Лондон. Като през 2017 г., това трябваше да са избори

...
Лондон. Като през 2017 г., това трябваше да са избори
Коментари Харесай

The Economist: „Да се извърши Брекзит!“ Не толкова просто, както казва Борис Джонсън

Лондон. Като през 2017 година, това трябваше да са избори за Брекзит. Също както през 2017 година, те бързо се трансформира в такива за Националната здравна работа (НЗС), сигурността и тероризма. И въпреки всичко най-жалкият лозунг на акцията към момента е многократното заричане на Борис Джонсън да „ извърши Брекзит “. И въпреки че преднината му понижава, възможностите този залог да му помогне и да му донесе победа са огромни, написа английското списание The Economist .

Въпросът е: какво следва тогава? С болшинството на торите Народното събрание наподобява несъмнено ще ратифицира съглашението за отдръпване по член 50, което Джонсън предоговори през октомври в точния момент, с цел да напусне Англия Европейския съюз до 31 януари. Европейският парламент, чието единодушие е належащо, би трябвало да направи същото. Психологическото значение на формалното случване на Брекзит ще бъде голямо, не на последно място, тъй като това ще убие аргумента за осъществяване на втори референдум.

И въпреки всичко Брекзит към момента няма да бъде изработен. На 1 февруари Англия ще премине в временен интервал, когато би трябвало да съблюдава всички правила на Европейски Съюз, който завършва на 31 декември. Планът на Джонсън е да контракти и ратифицира най-хубавата по рода си договорка за свободна търговия през този интервал. Има наредба за удължение на периода с една или две години, само че това би трябвало да бъде контрактувано преди 1 юли. А манифестът на торите заявява с удебелен шрифт, че „ няма да удължаваме интервала на преход след декември 2020 година “

И двете покои на Народното събрание също би трябвало да одобряват редица други законодателни актове, които да заменят законите и наредбите на Европейски Съюз, когато преходният интервал завърши. Те включват закони за риболова, селското стопанство, търговията и митниците, имиграцията и финансовите услуги. Няколко са дълги и спорни, заради което е реализиран най-малък прогрес през последните две години.

По-проблемни ще бъдат диалозите за бъдещите връзки с Европейски Съюз. Те ще бъдат доста по-трудни от договарянията по член 50, за които се допуска, че са елементарен първи стадий. Новата договорка би трябвало да обхване търговията, сигурността, данните, научните проучвания, обмена на студенти, селското стопанство и риболова и това са единствено няколко области. Списъкът е толкоз просторен, че резултатът ще бъде „ смесено “ съглашение според член 218, което се нуждае от единомислещо утвърждение и ратификация от 27 национални и няколко районни Народното събрание. „ Институтът за ръководство “, мозъчен концерн, отбелязва, че по-малко амбициозните търговски покупко-продажби на Европейски Съюз с Украйна, Канада, Южна Корея, Япония и Сингапур са лишили сред четири и девет години, с цел да се договарят и ратифицират.

Ето за какво мнозина упорстват Борис Джонсън да изиска повече време. Но това ще бъде комплицирано и то освен поради неговия манифест. В преходния Англия ще бъде под формата на васализъм, задължена да ползва всички закони и разпореждания на Европейски Съюз, без да има думата при вземането им. Удължаването на периода изисква единомислещо утвърждение и това може да бъде при условия като достъп до английския лов на риба. Това би означавало и повече пари, защото Брюксел би очаквал сериозен принос от Англия, евентуално без да резервира настоящата си отстъпка в бюджета.

Екипът на Джонсън дава отговор на това с четири аргумента. Първо му споделиха, че няма да може да отвори още веднъж съглашението за отдръпване на Тереза Мей и все пак го направи. Но тази прилика не работи. Неговата основна смяна беше да одобри в началото предложение на Брюксел за попречване на твърда граница в Ирландия, като на процедура оставя Северна Ирландия сама в митнически съюз, което допуска гранични инспекции в Ирландско море. Предполага се, че Джонсън не желае да подписва комерсиална договорка посредством сходен развой на многократни отстъпки на Европейски Съюз.

Втората линия е, че положителната комерсиална договорка би трябвало да бъде лесна, тъй като Англия и Брюксел стартират в цялостно сходство. И въпреки всичко експлицитният проект на премиера е да се отклони от разпоредбите и наредбите на Европейски Съюз. Наскоро той даже съобщи, че желае повече еластичност във връзка с държавната помощ. Брюксел реагира зле: Европейски Съюз се опасява да бъде подбит от дерегулиран офшорен съперник. Без това, което назовава равнопоставени условия, той споделя, че би трябвало да ограничи достъпа до своя обединен пазар. Муджтаба Рахман от консултантската група Eurasia споделя, че договарянето на комерсиална договорка, която слага бариери, постоянно ще бъде по-трудна и ще отнеме повече време от естествената договорка, която прави противоположното.

Трето изказване е, че определянето на краен период е единственият метод за реализиране на търговски договаряния. При задоволително политическа воля постоянно може да се направи договорка. И въпреки всичко Сам Лоу от Центъра за европейска промяна, различен мозъчен концерн, споделя, че единствената практическа опция за толкоз малко време ще бъде „ лимитирана “ договорка, която обгръща сама търговията със артикули. Подобна договорка може да избегне нуждата от парламентарна ратификация. Но това няма да докара до договорка за услугите, които съставляват 80% от стопанската система на Англия и половината от нейната търговия. Тя не би обхващала сигурността, данните и доста други. И поуката от опита на член 50 е, че късият период принуждава Англия да прави отстъпки, които може да варират от риболова до Гибралтар.

Четвърто, доста тори настояват, че в случай че не може да се направи комерсиална договорка в точния момент, оставянето при изискванията на Световната комерсиална организация(СТО) би било добре. И въпреки всичко разчитането на СТО е неловко, когато системата е застрашена от Доналд Тръмп. Това допуска обширни цени и нетарифни бариери. И това би върнало всички страхове от опашки от камиони, дефицит на медикаменти и храна, както и проблеми с самолетните компании и енергийните доставки, които накараха Тереза Мей, а по-късно и Борис Джонсън да не упорства за Брекзит без договорка.

Щетите от Брекзит без договорка биха били тежки, намалявайки с 8% прихода на глава от популацията за интервал от 10 години. Институтът за фискални проучвания, мозъчен концерн, допуска бюджетният недостиг да доближи 4% от Брутният вътрешен продукт, а общественият дълг да нарасне внезапно. Самият Джонсън през идната година дава обещание да повтори опита от 2019 година за пропуснати крайни периоди и надвисналият риск за Брекзит без договорка.

Превод и редакция: Юлиян Марков


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР