Преглед на някои от основните теми в руския печат
Лондон. Двадесет и седем души се удавиха в Ламанша, откакто поредна лодка с мигранти се прекатурна. Според прокурора на град Лил Карол Етиен са починали общо 17 мъже, в това число двама, умряли по-късно в болница, седем дами и трима „ младежи “, чиято точна възраст не е известна, заяви AFP. Според френския вътрешен министър Джералд Дарманен една от жертвите е била бременна, написа " Российская газета “ .
Ламанша към момента не е виждал подобен брой жертви в цялата история на наблюдаване на Международната организация за миграция, отбелязва английският вестник The Guardian. Френските чиновници на реда задържаха петима обвинени в организирането на прехвърлянето на мигранти. Един от тях, сподели Дарманен, е карал кола с немски регистрационни номера. По отношение на обвинените, Междурегионалният съд в Лил стартира следствие по делото за " подпомагане при нелегално влизане и престой в границите на проведена група ", " непредумишлено ликвидиране и пострадване ", както и за образуване на " незаконна общественост ".
Британският министър председател Борис Джонсън, " шокиран, ужасяващ и надълбоко наскърбен ", предложи на Париж спомагателна помощ за " елиминирането " на контрабандните банди, които съгласно него " се измъкват безнаказано ". Според The Independent обаче Джонсън не е издал никакви заповеди за намаляване на твърдата имиграционна политика на Англия, която съгласно критиците е една от главните аргументи Ламанша в последно време да се трансформира в същинско гробище за мигранти, търсещи по-добър живот.
Перфектна илюстрация за метода във Англия към актуалната рецесия е неотдавнашната вест, че локалната Кралска яхтинг асоциация (RYA) прикани своите членове да не избавят незаконни имигранти, давещи се в Ламанша, с цел да не влязат в пандиза за контрабанда на хора. При разкриване на мигранти в неволя, организацията предложи единствено да ги рапортуват на копетентните управляващи и да не се намесват, написа The Daily Telegraph. В сегашните английски действителности сходни „ хуманни “ препоръки не наподобяват изненадващи. Всъщност, съгласно Закона за поданството и границите на Англия, в този момент това е закононарушение и всеки, който „ умишлено улеснява идването или опита за идване, влизане или опит за влизане “ на търсещ леговище в Обединеното кралство предстои на съд. Досега бяха наказвани единствено тези, които освен умишлено, само че и за облага са довеждали хора във Англия - това се отнасяше основно за контрабандистите. Сега всеки британец, който не е апатичен към тъгата на другите, може да стане нарушител. За нелегално вкарване на мигранти във Англия новият законопроект планува в това число пожизнен затвор.
***
Москва. Оттегляйки се от Договора за Противоракетната защита (ПРО) преди 20 години, Съединените щати поеха по пътя на целенасоченото заличаване на контрола върху въоръженията като тип задължение за суверенната воля на единствената суперсила. Тогава, измежду еуфорията от края на историята, всевъзможни инспекции и салда в интернационалните връзки изглеждаха непотребни във Вашингтон, съвсем светиня от проклетото минало, увещание за биполярността в еднополюсния свят, написа съветският вестник “Независимая газета “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Много се промени от този момент. Мнозина с право спорят за геополитическия триъгълник на Съединени американски щати, Русия и Китай и за императивите на триъгълната дипломация. Очевидно до момента всичко се свежда до примитивна тактика на двойно въздържане – Русия и Китай по едно и също време. В същото време, колкото и да е необичайно, продължава инерционната политика на заличаване на контрола върху въоръженията, явно заложена в съответните стратегии на Пентагона още преди две десетилетия. Последното доказателство за това е отдръпването на администрацията на Доналд Тръмп от двустранния Договор нуклеарните оръжия със междинен обхват (ДРСМО). Тази стъпка беше подхваната под претекст, че Пекин натрупва този клас оръжия, а отдръпването трябваше да бъде употребявано като средство за напън върху Москва, което трябваше да накара китайците да седнат на масата за договаряния по този въпрос. Пекин изрично отхвърли, само че съглашението беше разрушено. Тръмп нямаше да възобнови и Договора СТАРТ III - последният от съществуващите детайли на световната стратегическа непоклатимост от предходната епоха. Идването на Джо Байдън в Белия дом разреши той да бъде продължен с пет години, което дава късмет за надзор на въоръженията в качествено нова световна среда. Но толкоз ли е популярен той?
За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало да създадем равносметка на разрушителната работа на американците в продължение на 20 години. Москва, в отговор на повече от откровения курс на Вашингтон за основаване на капацитета на първия обезоръжаващ несъразмерен удар, а оттова и диктат, беше принудена да търси способи за нулиране и за цялото обозримо бъдеще световната система за противоракетна защита на Съединени американски щати, в това число неговите позиционни зони в Европа и Аляска... В последна сметка връзката сред стратегическите нападателни и отбранителни оръжия не е анулирана. Това беше направено по линия на инсталиране на маневрени единици на обичайни балистични носители и основаване на хиперзвукови системи, както и носители с аеробалистична траектория, позволяващи им да нанасят удари по територията на евентуален съперник от разнообразни направления, а освен през пространството над Арктика океан. Можем да кажем, че все още тази цел е реализирана и става въпрос единствено за разрастване на съответните съветски системи в безапелационни количества. В същото време се усъвършенстват съветските детайли на ПРО. Съединените щати се заеха също със основаването на хипрзвукови оръжия, само че към този момент без впечатляващи резултати. Резултатът е същият: със залог на противоракетната защита, Америка се озова в счупено корито.
Успоредно със основаването на крилати ракети с огромен обхват на деяние (те не бяха обхванати от ДРСМО), Москва също лиши Съединени американски щати от това най-важно стратегическо преимущество, с което трябваше да се помирява в продължение на съвсем три десетилетия. " Калибрите " бяха последвани от хиперзвуковите " Циркони " и други ултрамодерни системи.
Следователно като цяло може да се приказва за възобновяване на стратегическия баланс, само че единствено на друго софтуерно равнище. Вашингтон би трябвало да реши дали играта, която стартира преди 20 години, си е коствала напъните. Това, което е отвън подозрение, е, че световната среда и самото уравнение на стратегическата непоклатимост са се трансформирали. Последните биха били по-лесни за създаване и модернизиране в сходство с условията на времето посредством еволюция, а не да се стартира от нулата. Освен това би се запазило доверието, което надали е допустимо без доказателство от страните за тяхната договаряне, т.е. преданост към отговорностите им. Тогава би било по-лесно да се включи Пекин в процеса на надзор на въоръженията, който в този момент би трябвало да бъде многостранен или да съставлява система от взаимосвързани (макар и не веднага) двустранни съглашения. Москва най-малко е подготвена да продължи двустранните договаряния по този въпрос, по който президентите на Русия и Съединени американски щати се договориха кардинално на срещата си в Женева през юни тази година.
Сега доста, в случай че не всичко, зависи от политическата воля на американската страна. Но до момента дейностите й са разочароващи. Оказа се, че Байдън не е толкоз анти-Тръмп. Както сподели първият кръг от възобновени съвещания за стратегическа непоклатимост, американската страна не има намерение да чете ясно дефинираната съветска позиция по целия набор от значими въпроси. Остава отрицателната позиция на Съединените щати по отношение на съветското предложение за въвеждане на мораториум върху разполагането в Европа на системи, неразрешени от ДРСМО. И това макар обстоятелството, че в началото за европейците беше проблематично да се съгласят с разполагането им на Стария континент по модела от началото на 80-те години, когато всичко завърши със сключването на този контракт през 1987 година Не би трябвало да се въртим в кръг! Нещо повече, при нова коалиция с присъединяване на Зелените германците даже ще издигнат въпроса за изтеглянето на американски нестратегически оръжия или тактическите нуклеарни оръжия от тяхна територия.
На Изток, по-точно в Източна Азия и в Азиатско-Тихоокеанския район, американците не демонстрираха повече въображение, въвличайки Австралия в тристранен военно-политически съюз единствено с англосаксонците. В същото време те се скараха с Париж. Това начинание също повдига съществени въпроси от позиция на отговорностите по Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия (ДНЯО): въпреки всичко технологията на атомната електроцентрала на атомните подводници се трансферира в Австралия като платформа за евентуално оръжейни системи с двойна приложимост. Прави усещане също по този начин, че се възвръща видимо остарялата концепция за прословутата англосфера, а не за присъединяване на районни сили като Индия и Япония, да не приказваме за Китай. Не се крие, че този нов съюз е ориентиран против Китай, което може да има забележителна икономическа цена за Канбера. Китай е водещият търговски сътрудник на Австралия, която по този метод поставя всичките си яйца в една кошница, без гаранции за отплата от съдружниците.
Всъщност Съединени американски щати предизвикат неустойчивост в Европа и Азия. Към това би трябвало да се добави и доставката на смъртоносни оръжия за Украйна, която намерено копнее за някакъв тип възмездие за Крим и Донбас. Въпреки че външно американците обгрижват Киев, историята се повтаря още веднъж и още веднъж, подкопавайки доверието в задачите на американската политика в Украйна. И в този подтекст е мъчно да бъдем оптимисти за вероятностите за надзор на въоръженията. Засега всичко подсказва, че американците ще изчакат готовността на Пекин да седне на масата за договаряния, което очевидно няма да се случи, преди да помислят, че са настигнали американците по стратегически капацитет. Това може да се случи много скоро. По паритет на покупателната дарба китайският бюджет за защита към този момент е достигнал равнището на американския. Медиите оповестяват за построяването от Китай на границата с Монголия на два региона на силозни междуконтинентални балистични ракети (МБР), които към този момент са тествани.
И по този начин, какво ще стане, в случай че даже оставим настрани казуса с включването на Париж и Лондон в договарянията, а в дълготраен проект също и неофициални нуклеарни сили като Индия и Пакистан? Америка настойчиво върви по пътя на Съветския съюз, като построява количествено ненужни оръжия, защото в никакъв случай няма да може да сътвори капацитет, еднакъв на комбинирания съветски и китайски, освен това в две разнообразни стратегически направления и в подтекста на софтуерна гражданска война в тази област. (Тази действителност беше отчасти отразена от думите на президента Владимир Путин за невъзможността за нуклеарна ескалация и експлоадирането на нуклеарен спор вследствие на евентуален случай с военни кораби на НАТО в Черно море.) Съветското управление най-малко разбираше. че е належащо да се договарят съкращения. Може би Вашингтон има проект за игра, в който обичайният надзор на оръжията към този момент няма значение. Но това е не по-малко рисково, защото всяка неустановеност е изпълнена с повишаване на взаимното съмнение и конкуренция във въоръжаването във всички сфери, в това число киберсигурността и изкуствения разсъдък. Между другото, в региона на последното Китай е отпред в редица области.
Следователно въпросът е по-широк: какво бъдеще приготвят Съединените щати за света, в случай че не си показват международен ред, друг от този, учреден на господството си във военната сфера - непременно и макар всевъзможни условия? Става въпрос и за степента на рационалност на американската политика. Тези въпроси би трябвало да бъдат адресирани до всички, в това число до американския електорат и техните другари и съдружници в Европа и Азия.
***
Сочи. Сърбия чака до края на годината да получи доставка на съветски противотанкови ракетни комплекси „ Корнет “. Това разгласи президентът на западната ни съседка Александър Вучич след срещата с съветския президент Владимир Путин в Сочи, оповестява вестник „ Известия “ .
В рамките на договарянията в Сочи двамата водачи са разискали и военно-техническото съдействие сред двете страни. Вучич добави, че е срещнал съветския си сътрудник с разнообразни промени в връзките на силите в района.
„ Първите неща, които ще имаме преди края на годината, това не са стратегически неща, а доста значими тактически неща, това са противотанковите системи „ Корнет “ – пускови установки и ракети, с цел да работят против бронирана техника, които са доста значими на наша територия “, добави Вучич.
Сръбският президент разгласи желанието си да се срещне с Путин на 16 октомври. Целта на визитата му в Сочи бе разискването на цените на газа. След диалозите стана ясно, че през идващите шест месеца Сърбия ще получава природен газ от Русия на непроменена цена – 270 $ за 1000 кубически метра. Новият, дълготраен контракт за доставки на синьо гориво ще бъде с изключителни условия за западната ни съседка, увери Вучич.
Ламанша към момента не е виждал подобен брой жертви в цялата история на наблюдаване на Международната организация за миграция, отбелязва английският вестник The Guardian. Френските чиновници на реда задържаха петима обвинени в организирането на прехвърлянето на мигранти. Един от тях, сподели Дарманен, е карал кола с немски регистрационни номера. По отношение на обвинените, Междурегионалният съд в Лил стартира следствие по делото за " подпомагане при нелегално влизане и престой в границите на проведена група ", " непредумишлено ликвидиране и пострадване ", както и за образуване на " незаконна общественост ".
Британският министър председател Борис Джонсън, " шокиран, ужасяващ и надълбоко наскърбен ", предложи на Париж спомагателна помощ за " елиминирането " на контрабандните банди, които съгласно него " се измъкват безнаказано ". Според The Independent обаче Джонсън не е издал никакви заповеди за намаляване на твърдата имиграционна политика на Англия, която съгласно критиците е една от главните аргументи Ламанша в последно време да се трансформира в същинско гробище за мигранти, търсещи по-добър живот.
Перфектна илюстрация за метода във Англия към актуалната рецесия е неотдавнашната вест, че локалната Кралска яхтинг асоциация (RYA) прикани своите членове да не избавят незаконни имигранти, давещи се в Ламанша, с цел да не влязат в пандиза за контрабанда на хора. При разкриване на мигранти в неволя, организацията предложи единствено да ги рапортуват на копетентните управляващи и да не се намесват, написа The Daily Telegraph. В сегашните английски действителности сходни „ хуманни “ препоръки не наподобяват изненадващи. Всъщност, съгласно Закона за поданството и границите на Англия, в този момент това е закононарушение и всеки, който „ умишлено улеснява идването или опита за идване, влизане или опит за влизане “ на търсещ леговище в Обединеното кралство предстои на съд. Досега бяха наказвани единствено тези, които освен умишлено, само че и за облага са довеждали хора във Англия - това се отнасяше основно за контрабандистите. Сега всеки британец, който не е апатичен към тъгата на другите, може да стане нарушител. За нелегално вкарване на мигранти във Англия новият законопроект планува в това число пожизнен затвор.
***
Москва. Оттегляйки се от Договора за Противоракетната защита (ПРО) преди 20 години, Съединените щати поеха по пътя на целенасоченото заличаване на контрола върху въоръженията като тип задължение за суверенната воля на единствената суперсила. Тогава, измежду еуфорията от края на историята, всевъзможни инспекции и салда в интернационалните връзки изглеждаха непотребни във Вашингтон, съвсем светиня от проклетото минало, увещание за биполярността в еднополюсния свят, написа съветският вестник “Независимая газета “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Много се промени от този момент. Мнозина с право спорят за геополитическия триъгълник на Съединени американски щати, Русия и Китай и за императивите на триъгълната дипломация. Очевидно до момента всичко се свежда до примитивна тактика на двойно въздържане – Русия и Китай по едно и също време. В същото време, колкото и да е необичайно, продължава инерционната политика на заличаване на контрола върху въоръженията, явно заложена в съответните стратегии на Пентагона още преди две десетилетия. Последното доказателство за това е отдръпването на администрацията на Доналд Тръмп от двустранния Договор нуклеарните оръжия със междинен обхват (ДРСМО). Тази стъпка беше подхваната под претекст, че Пекин натрупва този клас оръжия, а отдръпването трябваше да бъде употребявано като средство за напън върху Москва, което трябваше да накара китайците да седнат на масата за договаряния по този въпрос. Пекин изрично отхвърли, само че съглашението беше разрушено. Тръмп нямаше да възобнови и Договора СТАРТ III - последният от съществуващите детайли на световната стратегическа непоклатимост от предходната епоха. Идването на Джо Байдън в Белия дом разреши той да бъде продължен с пет години, което дава късмет за надзор на въоръженията в качествено нова световна среда. Но толкоз ли е популярен той?
За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало да създадем равносметка на разрушителната работа на американците в продължение на 20 години. Москва, в отговор на повече от откровения курс на Вашингтон за основаване на капацитета на първия обезоръжаващ несъразмерен удар, а оттова и диктат, беше принудена да търси способи за нулиране и за цялото обозримо бъдеще световната система за противоракетна защита на Съединени американски щати, в това число неговите позиционни зони в Европа и Аляска... В последна сметка връзката сред стратегическите нападателни и отбранителни оръжия не е анулирана. Това беше направено по линия на инсталиране на маневрени единици на обичайни балистични носители и основаване на хиперзвукови системи, както и носители с аеробалистична траектория, позволяващи им да нанасят удари по територията на евентуален съперник от разнообразни направления, а освен през пространството над Арктика океан. Можем да кажем, че все още тази цел е реализирана и става въпрос единствено за разрастване на съответните съветски системи в безапелационни количества. В същото време се усъвършенстват съветските детайли на ПРО. Съединените щати се заеха също със основаването на хипрзвукови оръжия, само че към този момент без впечатляващи резултати. Резултатът е същият: със залог на противоракетната защита, Америка се озова в счупено корито.
Успоредно със основаването на крилати ракети с огромен обхват на деяние (те не бяха обхванати от ДРСМО), Москва също лиши Съединени американски щати от това най-важно стратегическо преимущество, с което трябваше да се помирява в продължение на съвсем три десетилетия. " Калибрите " бяха последвани от хиперзвуковите " Циркони " и други ултрамодерни системи.
Следователно като цяло може да се приказва за възобновяване на стратегическия баланс, само че единствено на друго софтуерно равнище. Вашингтон би трябвало да реши дали играта, която стартира преди 20 години, си е коствала напъните. Това, което е отвън подозрение, е, че световната среда и самото уравнение на стратегическата непоклатимост са се трансформирали. Последните биха били по-лесни за създаване и модернизиране в сходство с условията на времето посредством еволюция, а не да се стартира от нулата. Освен това би се запазило доверието, което надали е допустимо без доказателство от страните за тяхната договаряне, т.е. преданост към отговорностите им. Тогава би било по-лесно да се включи Пекин в процеса на надзор на въоръженията, който в този момент би трябвало да бъде многостранен или да съставлява система от взаимосвързани (макар и не веднага) двустранни съглашения. Москва най-малко е подготвена да продължи двустранните договаряния по този въпрос, по който президентите на Русия и Съединени американски щати се договориха кардинално на срещата си в Женева през юни тази година.
Сега доста, в случай че не всичко, зависи от политическата воля на американската страна. Но до момента дейностите й са разочароващи. Оказа се, че Байдън не е толкоз анти-Тръмп. Както сподели първият кръг от възобновени съвещания за стратегическа непоклатимост, американската страна не има намерение да чете ясно дефинираната съветска позиция по целия набор от значими въпроси. Остава отрицателната позиция на Съединените щати по отношение на съветското предложение за въвеждане на мораториум върху разполагането в Европа на системи, неразрешени от ДРСМО. И това макар обстоятелството, че в началото за европейците беше проблематично да се съгласят с разполагането им на Стария континент по модела от началото на 80-те години, когато всичко завърши със сключването на този контракт през 1987 година Не би трябвало да се въртим в кръг! Нещо повече, при нова коалиция с присъединяване на Зелените германците даже ще издигнат въпроса за изтеглянето на американски нестратегически оръжия или тактическите нуклеарни оръжия от тяхна територия.
На Изток, по-точно в Източна Азия и в Азиатско-Тихоокеанския район, американците не демонстрираха повече въображение, въвличайки Австралия в тристранен военно-политически съюз единствено с англосаксонците. В същото време те се скараха с Париж. Това начинание също повдига съществени въпроси от позиция на отговорностите по Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия (ДНЯО): въпреки всичко технологията на атомната електроцентрала на атомните подводници се трансферира в Австралия като платформа за евентуално оръжейни системи с двойна приложимост. Прави усещане също по този начин, че се възвръща видимо остарялата концепция за прословутата англосфера, а не за присъединяване на районни сили като Индия и Япония, да не приказваме за Китай. Не се крие, че този нов съюз е ориентиран против Китай, което може да има забележителна икономическа цена за Канбера. Китай е водещият търговски сътрудник на Австралия, която по този метод поставя всичките си яйца в една кошница, без гаранции за отплата от съдружниците.
Всъщност Съединени американски щати предизвикат неустойчивост в Европа и Азия. Към това би трябвало да се добави и доставката на смъртоносни оръжия за Украйна, която намерено копнее за някакъв тип възмездие за Крим и Донбас. Въпреки че външно американците обгрижват Киев, историята се повтаря още веднъж и още веднъж, подкопавайки доверието в задачите на американската политика в Украйна. И в този подтекст е мъчно да бъдем оптимисти за вероятностите за надзор на въоръженията. Засега всичко подсказва, че американците ще изчакат готовността на Пекин да седне на масата за договаряния, което очевидно няма да се случи, преди да помислят, че са настигнали американците по стратегически капацитет. Това може да се случи много скоро. По паритет на покупателната дарба китайският бюджет за защита към този момент е достигнал равнището на американския. Медиите оповестяват за построяването от Китай на границата с Монголия на два региона на силозни междуконтинентални балистични ракети (МБР), които към този момент са тествани.
И по този начин, какво ще стане, в случай че даже оставим настрани казуса с включването на Париж и Лондон в договарянията, а в дълготраен проект също и неофициални нуклеарни сили като Индия и Пакистан? Америка настойчиво върви по пътя на Съветския съюз, като построява количествено ненужни оръжия, защото в никакъв случай няма да може да сътвори капацитет, еднакъв на комбинирания съветски и китайски, освен това в две разнообразни стратегически направления и в подтекста на софтуерна гражданска война в тази област. (Тази действителност беше отчасти отразена от думите на президента Владимир Путин за невъзможността за нуклеарна ескалация и експлоадирането на нуклеарен спор вследствие на евентуален случай с военни кораби на НАТО в Черно море.) Съветското управление най-малко разбираше. че е належащо да се договарят съкращения. Може би Вашингтон има проект за игра, в който обичайният надзор на оръжията към този момент няма значение. Но това е не по-малко рисково, защото всяка неустановеност е изпълнена с повишаване на взаимното съмнение и конкуренция във въоръжаването във всички сфери, в това число киберсигурността и изкуствения разсъдък. Между другото, в региона на последното Китай е отпред в редица области.
Следователно въпросът е по-широк: какво бъдеще приготвят Съединените щати за света, в случай че не си показват международен ред, друг от този, учреден на господството си във военната сфера - непременно и макар всевъзможни условия? Става въпрос и за степента на рационалност на американската политика. Тези въпроси би трябвало да бъдат адресирани до всички, в това число до американския електорат и техните другари и съдружници в Европа и Азия.
***
Сочи. Сърбия чака до края на годината да получи доставка на съветски противотанкови ракетни комплекси „ Корнет “. Това разгласи президентът на западната ни съседка Александър Вучич след срещата с съветския президент Владимир Путин в Сочи, оповестява вестник „ Известия “ .
В рамките на договарянията в Сочи двамата водачи са разискали и военно-техническото съдействие сред двете страни. Вучич добави, че е срещнал съветския си сътрудник с разнообразни промени в връзките на силите в района.
„ Първите неща, които ще имаме преди края на годината, това не са стратегически неща, а доста значими тактически неща, това са противотанковите системи „ Корнет “ – пускови установки и ракети, с цел да работят против бронирана техника, които са доста значими на наша територия “, добави Вучич.
Сръбският президент разгласи желанието си да се срещне с Путин на 16 октомври. Целта на визитата му в Сочи бе разискването на цените на газа. След диалозите стана ясно, че през идващите шест месеца Сърбия ще получава природен газ от Русия на непроменена цена – 270 $ за 1000 кубически метра. Новият, дълготраен контракт за доставки на синьо гориво ще бъде с изключителни условия за западната ни съседка, увери Вучич.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ