариерата си, тя разтревожи държавните управления на Европейски Съюз, като излезе на първа линия на беларуската рецесия и беседва два пъти с Лукашенко, молейки го да даде филантропична помощ на попадналите в капан мигранти, макар че целият смисъл на глобите против Минск е да лиши президентството му от всякаква легитимност.
Но даже и без немските връзки с Москва, Европейски Съюз не е в положение да работи като обединен геополитически блок и да стабилизира централно-източните си граници. Полша, Литва и Латвия се нуждаят от военна поддръжка, а Европейски Съюз желае „ да се размине с малко кръв “. На 14 ноември полският министър председател изиска от НАТО „ да предприеме съответни стъпки “ за разрешаване на граничната рецесия. Но единствените страни от НАТО, които се отзоваха на неговия апел и изпратиха по към 100 бойци в Полша, са Англия и Естония.
Както и да е, въпросът за бъдещето на Украйна витае над беларуската рецесия. От март съветските военни ускоряват наличието си в Крим и на границата с украинския Донбас, който се управлява от проруски бунтовници. Еманюел Макрон предизвести Путин на 15 ноември, че Франция е подготвена за отбрана на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна “. Но е мъчно да му се повярва. Европейски Съюз няма военни средства за сходно нещо. През 2008 година Франция и Германия постановиха несъгласие на присъединението на Украйна към НАТО и в случай че това не стане, към момента никой американски президент няма да изпрати американски бойци да се бият с Русия поради Украйна.
В изявление за The New York Times на 11 октомври френският финансов министър Бруно льо Мер сподели, че Вашингтон би трябвало да признае Европейски Съюз като суперсила наедно със Съединени американски щати и Китай. Реалността допуска противоположното: с цел да бъде считан за някаква геополитическа мощ, Европейски Съюз би трябвало на първо място да се оправи с Русия.
Превод: Юлиян Марков
Беларуската рецесия избухна през август 2020 година след подправяне (според изданието-бел.ред.) на президентските избори, за които Александър Лукашенко твърди, че е спечелил с резултат от 80%. В отговор Европейски Съюз наложи наказания. През май тази година, откакто беларуското държавно управление спря интернационален пътнически полет, с цел да арестува опозиционен публицист и приятелката му, глобите бяха затегнати. В отговор режимът на Лукашенко стартира да транспортира мигранти от Близкия Изток, по-специално от Ирак, до полската граница.
Превръщайки мигрантите в геополитическо оръжие против Европейски Съюз, Лукашенко имитира Реджеп Тайип Ердоган: през 2019 година той заплаши да „ отвори портите и да изпрати 3,6 милиона бежанци в Европа “. Но защото режимът в Минск е подсилен от Русия, вероятността от необятно публикувана геополитическа борба се усилва. Дали Владимир Путин е бил „ гарант и подстрекател " на събитията на границата, както твърди полският министър председател Матеуш Моравецки, е без значение. Всички държавни управления на Европейски Съюз към този момент знаят, че решението на казуса, каквото и да е то, зависи от съветския президент.
Според старите членове на Европейски Съюз като Франция и Германия Русия няма право на сходно геополитическо въздействие в Европа след края на Студената война. Въпреки че с разширението (Финландия се причисли към Европейски Съюз през 1995 година, а Полша, Естония, Латвия и Литва през 2004 г.) Европейски Съюз получи редица нови граници с Русия, малко на брой се замислиха съществено за следствията от постсъветското възобновление на Русия. Сигурността на тези нови самостоятелни членове на Европейски Съюз сред Германия и Русия ще бъде обезпечена от НАТО, а не от Европейски Съюз. В резултат на това редица немски държавни управления поддържат мощни енергийни връзки с Русия и ги показват като икономическа нужда, която не е обвързвана с никакви геополитически опасности. От позиция на Берлин, точно зависимостта на Русия от износа на сила, а не зависимостта на Германия от вноса на газ (което е накърнимост на целия ЕС), обезпечава на Германия лостове върху Москва.
Но Путин от дълго време е решил, че енергетиката е геополитически въпрос. Той прекара две десетилетия в реорганизация на газовата мрежа от Русия до Европа, с цел да изключи Украйна от листата на директните страни. Това са смисълът на газопровода " Северен поток ", който придвижва газ непосредствено от Русия до Северна Европа по дъното на Балтийско море, и газопровода " Турски поток ", който доставя газ до Южна Европа по дъното на Черно море. Когато новоизграденият " Северен поток-2 " най-сетне проработи - евентуално още през идната година - дългогодишните опити на Путин да изключи Украйна ще се увенчаят с триумф. Обвързан от дълготрайни газови мрежи, които освобождават Русия от възпиращото въздействие на Украйна, Европейски Съюз не е подготвен да се опълчи на съветската експанзия по централно-източните си граници.
Всеки сериозен отговор на Русия от Европейски Съюз зависи от Германия. Възраждането на Русия обаче изненада Германия. Когато Русия анексира Крим през март 2014 година, Ангела Меркел се запита: „ Кой би си помислил, че единствено 25 години след рухването на стената нещо сходно ще се случи тъкмо в сърцето на Европа? “ Сега, към края на кариерата си, тя разтревожи държавните управления на Европейски Съюз, като излезе на първа линия на беларуската рецесия и беседва два пъти с Лукашенко, молейки го да даде филантропична помощ на попадналите в капан мигранти, макар че целият смисъл на глобите против Минск е да лиши президентството му от всякаква легитимност.
Но даже и без немските връзки с Москва, Европейски Съюз не е в положение да работи като обединен геополитически блок и да стабилизира централно-източните си граници. Полша, Литва и Латвия се нуждаят от военна поддръжка, а Европейски Съюз желае „ да се размине с малко кръв “. На 14 ноември полският министър председател изиска от НАТО „ да предприеме съответни стъпки “ за разрешаване на граничната рецесия. Но единствените страни от НАТО, които се отзоваха на неговия апел и изпратиха по към 100 бойци в Полша, са Англия и Естония.
Както и да е, въпросът за бъдещето на Украйна витае над беларуската рецесия. От март съветските военни ускоряват наличието си в Крим и на границата с украинския Донбас, който се управлява от проруски бунтовници. Еманюел Макрон предизвести Путин на 15 ноември, че Франция е подготвена за отбрана на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна “. Но е мъчно да му се повярва. Европейски Съюз няма военни средства за сходно нещо. През 2008 година Франция и Германия постановиха несъгласие на присъединението на Украйна към НАТО и в случай че това не стане, към момента никой американски президент няма да изпрати американски бойци да се бият с Русия поради Украйна.
В изявление за The New York Times на 11 октомври френският финансов министър Бруно льо Мер сподели, че Вашингтон би трябвало да признае Европейски Съюз като суперсила наедно със Съединени американски щати и Китай. Реалността допуска противоположното: с цел да бъде считан за някаква геополитическа мощ, Европейски Съюз би трябвало на първо място да се оправи с Русия.
Превод: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ